В търсене на причините: Унищожаването на природата ли е виновно за появата на COVID 19?
Днес редица откриватели считат, че в действителност унищожаването на биоразнообразието от страна на човечеството основава условия за пораждане на нови вируси и болести като Covid-19. Според The Guardian се появява нова дисциплинираност, " планетарно здраве ", която се концентрира върху все по-видимите връзки сред благополучието на хората, другите живи същества и цели екосистеми.
Възможно ли е през 90-те години човешката активност, като строителството на пътища, минното дело, ловът и сечта да е провокирала епидемиите от ебола?
" Ние нахлуваме в тропически гори и други диви пейзажи, които приютяват толкоз доста типове животни и растения - и в границите на тези същества, толкоз незнайни вируси ", написа скоро в The New York Times Дейвид Куамън (Spillover: Animal Infections and The Next Pandemic), " Изсичаме дърветата; убиваме животните или ги слагаме в кафези и ги изпращаме на пазари. Ние нарушаваме екосистемите и разклащаме вируси, отпуснати от естествените им гостоприемници. Когато това се случи, те се нуждаят от новo обиталище (host). Често това сме ние (хората). "
Нарастваща опасност Изследванията демонстрират, че огнищата на заболявания, пренасяни от животни и други инфекциозни болести като Ебола, SARS, птичи грип и в този момент Covid-19, породени от нов ковид, нарастват. Патогените минават от животни към хора и доста от тях са в положение бързо да се разпространят на нови места. Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) пресмятат, че 3/4 от нови или нововъзникващи болести, които заразяват хората, произлизат от животни .
Някои заболявания, като бяс и чума, произлизат от животни преди епохи. Други, за който се счита, че се предава от прилепи, към момента са необичайност. Няколко като Covid-19, който се появи предходната година в Ухан, Китай и Мерс, който е обвързван с камили в Близкия изток, са нови за хората и се популяризират в международен мащаб. Други болести, които са минали в хората, включват тресчица Ласа, която за първи път е разпозната през 1969 година в Нигерия; Нипа от Малайзия; и SARS от Китай, които убиха над 700 души и пътуваха в 30 страни през 2002–03. Някои от тях, като вируса Зика и Западен Нил, който се появи в Африка, са мутирали и се откриват на други континенти. Кейт Джоунс, ръководител на екологията и биологичното многообразие в UCL, назовава зараждащите инфекциозни болести, породени от животни, " възходяща и доста забележителна опасност за световното здраве, сигурност и стопански системи ".
Ефект на увеличаване През 2008 година Джоунс и екип от откриватели идентифицираха 335 болести, зародили сред 1960 и 2004 година, минимум 60% от които идват от животни.
Според Джоунс все по-често тези произлизащи от животни заболявания са свързани с измененията в околната среда и държанието на индивида. Прекъсването на девствените гори, задвижвани от дърводобив, минни работи, създаване на пътища през отдалечени места, бърза урбанизация и повишаване на популацията привежда хората в по-близък контакт с скотски типове, които те в никакъв случай не са били близо до момента.
В резултат на това предаването на заболяването от дивата природа към хората, съгласно нея, в този момент е " скритата цена за човешкото икономическо развиване . Има толкоз доста повече от нас, във всяка среда. Навлизаме в значително необезпокоявани места и се излагаме от ден на ден и повече. Ние сътворяваме местообитания, където вирусите се предават по-лесно и тогава се изненадваме, че имаме нови. "
Кейт Джоунс изследва по какъв начин измененията в потреблението на земята способстват за риска. " Ние изследваме по какъв начин типовете в разрушени местообитания носят повече вируси, които могат да заразят хората ", споделя тя. " По-опростените системи получават усилващ резултат. Унищожете пейзажите и типовете, това, което остава е това, от което хората получават заболяванията . "
" Има безчет патогени, които не престават да се развиват, които в даден миг могат да съставляват опасност за хората “, споделя Ерик Февре, ръководител на ветеринарно-инфекциозните болести в Института по заразни заболявания и световно здраве на университета в Ливърпул. " Риск [от патогени, прескачащи от животни към хора], постоянно е имало. "
Разликата сред в този момент и преди няколко десетилетия, споделя Февре, е, че заболяванията евентуално ще изникнат както в градска, по този начин и в естествена среда. " Създадохме гъсто опаковани популации, където паралелно с нас са прилепи и гризачи и птици, домашни любимци и други живи същества. Това основава интензивно взаимоотношение и благоприятни условия нещата да минават от типове към типове ", споделя той.
Върхът на айсберга " Патогените не зачитат видовите граници ", споделя екологът по заболявания Томас Гилеспи, доцент в Катедрата по екологични науки на университета " Емори “ ", който учи по какъв начин свиването на естествените местообитания и изменящото се държание способстват за риска от преливане на заболявания от животни към хора.
" Изобщо не съм сюрпризиран от коронавирусната зараза ", споделя той. " Повечето патогени занапред ще се откриват. Ние сме на самия връх на айсберга. "
Хората, споделя Гилеспи, основават условия за разпространяване на заболявания, като понижават естествените бариери сред животните гостоприемниците - в които вирусът естествено циркулира - и самите тях . " Очакваме изцяло идването на пандемичен грип; можем да чакаме огромни човешки смъртни случаи; можем да чакаме други патогени с други въздействия. Болест като Ебола не се популяризира елементарно. Но нещо със смъртност от ебола, публикувано от шарка против морбили, би било пагубно ", споделя Гилеспи.
Дивата природа на всички места е подложена на по-голям стрес , споделя той. " Големите промени в ландшафта предизвикват животните да губят местообитания, което значи, че типовете стават претъпкани дружно и също по този начин влизат в по-голям контакт с хората. Видовете, които оцеляват от измененията, в този момент се движат и смесват с разнообразни животни и хора. "
Гилеспи вижда това в Съединени американски щати, където предградията фрагментират гори и покачват риска хората да се заразят с лаймска болест. " Промяната на екосистемата въздейства на комплицирания цикъл на патогена на Лайм. Хората, които живеят наоколо, са по-склонни да бъдат ухапани от кърлеж, пренасящ бактерии Лайм ", споделя той.
Въпреки това проучванията върху здравето на хората рядко преглеждат близките естествени екосистеми, споделя Ричард Остфелд, бележит старши академик от Института за проучвания на екосистемите в Кари в Милбрук, Ню Йорк. Той и други развиват зараждащата се дисциплинираност на планетарното здраве, която преглежда връзките сред здравето на индивида и екосистемата.
" Има неразбирателство измежду учените и обществеността, че естествените екосистеми са източникът на опасност за самите нас . Грешка е Природата заплашва, правилно е, само че същинските вреди нанасят човешките действия. Рисковете за здравето в естествена среда могат да се влошат доста, когато се намесваме в него ", споделя той.
Остфелд показва плъхове и прилепи , които са мощно свързани с директното и индиректно разпространяване на зоонозните болести. " Гризачите и някои прилепи процъфтяват, когато нарушаваме естествените местообитания. Най-вероятно е те да предизвикват предаването [на патогените]. Колкото повече нарушаваме горите и местообитанията, толкоз по-голяма е заплахата, " споделя той.
Фелисия Кийзинг, професор по биология в колежа Бард, Ню Йорк, изследва по какъв начин измененията в околната среда въздействат на вероятността хората да бъдат изложени на инфекциозни болести. " Когато ерозираме биоразнообразието, виждаме разпространяване на типа, който най-вероятно ще предава нови заболявания на нас, само че има и положителни вести , че същите тези типове са най-хубавите домакини за съществуващи заболявания “, написа в имейл до нестопанската организация Ensia медия, която оповестява за нашата изменяща се планета.
Нулевият пациент за Коронавирус 19 Учени от Китайската академия на науките потвърдиха, че пазарът в Ухан е инфектиран, само че не е начало на епидемията от Коронавирус 19, цитира ги " 24 часа ". Те са изучили геномните данни на стотици проби, събрани в 12 страни на четири континента. И заключението е, че разпространяването е по най-малко три маршрута. Но " нулевият пациент " е заразил пазара , а ниската хигиена на мястото е способствала за бързото разпростанение. Началото на болестта е било още през ноември или декември, а попадането на вируса на пазара е ускорило процеса. Учените афишират и три вероятни източника в провинция Гуандун, два - в Чунцин и един - в Тайван.
Връзката с пазарите Учени, които търсят аргументите за болестите настояват, че вирусите и други патогени евентуално също ще се реалокират от животни към хора на многото неофициални пазари, които се появиха, с цел да обезпечат прясно месо на бързорастящите градски популации по света. Тук животните се избиват, изсичат и продават на място.
" Мокрият пазар " (който продава пресни артикули и месо) в Ухан, считан от китайското държавно управление за насочна точка на актуалната пандемия Covid-19, беше прочут с продажбата на доста диви животни, в това число живи вълчи кученца, саламандри и други крокодили, скорпиони, плъхове, катерици, лисици, цивети и костенурки.
Също по този начин градските пазари в западна и централна Африка продават маймуни, прилепи, плъхове и десетки типове птици, бозайници, инсекти и гризачи, заклани и продавани покрай открити сметища за боклуци и без дренаж.
„ Мокрите пазари вършат съвършена стихия за преместване на патогени сред типовете “, споделя Гилеспи. „ Винаги, когато имате нови взаимоотношения с редица типове на едно място, без значение дали това е в естествена среда като гора или влажен пазар, можете да организирате преливане. “
Пазарът на Ухан, дружно с други, които продават живи животни, беше затворен от китайските управляващи, а предишния месец Пекин забрани търговията и яденето на диви животни като се изключи риба и морски блага. Скорошни изследвания демонстрират, че евентуално този пазар не е първоизточник на болестта - тъй като е открит подщам на COVID-19, който въобще не се е появявал на пазара, само че се е трансформирал в " усилвател ". Но възбраните на живи животни да се продават в градски региони или на неофициални пазари не са отговорът, настояват някои учени.
" Мокрият пазар в Лагос е прославен. Това е като нуклеарна бомба, която чака да се случи. Но не е почтено да демонизирате места, които нямат хладилници. Тези обичайни пазари обезпечават огромна част от храната за Африка и Азия ", споделя Джоунс.
" Тези пазари са съществени източници на храна за стотици милиони небогати хора и да се отървете от тях е невероятно ", споделя Делия Грейс, старши епидемиолог и ветеринарен доктор от Международния институт за проучване на отглеждането на животни със седалище в Найроби, Кения. Тя твърди, че възбраните принуждават търговците подземен, където те могат да обръщат по-малко внимание на хигиената.
Февре и сътрудника му Сесилия Таколи, основен откривател в изследователската група за човешки селища в Международния институт за околна среда и развиване (IIED), настояват в обява в блог, че вместо да насочваме пръста си към мокрите пазари, би трябвало да разгледаме разрастващата се търговия с дива природа животни.
" Дивите животни, а не отглежданите животни, са естествените домакини на доста вируси ", пишат те. " Мокрите пазари се смятат за част от неофициалната търговия с храни, която постоянно се упреква, че способства за разпространяването на заболявания. Но... данните демонстрират, че връзката сред неофициалните пазари и заболяването не постоянно е толкоз ясна. "
Какво да създадем: Промяна на държанието
Джоунс споделя, че смяната би трябвало да идва както от богатите, по този начин и от бедните общества. Търсенето на дървесина, минерали и запаси от световния север води до влошени ландшафти и екологични разстройства, които водят до заболявания, споделя тя. " Трябва да помислим за световната биосигурност , да намерим слабите места и да засилим даването на здравни грижи в разрастващите се страни. В противоположен случай можем да чакаме повече от същото ", прибавя тя.
" Рисковете към този момент са по-големи. Те постоянно са били там от генерации. Ние би трябвало да подходим друго към този риск в този момент ", споделя Брайън Бърд, изследовател-вирусолог в Калифорнийския университет, Университетската медицина в Дейвис, един здравен институт, където управлява дейностите по наблюдаване на ебола в Сиера Леоне и на други места. " Сега сме в ера на хронична незабавна обстановка ", споделя Бърд. " Болестите са по-склонни да пътуват по-далеч и по-бързо от преди, което значи, че би трябвало да сме по-бързи в отговорите си. Нуждаем се от вложения, смяна в човешкото държание и това значи, че би трябвало да слушаме хората на равнище " общественост. "
Решенията стартират с обучение и осведоменост Бърд споделя, че приемането на известието за патогени и заболявания на ловците, дърводобивачите, търговците на пазара и потребителите е основно. " Решенията стартират с обучение и осведоменост. Трябва да осъзнаем, че нещата са разнообразни. Разбрах от работата си в Сиера Леоне със наранени от ебола хора, че локалните общности имат апетит и предпочитание да получават информация ", споделя той. " Те желаят да знаят какво да вършат. Те желаят да учат. "
Февре и Таколи се застъпват за преосмисляне на градската инфраструктура, изключително в селища с ниски приходи и неофициални селища. " Краткосрочните старания са ориентирани към преодоляване на разпространяването на инфекцията ", пишат те. " В по-дългосрочен проект - като се има поради, че новите инфекциозни болести евентуално ще продължат да се популяризират бързо в градовете и в границите на градовете - изисква преразглеждане на съществуващите подходи към градското обмисляне и развиване. "
Първата линия на борбата със болестите, споделя Бърд, би трябвало да бъде готова. " Не можем да предвиждаме от кое място ще пристигна идната пандемия, тъй че имаме потребност от проекти за намаляване и ограничение, като вземем поради най-лошите вероятни сюжети ", споделя той. " Единственото несъмнено нещо е, че идната болест сигурно ще пристигна. "
Възможно ли е през 90-те години човешката активност, като строителството на пътища, минното дело, ловът и сечта да е провокирала епидемиите от ебола?
" Ние нахлуваме в тропически гори и други диви пейзажи, които приютяват толкоз доста типове животни и растения - и в границите на тези същества, толкоз незнайни вируси ", написа скоро в The New York Times Дейвид Куамън (Spillover: Animal Infections and The Next Pandemic), " Изсичаме дърветата; убиваме животните или ги слагаме в кафези и ги изпращаме на пазари. Ние нарушаваме екосистемите и разклащаме вируси, отпуснати от естествените им гостоприемници. Когато това се случи, те се нуждаят от новo обиталище (host). Често това сме ние (хората). "
Нарастваща опасност Изследванията демонстрират, че огнищата на заболявания, пренасяни от животни и други инфекциозни болести като Ебола, SARS, птичи грип и в този момент Covid-19, породени от нов ковид, нарастват. Патогените минават от животни към хора и доста от тях са в положение бързо да се разпространят на нови места. Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) пресмятат, че 3/4 от нови или нововъзникващи болести, които заразяват хората, произлизат от животни .
Някои заболявания, като бяс и чума, произлизат от животни преди епохи. Други, за който се счита, че се предава от прилепи, към момента са необичайност. Няколко като Covid-19, който се появи предходната година в Ухан, Китай и Мерс, който е обвързван с камили в Близкия изток, са нови за хората и се популяризират в международен мащаб. Други болести, които са минали в хората, включват тресчица Ласа, която за първи път е разпозната през 1969 година в Нигерия; Нипа от Малайзия; и SARS от Китай, които убиха над 700 души и пътуваха в 30 страни през 2002–03. Някои от тях, като вируса Зика и Западен Нил, който се появи в Африка, са мутирали и се откриват на други континенти. Кейт Джоунс, ръководител на екологията и биологичното многообразие в UCL, назовава зараждащите инфекциозни болести, породени от животни, " възходяща и доста забележителна опасност за световното здраве, сигурност и стопански системи ".
Ефект на увеличаване През 2008 година Джоунс и екип от откриватели идентифицираха 335 болести, зародили сред 1960 и 2004 година, минимум 60% от които идват от животни.
Според Джоунс все по-често тези произлизащи от животни заболявания са свързани с измененията в околната среда и държанието на индивида. Прекъсването на девствените гори, задвижвани от дърводобив, минни работи, създаване на пътища през отдалечени места, бърза урбанизация и повишаване на популацията привежда хората в по-близък контакт с скотски типове, които те в никакъв случай не са били близо до момента.
В резултат на това предаването на заболяването от дивата природа към хората, съгласно нея, в този момент е " скритата цена за човешкото икономическо развиване . Има толкоз доста повече от нас, във всяка среда. Навлизаме в значително необезпокоявани места и се излагаме от ден на ден и повече. Ние сътворяваме местообитания, където вирусите се предават по-лесно и тогава се изненадваме, че имаме нови. "
Кейт Джоунс изследва по какъв начин измененията в потреблението на земята способстват за риска. " Ние изследваме по какъв начин типовете в разрушени местообитания носят повече вируси, които могат да заразят хората ", споделя тя. " По-опростените системи получават усилващ резултат. Унищожете пейзажите и типовете, това, което остава е това, от което хората получават заболяванията . "
" Има безчет патогени, които не престават да се развиват, които в даден миг могат да съставляват опасност за хората “, споделя Ерик Февре, ръководител на ветеринарно-инфекциозните болести в Института по заразни заболявания и световно здраве на университета в Ливърпул. " Риск [от патогени, прескачащи от животни към хора], постоянно е имало. "
Разликата сред в този момент и преди няколко десетилетия, споделя Февре, е, че заболяванията евентуално ще изникнат както в градска, по този начин и в естествена среда. " Създадохме гъсто опаковани популации, където паралелно с нас са прилепи и гризачи и птици, домашни любимци и други живи същества. Това основава интензивно взаимоотношение и благоприятни условия нещата да минават от типове към типове ", споделя той.
Върхът на айсберга " Патогените не зачитат видовите граници ", споделя екологът по заболявания Томас Гилеспи, доцент в Катедрата по екологични науки на университета " Емори “ ", който учи по какъв начин свиването на естествените местообитания и изменящото се държание способстват за риска от преливане на заболявания от животни към хора.
" Изобщо не съм сюрпризиран от коронавирусната зараза ", споделя той. " Повечето патогени занапред ще се откриват. Ние сме на самия връх на айсберга. "
Хората, споделя Гилеспи, основават условия за разпространяване на заболявания, като понижават естествените бариери сред животните гостоприемниците - в които вирусът естествено циркулира - и самите тях . " Очакваме изцяло идването на пандемичен грип; можем да чакаме огромни човешки смъртни случаи; можем да чакаме други патогени с други въздействия. Болест като Ебола не се популяризира елементарно. Но нещо със смъртност от ебола, публикувано от шарка против морбили, би било пагубно ", споделя Гилеспи.
Дивата природа на всички места е подложена на по-голям стрес , споделя той. " Големите промени в ландшафта предизвикват животните да губят местообитания, което значи, че типовете стават претъпкани дружно и също по този начин влизат в по-голям контакт с хората. Видовете, които оцеляват от измененията, в този момент се движат и смесват с разнообразни животни и хора. "
Гилеспи вижда това в Съединени американски щати, където предградията фрагментират гори и покачват риска хората да се заразят с лаймска болест. " Промяната на екосистемата въздейства на комплицирания цикъл на патогена на Лайм. Хората, които живеят наоколо, са по-склонни да бъдат ухапани от кърлеж, пренасящ бактерии Лайм ", споделя той.
Въпреки това проучванията върху здравето на хората рядко преглеждат близките естествени екосистеми, споделя Ричард Остфелд, бележит старши академик от Института за проучвания на екосистемите в Кари в Милбрук, Ню Йорк. Той и други развиват зараждащата се дисциплинираност на планетарното здраве, която преглежда връзките сред здравето на индивида и екосистемата.
" Има неразбирателство измежду учените и обществеността, че естествените екосистеми са източникът на опасност за самите нас . Грешка е Природата заплашва, правилно е, само че същинските вреди нанасят човешките действия. Рисковете за здравето в естествена среда могат да се влошат доста, когато се намесваме в него ", споделя той.
Остфелд показва плъхове и прилепи , които са мощно свързани с директното и индиректно разпространяване на зоонозните болести. " Гризачите и някои прилепи процъфтяват, когато нарушаваме естествените местообитания. Най-вероятно е те да предизвикват предаването [на патогените]. Колкото повече нарушаваме горите и местообитанията, толкоз по-голяма е заплахата, " споделя той.
Фелисия Кийзинг, професор по биология в колежа Бард, Ню Йорк, изследва по какъв начин измененията в околната среда въздействат на вероятността хората да бъдат изложени на инфекциозни болести. " Когато ерозираме биоразнообразието, виждаме разпространяване на типа, който най-вероятно ще предава нови заболявания на нас, само че има и положителни вести , че същите тези типове са най-хубавите домакини за съществуващи заболявания “, написа в имейл до нестопанската организация Ensia медия, която оповестява за нашата изменяща се планета.
Нулевият пациент за Коронавирус 19 Учени от Китайската академия на науките потвърдиха, че пазарът в Ухан е инфектиран, само че не е начало на епидемията от Коронавирус 19, цитира ги " 24 часа ". Те са изучили геномните данни на стотици проби, събрани в 12 страни на четири континента. И заключението е, че разпространяването е по най-малко три маршрута. Но " нулевият пациент " е заразил пазара , а ниската хигиена на мястото е способствала за бързото разпростанение. Началото на болестта е било още през ноември или декември, а попадането на вируса на пазара е ускорило процеса. Учените афишират и три вероятни източника в провинция Гуандун, два - в Чунцин и един - в Тайван.
Връзката с пазарите Учени, които търсят аргументите за болестите настояват, че вирусите и други патогени евентуално също ще се реалокират от животни към хора на многото неофициални пазари, които се появиха, с цел да обезпечат прясно месо на бързорастящите градски популации по света. Тук животните се избиват, изсичат и продават на място.
" Мокрият пазар " (който продава пресни артикули и месо) в Ухан, считан от китайското държавно управление за насочна точка на актуалната пандемия Covid-19, беше прочут с продажбата на доста диви животни, в това число живи вълчи кученца, саламандри и други крокодили, скорпиони, плъхове, катерици, лисици, цивети и костенурки.
Също по този начин градските пазари в западна и централна Африка продават маймуни, прилепи, плъхове и десетки типове птици, бозайници, инсекти и гризачи, заклани и продавани покрай открити сметища за боклуци и без дренаж.
„ Мокрите пазари вършат съвършена стихия за преместване на патогени сред типовете “, споделя Гилеспи. „ Винаги, когато имате нови взаимоотношения с редица типове на едно място, без значение дали това е в естествена среда като гора или влажен пазар, можете да организирате преливане. “
Пазарът на Ухан, дружно с други, които продават живи животни, беше затворен от китайските управляващи, а предишния месец Пекин забрани търговията и яденето на диви животни като се изключи риба и морски блага. Скорошни изследвания демонстрират, че евентуално този пазар не е първоизточник на болестта - тъй като е открит подщам на COVID-19, който въобще не се е появявал на пазара, само че се е трансформирал в " усилвател ". Но възбраните на живи животни да се продават в градски региони или на неофициални пазари не са отговорът, настояват някои учени.
" Мокрият пазар в Лагос е прославен. Това е като нуклеарна бомба, която чака да се случи. Но не е почтено да демонизирате места, които нямат хладилници. Тези обичайни пазари обезпечават огромна част от храната за Африка и Азия ", споделя Джоунс.
" Тези пазари са съществени източници на храна за стотици милиони небогати хора и да се отървете от тях е невероятно ", споделя Делия Грейс, старши епидемиолог и ветеринарен доктор от Международния институт за проучване на отглеждането на животни със седалище в Найроби, Кения. Тя твърди, че възбраните принуждават търговците подземен, където те могат да обръщат по-малко внимание на хигиената.
Февре и сътрудника му Сесилия Таколи, основен откривател в изследователската група за човешки селища в Международния институт за околна среда и развиване (IIED), настояват в обява в блог, че вместо да насочваме пръста си към мокрите пазари, би трябвало да разгледаме разрастващата се търговия с дива природа животни.
" Дивите животни, а не отглежданите животни, са естествените домакини на доста вируси ", пишат те. " Мокрите пазари се смятат за част от неофициалната търговия с храни, която постоянно се упреква, че способства за разпространяването на заболявания. Но... данните демонстрират, че връзката сред неофициалните пазари и заболяването не постоянно е толкоз ясна. "
Какво да създадем: Промяна на държанието
Джоунс споделя, че смяната би трябвало да идва както от богатите, по този начин и от бедните общества. Търсенето на дървесина, минерали и запаси от световния север води до влошени ландшафти и екологични разстройства, които водят до заболявания, споделя тя. " Трябва да помислим за световната биосигурност , да намерим слабите места и да засилим даването на здравни грижи в разрастващите се страни. В противоположен случай можем да чакаме повече от същото ", прибавя тя.
" Рисковете към този момент са по-големи. Те постоянно са били там от генерации. Ние би трябвало да подходим друго към този риск в този момент ", споделя Брайън Бърд, изследовател-вирусолог в Калифорнийския университет, Университетската медицина в Дейвис, един здравен институт, където управлява дейностите по наблюдаване на ебола в Сиера Леоне и на други места. " Сега сме в ера на хронична незабавна обстановка ", споделя Бърд. " Болестите са по-склонни да пътуват по-далеч и по-бързо от преди, което значи, че би трябвало да сме по-бързи в отговорите си. Нуждаем се от вложения, смяна в човешкото държание и това значи, че би трябвало да слушаме хората на равнище " общественост. "
Решенията стартират с обучение и осведоменост Бърд споделя, че приемането на известието за патогени и заболявания на ловците, дърводобивачите, търговците на пазара и потребителите е основно. " Решенията стартират с обучение и осведоменост. Трябва да осъзнаем, че нещата са разнообразни. Разбрах от работата си в Сиера Леоне със наранени от ебола хора, че локалните общности имат апетит и предпочитание да получават информация ", споделя той. " Те желаят да знаят какво да вършат. Те желаят да учат. "
Февре и Таколи се застъпват за преосмисляне на градската инфраструктура, изключително в селища с ниски приходи и неофициални селища. " Краткосрочните старания са ориентирани към преодоляване на разпространяването на инфекцията ", пишат те. " В по-дългосрочен проект - като се има поради, че новите инфекциозни болести евентуално ще продължат да се популяризират бързо в градовете и в границите на градовете - изисква преразглеждане на съществуващите подходи към градското обмисляне и развиване. "
Първата линия на борбата със болестите, споделя Бърд, би трябвало да бъде готова. " Не можем да предвиждаме от кое място ще пристигна идната пандемия, тъй че имаме потребност от проекти за намаляване и ограничение, като вземем поради най-лошите вероятни сюжети ", споделя той. " Единственото несъмнено нещо е, че идната болест сигурно ще пристигна. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ