Притча: Болката, която изпитваме, зависи от нашето възприятие за света
Днес се замислихме над тази история, която споделя за метода, по който възприемаме себе си.
Прочетете я и ни кажете какво мислите:
Един възрастен преподавател в Индия се уморил от непрекъснатите недоволства на ученика си. И така, една заран го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят предиздвикал недоволния юноша да изсипе шепа сол в чаша с вода и след това да я изпие.
– Какъв усет има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а след това споделил на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли безмълвно до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий в този момент от езерото.
Thinkstock
Когато водата докоснала устните му, учителят още веднъж го попитал:
– Какъв усет има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния юноша, който толкоз доста му напомнял на самия него, хванал ръцете му и споделил:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя постоянно остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш само да разшириш личното си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.
Още истории, които да прочетете:
Притча за трите камъчета
Притча за прошката
Ако твоето предпочитание не се извършва, значи то още не е платено
Притча за гнева
Към злобата би трябвало да се отнасяме като към подарък
Прочетете я и ни кажете какво мислите:
Един възрастен преподавател в Индия се уморил от непрекъснатите недоволства на ученика си. И така, една заран го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят предиздвикал недоволния юноша да изсипе шепа сол в чаша с вода и след това да я изпие.
– Какъв усет има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а след това споделил на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли безмълвно до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий в този момент от езерото.
![алегория]( https://m4.netinfo.bg/media/images/35099/35099082/960-ratio-pritcha.jpg )
Когато водата докоснала устните му, учителят още веднъж го попитал:
– Какъв усет има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния юноша, който толкоз доста му напомнял на самия него, хванал ръцете му и споделил:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя постоянно остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш само да разшириш личното си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.
Още истории, които да прочетете:
Притча за трите камъчета
Притча за прошката
Ако твоето предпочитание не се извършва, значи то още не е платено
Притча за гнева
Към злобата би трябвало да се отнасяме като към подарък
Източник: edna.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ