140 години от рождението на големия историк Петър Мутафчиев
Днес се навършват 140 години от рождението на акад. Петър Мутафчиев. Той е роден на 4 юли 1883 година в с. Боженци, Габровско, в фамилията на Стоян Мутафчиев, участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878), и на домакинята Дона Пенчова. Четвърто поделение приключва в Габрово през 1894 година От 1-и до 4-и гимназиален клас учи в Плевен. През 1901 година приключва Държавната русенска мъжка гимназия „ Княз Борис І “.
Още 18-годишен акад. Петър Мутафчиев стартира работа като начален преподавател. От 1901 година до 1906 година преподава история в селата Пелишат и Кирилово, Плевенско. През 1906 година записва компетентност „ История и география “ в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Учи в класа на проф. Васил Златарски, където се ориентира към историята на средновековна България и Византия. Завършва висшето си обучение през 1910 година и още същата година е назначен за организатор на Средновековния отдел на Народния археологически музей в София. През 1912-1913 година акад. Петър Мутафчиев взе участие в Балканските войни (1912-1913). По време на Първата международна война (1915-1918) е запасен офицер от 42-ри пехотен полк. През 1918 година е демобилизиран от армията и се връща на работа в Археологическия музей, където остава до 1920 година, напомня Българска телеграфна агенция.
СПЕЦИАЛИЗИРА В МЮНХЕН
От 1920 до 1922 година акад. Петър Мутафчиев специализира византийска история и гръцка палеография в Мюнхен под научното управление на проф. Август Хайзенберг в Института по византология и новогръцка лингвистика към Мюнхенския университет.
През 1922 година акад. Петър Мутафчиев се завръща в България и постъпва на работа като преподавател по история в Първа софийска мъжка гимназия. От 1923 година акад. Петър Мутафчиев е доцент по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, където с изключение на лекции по средновековна история на България и история на Византия и византийска просвета, чете лекции и по история на сръбските и румънските земи, както и по история на Османската империя (до 15 в.). Успоредно с това от 1924 година чете и лекции по обща просвета и обществена история, както и по българска история във Военното учебно заведение в София. През 1927 година е определен за ексклузивен, а през 1937 година - за постоянен професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. За интервал от една година от 1936 година до 1937 година акад. Петър Мутафчиев е декан на Историко-филологическия факултет на университета. Следващата година е назначен за завеждащ Катедрата по история на България и Катедрата по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет.
АВТОР НА ПОВЕЧЕ ОТ 100 НАУЧНИ ТРУДА
Научните ползи на акад. Петър Мутафчиев са ориентирани към средновековната българска история, историята на Византия, връзките на българската страна с другите балкански страни и нации. Той е създател е повече от 100 научни и научнопопулярни труда измежду които: „ Селското земевладение във Византия " (1910), „ Владетелите на Просек " (1913), „ Войнишки земи и бойци във Византия през 13-14 в. " (1923), „ История на българския народ " (2 т. 1943) и други
Акад. Петър Мутафчиев е член-кореспондент на Славянския институт в Прага (1929), дописен член на Българска академия на науките (1929). Почетен член е на Полския исторически институт (1937), както и автентичен член на Българска академия на науките (1937). Член е на Македонския теоретичен институт (1938) и на Научното сдружение „ Стефан Тиса " в Дебрецен (1938). Член е на Полската академия на науките (1939) и е почетен лекар на Виенския университет (1940).
През 1935 година акад. Петър Мутафчиев основава списанието с историческа устременост - „ Просвета “.
За военната си службата акад. Петър Мутафчиев е награден с ордените „ За смелост “, както и с медал „ За заслуга “. Носител е на немския „ Железен кръст “ за смелост.
Акад. Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 година в София.
ПОСМЪРТНО
По мотив 115-ата годишнина от рождението и 55-ата годишната от гибелта на акад. Петър Мутафчиев през 1998 година в Българска академия на науките е открита галерия със фотоси от персоналния му списък, писма до български и непознати учени и общественици, негови книги и изявления. В експозицията са показани и огромна част от книгите и изявленията на акад. Мутафчиев. В обособен раздел на изложбата са обособени изявленията и отзивите, писани от български и непознати учени за творчеството на акад. Мутафчиев. Сред тях е и книгата на Вера Мутафчиева „ Разгадавайки татко си. Опит за биография на Петър Мутафчиев ".
Още 18-годишен акад. Петър Мутафчиев стартира работа като начален преподавател. От 1901 година до 1906 година преподава история в селата Пелишат и Кирилово, Плевенско. През 1906 година записва компетентност „ История и география “ в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Учи в класа на проф. Васил Златарски, където се ориентира към историята на средновековна България и Византия. Завършва висшето си обучение през 1910 година и още същата година е назначен за организатор на Средновековния отдел на Народния археологически музей в София. През 1912-1913 година акад. Петър Мутафчиев взе участие в Балканските войни (1912-1913). По време на Първата международна война (1915-1918) е запасен офицер от 42-ри пехотен полк. През 1918 година е демобилизиран от армията и се връща на работа в Археологическия музей, където остава до 1920 година, напомня Българска телеграфна агенция.
СПЕЦИАЛИЗИРА В МЮНХЕН
От 1920 до 1922 година акад. Петър Мутафчиев специализира византийска история и гръцка палеография в Мюнхен под научното управление на проф. Август Хайзенберг в Института по византология и новогръцка лингвистика към Мюнхенския университет.
През 1922 година акад. Петър Мутафчиев се завръща в България и постъпва на работа като преподавател по история в Първа софийска мъжка гимназия. От 1923 година акад. Петър Мутафчиев е доцент по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, където с изключение на лекции по средновековна история на България и история на Византия и византийска просвета, чете лекции и по история на сръбските и румънските земи, както и по история на Османската империя (до 15 в.). Успоредно с това от 1924 година чете и лекции по обща просвета и обществена история, както и по българска история във Военното учебно заведение в София. През 1927 година е определен за ексклузивен, а през 1937 година - за постоянен професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. За интервал от една година от 1936 година до 1937 година акад. Петър Мутафчиев е декан на Историко-филологическия факултет на университета. Следващата година е назначен за завеждащ Катедрата по история на България и Катедрата по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет.
АВТОР НА ПОВЕЧЕ ОТ 100 НАУЧНИ ТРУДА
Научните ползи на акад. Петър Мутафчиев са ориентирани към средновековната българска история, историята на Византия, връзките на българската страна с другите балкански страни и нации. Той е създател е повече от 100 научни и научнопопулярни труда измежду които: „ Селското земевладение във Византия " (1910), „ Владетелите на Просек " (1913), „ Войнишки земи и бойци във Византия през 13-14 в. " (1923), „ История на българския народ " (2 т. 1943) и други
Акад. Петър Мутафчиев е член-кореспондент на Славянския институт в Прага (1929), дописен член на Българска академия на науките (1929). Почетен член е на Полския исторически институт (1937), както и автентичен член на Българска академия на науките (1937). Член е на Македонския теоретичен институт (1938) и на Научното сдружение „ Стефан Тиса " в Дебрецен (1938). Член е на Полската академия на науките (1939) и е почетен лекар на Виенския университет (1940).
През 1935 година акад. Петър Мутафчиев основава списанието с историческа устременост - „ Просвета “.
За военната си службата акад. Петър Мутафчиев е награден с ордените „ За смелост “, както и с медал „ За заслуга “. Носител е на немския „ Железен кръст “ за смелост.
Акад. Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 година в София.
ПОСМЪРТНО
По мотив 115-ата годишнина от рождението и 55-ата годишната от гибелта на акад. Петър Мутафчиев през 1998 година в Българска академия на науките е открита галерия със фотоси от персоналния му списък, писма до български и непознати учени и общественици, негови книги и изявления. В експозицията са показани и огромна част от книгите и изявленията на акад. Мутафчиев. В обособен раздел на изложбата са обособени изявленията и отзивите, писани от български и непознати учени за творчеството на акад. Мутафчиев. Сред тях е и книгата на Вера Мутафчиева „ Разгадавайки татко си. Опит за биография на Петър Мутафчиев ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ