Отново за кратко в България - снимките на един от най-добрите български фотографи
Днес (събота) и понеделник - 17 юли, са последните дни, в които в България гостува фотоизложбата на Йордан Йорданов-Юри (1940-2009) - по универсално мнение един от най-хубавите български фотографи. Макар от гибелта му да е минало по-малко от десетилетие, до неотдавна впечатляващите портрети от българското село, отличените му фотосерии от пандизите, от Албания и Монголия и легендите за живота му живееха единствено в загатна на неговите сътрудници.
© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/
Фотографии на Йорданов са владеене на Парижката национална библиотека, Института по политехника в Токио, музея " Елизе " в Лозана, Музея за изящни изкуства в Хюстън и на българската Национална изложба - само че единствената му по-цялостна колекция гостува в изложба " Синтезис " с помощта на италиански колекционер.
Йордан Йорданов е роден в София, където приключва гимназията по полиграфия и снимка. Официално е фотограф в социалистическите фешън списания " Лада " и " Божур ", само че пристрастеността му са екскурзиите из забравени български села, където запечатва различен вид реалност. Снима в психиатрични заведения, а след 1989 година става първият фотограф, документирал всекидневието в софийските затвори.
Благодарение на швейцарската фондация " Про Хелвеция " осъществя още няколко фотографски пътувания до далечните и непознати към оня миг Албания и Монголия. Прави доста изложения, само че не работи за медии. Предпочита черно-белия облик. В изложбата са показани и четирите серии в фрагменти от архива на Серджо Поджанела - единствената " представителна " сбирка на фотографа, която той продава на италианеца в годините преди гибелта си.
© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/
Всъщност това са фрагментите, с които фотографът самичък е избрал да бъде запомнен, споделя Георги Караманев - публицист и създател на биографичния разказ " И додето се раждат лъчите " (изд. " Клуб 8 " ), който възкресява паметта за Йордан Йорданов-Юри. Човек с сложна орис и мъчен темперамент, с болест, която поврежда зрението му, Йордан Йорданов прекарва последните си години в огромна беднотия. Когато Караманев стартира да написа книгата си преди година, оживелите фотоси са напълно малко. По необичайно съвпадане изложба " Синтезис " стартира да готви изложбата по същото време.
И дребното фрагменти на Йордан Йорданов разсънват към себе си светове. Той обича да снима хората в тил - мускулите на пандизчия под душа, човек на люлка в миг на полет, четири възрастни дами, гледащи към морето. Последната снимка в действителност демонстрира селскостопански работнички от село Кортен, заведени за премия за пръв път на море.
© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/
Историята е разказана няколко пъти - един път в книгата " Невидимите рецесии " на Георги Господинов (който открива фотографията по-късно и е мощно разчувстван от нея), а след това в " И додето се раждат лъчите ", където създателят смесва факт и нереалност. Но се удостоверява и на самата галерия, на откриването идва внучката на една от дамите. Интересно е, че съгласно Юри фотографията е доста по-близка до литературата, в сравнение с до изобразителното изкуство.
В изследванията си Караманев открива доста герои, интервюира десетки персони, слуша още веднъж и още веднъж митове за живота на фотографа в разнообразни разновидности. Едно от най-ценните му открития са записките и размишленията на Йорданов за фотографията, които дружно със стиховете му вплита в повествованието. Но " И додето се раждат лъчите " няма претенцията за фактологична акуратност, а е по-скоро персонален взор към впечатляващата орис на фотографа.
" Историята ме завоюва с това - че мнозина хора на изкуството, мечтали за независимост и промени, през 90-те не са съумели да се приспособяват в новата среда. Съдбата на Юри е доста типична и по едно и също време с това доста специфична, тъй като животът му е низ от завършения ", споделя журналистът. Романът получи премия на тазгодишния конкурс за дебют " Южна пролет " в Хасково, а идната фантазия на Георги Караманев е да бъде публикуван албум с фотографиите на Юри. Той също поддържа страница за фотосите му във " Facebook ".
© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/
Фотографии на Йорданов са владеене на Парижката национална библиотека, Института по политехника в Токио, музея " Елизе " в Лозана, Музея за изящни изкуства в Хюстън и на българската Национална изложба - само че единствената му по-цялостна колекция гостува в изложба " Синтезис " с помощта на италиански колекционер.
Йордан Йорданов е роден в София, където приключва гимназията по полиграфия и снимка. Официално е фотограф в социалистическите фешън списания " Лада " и " Божур ", само че пристрастеността му са екскурзиите из забравени български села, където запечатва различен вид реалност. Снима в психиатрични заведения, а след 1989 година става първият фотограф, документирал всекидневието в софийските затвори.
Благодарение на швейцарската фондация " Про Хелвеция " осъществя още няколко фотографски пътувания до далечните и непознати към оня миг Албания и Монголия. Прави доста изложения, само че не работи за медии. Предпочита черно-белия облик. В изложбата са показани и четирите серии в фрагменти от архива на Серджо Поджанела - единствената " представителна " сбирка на фотографа, която той продава на италианеца в годините преди гибелта си.
© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/
Всъщност това са фрагментите, с които фотографът самичък е избрал да бъде запомнен, споделя Георги Караманев - публицист и създател на биографичния разказ " И додето се раждат лъчите " (изд. " Клуб 8 " ), който възкресява паметта за Йордан Йорданов-Юри. Човек с сложна орис и мъчен темперамент, с болест, която поврежда зрението му, Йордан Йорданов прекарва последните си години в огромна беднотия. Когато Караманев стартира да написа книгата си преди година, оживелите фотоси са напълно малко. По необичайно съвпадане изложба " Синтезис " стартира да готви изложбата по същото време.
И дребното фрагменти на Йордан Йорданов разсънват към себе си светове. Той обича да снима хората в тил - мускулите на пандизчия под душа, човек на люлка в миг на полет, четири възрастни дами, гледащи към морето. Последната снимка в действителност демонстрира селскостопански работнички от село Кортен, заведени за премия за пръв път на море.
© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/
Историята е разказана няколко пъти - един път в книгата " Невидимите рецесии " на Георги Господинов (който открива фотографията по-късно и е мощно разчувстван от нея), а след това в " И додето се раждат лъчите ", където създателят смесва факт и нереалност. Но се удостоверява и на самата галерия, на откриването идва внучката на една от дамите. Интересно е, че съгласно Юри фотографията е доста по-близка до литературата, в сравнение с до изобразителното изкуство.
В изследванията си Караманев открива доста герои, интервюира десетки персони, слуша още веднъж и още веднъж митове за живота на фотографа в разнообразни разновидности. Едно от най-ценните му открития са записките и размишленията на Йорданов за фотографията, които дружно със стиховете му вплита в повествованието. Но " И додето се раждат лъчите " няма претенцията за фактологична акуратност, а е по-скоро персонален взор към впечатляващата орис на фотографа.
" Историята ме завоюва с това - че мнозина хора на изкуството, мечтали за независимост и промени, през 90-те не са съумели да се приспособяват в новата среда. Съдбата на Юри е доста типична и по едно и също време с това доста специфична, тъй като животът му е низ от завършения ", споделя журналистът. Романът получи премия на тазгодишния конкурс за дебют " Южна пролет " в Хасково, а идната фантазия на Георги Караманев е да бъде публикуван албум с фотографиите на Юри. Той също поддържа страница за фотосите му във " Facebook ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ