120 години от рождението на режисьора Сергей Айзенщайн
Днес се навършват 120 години от рождението на режисьора Сергей Айзенщайн. Той е прочут с филми като " Броненосецът " Потьомкин " и " Александър Невски ", принадлежащи към жанра на политическата агитация.
От позиция на киностилистиката Айзенщайн употребява новаторски похвати при монтажа. Автора е на писания по доктрина на киното.
Режисьорът е роден на 22 януари 1898 година в Рига - тогава част от Руската империя, в семейство от междинната класа. Неговият татко Михаил Айзенщайн, е балтийски немец, прочут локален проектант. Майка му - Юлия Конецкая, е рускиня, щерка на състоятелен търговец. Двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско образование, само че след налагането на комунистическата идеология в Съветския съюз става неприкрит безбожник.
През 1905 година майка му Юлия напуща Рига и отпътува за Санкт Петербург, като го взима със себе си. Около 1910 година татко му се причислява към тях, само че скоро се развежда с Юлия, която се реалокира да живее във Франция.
Впоследствие Айзенщайн учи архитектура и инженерство в Инженеро-строителния институт в Петербург.
Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията през 1917 година, което го разделя с татко му. Михаил емигрира в Германия, а Сергей остава в руска Русия. През 1920 година Айзенщайн е изместен на управителна позиция в Минск поради сполучливо пропагандиране на Октомврийската гражданска война.
През 1920 Айзенщайн се реалокира в Москва и стартира кариера в театъра, а по-късно работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд.
Първият филм на Айзенщайн - " Дневникът на Глумов ", е сниман през 1923 година с Дзига Вертов като инструктор.
" Стачка " е първият му пълнометражен филм на Айзенщайн, а " Броненосецът " Потьомкин " притегля вниманието на международната рецензия към него. След това Айзенщайн режисира " Октомври " и " Старо и ново " като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската гражданска война. Критиците в чужбина са впечатлени от стилистиката му, само че в Съюз на съветските социалистически републики ракурсите и монтажът, които Айзенщайн употребява, не се харесват на руската кино общественост. Заради това е бил заставен да разгласява публикации със самооценка и уверения, че ще промени метода си на работа, с цел да подхожда на постулатите на социалистическия натурализъм.
През есента на 1928 година Айзенщайн се насочва на пътешестване в Европа със своите сътрудници Григорий Александров и Едуард Тисе. Официално пътуването има за цел запознаване със звуковите филми и показване на известни руски кинодеятели на " капиталистическия Запад ". За Айзенщайн това е опция да види гледки и култури отвън тези на Съветския съюз. През идващите две години той пътува и изнася лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.
През април 1930 година кинокомпанията " Парамаунт пикчърс " му предлага опция да снима филм в Съединени американски щати. Той приема кратковременен контракт за 100 хиляди $ и идва в Холивуд през май 1930 година. Но това съглашение се проваля. Особеният метод на Айзенщайн към киното се оказва несъответстващ с условията на американското кино.
Заради прекараното време на Запад сталиниската кино промишленост гледа на Айзенщайн с съмнение. Както доста други, нарочени за " врагове " на режима, той е въдворен в психиатрична болница - в Кисловодск, през юли 1933 година. Официалната диагноза е меланхолия.
Впоследствие е назначен на преподавателска позиция във филмовото учебно заведение в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 е началник на курса по образование по сценаристика.
През 1935 той стартира нов план " Поляната на Бежин ", само че нахвърля бюджета и пропуща крайни периоди. Спасението за кариерата на Айзенщайн идва от Сталин. Той заема позицията, че злополуката с " Поляната на Бежин " не е обвързвана с метода на работа на Айзенщайн, а с изпълнителните продуценти, които не са го следили. Накрая виновността е трансферирана на Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 е уволнен, задържан, наказан за изменничество и убит.
На Айзенщайн бива даден " още един късмет " и той се заема да снима филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му зачисляват и съсценарист, професионални артисти за функциите и асистент-режисьор. Резултатът е филм, който е признат добре в Съветския съюз и му печели Ордена на Ленин и Наградата на Сталин. Филмът бива явна притча и предизвестие за струпващите се сили на Нациска Германия. Няколко месеца след стартирането му Сталин влиза в пакт с Адолф Хитлер и " Невски " е неотложно спрян от прожектиране.
На Айзенщайн е предоставено да режисира " Валкирия " на Рихард Вагнер в Болшой спектакъл. След експлоадирането на войната с Германия през 1941, " Александър Невски " е пуснат още веднъж в кината и реализира интернационален триумф.
Айзенщайн подписва брак с режисьорката и писателка Вера Аташева през 1934 година и остава женен за нея до гибелта си през 1948. (Уикипедия)
От позиция на киностилистиката Айзенщайн употребява новаторски похвати при монтажа. Автора е на писания по доктрина на киното.
Режисьорът е роден на 22 януари 1898 година в Рига - тогава част от Руската империя, в семейство от междинната класа. Неговият татко Михаил Айзенщайн, е балтийски немец, прочут локален проектант. Майка му - Юлия Конецкая, е рускиня, щерка на състоятелен търговец. Двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско образование, само че след налагането на комунистическата идеология в Съветския съюз става неприкрит безбожник.
През 1905 година майка му Юлия напуща Рига и отпътува за Санкт Петербург, като го взима със себе си. Около 1910 година татко му се причислява към тях, само че скоро се развежда с Юлия, която се реалокира да живее във Франция.
Впоследствие Айзенщайн учи архитектура и инженерство в Инженеро-строителния институт в Петербург.
Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията през 1917 година, което го разделя с татко му. Михаил емигрира в Германия, а Сергей остава в руска Русия. През 1920 година Айзенщайн е изместен на управителна позиция в Минск поради сполучливо пропагандиране на Октомврийската гражданска война.
През 1920 Айзенщайн се реалокира в Москва и стартира кариера в театъра, а по-късно работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд.
Първият филм на Айзенщайн - " Дневникът на Глумов ", е сниман през 1923 година с Дзига Вертов като инструктор.
" Стачка " е първият му пълнометражен филм на Айзенщайн, а " Броненосецът " Потьомкин " притегля вниманието на международната рецензия към него. След това Айзенщайн режисира " Октомври " и " Старо и ново " като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската гражданска война. Критиците в чужбина са впечатлени от стилистиката му, само че в Съюз на съветските социалистически републики ракурсите и монтажът, които Айзенщайн употребява, не се харесват на руската кино общественост. Заради това е бил заставен да разгласява публикации със самооценка и уверения, че ще промени метода си на работа, с цел да подхожда на постулатите на социалистическия натурализъм.
През есента на 1928 година Айзенщайн се насочва на пътешестване в Европа със своите сътрудници Григорий Александров и Едуард Тисе. Официално пътуването има за цел запознаване със звуковите филми и показване на известни руски кинодеятели на " капиталистическия Запад ". За Айзенщайн това е опция да види гледки и култури отвън тези на Съветския съюз. През идващите две години той пътува и изнася лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.
През април 1930 година кинокомпанията " Парамаунт пикчърс " му предлага опция да снима филм в Съединени американски щати. Той приема кратковременен контракт за 100 хиляди $ и идва в Холивуд през май 1930 година. Но това съглашение се проваля. Особеният метод на Айзенщайн към киното се оказва несъответстващ с условията на американското кино.
Заради прекараното време на Запад сталиниската кино промишленост гледа на Айзенщайн с съмнение. Както доста други, нарочени за " врагове " на режима, той е въдворен в психиатрична болница - в Кисловодск, през юли 1933 година. Официалната диагноза е меланхолия.
Впоследствие е назначен на преподавателска позиция във филмовото учебно заведение в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 е началник на курса по образование по сценаристика.
През 1935 той стартира нов план " Поляната на Бежин ", само че нахвърля бюджета и пропуща крайни периоди. Спасението за кариерата на Айзенщайн идва от Сталин. Той заема позицията, че злополуката с " Поляната на Бежин " не е обвързвана с метода на работа на Айзенщайн, а с изпълнителните продуценти, които не са го следили. Накрая виновността е трансферирана на Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 е уволнен, задържан, наказан за изменничество и убит.
На Айзенщайн бива даден " още един късмет " и той се заема да снима филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му зачисляват и съсценарист, професионални артисти за функциите и асистент-режисьор. Резултатът е филм, който е признат добре в Съветския съюз и му печели Ордена на Ленин и Наградата на Сталин. Филмът бива явна притча и предизвестие за струпващите се сили на Нациска Германия. Няколко месеца след стартирането му Сталин влиза в пакт с Адолф Хитлер и " Невски " е неотложно спрян от прожектиране.
На Айзенщайн е предоставено да режисира " Валкирия " на Рихард Вагнер в Болшой спектакъл. След експлоадирането на войната с Германия през 1941, " Александър Невски " е пуснат още веднъж в кината и реализира интернационален триумф.
Айзенщайн подписва брак с режисьорката и писателка Вера Аташева през 1934 година и остава женен за нея до гибелта си през 1948. (Уикипедия)
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ