Днес се отбелязва 164-тата годишнина от рождението на големия български

...
Днес се отбелязва 164-тата годишнина от рождението на големия български
Коментари Харесай

164 години от рождението на Стефан Стамболов

Днес се отбелязва 164-тата годишнина от рождението на огромния български общественик Стефан Стамболов. Той е роден на 31 януари (стар стил) 1854 година в Търново. Учи в началото там, а по-късно и в Духовната семинария в Одеса.

Поради връзки с съветски революционери е изпъден от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 година и влиза в състава на локалния революционен комитет.

Като негов пратеник участва на Общото заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), извършено в Букурещ през август 1874 година През есента на същата година е избран от БРЦК за заместител на Васил Левски и като Апостол се трансферира още веднъж в България, обикаля старите революционни комитети и съумява да засилва активността на някои от тях.

Развива изключително дейна активност за подготовката на Старозагорското въстание от 1875 година и взе участие в неговото осъществяване.

След неуспеха му е заставен да емигрира в Румъния. След като идва в Букурещ, приема поканата на група млади революционни дейци за основаване на нов революционен комитет на мястото на БРЦК, който след потушаване на Старозагорското въстание изпада в рецесия и съвсем не действа.

Във връзка с подготовката на ново въстание в България Стамболов е избран за деятел на Първи (Търновски) революционен окръг. През януари 1876 година минава р. Дунав и се отдава на организационна активност в избрания му окръг.
Избухването на Априлското въстание през 1876 година в Четвърти (Пловдивски) революционен окръг заварва подготовката на Търновския революционен окръг още незавършена. Независимо от това в края на април 1876 година този окръг също въстава. Въстанието обаче е потушено от османските управляващи.

Стамболов съумява да се укрие и в края на юли 1876 година се трансферира още веднъж в Румъния. Поканен от Р. М. Блъсков да поеме редактирането на последния вестник на Христо Ботев - " Нова България ". Влиза и в състава на Българското централно благотворително общество, което се изявява като последния управителен център на българската емиграция до експлоадирането на Руско-турската война от 1877-1878 година По време на войната става секретар на военния делегат на Славянския комитет в България княз Наришкин, включва се интензивно в събирането на храни и продоволствия за съветската армия, поставя грижи и за Българското опълчение.

След приключването на войната се открива в Търново и се отдава на адвокатска активност. Недоволен от несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 година, Стамболов взема ефективно присъединяване в протестното придвижване срещу тях. Става един от създателите на локалния комитет " Единство " и развива дейна активност за подготовката на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.).

На 25 години Стефан Стамболов навлиза в политическия живот и осъществя една непозната кариера. Без да има нужната възраст, през 1880 година той към този момент е определен за депутат и е измежду най-изявените дейци на Либералната партия.

Посреща с огромно отчаяние осъществения държавен прелом през 1881 година и внезапно се афишира против опитите на княз Александър I Батенберг за потъпкване на конституцията и регламентирания от нея парламентарен редв страната. След разцеплението на Либералната партия (1883-1884 г.) застава на страната на Петко Каравелов. В края на юни 1884 година, след назначението на П. Каравелов за министър-председател, е посочен от него и определен за ръководител на IV Обикновено национално заседание.

Като ръководител на Народното събрание е първото публично лице в Княжество България, което поддържа Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година Макар и ръководител на Народното събрание, Стамболов взе участие като доброволец в Сръбско-българската война, която пази Съединението на бойното поле. Съединението и неговата отбрана са удар за съветските имперски ползи на Балканите, които не включват съществуването на съединена България отвън съветските условия.

Подтикнати от Русия, през 1886 година група офицери-русофили правят прелом и детронират героя на Съединението - княз Александър I Батенберг. Стамболов се афишира уверено против преврата и провежда контрапреврат, довел до връщането на княза в България.

Действията му по време на Съединението и рецесията след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия.

След официално доброволната абдикация на княз Александър I на 26 август 1886 година, Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет (7 септември 1886 — 7 юли 1887).

От този миг Стамболов стартира да играе първостепенна роля в политическия живот на княжеството. След избора на втория български държател - принц Фердинанд Сакскобургготски, Стамболов е назначен за министър-председател и до май 1894 година продължава да направлява цялостната политическа активност на страната.

Полага огромни грижи за развиването на занаятите и промишлеността, подписва и първите търговски контракти с някои от западноевропейските страни (въпреки формалните спънки от така наречен " режим на капитулациите " ), спомага за активизиране на културния живот и прочие В региона на външната политика отстоява открита антируска линия. Спрямо вътрешната политическа съпротива демонстрира непоносимост и преследва гневно своите съперници, в това число някогашния си сподвижник Петко Каравелов, с който са в обтегнати връзки още от 1886 година

Въпреки огромните заслуги на Стамболов за интронизацията на княз Фердинанд I на българския трон, при започване на 90-те години на XIX в. връзките сред тях стартират да се утежняват. През май 1894 година Стамболов подава за следващ път оставката на своя кабинет за да притисне княза, само че князът към този момент няма потребност от него и го заменя. От този миг насетне се пробва да концентрира силите си в основаната от него Народнолиберална партия (1886-1887 г.) и в издаването на нейния печатен орган. Неслучайно тя е известна като " стамболовистка ".

7-годишното ръководство на Народнолибералната партия и нейния водач е било и продължава да бъде обект на разнообразни, постоянно спорни и крайни оценки. Безспорен е обаче фактът, че държавникът Стефан Стамболов слага независимостта и просперитета на България над всичко.

Големият политик и общественик, който твърди, че поради България може да погази и законите, си печели доста съперници. Остраняването му от власт надалеч не е краят на тяхното възмездие. На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е атакуван и свиреп съсечен в центъра на София. Два дни по-късно умира от раните си.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР