Една година без Павел Панов
Днес се навършва една година от неочакваната кончина на непрежалимата „ синя “ легенда Павел Панов. На 18 февруари през 2018 година нападателят напусна този свят и „ влезе “ във вечността.
Нападателят е роден на 16 септември 1950 година в София, а в историята остава като една от най-ярките фигури в Левски. За цяло потомство, което е израснало на стадиона през 70-те години, обичаният футболист беше точно Панов, а „ Пальо, ти си цар!” бе една от паролите, която ги събираше под сините флагове и шалове.
Над едно десетилетие Панов има съществена роля в построяването на вековната легенда за Левски. Статистиката от време на време наподобява суха, само че в неговия случай е безапелационна. Той е безконечният голмайстор на Левски в европейските шампионати с 22 попадения във евентуално най-силния интервал на „ сините” в тях, който съответствува и с неговата кариера на „ Герена”. Пальо, както го назовават почитателите, бележи голове за три от общо петте участия на Левски на четвъртфинали, а при четвъртото е старши треньор.
Трудно може да се каже кой е най-важният му гол в Европа, тъй като те не са един и два. Панов се разписва още при дебюта си за Левски в шампионатите против исландския Весманея, може би и в допълнение вдъхновен от това, че на 19 години дели една хотелска стая със самия Гунди. Той играе съществена роля в двата следващи сезона, когато Левски стига до четвъртфинал. Бележи два пъти в Дуисбург, а след това ги екзекутира с надвит гол в София, когато за първи път български тим отстранява немски.
След това се разписва още два пъти и против Аякс в София, без да броим невъзмутимото му осъществяване при дузпите. Вкарва първия и последния гол против Барселона за 5:4 в мач, в който Левски става единственият тим отвън Испания, нанизал толкоз голове на каталунския исполин в формален мач. Поставя самичък началото на елиминирането на португалския Боависта, а през 1977 година бележи в София и два пъти във Вроцлав против полския първенец Шльонск. Именно първият му гол в Полша е един от шедьоврите, за които се споделя от уста на уста. След като получава топката от Киро Миланов, той я трансферира над именития Жмуда и от въздуха с по-малко мощния си десен крайник я заковава в мрежата.
„ Тогава не се страхувахме от никого и можеше да се надиграваме с всеки в Европа”, спомняше си години по-късно Панов във всяко изявление. Може би това го кара и да произнесе една от именитите изречения в историята на Левски. „ Когато Реал Мадрид ни победи с 1:0 на „ Герена” не смеехме от позор да излезем от съблекалнята, тъй като сме позволили загуба вкъщи!”
Още на 19 години Панов не се опасява да поеме отговорността и да отвърне на упованията. Когато Гунди е контузен, Пальо изиграва първия си огромен мач за Левски при успеха с 1:0 като посетител на Черно море. Победният му гол от фаул е основен в борбата за извоюваната през сезона 1969-70 шампионска купа. Победата с 5:2 в дербито подпечатва тази купа, а откакто вкарва 4 гола през първото полувреме, Никола Котков влиза в съблекалнята и се обръща към Павката: „ Синко, в този момент е твой ред!” И Панов се оправя по най-хубавия метод. Съдбата избира него да асистира за последния гол на Гунди в Левски, а в идващите 10 години и по допустимо най-достойния метод да се опита да запълни празнината, която не може да бъде в никакъв случай запълнена в Левски: тъгата по нелепата кончина на Аспарухов и Котков.
„ Пальо, ти си цар!” ехтят трибуните след десетките голове от свободен удар, с левачката или със задна ножица. Или след оня именит пас за победното попадение на Барзов в дербито през 1979 година, което носи купата. Той е един от вдъхновителите на митичната „ Синя ода за народа”, отдадена на великата победа над Аякс. „ Сякаш чул бе този вик снайпериста ни Панов – удар тънък, диагонален беше за Аякс съдбовен и стадионът отново синее...” Пальо можеше да рецитира до дъно тази ода с лекотата, с която завършваше голям брой сини офанзиви. И до момента в който постоянно се придържаше към един от главните си правила: „ В живота е значимо да уважаваш и да те почитат. Постига се с преданост и честност.”
Днес синя България тъгува за един от своите исторически герои. Следващите генерации левскари ще честват и означават това, което Павел Панов беше за Левски. Пальо ще се усмихва по своя си метод от горната страна. Там, където, както обичаше да споделя един от именитите последователи, небесният Левски става все по-непобедим.
Поклон пред паметта на Павел Панов!
Нападателят е роден на 16 септември 1950 година в София, а в историята остава като една от най-ярките фигури в Левски. За цяло потомство, което е израснало на стадиона през 70-те години, обичаният футболист беше точно Панов, а „ Пальо, ти си цар!” бе една от паролите, която ги събираше под сините флагове и шалове.
Над едно десетилетие Панов има съществена роля в построяването на вековната легенда за Левски. Статистиката от време на време наподобява суха, само че в неговия случай е безапелационна. Той е безконечният голмайстор на Левски в европейските шампионати с 22 попадения във евентуално най-силния интервал на „ сините” в тях, който съответствува и с неговата кариера на „ Герена”. Пальо, както го назовават почитателите, бележи голове за три от общо петте участия на Левски на четвъртфинали, а при четвъртото е старши треньор.
Трудно може да се каже кой е най-важният му гол в Европа, тъй като те не са един и два. Панов се разписва още при дебюта си за Левски в шампионатите против исландския Весманея, може би и в допълнение вдъхновен от това, че на 19 години дели една хотелска стая със самия Гунди. Той играе съществена роля в двата следващи сезона, когато Левски стига до четвъртфинал. Бележи два пъти в Дуисбург, а след това ги екзекутира с надвит гол в София, когато за първи път български тим отстранява немски.
След това се разписва още два пъти и против Аякс в София, без да броим невъзмутимото му осъществяване при дузпите. Вкарва първия и последния гол против Барселона за 5:4 в мач, в който Левски става единственият тим отвън Испания, нанизал толкоз голове на каталунския исполин в формален мач. Поставя самичък началото на елиминирането на португалския Боависта, а през 1977 година бележи в София и два пъти във Вроцлав против полския първенец Шльонск. Именно първият му гол в Полша е един от шедьоврите, за които се споделя от уста на уста. След като получава топката от Киро Миланов, той я трансферира над именития Жмуда и от въздуха с по-малко мощния си десен крайник я заковава в мрежата.
„ Тогава не се страхувахме от никого и можеше да се надиграваме с всеки в Европа”, спомняше си години по-късно Панов във всяко изявление. Може би това го кара и да произнесе една от именитите изречения в историята на Левски. „ Когато Реал Мадрид ни победи с 1:0 на „ Герена” не смеехме от позор да излезем от съблекалнята, тъй като сме позволили загуба вкъщи!”
Още на 19 години Панов не се опасява да поеме отговорността и да отвърне на упованията. Когато Гунди е контузен, Пальо изиграва първия си огромен мач за Левски при успеха с 1:0 като посетител на Черно море. Победният му гол от фаул е основен в борбата за извоюваната през сезона 1969-70 шампионска купа. Победата с 5:2 в дербито подпечатва тази купа, а откакто вкарва 4 гола през първото полувреме, Никола Котков влиза в съблекалнята и се обръща към Павката: „ Синко, в този момент е твой ред!” И Панов се оправя по най-хубавия метод. Съдбата избира него да асистира за последния гол на Гунди в Левски, а в идващите 10 години и по допустимо най-достойния метод да се опита да запълни празнината, която не може да бъде в никакъв случай запълнена в Левски: тъгата по нелепата кончина на Аспарухов и Котков.
„ Пальо, ти си цар!” ехтят трибуните след десетките голове от свободен удар, с левачката или със задна ножица. Или след оня именит пас за победното попадение на Барзов в дербито през 1979 година, което носи купата. Той е един от вдъхновителите на митичната „ Синя ода за народа”, отдадена на великата победа над Аякс. „ Сякаш чул бе този вик снайпериста ни Панов – удар тънък, диагонален беше за Аякс съдбовен и стадионът отново синее...” Пальо можеше да рецитира до дъно тази ода с лекотата, с която завършваше голям брой сини офанзиви. И до момента в който постоянно се придържаше към един от главните си правила: „ В живота е значимо да уважаваш и да те почитат. Постига се с преданост и честност.”
Днес синя България тъгува за един от своите исторически герои. Следващите генерации левскари ще честват и означават това, което Павел Панов беше за Левски. Пальо ще се усмихва по своя си метод от горната страна. Там, където, както обичаше да споделя един от именитите последователи, небесният Левски става все по-непобедим.
Поклон пред паметта на Павел Панов!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ