257 години История славянобългарская
Днес се навършват 257 години от написването на " История славянобългарска " от атонския духовник Паисий Хилендарски. Това е първото произведение на българската историография, написано в Хилендарския манастир и Зографския манастир в интервала 1760–1762 година
Близо 370 години след рухването на българската страна под османска власт величието на Първото и Второто българско царство е съвсем забравено. От монашеската килия на Паисий стартира българското събуждане, новият напредък на концепцията за държавност в съзнанието на народа ни.
Творбата на светогорския духовник Паисий с право е посочена като значим повод за образуването на българското национално съзнание. В дългите години на робството българите изгубват възприятието си за общественост, родината за множеството от тях се е свила до личното им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, само че не са знаели за предишното си.
„ История славянобългарска " е преписвана и излъчена като реликва от ръка на ръка, с цел да постави началото на българското Възраждане. Нейният пръв дубликат е дело на Софроний Врачански (1765).
Известни близо 70 исторически преписа на Паисиевата история. И през днешния ден възпитаници от разнообразни краища на България преписват книгата на скромния духовник.
На 200-годишнинета от нейното основаването - през 1962 година, Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна черква. В съзнанието на всички българи Паисий е увековечен и от одата на Иван Вазов, част от " Епопея на забравените ". /moreto.net
Близо 370 години след рухването на българската страна под османска власт величието на Първото и Второто българско царство е съвсем забравено. От монашеската килия на Паисий стартира българското събуждане, новият напредък на концепцията за държавност в съзнанието на народа ни.
Творбата на светогорския духовник Паисий с право е посочена като значим повод за образуването на българското национално съзнание. В дългите години на робството българите изгубват възприятието си за общественост, родината за множеството от тях се е свила до личното им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, само че не са знаели за предишното си.
„ История славянобългарска " е преписвана и излъчена като реликва от ръка на ръка, с цел да постави началото на българското Възраждане. Нейният пръв дубликат е дело на Софроний Врачански (1765).
Известни близо 70 исторически преписа на Паисиевата история. И през днешния ден възпитаници от разнообразни краища на България преписват книгата на скромния духовник.
На 200-годишнинета от нейното основаването - през 1962 година, Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна черква. В съзнанието на всички българи Паисий е увековечен и от одата на Иван Вазов, част от " Епопея на забравените ". /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ