Днес се навършват 109 години от обявяването на независимостта на България
Днес се навършват 109 години от оповестяването на независимостта на България. 22-и септември се празнува като формален празник на страната едвам от 1990 година
По традиция празникът се отбелязва най-тържествено във Велико Търново, където т.г. ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев ще одобри рапорта на тържествената заря-проверка. На тържествата ще участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Началото е в 7.30 ч. с празнична Света литургия в църквата-музей " Св. Четиридесет мъченици " - църквата, в която на 22 септември 1908 година България е оповестена за без значение царство, а княз Фердинанд I приема купата цар на българите.
Най-зрелищната част от честванията стартира в 20.15 ч, когато ще бъде пуснат аудио-визуалния театър " Царевград Търнов - тон и светлина ". Тържества ще има в цялата страна. В София ще има честване на площад " Александър I " в 11.00 ч.
С акта от 22 септември 1908 година България отхвърля политическата си васална взаимозависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 година, и става суверенна страна, равносилен сътрудник на останалите европейски страни.
Този акт става вероятен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година Едва през лятото на 1908 година, след осъществената в Османската империя младотурска гражданска война, се основават условия България да прогласи своята самостоятелност.
Решението за оповестяването на независимостта е взето през август 1908 година на среща на княз Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов в Унгария. На 22 септември с.г. в черквата " Св. Четиридесет мъченици " България е оповестена за без значение царство, а княз Фердинанд I приема купата цар на българите. Мястото е определено особено, с цел да се подчертае приемствеността със средновековната българска страна.
" Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае. Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят. Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция ", се споделя в Манифеста, който Фердинанд прочита. По традиция Националният исторически музей (НИМ) го демонстрира на празника.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията сред Турция и България. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й.
Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
По традиция празникът се отбелязва най-тържествено във Велико Търново, където т.г. ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев ще одобри рапорта на тържествената заря-проверка. На тържествата ще участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Началото е в 7.30 ч. с празнична Света литургия в църквата-музей " Св. Четиридесет мъченици " - църквата, в която на 22 септември 1908 година България е оповестена за без значение царство, а княз Фердинанд I приема купата цар на българите.
Най-зрелищната част от честванията стартира в 20.15 ч, когато ще бъде пуснат аудио-визуалния театър " Царевград Търнов - тон и светлина ". Тържества ще има в цялата страна. В София ще има честване на площад " Александър I " в 11.00 ч.
С акта от 22 септември 1908 година България отхвърля политическата си васална взаимозависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 година, и става суверенна страна, равносилен сътрудник на останалите европейски страни.
Този акт става вероятен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година Едва през лятото на 1908 година, след осъществената в Османската империя младотурска гражданска война, се основават условия България да прогласи своята самостоятелност.
Решението за оповестяването на независимостта е взето през август 1908 година на среща на княз Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов в Унгария. На 22 септември с.г. в черквата " Св. Четиридесет мъченици " България е оповестена за без значение царство, а княз Фердинанд I приема купата цар на българите. Мястото е определено особено, с цел да се подчертае приемствеността със средновековната българска страна.
" Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае. Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят. Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция ", се споделя в Манифеста, който Фердинанд прочита. По традиция Националният исторически музей (НИМ) го демонстрира на празника.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията сред Турция и България. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й.
Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ