Днес търговците на минало продават съчинено и пластмасово минало. В

" Днес търговците на минало продават съчинено и пластмасово минало. В него е все едно дали развяваш българското или съветското знаме. Така се появяват тези шизофрении на патриотарството, споделя Георги Господинов пред Дъждовни води.

Георги Господинов

При гласуването на помощта за Украйна в българския парламент за следващ път се сетих за Вашия разказ " Времеубежище ". Сякаш Народното събрание избираше в кое десетилетие да живее България - в сегашното или в някое от дълго време отминало. Кои други моменти от романа се материализират през днешния ден?

Георги Господинов: В романа България избира най-после един тюрлюгювеч сред късен социализъм и патриотарска партия. Много се тормозя, че събирането на социализма и патриотарството води натам. Знаците в романа ги има в. Тя съставлява един референдум за предишното на Русия. Идеята на Путин е да се върнат нещата до преди разширението на НАТО от 1997 година. След това до 1991 година към разпадането на Съветския съюз и по-късно стигаме до 1 септември 1939 година - началото на Втората международна война. Начинът, по който Путин разгласи тази война, заявявайки, че Украйна не съществува, припомня за метода, по който Сталин влиза в Полша на 17 септември 1939 година. Втората международна война стартира в 4:47, нашествието на 24 февруари стартира в 4:50. " Времеубежище " приключва със сцената по какъв начин войските са струпани на границата, с цел да създадат възстановка на Втората международна война. По този метод избухва Третата международна.

Надигането на националистическото и патриотарското, въпреки това, беше в основата на концепцията ми, когато започнах да пиша романа. Това беше моето предизвестие, че вирусът на предишното и на национализма доста бързо се популяризира в една Европа, която би трябвало да е построила устойчивост. В моя вид нещата, които се случват през днешния ден, бяха отсрочени с 5-6 години. Но се оказа, че нямаме толкоз време.

Вчера станахме очевидци и на конфликти пред Паметника на руската войска. В романа има конфликти на същото място - сред " юнаци " и " соцромантици " - които, както изтъкнахте, по-късно стават едно. В актуалната обстановка те към този момент са едно и също. Как си обяснявате това несъгласие - призивен себе си български родолюбец, който развява съветско знаме?
Редакцията предлага
Георги Господинов: Лошата работа с паметта е в основата. Един откъс на романа приказва за това - колкото по-малко памет, толкоз повече минало. Когато не умееш да работиш добре с паметта, стартират да се появяват търговците на минало, които ти продават съчинено и пластмасово минало. В него е все едно дали развяваш българското или съветското знаме. Така се появяват тези шизофрении на патриотарството. Когато се убие сериозното мислене, тогава е допустимо да ти продадат всичко. Познанието, паметта и любовта към родината се редуцират до кич, възстановки, потури, " Бели рози " и така нататък

Британският " Таймс " ви назова " българския Оруел ". Тук се сещам за цитата от " 1984 ": " Който управлява сегашното, управлява предишното ". Какво управлява нашето настояще?

Георги Господинов: Опитваме се да си намерим леговище в предишното. Опитваме се да живеем в предишното, да си заровим главата и да избягаме от сегашното и да кажем даже, че предишното е нашето бъдеще. Епиграфът в романа гласи: " И като се обърнаха обратно, видяха бъдещето си ". Нещо такова се опитваме да създадем в този момент. Защото си мислим, че предишното по-лесно предстои на пренаписване и ни е по-познато. Светът през днешния ден не го разбираме задоволително, по тази причина и вършим тази неверна стъпка - да търсим настояще в предишното. За България това е резултат от непроведен до дъно диалог в последните 30 години. Невъзможността да се съгласим за няколко елементарни неща за нашето минало и нашето настояще. Когато няма тази основа, всички разкази са вероятни, изключително подправените.

Днес за мнозина " времеубежището " е в 2019 година - преди пандемията, преди войната. Страх ли Ви е от последствията от последните две години, които занапред ще усетим?

Георги Господинов: Следващите най-малко 10-15 години ще бъдат дефинирани от това, което се случва през днешния ден. В исторически проект може да не е доста, само че в човешки проект приказваме за огромна част от живота ни. Най-тъжно е за младите - за тях това е цялата им младост.

. Какво ѝ казахте в последна сметка и какви диалози водите с нея в последните 2 месеца?

Георги Господинов: Когато на 24 февруари се случи това, за мен, а и допускам за доста хора от моето потомство, се върна паметта за бомбоубежищата, за противогазите, за страха от нуклеарната бомба, всичко, с което израснахме през 80-те години. Когато избрах заглавието " Времеубежище ", което почива върху " бомбоубежище ", си мислех по какъв начин може би ще се наложи да изяснявам на младите какво е бомбоубежище, тъй като се надявах, че тази дума е част от историята и от литературата. Сега тя евентуално ще стане дума на годината. В някакъв смисъл аз трябваше да опиша за моите тогавашни страхове на щерка си и това е изключително чувство за въртене в едно и също време, за връщане на едни и същи страхове. Този диалог е както за страховете ни, по този начин и за вярата, че и през това се минава. В момента борбата е по какъв начин да оцелеем като индивиди, тъй като дългият развой на полуразпад ще е другото следствие от тази война. Войната може да свърши, само че ще продължи по различен метод. Ние ще продължим да я мислим и живеем и е доста значимо каква памет ще изработим за нея. За да остане последната допустима война тук и в този момент. И да отключим някакво допустимо бъдеще, което в този момент е заключено.

***

Романът " Времеубежище " е преведен на немски език (Zeitzuflucht), а на 10 май следва и публикуването му на британски (Time Shelter). На 21 и 22 май романът публично ще бъде показан в Берлин.