Днес се навършват 20 години от най-големия триумф на България

Днес се навършват 20 години от най-големия успех на България в зимните спортове. Екатерина Дафовска завоюва олимпийското злато на 15 км в биатлона от Нагано'98. Силното българско показване е допълнено от четвъртото място на Павлина Филипова. Оттогава годишно на 9 февруари в Чепеларе, родното място на Екатерина Дафовска, има празненства.

„ Сякаш беше през вчерашния ден. Аз не бях измежду фаворитките, спокойна бях. Никой не очакваше кой знае какви резултати от мен, тъй като преди Олимпиадата сезонът не ми вървеше. Да си призная, мислех си, че в случай че нещата не потръгнат добре, ще се откажа по някое време “, спомня си Дафовска.

„ След финала беше еуфория, наслада, не знаех къде се намирам. Започнаха да звънят, заваляха поздрави. Спомням си, че трябваше да ме награди човек, който беше авансово избран. Иван Славков-Батето, господ да го елементарни, обаче промени цялата гала. Каза, че това е първи златен орден за България от зимна Олимпиада и би трябвало той да ми го даде. Голям човек беше. После ме одобри в неговия хотел, имаше ваучър в олимпийското село. Вечерта завършихме с дискотека, а от идващия ден се подготвяхме за спринта и щафетата “, споделя актуалният президент на федерацията по биатлон.

„ Тогава бюджетът на нашата федерация се равняваше на парите на един съветски клуб. Ние нямахме обособени вакс майстори, на каквито разчитаха другите страни. Треньорите ни мажеха ските, а на по-големите надпревари към този момент имахме ваксаджии. Спомням си, че на самото съревнование в Нагано бях с толкоз изтъркани ръкавици, че... българският треньор в канадския тим - Николай Котерлицов, ми даде едни, с цел да вземам участие. След триумфа хората говореха, че това е най-евтиният златен орден на България. В него бяха вложени минимум пари “, връща се обратно във времето олимпийската шампионка.

„ Имаше паричен бонус за медала, само че ми постановиха налози, удържаха част от него. След това дълго време се чудеха дали да ми подарят автомобил. Първо ми предлагаха “Форд Ка ”, който да карам, само че да е като тип реклама, да не го взимам. Той обаче беше толкоз дребен, че не можех да натоваря ските и щеките. Доплатих си и си взех по-голям автомобил. Криза, нямаше спонсори. В края на годината ме избраха за състезател на годината “, добавя Екатерина Дафовска.