Смолян каза „Сбогом“ на певицата Христина Лютова, а небето заплака
Днес смолянчани се сбогуваха с обичаната родопска певица Христина Лютова. Семейството й донесе урната с нейния прахуляк от Лондон, с цел да могат съгражданите й да отдадат своята респект към нея.
Поклонението се състоя във фоайето на Родопския трагичен спектакъл „ Николай Хайтов “, като съболезнованията бяха поднесени на щерка й Марияна Павлова, на сина й, снахата, зетьовете и внуците й.
„ Оставаме като сирачета без нея, тъй като тя беше един глас, който беше основа, доайен на Родопа. Глас постоянен, с дълбоки корени. Оставам със спомените, които вардя в сърцето си “, сподели съкрушена певицата Валя Балканска.
„ Работили сме доста с нея. Бяхме две сестри. Не мога да кажа нещо, което да ме е обидило, да ми припомня нещо неприятно. Тя беше радостен човек, ухилен. Нека там, където отиде, душата й да е на мира, да й е леко и там да пее, а ние ще чуваме песните й. Докато съм жива, ще нося Христина в душата си. Ние имаме доста мемоари, радостни концерти, усмихнати концерти. Отиваме на концерт, почва сътрудника да свири, с цел да пее тя, след това аз и след това дружно двете. В един миг обаче тя се занесла някъде и той й вика " " Христино, мари, че ти си закачила очищаса и са ни сеташ, че ти свирям до тебе ". И като излязохме, като се засмяхме: " Къде съм се, друшко, закачила? " – пита тя, а той й вика: " Не знам, ти ша кажиш. Приятел ли видя, другарка ли видя!? ", а тя: " Не, бе, отнесох се някъде ". Иска ми се с положително да я помним, с положителните й песни да я спомняме и да ги пеем, с цел да не я забравяме. Мир на душата й. На фамилията й мощ и кураж “, добави Балканска.
/Валя Балканска/
„ За мен тя е жива, до момента в който аз съм жив. Когато пристигнах в Родопския спектакъл през 67-ма година, идващите две години Ганчо Керечев (поет и режисьор от Смолян – б. а.) прави музикално-сатиричен театър, в който тя пееше нашенски песни, а аз - естрадни. Бяхме доста близки. За мен фактически тя е същински човек, доста сърдечен. Това за създател е малко рядко, тъй като при създателите общо взето има някакво двуличие. Тя е същинска родопска певица. И потеклото й е огромно “, показа артистът и родоизследовател Никола Пашов.
/Никола Пашов/
Той описа по какъв начин през 90-те години в малкия екран на Петър Кадиев правили с нея предаване.
„ Тя пееше родопски песни. Краси Чуртова свиреше с гайдата, а аз издирвах по кое време е съчинена дадената ария през годините обратно. Направихме няколко филмчета. Правихме го с доста обич към нашенското. Преди да замине за Англия при щерка й Мариянка, се събирахме там, където Петьо Кадиев ни събираше след фотосите - в Янковската къща в Кетевската махала. Там тя разказваше нейни мемоари, лакърдии. И другите също. Беше доста сърдечно. Всичко може да се каже за Христина в огромен мащаб, само че тя е на първо място човек, а в днешно време човещината ни липсва. Тя е красива колкото е красива душата й. Душата, когато е красива и излъчването е красиво. На мен ще ми липсва естествената връзка с нея, само че тя си ми е в спомените и си ми е жива “, споделя Никола Пашов.
„ Спомените за нея са сякаш низ - цялостен наниз от мемоари, само че ще ви кажа това, което ми се е запечатало като дете, когато я виждах на сцената с нейната доста грациозна, достолепна походка. Излизаше на сцената леко наведена, привела глава, с леко закачлива усмивка и взор към публиката - все едно давайки поръчка: " Ето, това съм аз. Идвам, тук съм! ". Заставаше пред публиката като че ли, с цел да те притегли с необикновено мощния излъчващ взор. След това да разлее гласа си и да те прикове на място - стъпил на земята, а в същото време извисяващ се нагоре “, показа Красимира Чуртова.
/Красимира Чуртова/
В последните години, в които Христина Лютова е в Смолян, преди да отиде в София, след това в Лондон, с нея станали креативен тандем - дуо " Антика ".
„ Кръстиха ни по този начин по един доста благ за нас метод и доста се смяхме, само че в последна сметка остана названието. В интервала 1996 - 2001 година концертирахме дружно. Тя е доста широкоспектърна и не може да я запомниш единствено с гласа й. Ние водихме фолклорно предаване, локално, дружно с нея и с Никола Пашов. Казваше се " Думай, думай ". Толкова доста мемоари имам оттогава, които сега ми дават и горест, и болежка, само че и някакъв кураж, някаква мощ, че я срещнах по пътя на моя живот. Тя една запаметяваща се, достолепна персона “, споделя с възхита Красимира Чуртова.
„ Ще я запомня с човещина, разсъдък, с можене, с другарство, с положителни думи към всеки, с който общуваше. Тя беше човек обединител. Няма да не помни по какъв начин преди две години по нейна самодейност се събраха всички певици - остарели като опит, не като възраст. Тогава си беше жив Младен Койнаров, Бог да го елементарни. Събраха се горе на Конака - една страхотна среща със мемоари, с песни. Изключителен човек изпращаме през днешния ден! Човек с основно " ч ", експерт, другар, майка, баба. Човек, който се ражда един път може би на двеста години. Бог да я елементарни. Ние ще я помним постоянно, а тя има деца и внуци, останали след нея, те ще запазят всичко нейно “, сподели Веселина Бабаджанкова – примата на родопския комизъм. По думите й Христина Лютова се е гордяла повече с щерка й Марияна, в сравнение с със себе си.
/Веселина Бабаджанкова/
Попитана какво й дава кураж и мощ да направи наново в Смолян поклонение на майка си Марияна Павлова отговори: „ Аз съм родопчанка и с това, че съм наследница на подобен голям глас като този на Христина Лютова и на Родопа планина, постоянно съм имала силата и куража да направя каквото и да било в моя живот. Така направих и върха в Гинес, с помощта на това, че съм родопчанка, че съм щерка на майка си. Днес изпълних нейната воля. Надявам се тя на небесната сцена да е удовлетворена, да е щастлива и да се забавлява, както го е правила и приживе “.
Каза, че прахът й ще бъде разпилян на Кайнадина – планински хълм над Смолян, каквото е било желанието на Христина Лютова.
/Марияна Павлова/
„ Много съм признателна на смолянчани. Толкова благи думи споделиха, толкоз благи думи написаха в книгата. Много цветя сервираха. Много им благодаря! Те постоянно са я обичали по този начин, както тя тях. Тя обичаше Смолян и както видяхте на видеостената от последния концерт, който тя направи за смолянчани преди 10 години, приключва концерта си с думите: " Благодаря на смолянската аудитория. За мен беше чест, че пях за вас! ". Хората я уважиха както тя заслужаваше и аз съм им доста признателна “, сподели със сълзи на очи Марияна Павлова.
Тя показа, че постоянно е имала поддръжката на майка си за всяко свое начинание.
„ Влизането ми в музикалното учебно заведение, ориентацията към българската национална музика, да бъда певица – всичко е от нея. Наследила съм ниския глас от нея. Само, че аз през годините го развих по-надолу, с цел да бъда по-различна, да не ме съпоставят с децата на другите създатели. Исках да потегли по мой си път. И това, че майка ми сътвори трио " Родопея " и аз имах достойнството и удоволствието да пея един до друг с нея и в ансамбъла, и в други сформира, ми е давало мощ постоянно. Това е осмислило живота ми, тъй като майка ми живя един логичен живот. Тя постоянно ми споделяше: " Трябва да имаш самочувствие и би трябвало да се гордееш с това, което си ". А аз съм това поради нея, тъй като тя е била образец за мен като темперамент, като човек, като реализатор, като театрално държание, като образно изглеждане на сцената. Тя беше съвършена във всичко и взискателна “, добави дъщерята на Христина Лютова.
Любимата й ария е била " Планино, стана планино ".
„ Като сме били по концерти, тя идваше при мен и споделяше: " Маня, ще си изпея " Планино ". След това идваше да ме пита по какъв начин е пяла. Тя ме възприемаше като неин колектив. Много ще ми липсва. Днес са три месеца от нейната кончина, само че още не мога да привикна да приказвам за нея в минало време. Имам още доста сълзи да пролея за нея. Всичко нейно е у дома. Нямам желание да се " отърва " от нейните движимости. Направила съм ски нещо като музейно кътче с нейни неща и... тя си е моята майка “, сподели тя и още веднъж бликнаха сълзи в очите й.
Пред театъра се бе събрало голям брой хора, които приветстваха фамилията, изнасящо урната с праха на Христина Лютова. Когато всички се качиха в колите и потеглиха за Кайнадина от ясното, слънчево небе се изсипа неочакван и неочакван дъжд – като че ли небето над Смолян заплака за нея.
Поклонението се състоя във фоайето на Родопския трагичен спектакъл „ Николай Хайтов “, като съболезнованията бяха поднесени на щерка й Марияна Павлова, на сина й, снахата, зетьовете и внуците й.
„ Оставаме като сирачета без нея, тъй като тя беше един глас, който беше основа, доайен на Родопа. Глас постоянен, с дълбоки корени. Оставам със спомените, които вардя в сърцето си “, сподели съкрушена певицата Валя Балканска.
„ Работили сме доста с нея. Бяхме две сестри. Не мога да кажа нещо, което да ме е обидило, да ми припомня нещо неприятно. Тя беше радостен човек, ухилен. Нека там, където отиде, душата й да е на мира, да й е леко и там да пее, а ние ще чуваме песните й. Докато съм жива, ще нося Христина в душата си. Ние имаме доста мемоари, радостни концерти, усмихнати концерти. Отиваме на концерт, почва сътрудника да свири, с цел да пее тя, след това аз и след това дружно двете. В един миг обаче тя се занесла някъде и той й вика " " Христино, мари, че ти си закачила очищаса и са ни сеташ, че ти свирям до тебе ". И като излязохме, като се засмяхме: " Къде съм се, друшко, закачила? " – пита тя, а той й вика: " Не знам, ти ша кажиш. Приятел ли видя, другарка ли видя!? ", а тя: " Не, бе, отнесох се някъде ". Иска ми се с положително да я помним, с положителните й песни да я спомняме и да ги пеем, с цел да не я забравяме. Мир на душата й. На фамилията й мощ и кураж “, добави Балканска.
/Валя Балканска/
„ За мен тя е жива, до момента в който аз съм жив. Когато пристигнах в Родопския спектакъл през 67-ма година, идващите две години Ганчо Керечев (поет и режисьор от Смолян – б. а.) прави музикално-сатиричен театър, в който тя пееше нашенски песни, а аз - естрадни. Бяхме доста близки. За мен фактически тя е същински човек, доста сърдечен. Това за създател е малко рядко, тъй като при създателите общо взето има някакво двуличие. Тя е същинска родопска певица. И потеклото й е огромно “, показа артистът и родоизследовател Никола Пашов.
/Никола Пашов/
Той описа по какъв начин през 90-те години в малкия екран на Петър Кадиев правили с нея предаване.
„ Тя пееше родопски песни. Краси Чуртова свиреше с гайдата, а аз издирвах по кое време е съчинена дадената ария през годините обратно. Направихме няколко филмчета. Правихме го с доста обич към нашенското. Преди да замине за Англия при щерка й Мариянка, се събирахме там, където Петьо Кадиев ни събираше след фотосите - в Янковската къща в Кетевската махала. Там тя разказваше нейни мемоари, лакърдии. И другите също. Беше доста сърдечно. Всичко може да се каже за Христина в огромен мащаб, само че тя е на първо място човек, а в днешно време човещината ни липсва. Тя е красива колкото е красива душата й. Душата, когато е красива и излъчването е красиво. На мен ще ми липсва естествената връзка с нея, само че тя си ми е в спомените и си ми е жива “, споделя Никола Пашов.
„ Спомените за нея са сякаш низ - цялостен наниз от мемоари, само че ще ви кажа това, което ми се е запечатало като дете, когато я виждах на сцената с нейната доста грациозна, достолепна походка. Излизаше на сцената леко наведена, привела глава, с леко закачлива усмивка и взор към публиката - все едно давайки поръчка: " Ето, това съм аз. Идвам, тук съм! ". Заставаше пред публиката като че ли, с цел да те притегли с необикновено мощния излъчващ взор. След това да разлее гласа си и да те прикове на място - стъпил на земята, а в същото време извисяващ се нагоре “, показа Красимира Чуртова.
/Красимира Чуртова/
В последните години, в които Христина Лютова е в Смолян, преди да отиде в София, след това в Лондон, с нея станали креативен тандем - дуо " Антика ".
„ Кръстиха ни по този начин по един доста благ за нас метод и доста се смяхме, само че в последна сметка остана названието. В интервала 1996 - 2001 година концертирахме дружно. Тя е доста широкоспектърна и не може да я запомниш единствено с гласа й. Ние водихме фолклорно предаване, локално, дружно с нея и с Никола Пашов. Казваше се " Думай, думай ". Толкова доста мемоари имам оттогава, които сега ми дават и горест, и болежка, само че и някакъв кураж, някаква мощ, че я срещнах по пътя на моя живот. Тя една запаметяваща се, достолепна персона “, споделя с възхита Красимира Чуртова.
„ Ще я запомня с човещина, разсъдък, с можене, с другарство, с положителни думи към всеки, с който общуваше. Тя беше човек обединител. Няма да не помни по какъв начин преди две години по нейна самодейност се събраха всички певици - остарели като опит, не като възраст. Тогава си беше жив Младен Койнаров, Бог да го елементарни. Събраха се горе на Конака - една страхотна среща със мемоари, с песни. Изключителен човек изпращаме през днешния ден! Човек с основно " ч ", експерт, другар, майка, баба. Човек, който се ражда един път може би на двеста години. Бог да я елементарни. Ние ще я помним постоянно, а тя има деца и внуци, останали след нея, те ще запазят всичко нейно “, сподели Веселина Бабаджанкова – примата на родопския комизъм. По думите й Христина Лютова се е гордяла повече с щерка й Марияна, в сравнение с със себе си.
/Веселина Бабаджанкова/
Попитана какво й дава кураж и мощ да направи наново в Смолян поклонение на майка си Марияна Павлова отговори: „ Аз съм родопчанка и с това, че съм наследница на подобен голям глас като този на Христина Лютова и на Родопа планина, постоянно съм имала силата и куража да направя каквото и да било в моя живот. Така направих и върха в Гинес, с помощта на това, че съм родопчанка, че съм щерка на майка си. Днес изпълних нейната воля. Надявам се тя на небесната сцена да е удовлетворена, да е щастлива и да се забавлява, както го е правила и приживе “.
Каза, че прахът й ще бъде разпилян на Кайнадина – планински хълм над Смолян, каквото е било желанието на Христина Лютова.
/Марияна Павлова/
„ Много съм признателна на смолянчани. Толкова благи думи споделиха, толкоз благи думи написаха в книгата. Много цветя сервираха. Много им благодаря! Те постоянно са я обичали по този начин, както тя тях. Тя обичаше Смолян и както видяхте на видеостената от последния концерт, който тя направи за смолянчани преди 10 години, приключва концерта си с думите: " Благодаря на смолянската аудитория. За мен беше чест, че пях за вас! ". Хората я уважиха както тя заслужаваше и аз съм им доста признателна “, сподели със сълзи на очи Марияна Павлова.
Тя показа, че постоянно е имала поддръжката на майка си за всяко свое начинание.
„ Влизането ми в музикалното учебно заведение, ориентацията към българската национална музика, да бъда певица – всичко е от нея. Наследила съм ниския глас от нея. Само, че аз през годините го развих по-надолу, с цел да бъда по-различна, да не ме съпоставят с децата на другите създатели. Исках да потегли по мой си път. И това, че майка ми сътвори трио " Родопея " и аз имах достойнството и удоволствието да пея един до друг с нея и в ансамбъла, и в други сформира, ми е давало мощ постоянно. Това е осмислило живота ми, тъй като майка ми живя един логичен живот. Тя постоянно ми споделяше: " Трябва да имаш самочувствие и би трябвало да се гордееш с това, което си ". А аз съм това поради нея, тъй като тя е била образец за мен като темперамент, като човек, като реализатор, като театрално държание, като образно изглеждане на сцената. Тя беше съвършена във всичко и взискателна “, добави дъщерята на Христина Лютова.
Любимата й ария е била " Планино, стана планино ".
„ Като сме били по концерти, тя идваше при мен и споделяше: " Маня, ще си изпея " Планино ". След това идваше да ме пита по какъв начин е пяла. Тя ме възприемаше като неин колектив. Много ще ми липсва. Днес са три месеца от нейната кончина, само че още не мога да привикна да приказвам за нея в минало време. Имам още доста сълзи да пролея за нея. Всичко нейно е у дома. Нямам желание да се " отърва " от нейните движимости. Направила съм ски нещо като музейно кътче с нейни неща и... тя си е моята майка “, сподели тя и още веднъж бликнаха сълзи в очите й.
Пред театъра се бе събрало голям брой хора, които приветстваха фамилията, изнасящо урната с праха на Христина Лютова. Когато всички се качиха в колите и потеглиха за Кайнадина от ясното, слънчево небе се изсипа неочакван и неочакван дъжд – като че ли небето над Смолян заплака за нея.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ