Днес си викам и аз като хората, ще се кача

Днес си крещя и аз като хората, ще се кача на рейс. Градският превоз, както знаете си е цяло премеждие. Та качвам се аз, сядам, зяпам през прозореца… идилия. Внезапно отнякъде се чува врещене на овца. Викам си:
– Баси, па не можем да избягаме от селото. Някой е качил добитък.
Народът взе да се оглежда. Блеенето се повтаря. След това отново. Гледам един мъж вади от джоба си мобилния, подвига и споделя:
– Кажи, благо!

Веганството ни прецаква още от Сътворението. Ако Ева беше изяла змията, а не ябълката – в този момент всички щяхме да живеем в Рая.

Преди ерата на мобилните телефони:
– Скъпи, кой звъня?
– Ами да ти кажа почтено не разбрах, някакъв синоптик…
– Е, по какъв начин синоптик!? Ти за какво по този начин реши?
– Ами питаше: Как е Слънце, чист ли е към този момент хоризонтът?.

Полицай спра русокоска и желае да си покаже шофьорската брошура. Тя се възмущава и троснато дава отговор:
– Вижте какво, по-добре да си оправите нещата във вашия КАТ. Вчера ми ги дадохте, а през днешния ден желаете да ви ги покажа!?

Попитали детето на един програмист:
– Ти познаваш ли животните?
– Да.
– А какво споделя кученцето?
– Бау-бау.
– А котето?
– Мяу-мяу.
– А мишлето?
– Click-click.

Живял в миналото хубав млад момък. Но злата орисница го орисала да може да споделя единствено по една дума на година. И влюбил се момъкът. И млъкнал… седем години мълчал… седем думи събрал… и отишъл при Красавицата и й споделил:
– Обичам те! Омъжи се за мен в този момент!
А Красавицата си извадила слушалките от ушите и споделила:
– К’во?

Един влюбен пита любовта на живота си:
– О, скъпа, какъв брой висока би трябвало да бъде температурата, която ще стопли погледа ти?
– 22 карата – сбито дава отговор дамата.

Секретарка към шефа:
– Е, ще ми купиш ли това колие или не?
– Това ултиматум ли е?
– Не, перли.

Мъж вдигнал телефона.
– Да, майко – въздъхнал той. – Имах тежък ден. Милдред е в неприятно настроение… Знам, че би трябвало да съм по-твърд с нея, само че не е елементарно. Знаеш я… Да, помня, че ти ме предупреждаваше… Да, помня, че я описваше като зло създание, което ще ми стъжни живота… Да, помня, че ме умоляваше да не се бракосъчетавам за нея. Ти беше права… Искаш да разговаряш с нея ли? Добре. – Той оставил слушалката и извикал на жена си в прилежащата стая: – Милдред, майка ти желае да приказва с теб!

– Пешо, за какво сте създали такива дълги крайници на бебешкото креватче, бе!
– Абе, поради дамата, да може да се разсънва по-бързо, когато детето падне от леглото…

Рано заран става мъж, с тъга разтърква очи, влиза в банята и се гледа в огледалото. Целият в драскотини, с бушони към очите, косата му проскубана, тениската му раздрана:
– Уф, отново са ме отвличали извънземните…

Докторе, жена ми непрекъснато кашля. Какво ли не опитахме, само че кашлицата продължава.
– А с трева опитахте ли?
– Опитахме – кашля и се хили.

Говорят си двама:
– Тези дни се видях с едно момиче, с което цялостен месец си писахме в интернет.
– И по какъв начин е?
– Оказа се, че съм я подценил какъв брой добре се оправя с фотошопa.

– Докторе! Моят мъж напълно се е смахнал…
– Хм… Кажете какъв е казусът?
– Ами той дори в почивните дни излиза и търси в кое запушване да се набута.
– О! Ние, мъжете, всички по този начин вършим. Даже и аз. Така си успокояваме нервите, уединяваме се надалеч от началник, жена, тъща…

– Наскоро при нас в планината, един орел отнесе от стадото черен козел и след половин час се върна и донесе бял козел. Какво ли значи това?
– Нищо изключително, просто орелът играе шах с пастира.

Разговор сред две приятелки:
– Ужас, какво би трябвало да му кажа в този момент?
– Истината!
– Но, каква е истината?
– Не знам, измисли нещо…

Попитали Радио Ереван:
– Кое е най-хубавото лекарство срещу носталгията на българския бежанец?
Радиото дало отговор:
– Портретът на Сергей Станишев.