Феминистка под прикритие в Плейбой: невероятната история на Глория Стейнем
Днес ще ви разкажем историята на една жена, която дръзва да направи това, което никоя с нейните разбирания по това време не би си и помислила - да се съблече и да стане Плейбой Зайче.
Глория Мари Стейнем е родена на 25 март 1934 година. Американска феминистка икона, обществен и политически деятел. Основател на „ New York magazine “. Впоследствие става политически водач и една от най-важните представителки на феминизма от втората вълна и придвижването за права на дамите през 60-те и 70-те.
През 1963-та се изявява с проверяваща публикация за това, по какъв начин са третирани дамите в „ Плейбой “. Историята ѝ е екранизирана във кино лентата „ Bunny's tale “. Но дано дапочнем изначало.
Хю Хефнър провокира половата гражданска война на през 60-те със своето емблематично списание. След като стартира да разгласява есетата си, които назовава "Провъзгласяване на еманципацията на половата гражданска война ", дръзката Глория взема решение да обори изказванията му и да потвърди, че "Плейбой " е парадайс, само че единствено за мъжете.
Кравицата журналистка кандидатства за публикация, съгласно която в един от клубовете търсят "момичета с приятна осанка сред 21 и 24 години ". Изискване за явяване на изявление за работа е носенето на бански костюм или трико.
Активистката трансформира идентичността си - новото ѝ име към този момент е Мари Катрин Охс, изважда няколко години от действителната си възраст и показва подправено CV, съгласно което има огромен опит като танцьорка и хостеса в лондонски заведения:
Тя живее в жилището ми, по-млада е от мен с 4 години. Мари е родена на същата дата и е учила в същата гимназия и същия лицей. Но, за разлика от мен, не робува на академичната среда.
Опредметяването на женската ѝ природа стартира още преди началото на изявлението за работа. Охраната я посреща с умилително "Здравей, благо Зайче Байче ". Интервюиращият упорства няколко пъти да си смъкна палтото. Критикувана е поради възрастта си - става известно, че даже подправените 24 години към този момент са прекомерно доста. Останалите кандидатки за мястото носят само бикини и сатенени високи токчета в лавандулов цвят. Принудени са да чакат с часове. Правят им фотоси с фотоапарат за моменти фотоси.
В последна сметка Глория би трябвало да облече наследник костюм на Плейбой Зайче. По-късно споделя за прекарването:
Костюмът беше толкоз стеснен, че ципът защипваше кожата ми, до момента в който дамата се опитваше да ме закопчае. Каза ми да си глътна корема. Опита още веднъж. Неуспешно. Направи крачка обратно и ми насочи сериозен взор. Долната част беше изрязана толкоз високо, че разкриваше онази част от тялото ми, която не беше потъмняла от слънцето.
И до момента в който Глория се пробва да свикне с новата визия, асистенката стартира да цялостни чашките на костюма с торбички за химическо почистване. Впоследствие активистката научава, че и други забавни заместители правят добра работа - чорапи, агнешка вълна, копринени шалове и, несъмнено, заешки опашки.
В последна сметка журналистката под прикритие съумява да покрие условията и е назначена. Докато съумява да удължи крайните периоди за показване на значими документи като акт за раждане, на Глория ѝ се постанова да премине през няколко "формалности ". Една от тях е профилактичният обзор "отвътре и извън ". Когато желае пояснение за това условие, получава отговор: "Защото е гратис и е добре за всички ".
Е, наподобява, че непрекъснатото събличане и обличане на облекла към момента не е завършило, а и тя таман стартира да привиква.
Подготовката продължава с насоки за гримиране, лекции, наложителна литература и писмен тест (въпреки че Глория се пробва да изкара "реалистична " оценка и предумишлено дава отговор неверно на някои въпроси, въпреки всичко получава най-високия резултат).
Глория Стейнем съумява да проникне в дълбините на този свят, където никой различен външен човек не е стъпвал. Вижда по какъв начин зад привлекателната и усмихната осанка на Зайчетата се крият уплашени девойки, които са обект на ужасяващи закани. Заплатата, която получават, също е доста под обещаната сума. Единствената причина за 50-те $ седмично е тогавашната правна рамка в Ню Йорк за минимална заплата. Голяма част от бакшишите също се предават на работодателя. В резултат на всичко това зачестяват честите обири на пари от шкафчетата, а водачите на Зайчетата им оферират разнообразни благоприятни условия за спомагателен приход.
Феминистката прекарва един месец в тази конюнктура, притисната в неуместната разголена униформа:
Краката ми бяха толкоз подути от предишния ден, че едвам успявах да си обуя обувките. Слагах марля в най-долната част, където костюмът мощно се впиваше в кожата ми.
Въпреки късото време, през което работи, Глория е принудена да отиде на обзор при ортопеда, който работи и с другите Зайчета, и чува от него следното:
С такава работа краката ти ще станат с няколко номера по-големи.
В последна сметка страховете ѝ да бъде разкрита или да срещне хора, които познава, не се оправдават. Доказва, че е подготвена на всичко в името на качествената публицистика и отразяването на значими обществени феномени.
Материалът е оповестен за списание "Show " и разкрива детайлности за атмосферата в клуб "Плейбой ", Ню Йорк (работи до 1986-та година, открит е още веднъж през 2018-та за не повече от година). Приет е от аудиторията с огромен интерес. Някои даже назовават тази самодейност "революция " и "поглед изпод на империята на Хю Хефнър ".
Глория Мари Стейнем е родена на 25 март 1934 година. Американска феминистка икона, обществен и политически деятел. Основател на „ New York magazine “. Впоследствие става политически водач и една от най-важните представителки на феминизма от втората вълна и придвижването за права на дамите през 60-те и 70-те.
През 1963-та се изявява с проверяваща публикация за това, по какъв начин са третирани дамите в „ Плейбой “. Историята ѝ е екранизирана във кино лентата „ Bunny's tale “. Но дано дапочнем изначало.
Хю Хефнър провокира половата гражданска война на през 60-те със своето емблематично списание. След като стартира да разгласява есетата си, които назовава "Провъзгласяване на еманципацията на половата гражданска война ", дръзката Глория взема решение да обори изказванията му и да потвърди, че "Плейбой " е парадайс, само че единствено за мъжете.
Кравицата журналистка кандидатства за публикация, съгласно която в един от клубовете търсят "момичета с приятна осанка сред 21 и 24 години ". Изискване за явяване на изявление за работа е носенето на бански костюм или трико.
Активистката трансформира идентичността си - новото ѝ име към този момент е Мари Катрин Охс, изважда няколко години от действителната си възраст и показва подправено CV, съгласно което има огромен опит като танцьорка и хостеса в лондонски заведения:
Тя живее в жилището ми, по-млада е от мен с 4 години. Мари е родена на същата дата и е учила в същата гимназия и същия лицей. Но, за разлика от мен, не робува на академичната среда.
Опредметяването на женската ѝ природа стартира още преди началото на изявлението за работа. Охраната я посреща с умилително "Здравей, благо Зайче Байче ". Интервюиращият упорства няколко пъти да си смъкна палтото. Критикувана е поради възрастта си - става известно, че даже подправените 24 години към този момент са прекомерно доста. Останалите кандидатки за мястото носят само бикини и сатенени високи токчета в лавандулов цвят. Принудени са да чакат с часове. Правят им фотоси с фотоапарат за моменти фотоси.
В последна сметка Глория би трябвало да облече наследник костюм на Плейбой Зайче. По-късно споделя за прекарването:
Костюмът беше толкоз стеснен, че ципът защипваше кожата ми, до момента в който дамата се опитваше да ме закопчае. Каза ми да си глътна корема. Опита още веднъж. Неуспешно. Направи крачка обратно и ми насочи сериозен взор. Долната част беше изрязана толкоз високо, че разкриваше онази част от тялото ми, която не беше потъмняла от слънцето.
И до момента в който Глория се пробва да свикне с новата визия, асистенката стартира да цялостни чашките на костюма с торбички за химическо почистване. Впоследствие активистката научава, че и други забавни заместители правят добра работа - чорапи, агнешка вълна, копринени шалове и, несъмнено, заешки опашки.
В последна сметка журналистката под прикритие съумява да покрие условията и е назначена. Докато съумява да удължи крайните периоди за показване на значими документи като акт за раждане, на Глория ѝ се постанова да премине през няколко "формалности ". Една от тях е профилактичният обзор "отвътре и извън ". Когато желае пояснение за това условие, получава отговор: "Защото е гратис и е добре за всички ".
Е, наподобява, че непрекъснатото събличане и обличане на облекла към момента не е завършило, а и тя таман стартира да привиква.
Подготовката продължава с насоки за гримиране, лекции, наложителна литература и писмен тест (въпреки че Глория се пробва да изкара "реалистична " оценка и предумишлено дава отговор неверно на някои въпроси, въпреки всичко получава най-високия резултат).
Глория Стейнем съумява да проникне в дълбините на този свят, където никой различен външен човек не е стъпвал. Вижда по какъв начин зад привлекателната и усмихната осанка на Зайчетата се крият уплашени девойки, които са обект на ужасяващи закани. Заплатата, която получават, също е доста под обещаната сума. Единствената причина за 50-те $ седмично е тогавашната правна рамка в Ню Йорк за минимална заплата. Голяма част от бакшишите също се предават на работодателя. В резултат на всичко това зачестяват честите обири на пари от шкафчетата, а водачите на Зайчетата им оферират разнообразни благоприятни условия за спомагателен приход.
Феминистката прекарва един месец в тази конюнктура, притисната в неуместната разголена униформа:
Краката ми бяха толкоз подути от предишния ден, че едвам успявах да си обуя обувките. Слагах марля в най-долната част, където костюмът мощно се впиваше в кожата ми.
Въпреки късото време, през което работи, Глория е принудена да отиде на обзор при ортопеда, който работи и с другите Зайчета, и чува от него следното:
С такава работа краката ти ще станат с няколко номера по-големи.
В последна сметка страховете ѝ да бъде разкрита или да срещне хора, които познава, не се оправдават. Доказва, че е подготвена на всичко в името на качествената публицистика и отразяването на значими обществени феномени.
Материалът е оповестен за списание "Show " и разкрива детайлности за атмосферата в клуб "Плейбой ", Ню Йорк (работи до 1986-та година, открит е още веднъж през 2018-та за не повече от година). Приет е от аудиторията с огромен интерес. Някои даже назовават тази самодейност "революция " и "поглед изпод на империята на Хю Хефнър ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ