50 години от смъртта на Езра Паунд: Човек, който чете, е човек, който живее, книгата трябва да е факел“
Днес се навършват 50 години от гибелта на Езра Паунд – бащата на модернизма и един от най-великите американски поети.
Представител на модернисткото придвижване на 20-ти век, с него най-често се свързва и по този начин нареченото Изгубено потомство.
Паунд способства за откриването и за оформянето на стила на създатели като Т. С. Елиът, Джеймс Джойс, Робърт Фрост и Ърнест Хемингуей.
Сред най-известните произведения на Езра Паунд са стихосбирката Ripostes (1912), поемата Hugh Selwyn Mauberley (1920) и незавършения magnum opus The Cantos (1917 – 1969).
Свидетелство за изключителния му гений са думите на Хемингуей: „ Най-доброто от творчеството на Паунд − точно Кантосите − ще просъществува до тогава, до момента в който има литература. “
Ortus1
Как трябваше да го направя?
Как трябваше да не го върша,
с цел да дам дихание на таз душа?
Да дам на тези детайли име и опора?
Тя е прелестна като безоблачен лъч, като флуид.
Тя няма име, нито място.
Какво да върша, с цел да разделя душата й,
с цел да й дам и съществуване, и име?
Навярно си обвързана, оплетена
вероятно си обвързана със неродени детайли
и аз заставен съм да любя пориви и сянка.
Аз апелирам те да влезеш във живота си,
аз апелирам те да се научиш да ми казваш “АЗ ”,
когато те попитам.
Защото ти си цяло, а не част.
Не орис ти си, ти си създание.
Представител на модернисткото придвижване на 20-ти век, с него най-често се свързва и по този начин нареченото Изгубено потомство.
Паунд способства за откриването и за оформянето на стила на създатели като Т. С. Елиът, Джеймс Джойс, Робърт Фрост и Ърнест Хемингуей.
Сред най-известните произведения на Езра Паунд са стихосбирката Ripostes (1912), поемата Hugh Selwyn Mauberley (1920) и незавършения magnum opus The Cantos (1917 – 1969).
Свидетелство за изключителния му гений са думите на Хемингуей: „ Най-доброто от творчеството на Паунд − точно Кантосите − ще просъществува до тогава, до момента в който има литература. “
Ortus1
Как трябваше да го направя?
Как трябваше да не го върша,
с цел да дам дихание на таз душа?
Да дам на тези детайли име и опора?
Тя е прелестна като безоблачен лъч, като флуид.
Тя няма име, нито място.
Какво да върша, с цел да разделя душата й,
с цел да й дам и съществуване, и име?
Навярно си обвързана, оплетена
вероятно си обвързана със неродени детайли
и аз заставен съм да любя пориви и сянка.
Аз апелирам те да влезеш във живота си,
аз апелирам те да се научиш да ми казваш “АЗ ”,
когато те попитам.
Защото ти си цяло, а не част.
Не орис ти си, ти си създание.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ