Две красиви имена черпят днес! Почитаме светци - единият посечен с меч, а другият обесен с главата надолу и подпален
Днес Православната черква уважава Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Те живели по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан.
Тогава християните били преследвани и грубо измъчвани.
Те били обществено умъртвени пред очите на всички християни поради любовта им към Бога.
Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений - грубо погубен, а след това Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън.
Заради трагичната им гибел, само че и поради делото им, през днешния ден имен ден честват всички, които носят имената Евгений и Адам.
Житие на св. мъченици Евстратий, Авксентий Евгений, Мардарий и Орест
Във време на страшното гонение против християните при Диоклетиан и Максимиан почнали безредици и безредици в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници - Лисий и Агриколай с заръка да съдят християните колкото се може по-строго, тъй като в това време всички цивилен безредици се приписвали на християните. Настанало ужасно гонение; безбройно голям брой християни били убити за вярата. Но гонението единствено възбуждало в тях огромна ревнивост. Те сами се откривали, сами се предавали на мъчителите и считали гибелта за Името Христово най-голямо благополучие.
Св. Презвитер Авксентий дружно с голям брой християни в гр. Саталион били хванати, докарани и затворени в тюрма, с цел да бъдат съдени.
В деня, избран за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници - Евстратий, пристигнал в тъмницата и споделил на пандизчиите:
- Моля ви за Бога, помолете се за мене, тъй като аз желая в този момент да бъда участник във вашия героизъм!
Всички, като застанали на колене, дружно се помолили и по-късно се отправили на съд при Лисий. Заповядано било разследваните християни да пристъпят един след различен. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, почнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий незабавно заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания. Евстратий с наслада изтърпял най-ужасните мъчения, прославяйки Бога.
Разгневеният арбитър заповядал още повече да го мъчат, само че Господ запазил Своя чиновник. След ужасните изтезания той бил здрав и незасегнат. Виждайки това, мнозина от народа почнали да славят Бога на християните. А един от другарите на Евстратий - Евгений, извикал гръмогласно:
- Лисие, и аз съм християнин, и проклевам твоите лъжливи богове!
Лисий заповядал да заловен Евгений и дружно с Евстратий да го отведат в тъмницата.
На другия ден на Лисий прокиснал отдалечен път в гр. Никопол. Той заповядал след него да водят и пандизчиите. Те пристигнали по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Гражданите излезли от къщите си да видят Евстратий, който доста и уважавали, само че не смеели да се приближат към него, тъй като се боели от гнева на началника. Но един човек на име Мардарий посочил огромна ревнивост към вярата. Той бил небогат човек. Строял си нова къща и самичък я покривал. Когато видял пандизчиите и сред тях Евстратий, той бързо слязъл от покрива и споделил на жена си:
- Виждаш ли тоя благороден мъж? Той не е пожалил ни ранг, ни своето благосъстояние, а оставил всичко и станал жертва Богу. Блажен си ти, Евстратие! И в тоя живот бе ти прочут, и в бъдещия ще се удостиш с неизказана наслада.
- Що ти пречи и на тебе да тръгнеш по същия път? - възразила дамата на Мардарий, християнка.
Същата мисъл била на мозъка и на Мардарий. Като се облякъл небрежно, той застанал на колене извикал:
- Владико, Боже Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество и една Сила, помилуй мене неверния и опази моята вдовица и моите сираци! А аз, Владико, с огромна наслада и старание пристигам при Тебе!
След това целунал децата и дамата, помолил брачната половинка си да не скърби за него, дал прошка се още с приятелите си и се включил към пандизчиите християни, като викал: " И аз съм християнин! " Отвели всички пандизчии в градската тюрма, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Лисий ужасно се разгневил и още там осъдил на гибел изначало презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а след това Мардарий и Евгений. Мардарий на всички въпроси отговарял единствено: " Аз съм християнин! " Той бил обесен с главата надолу и опалван с огън. Във време на това извънредно мъчение повтарял единствено това: " Господи, благодаря Ти, че ме удостои с тия богатства. Приеми душата ми в мир! " Евгений бил също грубо погубен.
Но непрекъснато се явявали нови изповедници на Името Христово. След убиването на християните Лисий отишъл да направи обзор на войските, които се намирали в града. Между тях той забелязал един боец, на име Орест, който го поразил със своята хубост, стройност и сръчност във военните извършения. Той го извикал начело и му заповядал да хвърля с копието в цел. Войникът взел копието и се готвел да извърши повелята на Лисий, само че при придвижването му паднал кръстът, който висял на гърдите му.
- Какво е това? - запитал Лисий, като взел с ръка кръста. - Нима и ти си от ония, които се покланят на Разпнатия?
- Аз съм раб на моя Владика и Бог - дал отговор младият боец. - И кръста Му нося за отклонение на всякакво зло.
Лисий заповядал незабавно да заловен боеца и да го турят при другите християни. В гр. Никопол пък голям брой бойци се явили при него като разгласявали себе си за християни. Свързали и тях и ги затворили в тюрма. Но Лисий бил в огромно недоумение; той се боял да не би смъртното наказване на такова голям брой хора да провокира неспокойствие в народа. Страхувал се той още и от проявата на Христовата мощ, тъй като се случвали постоянно чудеса при следствията и убиваето на мъчениците, които увеличавали цифрата на християните. Най-после той решил да насочи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).
Агриколай бил извънредно нечовечен към християните. Но когато видял и чул Евстратий, той се предразположил към състрадание. Тъй умно и безапелационно му приказвал Евстратий за Господа, за неизказаната доброта, която подбудил Сина Божий да слезе на земята и да страда за Своите люде. Жестокият арбитър скърбял и не спал цяла нощ. Желаейки да избави Евстратий, той го молел да се поклони престорено на боговете и му обещавал блага и почести, само че Евстратий останал корав. Той участвал на смъртното наказване на младия боец Орест, който бил убит на нажежен одър. След това в тъмницата Евстратий бил утешен посредством визитата на севастийския свещеник св. Власий, от който приел св. Причастие. При това неочаквана светлина осияла тъмницата и се чул глас от небето: " Евстратие, ти добре се подвизава. Дойди на небесата да получиш приготвения ти венец! "
На другия ден св. страдалец радостно изслушал смъртната присъда. Колкото и да го уговарял Агриколай да избави живота си посредством престорено отказване от вярата, Евстратий останал корав и хладнокръвен, и бил наказан на изгаряне. Докато подготвяли всичко за смъртното наказване, той произнесъл молитвата, която и в този момент още се чете на съботната полунощница.
След това, като се прекръстил и извикал: " Господи Иисусе Христе, в ръцете Ти предавам моя дух ", св. страдалец влезнал в огнената пещ и безшумно предал душата си. Св. свещеник Власий взел тялото му, което останало неповредено в огъня, а също и тялото на св. Орест и на другите мъченици, и ги погребал благоговейно.
Същия ден се празнува паметта на св. госпожица Лукия (Лучия), която популяризирала Бога в сицилийския град Сиракуза.
В същия ден се уважава паметта на новоканонизирания равноапостол преподобни Герман, роден в православна Русия, а се потрудил на Алеутските острови и Аляска, като проповядвал православието със слово и благодетелен образец. Починал блажено м 1837 година.
Страдание на светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест
При царуването на Диоклетиан и Максимиан езичеството господствало в цялата Римска империя и съществувало като че всеобщо състезание в служението на идолите, изключително когато по всички градове и села се разпращали императорски укази до началниците на области и съдиите, в които се заповядвало в избрани дни и празници да се принасят изобилни блага и жертви на боговете. На тези, които им служат старателно, царете обещавали признателност, почести и високи постове в страната. А тези, които се отказвали да им се поклонят, били застрашени първо с отнемане от имуществото, а след това, след всевъзможни мъчения - и от смъртно наказване. Гонението срещу християните се популяризирало на всички места, началниците на области и управляващите въобще се стараели да изтрият от лицето на земята вярата в Христа.
Междувременно императорите били известени, че цяла Армения и Кападокия* се противят на заповедите им и единомислещо вярвайки в разпнатия Христос и надявайки се на Него, имат намерение да отпаднат от Римската империя.
* Тук става въпрос за Малка Армения - римската провинция сред горното течение на Ефрат и Галас, наречена по този начин за разлика от Велика Армения - обширната планинска страна на изток от Мала Азия, сред река Кура и горното течение на Тигър и Ефрат, ръководена от II до V в. преди Р. Хр. от свои царе. Кападокия била обширна област в централната източна част на Мала Азия, на запад от Ефрат. Някога тя била огромна страна, само че изгубила самостоятелността си и през 17 или 18 година след Р. Хр. станала римска провинция. Тя граничела с Малка Армения, която дълго време се причислявала към нея. Бел.ред.
Раздразнен от това уведомление, император Диоклетиан свикал всички свои велможи и три дни от заран до вечер се съвещавал с тях по какъв начин изцяло да изкорени християнството. Преди всичко той отстранил от власт началниците на Армения и Кападокия като неопитни и неумели управници, тъй като не са съумели да подчинят народа. Вместо тях той сложил двама гърци - Лисий и Агриколай - хора сурови и жестоки. На Лисий поверил защитата на границите, а на Агриколай - общото ръководство на цялата епархия. На тях били подчинени и всички войски в двете области.
Когато двамата нови управници пристигнали на мястото, почнало безпощадно избиване на хора от всякаква възраст, без следствие, единствено по празната клюка на завистливите врагове на някой от християните. Всеки ден търсели и залавяли християни и ги предавали за наказване на жестоките управници като на кръвожадни зверове. Лисий, чието седалище било в град Саталион (Саталион, или Сатала - град в Армения, бел.ред.), щом откриел християни - мъже или дами - след доста мъчения ги изпращал под стража при Агриколай, с цел да не умрат в родината си и да не бъдат заровени съгласно християнския бит от родственици и познати, и те, убити в непозната страна, като че ли изчезвали безследно. Същото правел и Агриколай, като пращал християните, хванати в Севастия (град в североизточната част на Мала Азия, бел.ред.), при Лисий в Саталион. Двамата били положителни другари и живеели в цялостно единодушие, като имали една цел - да причинят на християните още по-големи страдания, като ги убиват надалеч от отечеството.
По това време в Саталион живял един пълководец на име Евстратий. Той бил прочут измежду съгражданите си като пръв по благородния си генезис и ранг и в това време се отличавал с благочестие, боязън Божий и безукорен живот. Наблюдавайки непрестанното гонение срещу християните, той скърбял в душата си и се опечалявал. Горчиво въздишайки и плачейки, прекарвал времето си в пост и молитва, зовял към нашия Господ Иисус Христос да окаже благосклонност на Своите раби, да се смили над Своите хора, да ги избави от бедите и да отвърне надвисналата над тях крах. Евстратий и самичък желаел да извърши подвига на светите мъченици и да се удостои да бъде съизвършител на техните премеждия. Но при мисълта за другите изтезания и жестокостта на мъчителите, той усещал боязън. Накрая обаче се решил да направи следното. Той дал своя пояс на правилния си прислужник и му заповядал да го отнесе в църквата в Араврак, откъдето бил родом. Тогава презвитер там бил Авксентий, засвидетелствал към този момент своята честност на същинския Бог. Евстратий наредил на прислужникът си скрито да постави пояса му на олтара, а самичък да се скрие и да гледа кой ще го вземе пръв. Ако го вземе презвитерът, прислужникът да не му споделя нищо и да се завърне вкъщи, в случай че ли пък това изиска да стори някой различен, да не го позволява, да вземе пояса и да го върне назад. Евстратий решил в душата си по този начин: " Ако презвитерът вземе пояса, това ще е знак, че Сам Бог благоволи да пострадам поради Христа. Ако пък го вземе различен, значи не трябва да се предавам на мъчения, а би трябвало скрито да вардя светата религия. " Скоро прислужникът се завърнал и разказал на господаря си, че едвам поставил пояса на олтара, незабавно пристигнал презвитер Авксентий, като че някой преднамерено го изпратил, и взел пояса. Тогава Евстратий се зарадвал, лицето му просияло, а един негов другар на име Евгений доста се учудвал на това.
Скоро блаженият Авксентий бил заловен дружно с други християни, разпитан на съда, малтретиран и хвърлен окован в тюрма. После в центъра на града, на едно нагорнище, било устроено място за съд. Лисий горделиво седнал на съдийското кресло и заповядал да доведат пандизчиите за разпит. Свети Евстратий отишъл в тъмницата и помолил всички окованици поради Христа да се помолят за него, тъй като и самичък възнамерявал в този ден да показа подвига им. Всички свети пандизчии преклонили колена и се помолили за него на Бога. Когато приключили молитвата, воините под предводителството на Евстратий ги извели от тъмницата. Воинският отряд спрял пред съдията и Лисий заповядал да водят един по един тези, които разпитвал преди. Щом съдът почнал, Евстратий споделил:
- Според императорския декрет, публикуван по-рано и през днешния ден още веднъж прочетен на съда, всички християни, където и да се намират и каквото и състояние да заемат в страната, подлежат на съд. По този декрет тук е доведен Авксентий - мъж прочут с произхода и благочестивия си живот, а в този момент популяризирал се още повече с мъжеството и твърдостта, с които се разгласи за раб на Христа, Небесния Цар. На този съд той към този момент се подвизаваше с подвига на безсмъртието и изобличи твоето безбожие, арбитър, като свидетелстваше с думи и каузи и доблестно претърпяваше мъченията. Тогава като изверг бе хвърлен в тюрма, а през днешния ден ти заповяда да го доведат на разпит със святата му тайфа. И ето, те стоят дружно с мене, непоколебимо твърди духом и подготвени да посрамят и разрушат всички подли замисли, които ти внушава срещу тях твоят татко - дяволът!
Лисий се смутил от непредвидената храброст на Евстратий. Той го изгледал ужасно и задавен от яд, възкликнал високо:
- Никога още не съм съдил толкоз строго, колкото ще осъждам през днешния ден, когато този противен неверник се осмелява да приказва пред мене! Нека смъкват пояса му и воинските одежди и да бъде известно на всички, че го отнемам от сана му. После гол и с вързани ръце и нозе да бъде хвърлен на земята и дано продължава да приказва!
Слугите побързали да изпълнят заповедта, а Лисий споделил на Евстратий:
- Няма ли да се разкаеш за пагубното си желание? Тогава ще спечелиш моето разположение и ще избегнеш наказването. Преди да те подложа на мъчения, кажи ми най-малко своето име и татковина и ни открий вярата си.
Светият дал отговор:
- Роден съм в град Араврак. Името ми е Евстратий, а на родния ми език - Кирисик. Аз съм раб на Владиката на всичко - Бога Отец и Неговия Син Господ Иисус Христос и Светия Дух. От дете съм теоретичен да се покланям на Единия Бог в Троица и да имам вяра в Него.
Лисий попитал воините:
- От какъв брой години този човек е на воинска работа?
- Изминаха двадесет и седем години, откогато още като младеж стартира службата си - отвърнали те.
Тогава Лисий се обърнал към светеца:
- Евстратий! Ти самичък виждаш каква неволя ти донесе твоето непокорство. Остави безумството си, размишления и не погубвай достойнството и сана, добити с толкоз години воинска работа. Признай милосърдието и могъществото на боговете и склони към себе си царската доброта и човеколюбието на съда!
- Никой разумен в никакъв случай не е считал за нужно да се покланя на мерзките бесове и глухите идоли, които са създание на човешки ръце - дал отговор светият, - тъй като в нашите Писания е казано: " боговете, които не са създали небето и земята, ще изчезнат от земята и отдолу под небесата " (Иер. 10:11).
Съдията споделил:
- Да не би да е разумен оня, който се покланя на Разпнатия Бог, сходно на вас, заблудените?
- Ако твоите духовни усеща - отвърнал светият - не бяха извратени от служението на суетата и в случай че душата ти не бе потопена цяла в намерения за земното, щях да ти потвърдя, че Разпнатият е същинският Спасител и Господ и Създател на всяка гад, съществува преди вековете в Отца и по Своята неизречена мъдрост е оживил посредством възобновление нашата умъртвеност.
При тези думи съдията прекъснал светеца и споделил:
- Повесете този дръзновен човек на въжета и запалете огън под него. Бийте го по раменете с три пръчки по едно и също време. Нека да забележим дали и тогава ще е по този начин сладкодумен!
Слугите изпълнили всичко и дълго биели и горели светия. Но измежду тези премеждия той не издал нито тон от болежка и не се трансформирал в лице, като че ли страдал не той, а някой различен. Дори самият изтезател се изумил. После заповядал да спрат мъченията и със злобна усмивка споделил на светеца:
- Евстратий, не искаш ли да облекча малко болката от раните ти?
И заповядал да донесат солена вода и оцет и щедро да поливат изгорените места по тялото му и да ги разтриват с остри чирепи. Но страдалецът мъжествено претърпял и това, като че напълно не изпитвал болежка. А мъчителят мислел, че свети Евстратий посредством някакво чудо прави по този начин, че да не усеща нищо.
Тогава му споделил:
- Когато ме подлагаш на такива мъчения, ти макар волята си ми оказваш милосърдие, тъй като посредством тях прогони тъмата, която ме окръжава заради плътското загрубяване на моята душа, и ме направи победител над от дълго време обременяващите ме изкушения на самовластния разум. Ти ми даде опция да преодолея всички пориви на пристрастеностите и душевните паники. Ти резервира неразколебана от никакви изкушения вътрешната неотстъпчивост на моя дух - залогът за безсмъртния живот, в който за всички вярващи е събрано нетленно благосъстояние, и ми уточни късия и свободен от премеждия път, по който и в това тленно тяло мога да доближи благ живот, а във вечността - небесно самодоволство. Сега зная, че аз съм храм на Живия Бог и на Светия Дух, Който живее в мене (1Кор. 3:16). И по този начин, " махнете се от мене всички, които вършите безвластие, тъй като Господ чу гласа на моя рев, Господ чу молбата ми, Господ ще одобри молитвата ми " (Пс. 6:9-10). Наистина " моята душа ще се радва в Господа, ще се радостни за спасението от Него. Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е сходен Тебе, Който избавяш слаб от мощен, безпаричен и бедняк от грабителя му? " (Пс. 34:9-10) Побързай, прислужник на дявола, постарай се да не пропуснеш никое оръдие за изтезание, изпитай ме като злато в горнилото или даже по-силно, само че няма да намериш в мен нечестието, което толкоз почиташ и на което служиш на дело. Служението на лъжливи богове, обзело тебе и безумния ти цар, е почтено за отвращение.
Мъчителят възразил:
- Струва ми се, че мощната болежка е развалила разсъдъка ти и по тази причина приказваш толкоз доста нелепи неща. Ако твоят Бог, както казваш, можеше да те направи вечен, би те избавил и от тези рани. Затова престани да се прелъстяваш с напразни очаквания и побързай да се възползваш от опцията да се избавиш.
- Искаш ли ти - отвърнал Евстратий, - който си омаян във всички свои усеща, да се убедиш, че за моя Бог няма нищо невероятно? Слушай и гледай мене, който мислиш да умъртвиш и погубиш посредством изтезанията, които си измислил!
И ето, до момента в който всички деликатно гледали светия, ненадейно струпеите паднали от тялото му, той изцяло излекуван и по него не останала и диря от рана. При това знамение всички популяризирали Единия Истински Бог, а Евгений, приятелят на Евстратий, възкликнал високо:
- Лисий! И аз съм християнин и проклевам вярата ти. И аз като моя господин Евстратий отхвърлям да се подчиня на царския декрет и на тебе!
Разгневеният Лисий заповядал незабавно да го заловен, изправил го пред съда и споделил:
- Разпитът на всички християни изисква доста време и труд, а аз в този момент би трябвало да се заема с други публични каузи. Затова заповядам вълшебникът Евстратий и неговият единомишленик Евгений да бъдат крепко оковани във вериги и хвърлени в тъмницата дружно с другите християни, където да се пазят под стража до идващия разпит.
После станал от мястото си и прекратил съда. А светиите, зарадвани от смелостта и търпението на Евстратий и явеното върху него избавително знамение на нашия Господ Иисус Христос, били отведени в тюрма. Там дружно запели псалома, който стартира с думите: " Колко хубаво и какъв брой прелестно е братя да живеят вкупом! " (Пс. 132:1), помолили се и седнали, а свети Евстратий ги поучавал и подготвял за идния героизъм.
Така приключил денят. През нощта Лисий заповядал на воините си да се готвят за път, защото възнамерявал да отиде в град Никопол*.
* Името Никопол се среща постоянно в античната история. Тук става въпрос за град Никопол в Малка Армения, на границата с Понт, при река Ликуса. Бел.ред.
Сам той се отправил в тъмницата, заповядал да изведат Евстратий и като се усмихвал лицемерно, му споделил:
- Здравей, общителни Евстратий!
Светият дал отговор:
- Всемогъщият Бог, на Когото послужвам, да те възнагради за достойното одобрение, арбитър!
- Твоя грижа е да угодиш на Бога - споделил Лисий, - а в този момент вземи тия ботуши, обуй ги и с забавление тръгни с нас на път.
Ботушите били стоманени, със заковани от вътрешната страна дълги и остри гвоздеи. Вързали ги крепко за нозете на светия с ремъци, а Лисий запечатал възела с пръстена си. После му заповядал дружно с други вързани пандизчии да тръгне след него, а воините да го бият и принуждават да върви по-бързо. Самият той с воините си побързал напред. След два дни стигнали град Араврак - родното място на Евстратий и Евгений.
Всички поданици излезли отсреща, с цел да видят блажения Евстратий, само че никой от приятелите и познатите му не се осмелил да се приближи от боязън да не бъде заловен, тъй като за това към този момент имало съответното предписание на Лисий. По пътя към Араврак живеел един човек на име Мардарий - незнатен и безпаричен, само че изцяло удовлетворен от ситуацията си. Когато около дома му прекосявали Евстратий и другите християни, той се занимавал с корекция на покрива. Мардарий погледнал светите окованици и видял измежду тях като че светла звезда - свети Евстратий. Веднага слязъл от покрива и споделил на жена си на арменски:
- Виждаш ли единия от началниците на тази страна, прочут с рода и благосъстоянието си, почетен с почести поради воинската си работа? Виждаш ли по какъв начин той подценява всичко това и отива да стане богоугодна жертва? Блажен е оня, който и в този живот е бил прочут, и при нашия Владика Христос ще получи огромна премия и ще се удостои с неизразимо самодоволство дружно с ангелите.
Благочестивата жена дала отговор на мъжа си:
- Възлюбени съпруже мой! Какво пречи и ти да тръгнеш по същия път, по който върви и той, и дружно с него да се сподобиш със света кончина, с цел да станеш на небесата покровител за мене, за нашите дребни деца и целия твой жанр?
Мардарий дал отговор:
- Дай да се обуя, с цел да потегли по въжделения път.
Тя с наслада изпълнила молбата му. Мардарий се облякъл, поставил пояса си, прегърнал двамата си невръстни синове и като се обърнал на изток, почнал да се моли.
- Владико Боже, Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Свети Душе - споделил той, - Едно Божество и Една Сила! Помилуй ме, неверния, бъди доброжелателен страж на твоята рабиня и двамата младенци, тъй като ти си покровител на вдовиците и пазител на сиротите! А аз, Владико, с наслада и сърдечно предпочитание пристигам при Тебе*!
* Тази молитва на свети страдалец Мардарий се чете в края на 3-ия час и на полунощница по този начин:
" Владико Боже, Отче Вседържителю, Господи Сине Единородни Иисусе Христе и Свети Душе, Едно Божество, Една мощ, помилуй ме, неверния, и по който метод Ти е угодно ме избави, недостойния Твой раб, тъй като си блажен во веки. Амин. " Бел.ред.
После целунал домашните си и споделил:
- Бъди здрава, жено, не скърби и не плачи, а се радвай и радостни, тъй като теб, децата ни и своята душа аз посвещавам на Всемогъщия и Всеблаг наш Бог.
С тези думи той побързал да излезе от къщи, а жена му го изпратила с наслада. Мардарий отишъл при знатния и богат жител Мукарор, приветствал го и споделил:
- Отивам при моя другар и родственик Кирисик и в случай че на Бог бъде угодно, ще стана негов сателит в мъченическия героизъм. Моля те след Бога ти да бъдеш покровител за жена ми и децата ми в този живот, а в случай че се сподобя с благосклонност от Бога, ще ти оказа помощ в деня, когато всички се надигнем пред Него, и ти ще получиш премията си.
- Иди с мир, сине мой - дал отговор благочестивият Мукарор, - приключи пътя си и не се безпокой за нищо. Ще бъда като татко за жена ти и децата ти.
Те се сбогували и Мардарий настигнал светиите към този момент към самия град. Той викнал високо към Евстратий:
- Господине Кирисик! Както овцата идва при пастира си, по този начин и аз пристигнах при тебе, тъй като желая да стана сателит на всички вас. Приеми ме и ме причисли към светата си тайфа и въпреки и да не съм заслужен, доведи ме до мъченическия героизъм, с цел да стана изповедник на Господа Иисуса Христа.
После още по-високо възкликнал:
- Чуйте, прислужници на дявола, чуйте! И аз съм християнин като моя господин Евстратий.
Воините го хванали незабавно, вързали го дружно с останалите християни и го хвърлили в тюрма. После известили Лисий, който наредил незабавно да стартира съдът. Довели и Авксентий - гол и с вързани ръце. Останалите християни стояли към него.
Съдията споделил на светеца:
- Авксентий! Избави ни от писания, а себе си - от мъчения, и кажи: не остави ли своето суетно и пагубно непокорство и не се ли обърна към милостивите ни богове?
- Послушай ме, Лисий - дал отговор свети Авксентий, - заклевам се в Истината, която е над всичко и която всичко вижда, че мозъкът ми непроменяемо ще познава Единия Бог и единствено на Него ще се покланям, даже да ми нанесеш безчет рани и да ме осъдиш на още по-големи мъчения. Дори да ме умъртвиш с меч или огън, отново ще си безпомощен да промениш мислите ми. Затова по-добре извърши каквото желаеш.
Тогава мъчителят издал смъртна присъда:
- Авксентий, който макар многото мъчения остава в безумието си, дано бъде лишен от живота посредством наказването, което заслужава, и да бъде посечен с меч. Наказанието би трябвало да се извърши надалеч в гората, та презряното му тяло да не може да бъде заровено както прилича. А оня, който дръзна да се причисли към пандизчиите, дано бъде доведен пред съда, с цел да получи почестите, към които се стреми.
Воините освободили Мардарий от въжетата и той споделил на свети Евстратий:
- Господин Кирисик! Моли се за мен на Бога и ме научи какво да давам отговор на мъчителя, с цел да не прелъсти мене, елементарния и необразован човек.
Свети Евстратий му отвърнал:
- Брате Мардарий, повтаряй непроменяемо единствено едно: " аз съм християнин ", " аз съм раб Христов " и повече не отвръщай нищо, каквото и да ти приказват или каквото и да вършат с тебе.
Воините го извели пред Лисий и споделили:
- Ето пандизчията, който хванахме неотдавна.
- Нека ни назове името и родината си, с какво се занимава и къде живее. Нека каже каква е неговата религия.
- Аз съм християнин - дал отговор Мардарий и на всички въпроси на мъчителите продължавал да възклицава: - Аз съм християнин, аз съм раб Христов.
Повече не могли да чуят нищо от него. Като видял непоколебимостта му, Лисий заповядал да пробият нозете му с стоманени колове, да промушат през тях въжета и да го окачат надолу с главата, а след това да горят тялото му с нажежени гвоздеи. Дълго мъчили Мардарий и най-после той възкликнал:
- Господи! Благодаря Ти, че ме сподоби с тези богатства! Желаех единствено да бъда избавен от Тебе и към това се стремях. Приеми душата ми с мир.
Като споделил това, предал духа си.
Когато отнесли тялото му от мястото за мъчения, Лисий споделил:
- Нека доведат Евгений от Сатала, който се осмели да влезе на разпита на Евстратий. Не споделям, че той е християнин, както те самите настояват, само че считам, че е рисков човек.
Слугите го изправили пред съда и споделили:
- Ето Евгений.
А съдията запитал:
- Кажи ми, гнусни дребосъче, кой злобен бяс те подучи и те тласна към дързостта нахално да ни упрекваш, като смяташ за нищо строгостта на този съд?
Свети Евгений дал отговор:
- Моят Бог, Който низвергва всички почитани от теб бесове, ми даде мощ и ми дарува храброст и свободно слово да изоблича тебе, презрения и зловонен псе, съсъда на сатаната, който дружно с тебе ще бъде предаден на крах.
Мъчителят извикал:
- Отрежете хулния му език, отсечете двете му ръце и пречупете пищялите му, с цел да се държи по-смирено.
Но до момента в който изпълнявали заповедта, свети Евгений предал духа си на Бога.
Скоро по-късно Лисий отишъл един път отвън града, с цел да направи обзор на войската. Всички воини показвали умеенето си да боравят с оръжието и един от тях на име Орест, висок и персонален на тип, по своя чин трябвало да му се показа. Като го видял, управникът го похвалил, нарекъл го " същински боец " и му заповядал да порази с копието си някаква цел. Когато Орест се прицелил и хвърлил копието, се посочил златният кръст на гърдите му. Това забелязали всички присъстващи и самият Лисий. Веднага довели воина при него, той взел кръста от гърдите му и запитал:
- Какво е това? Нима и ти си от феновете на Разпнатия?
- Аз съм раб на Разпнатия, моя Владика и Бог - дал отговор Орест - и нося това Негово предсказание на гърдите си, с цел да пропъждам от себе си всяко зло.
- Нека и този прелестен боец - заповядал тогава управникът - да бъде вързан и отведен в Никопол дружно с Евстратий, където двамата ще бъдат разпитани.
Когато Лисий дошъл в Никопол, доста воини от разположения в града полк се явили при него и единогласно възкликнали:
- Лисий! И ние сме воини на нашия Господ Иисус Христос. Прави с нас, каквото искаш!
Отначало управникът се смутил. Той се уплашил, че те са замислили нещо срещу него. Но като видял, че смъкват поясите си, предават се сами като беззащитни овци, заповядал да бъдат хванати, вързани и хвърлени в тюрма. После почнал да размишлява по какъв начин да накаже всички, без да провокира някакво отвращение от страна на съгражданите и роднините им. Най-много обаче той се страхувал от Евстратий - да не би по време на мъчението да извърши още веднъж знамение сходно на предходното и с това освен да утвърди християните, само че и да отклони от служението на идолите и да обърне към своята религия езичниците. Затова решил да изпрати на сутринта светите Евстратий и Орест в град Севастия при управника Агриколай, на който написал следното писмо:
- До Негово Височество шефа Агриколай - вождът Лисий ти желае здраве. Божествените ни императори не знаят различен във вселената, който по-добре от теб да познава незнайното. Те ти дадоха власт да управляваш тези страни, тъй като знаят, че прекарваш дни и нощи в грижа за публичните каузи и че по-скоро сънят ще победи незаспиващите звезди, в сравнение с твоите очи до тогава, до момента в който не бъде свършено това, което се стремиш да изпълниш поради обща изгода. С една дума, защото единствено в теб намират огромни достолепия, те уважиха с достойнството, на която в този момент се радваш. Затова и аз, като очевидец на изключителните ти качества, изпращам при тебе пандизчията Евстратий, налегнат от недъга на християнството, тъй като самичък не можах да измисля нищо, което да го отврати от заблудите му. Удостоен от мен с почетна служба във войската, той стана високомерен и ни аргументи доста огорчения. Въпреки че прибягвах до закани, във високомерието си той предсказва бъдещето и се укрепява с магии. И въпреки да видя, че и други биват подложени на мъчения, той не остави дързостта си, а самите изтезания счете по-скоро за богатство, в сравнение с за изтезание. Изпълнявайки императорската заповед, адресирам на твоя всемъдър съд него и единомишленика му Орест.
С това писмо и записите от разпитите воините тръгнали на път със светите мъченици. По пътя светите Евстратий и Орест пеели: " Ще се затека по пътя на Твоите заповеди... вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди " (Пс. 118:32, 73).
После Евстратий споделил:
- Брате Оресте! Разкажи ми по какъв начин и къде се престави свети Авксентий?
Свети Орест дал отговор:
- След като съдията разгласи присъдата, той умоляваше воините да му разрешат да се види с тебе и да те целуне за финален път. Но никой не обърна внимание на желанието му, тъй като беше обедно време и рабите на чревоугодието бързаха по-скоро да изпълнят заповедта. Затова незабавно го водиха в гората, на едно място, наречено Орория. По пътя светият пееше псалома: " Блажени непорочните в пътя си, които вървят по закона Господен " (Пс. 118:1). После преклони колена, помоли се, подвигна ръце към небето, като че приемаше някакво приношение, и възгласи " амин ". Като видя, че заставам наоколо, ме повика и сподели: " Брате Оресте! Кажи на Евстратий да се помоли за мене. Скоро ще бъдем дружно и аз го чакам. " Отсякоха главата му и прогониха от мястото на наказването всички, за които подозираха, че са християни. През нощта аравракийските презвитери взеха скрито светото му тяло. Но те не можаха да намерят главата му и започнаха да плачат и да се молят на Бога да им открие главата на светия страдалец. Тогава по Божието устроение на един дъб заграчи гарван. Презвитерите се запътиха по гласа му и откриха главата на светеца на дървото. Те я взеха и я сложиха до тялото, след това отнесоха мощите на чисто и почтено място и там ги погребаха.
Като чул това, Евстратий заплакал и се помолил на Бога, а след това споделил на Орест:
- Да се постараем и ние, брате, да вървим по пътя на свети Авксентий.
След пет дни те били доведени в Севастия. Управителят Агриколай получил посланието на Лисий и заповядал пандизчиите да бъдат защитавани най-строго. На идващия ден седнал на съдийското място на площада, в наличието на доста народ, и заповядал да доведат християните. Преди да стартира съдът той заповядал да прочетат пред всички писмото на Лисий и първия разпит на пандизчиите. После споделил:
- Не мисли, Евстратий, че и тук те чакат същите мъчения, които претърпя от Лисий. По-добре незабавно се подчини на императорските заповеди и принеси жертва на боговете, с цел да не погинеш с жестока гибел.
Свети Евстратий го запитал:
- О, арбитър! Законите имат ли мощ и за царете?
- Да - дал отговор управникът, - и царете се подчиняват на законите.
- Тогава - траял Евстратий - единствено за тебе ли не е наложително да ги спазваш на дело?
- Към какво клониш, нечестивецо? - споделил Агриколай. - Кой и по кое време се е осмелил в нещо да се опълчи на законите?
Светият отвърнал:
- В законите на империята четем: не трябва да се прави принуждение нито със слово, нито с дело и народът би трябвало да се ръководи най-вече посредством уверение. Необходимо е едно от двете: или началникът да увещава подчинения, като желае да получи от него желаното, или подчиненият, наставен авансово в нужното, свободно и непринудено да извършва разпорежданията на закона. Освен това намираме и следното: заповядваме съдията да съди, като съчетава строгостта с състрадание, тъй че упрекнатите да не изпитват злоба към него и да не враждуват срещу него, тъй като са заплашвани, и никой да не се осмелява да нарушава закона, разчитайки на снизходителността му. Така ли е записано?
- Да - дал отговор шефът.
- Тогава те апелирам - споделил светият, - резервира този ред на съдопроизводство и за мене.
- И за тебе, и за всички - дал отговор съдията - законите би трябвало да се ползват, без да се нарушават и с почитание към тях.
- И по този начин, апелирам те - траял Евстратий, - дано строгостта ти бъде съчетана с състрадание и ти като най-мъдър от всички благоволи повече да изслушваш увещания, в сравнение с да увещаваш самичък, и рационално да обсъждаш всяко нещо. В противоположен случай без разсъждения и закони ни мъчи, убивай и прави каквото искаш.
- Говори самоуверено и свободно каквото искаш - отвърнал Агриколай, - съдът ще се основава повече на уверение, в сравнение с боязън.
Свети Евстратий попитал:
- На кои богове ще заповядаш да принесем жертва?
- Отначало на Зевс, а след това на Аполон и Посейдон - дал отговор шефът.
- От кои мъдреци, писа
Тогава християните били преследвани и грубо измъчвани.
Те били обществено умъртвени пред очите на всички християни поради любовта им към Бога.
Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений - грубо погубен, а след това Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън.
Заради трагичната им гибел, само че и поради делото им, през днешния ден имен ден честват всички, които носят имената Евгений и Адам.
Житие на св. мъченици Евстратий, Авксентий Евгений, Мардарий и Орест
Във време на страшното гонение против християните при Диоклетиан и Максимиан почнали безредици и безредици в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници - Лисий и Агриколай с заръка да съдят християните колкото се може по-строго, тъй като в това време всички цивилен безредици се приписвали на християните. Настанало ужасно гонение; безбройно голям брой християни били убити за вярата. Но гонението единствено възбуждало в тях огромна ревнивост. Те сами се откривали, сами се предавали на мъчителите и считали гибелта за Името Христово най-голямо благополучие.
Св. Презвитер Авксентий дружно с голям брой християни в гр. Саталион били хванати, докарани и затворени в тюрма, с цел да бъдат съдени.
В деня, избран за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници - Евстратий, пристигнал в тъмницата и споделил на пандизчиите:
- Моля ви за Бога, помолете се за мене, тъй като аз желая в този момент да бъда участник във вашия героизъм!
Всички, като застанали на колене, дружно се помолили и по-късно се отправили на съд при Лисий. Заповядано било разследваните християни да пристъпят един след различен. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, почнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий незабавно заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания. Евстратий с наслада изтърпял най-ужасните мъчения, прославяйки Бога.
Разгневеният арбитър заповядал още повече да го мъчат, само че Господ запазил Своя чиновник. След ужасните изтезания той бил здрав и незасегнат. Виждайки това, мнозина от народа почнали да славят Бога на християните. А един от другарите на Евстратий - Евгений, извикал гръмогласно:
- Лисие, и аз съм християнин, и проклевам твоите лъжливи богове!
Лисий заповядал да заловен Евгений и дружно с Евстратий да го отведат в тъмницата.
На другия ден на Лисий прокиснал отдалечен път в гр. Никопол. Той заповядал след него да водят и пандизчиите. Те пристигнали по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Гражданите излезли от къщите си да видят Евстратий, който доста и уважавали, само че не смеели да се приближат към него, тъй като се боели от гнева на началника. Но един човек на име Мардарий посочил огромна ревнивост към вярата. Той бил небогат човек. Строял си нова къща и самичък я покривал. Когато видял пандизчиите и сред тях Евстратий, той бързо слязъл от покрива и споделил на жена си:
- Виждаш ли тоя благороден мъж? Той не е пожалил ни ранг, ни своето благосъстояние, а оставил всичко и станал жертва Богу. Блажен си ти, Евстратие! И в тоя живот бе ти прочут, и в бъдещия ще се удостиш с неизказана наслада.
- Що ти пречи и на тебе да тръгнеш по същия път? - възразила дамата на Мардарий, християнка.
Същата мисъл била на мозъка и на Мардарий. Като се облякъл небрежно, той застанал на колене извикал:
- Владико, Боже Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество и една Сила, помилуй мене неверния и опази моята вдовица и моите сираци! А аз, Владико, с огромна наслада и старание пристигам при Тебе!
След това целунал децата и дамата, помолил брачната половинка си да не скърби за него, дал прошка се още с приятелите си и се включил към пандизчиите християни, като викал: " И аз съм християнин! " Отвели всички пандизчии в градската тюрма, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Лисий ужасно се разгневил и още там осъдил на гибел изначало презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а след това Мардарий и Евгений. Мардарий на всички въпроси отговарял единствено: " Аз съм християнин! " Той бил обесен с главата надолу и опалван с огън. Във време на това извънредно мъчение повтарял единствено това: " Господи, благодаря Ти, че ме удостои с тия богатства. Приеми душата ми в мир! " Евгений бил също грубо погубен.
Но непрекъснато се явявали нови изповедници на Името Христово. След убиването на християните Лисий отишъл да направи обзор на войските, които се намирали в града. Между тях той забелязал един боец, на име Орест, който го поразил със своята хубост, стройност и сръчност във военните извършения. Той го извикал начело и му заповядал да хвърля с копието в цел. Войникът взел копието и се готвел да извърши повелята на Лисий, само че при придвижването му паднал кръстът, който висял на гърдите му.
- Какво е това? - запитал Лисий, като взел с ръка кръста. - Нима и ти си от ония, които се покланят на Разпнатия?
- Аз съм раб на моя Владика и Бог - дал отговор младият боец. - И кръста Му нося за отклонение на всякакво зло.
Лисий заповядал незабавно да заловен боеца и да го турят при другите християни. В гр. Никопол пък голям брой бойци се явили при него като разгласявали себе си за християни. Свързали и тях и ги затворили в тюрма. Но Лисий бил в огромно недоумение; той се боял да не би смъртното наказване на такова голям брой хора да провокира неспокойствие в народа. Страхувал се той още и от проявата на Христовата мощ, тъй като се случвали постоянно чудеса при следствията и убиваето на мъчениците, които увеличавали цифрата на християните. Най-после той решил да насочи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).
Агриколай бил извънредно нечовечен към християните. Но когато видял и чул Евстратий, той се предразположил към състрадание. Тъй умно и безапелационно му приказвал Евстратий за Господа, за неизказаната доброта, която подбудил Сина Божий да слезе на земята и да страда за Своите люде. Жестокият арбитър скърбял и не спал цяла нощ. Желаейки да избави Евстратий, той го молел да се поклони престорено на боговете и му обещавал блага и почести, само че Евстратий останал корав. Той участвал на смъртното наказване на младия боец Орест, който бил убит на нажежен одър. След това в тъмницата Евстратий бил утешен посредством визитата на севастийския свещеник св. Власий, от който приел св. Причастие. При това неочаквана светлина осияла тъмницата и се чул глас от небето: " Евстратие, ти добре се подвизава. Дойди на небесата да получиш приготвения ти венец! "
На другия ден св. страдалец радостно изслушал смъртната присъда. Колкото и да го уговарял Агриколай да избави живота си посредством престорено отказване от вярата, Евстратий останал корав и хладнокръвен, и бил наказан на изгаряне. Докато подготвяли всичко за смъртното наказване, той произнесъл молитвата, която и в този момент още се чете на съботната полунощница.
След това, като се прекръстил и извикал: " Господи Иисусе Христе, в ръцете Ти предавам моя дух ", св. страдалец влезнал в огнената пещ и безшумно предал душата си. Св. свещеник Власий взел тялото му, което останало неповредено в огъня, а също и тялото на св. Орест и на другите мъченици, и ги погребал благоговейно.
Същия ден се празнува паметта на св. госпожица Лукия (Лучия), която популяризирала Бога в сицилийския град Сиракуза.
В същия ден се уважава паметта на новоканонизирания равноапостол преподобни Герман, роден в православна Русия, а се потрудил на Алеутските острови и Аляска, като проповядвал православието със слово и благодетелен образец. Починал блажено м 1837 година.
Страдание на светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест
При царуването на Диоклетиан и Максимиан езичеството господствало в цялата Римска империя и съществувало като че всеобщо състезание в служението на идолите, изключително когато по всички градове и села се разпращали императорски укази до началниците на области и съдиите, в които се заповядвало в избрани дни и празници да се принасят изобилни блага и жертви на боговете. На тези, които им служат старателно, царете обещавали признателност, почести и високи постове в страната. А тези, които се отказвали да им се поклонят, били застрашени първо с отнемане от имуществото, а след това, след всевъзможни мъчения - и от смъртно наказване. Гонението срещу християните се популяризирало на всички места, началниците на области и управляващите въобще се стараели да изтрият от лицето на земята вярата в Христа.
Междувременно императорите били известени, че цяла Армения и Кападокия* се противят на заповедите им и единомислещо вярвайки в разпнатия Христос и надявайки се на Него, имат намерение да отпаднат от Римската империя.
* Тук става въпрос за Малка Армения - римската провинция сред горното течение на Ефрат и Галас, наречена по този начин за разлика от Велика Армения - обширната планинска страна на изток от Мала Азия, сред река Кура и горното течение на Тигър и Ефрат, ръководена от II до V в. преди Р. Хр. от свои царе. Кападокия била обширна област в централната източна част на Мала Азия, на запад от Ефрат. Някога тя била огромна страна, само че изгубила самостоятелността си и през 17 или 18 година след Р. Хр. станала римска провинция. Тя граничела с Малка Армения, която дълго време се причислявала към нея. Бел.ред.
Раздразнен от това уведомление, император Диоклетиан свикал всички свои велможи и три дни от заран до вечер се съвещавал с тях по какъв начин изцяло да изкорени християнството. Преди всичко той отстранил от власт началниците на Армения и Кападокия като неопитни и неумели управници, тъй като не са съумели да подчинят народа. Вместо тях той сложил двама гърци - Лисий и Агриколай - хора сурови и жестоки. На Лисий поверил защитата на границите, а на Агриколай - общото ръководство на цялата епархия. На тях били подчинени и всички войски в двете области.
Когато двамата нови управници пристигнали на мястото, почнало безпощадно избиване на хора от всякаква възраст, без следствие, единствено по празната клюка на завистливите врагове на някой от християните. Всеки ден търсели и залавяли християни и ги предавали за наказване на жестоките управници като на кръвожадни зверове. Лисий, чието седалище било в град Саталион (Саталион, или Сатала - град в Армения, бел.ред.), щом откриел християни - мъже или дами - след доста мъчения ги изпращал под стража при Агриколай, с цел да не умрат в родината си и да не бъдат заровени съгласно християнския бит от родственици и познати, и те, убити в непозната страна, като че ли изчезвали безследно. Същото правел и Агриколай, като пращал християните, хванати в Севастия (град в североизточната част на Мала Азия, бел.ред.), при Лисий в Саталион. Двамата били положителни другари и живеели в цялостно единодушие, като имали една цел - да причинят на християните още по-големи страдания, като ги убиват надалеч от отечеството.
По това време в Саталион живял един пълководец на име Евстратий. Той бил прочут измежду съгражданите си като пръв по благородния си генезис и ранг и в това време се отличавал с благочестие, боязън Божий и безукорен живот. Наблюдавайки непрестанното гонение срещу християните, той скърбял в душата си и се опечалявал. Горчиво въздишайки и плачейки, прекарвал времето си в пост и молитва, зовял към нашия Господ Иисус Христос да окаже благосклонност на Своите раби, да се смили над Своите хора, да ги избави от бедите и да отвърне надвисналата над тях крах. Евстратий и самичък желаел да извърши подвига на светите мъченици и да се удостои да бъде съизвършител на техните премеждия. Но при мисълта за другите изтезания и жестокостта на мъчителите, той усещал боязън. Накрая обаче се решил да направи следното. Той дал своя пояс на правилния си прислужник и му заповядал да го отнесе в църквата в Араврак, откъдето бил родом. Тогава презвитер там бил Авксентий, засвидетелствал към този момент своята честност на същинския Бог. Евстратий наредил на прислужникът си скрито да постави пояса му на олтара, а самичък да се скрие и да гледа кой ще го вземе пръв. Ако го вземе презвитерът, прислужникът да не му споделя нищо и да се завърне вкъщи, в случай че ли пък това изиска да стори някой различен, да не го позволява, да вземе пояса и да го върне назад. Евстратий решил в душата си по този начин: " Ако презвитерът вземе пояса, това ще е знак, че Сам Бог благоволи да пострадам поради Христа. Ако пък го вземе различен, значи не трябва да се предавам на мъчения, а би трябвало скрито да вардя светата религия. " Скоро прислужникът се завърнал и разказал на господаря си, че едвам поставил пояса на олтара, незабавно пристигнал презвитер Авксентий, като че някой преднамерено го изпратил, и взел пояса. Тогава Евстратий се зарадвал, лицето му просияло, а един негов другар на име Евгений доста се учудвал на това.
Скоро блаженият Авксентий бил заловен дружно с други християни, разпитан на съда, малтретиран и хвърлен окован в тюрма. После в центъра на града, на едно нагорнище, било устроено място за съд. Лисий горделиво седнал на съдийското кресло и заповядал да доведат пандизчиите за разпит. Свети Евстратий отишъл в тъмницата и помолил всички окованици поради Христа да се помолят за него, тъй като и самичък възнамерявал в този ден да показа подвига им. Всички свети пандизчии преклонили колена и се помолили за него на Бога. Когато приключили молитвата, воините под предводителството на Евстратий ги извели от тъмницата. Воинският отряд спрял пред съдията и Лисий заповядал да водят един по един тези, които разпитвал преди. Щом съдът почнал, Евстратий споделил:
- Според императорския декрет, публикуван по-рано и през днешния ден още веднъж прочетен на съда, всички християни, където и да се намират и каквото и състояние да заемат в страната, подлежат на съд. По този декрет тук е доведен Авксентий - мъж прочут с произхода и благочестивия си живот, а в този момент популяризирал се още повече с мъжеството и твърдостта, с които се разгласи за раб на Христа, Небесния Цар. На този съд той към този момент се подвизаваше с подвига на безсмъртието и изобличи твоето безбожие, арбитър, като свидетелстваше с думи и каузи и доблестно претърпяваше мъченията. Тогава като изверг бе хвърлен в тюрма, а през днешния ден ти заповяда да го доведат на разпит със святата му тайфа. И ето, те стоят дружно с мене, непоколебимо твърди духом и подготвени да посрамят и разрушат всички подли замисли, които ти внушава срещу тях твоят татко - дяволът!
Лисий се смутил от непредвидената храброст на Евстратий. Той го изгледал ужасно и задавен от яд, възкликнал високо:
- Никога още не съм съдил толкоз строго, колкото ще осъждам през днешния ден, когато този противен неверник се осмелява да приказва пред мене! Нека смъкват пояса му и воинските одежди и да бъде известно на всички, че го отнемам от сана му. После гол и с вързани ръце и нозе да бъде хвърлен на земята и дано продължава да приказва!
Слугите побързали да изпълнят заповедта, а Лисий споделил на Евстратий:
- Няма ли да се разкаеш за пагубното си желание? Тогава ще спечелиш моето разположение и ще избегнеш наказването. Преди да те подложа на мъчения, кажи ми най-малко своето име и татковина и ни открий вярата си.
Светият дал отговор:
- Роден съм в град Араврак. Името ми е Евстратий, а на родния ми език - Кирисик. Аз съм раб на Владиката на всичко - Бога Отец и Неговия Син Господ Иисус Христос и Светия Дух. От дете съм теоретичен да се покланям на Единия Бог в Троица и да имам вяра в Него.
Лисий попитал воините:
- От какъв брой години този човек е на воинска работа?
- Изминаха двадесет и седем години, откогато още като младеж стартира службата си - отвърнали те.
Тогава Лисий се обърнал към светеца:
- Евстратий! Ти самичък виждаш каква неволя ти донесе твоето непокорство. Остави безумството си, размишления и не погубвай достойнството и сана, добити с толкоз години воинска работа. Признай милосърдието и могъществото на боговете и склони към себе си царската доброта и човеколюбието на съда!
- Никой разумен в никакъв случай не е считал за нужно да се покланя на мерзките бесове и глухите идоли, които са създание на човешки ръце - дал отговор светият, - тъй като в нашите Писания е казано: " боговете, които не са създали небето и земята, ще изчезнат от земята и отдолу под небесата " (Иер. 10:11).
Съдията споделил:
- Да не би да е разумен оня, който се покланя на Разпнатия Бог, сходно на вас, заблудените?
- Ако твоите духовни усеща - отвърнал светият - не бяха извратени от служението на суетата и в случай че душата ти не бе потопена цяла в намерения за земното, щях да ти потвърдя, че Разпнатият е същинският Спасител и Господ и Създател на всяка гад, съществува преди вековете в Отца и по Своята неизречена мъдрост е оживил посредством възобновление нашата умъртвеност.
При тези думи съдията прекъснал светеца и споделил:
- Повесете този дръзновен човек на въжета и запалете огън под него. Бийте го по раменете с три пръчки по едно и също време. Нека да забележим дали и тогава ще е по този начин сладкодумен!
Слугите изпълнили всичко и дълго биели и горели светия. Но измежду тези премеждия той не издал нито тон от болежка и не се трансформирал в лице, като че ли страдал не той, а някой различен. Дори самият изтезател се изумил. После заповядал да спрат мъченията и със злобна усмивка споделил на светеца:
- Евстратий, не искаш ли да облекча малко болката от раните ти?
И заповядал да донесат солена вода и оцет и щедро да поливат изгорените места по тялото му и да ги разтриват с остри чирепи. Но страдалецът мъжествено претърпял и това, като че напълно не изпитвал болежка. А мъчителят мислел, че свети Евстратий посредством някакво чудо прави по този начин, че да не усеща нищо.
Тогава му споделил:
- Когато ме подлагаш на такива мъчения, ти макар волята си ми оказваш милосърдие, тъй като посредством тях прогони тъмата, която ме окръжава заради плътското загрубяване на моята душа, и ме направи победител над от дълго време обременяващите ме изкушения на самовластния разум. Ти ми даде опция да преодолея всички пориви на пристрастеностите и душевните паники. Ти резервира неразколебана от никакви изкушения вътрешната неотстъпчивост на моя дух - залогът за безсмъртния живот, в който за всички вярващи е събрано нетленно благосъстояние, и ми уточни късия и свободен от премеждия път, по който и в това тленно тяло мога да доближи благ живот, а във вечността - небесно самодоволство. Сега зная, че аз съм храм на Живия Бог и на Светия Дух, Който живее в мене (1Кор. 3:16). И по този начин, " махнете се от мене всички, които вършите безвластие, тъй като Господ чу гласа на моя рев, Господ чу молбата ми, Господ ще одобри молитвата ми " (Пс. 6:9-10). Наистина " моята душа ще се радва в Господа, ще се радостни за спасението от Него. Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е сходен Тебе, Който избавяш слаб от мощен, безпаричен и бедняк от грабителя му? " (Пс. 34:9-10) Побързай, прислужник на дявола, постарай се да не пропуснеш никое оръдие за изтезание, изпитай ме като злато в горнилото или даже по-силно, само че няма да намериш в мен нечестието, което толкоз почиташ и на което служиш на дело. Служението на лъжливи богове, обзело тебе и безумния ти цар, е почтено за отвращение.
Мъчителят възразил:
- Струва ми се, че мощната болежка е развалила разсъдъка ти и по тази причина приказваш толкоз доста нелепи неща. Ако твоят Бог, както казваш, можеше да те направи вечен, би те избавил и от тези рани. Затова престани да се прелъстяваш с напразни очаквания и побързай да се възползваш от опцията да се избавиш.
- Искаш ли ти - отвърнал Евстратий, - който си омаян във всички свои усеща, да се убедиш, че за моя Бог няма нищо невероятно? Слушай и гледай мене, който мислиш да умъртвиш и погубиш посредством изтезанията, които си измислил!
И ето, до момента в който всички деликатно гледали светия, ненадейно струпеите паднали от тялото му, той изцяло излекуван и по него не останала и диря от рана. При това знамение всички популяризирали Единия Истински Бог, а Евгений, приятелят на Евстратий, възкликнал високо:
- Лисий! И аз съм християнин и проклевам вярата ти. И аз като моя господин Евстратий отхвърлям да се подчиня на царския декрет и на тебе!
Разгневеният Лисий заповядал незабавно да го заловен, изправил го пред съда и споделил:
- Разпитът на всички християни изисква доста време и труд, а аз в този момент би трябвало да се заема с други публични каузи. Затова заповядам вълшебникът Евстратий и неговият единомишленик Евгений да бъдат крепко оковани във вериги и хвърлени в тъмницата дружно с другите християни, където да се пазят под стража до идващия разпит.
После станал от мястото си и прекратил съда. А светиите, зарадвани от смелостта и търпението на Евстратий и явеното върху него избавително знамение на нашия Господ Иисус Христос, били отведени в тюрма. Там дружно запели псалома, който стартира с думите: " Колко хубаво и какъв брой прелестно е братя да живеят вкупом! " (Пс. 132:1), помолили се и седнали, а свети Евстратий ги поучавал и подготвял за идния героизъм.
Така приключил денят. През нощта Лисий заповядал на воините си да се готвят за път, защото възнамерявал да отиде в град Никопол*.
* Името Никопол се среща постоянно в античната история. Тук става въпрос за град Никопол в Малка Армения, на границата с Понт, при река Ликуса. Бел.ред.
Сам той се отправил в тъмницата, заповядал да изведат Евстратий и като се усмихвал лицемерно, му споделил:
- Здравей, общителни Евстратий!
Светият дал отговор:
- Всемогъщият Бог, на Когото послужвам, да те възнагради за достойното одобрение, арбитър!
- Твоя грижа е да угодиш на Бога - споделил Лисий, - а в този момент вземи тия ботуши, обуй ги и с забавление тръгни с нас на път.
Ботушите били стоманени, със заковани от вътрешната страна дълги и остри гвоздеи. Вързали ги крепко за нозете на светия с ремъци, а Лисий запечатал възела с пръстена си. После му заповядал дружно с други вързани пандизчии да тръгне след него, а воините да го бият и принуждават да върви по-бързо. Самият той с воините си побързал напред. След два дни стигнали град Араврак - родното място на Евстратий и Евгений.
Всички поданици излезли отсреща, с цел да видят блажения Евстратий, само че никой от приятелите и познатите му не се осмелил да се приближи от боязън да не бъде заловен, тъй като за това към този момент имало съответното предписание на Лисий. По пътя към Араврак живеел един човек на име Мардарий - незнатен и безпаричен, само че изцяло удовлетворен от ситуацията си. Когато около дома му прекосявали Евстратий и другите християни, той се занимавал с корекция на покрива. Мардарий погледнал светите окованици и видял измежду тях като че светла звезда - свети Евстратий. Веднага слязъл от покрива и споделил на жена си на арменски:
- Виждаш ли единия от началниците на тази страна, прочут с рода и благосъстоянието си, почетен с почести поради воинската си работа? Виждаш ли по какъв начин той подценява всичко това и отива да стане богоугодна жертва? Блажен е оня, който и в този живот е бил прочут, и при нашия Владика Христос ще получи огромна премия и ще се удостои с неизразимо самодоволство дружно с ангелите.
Благочестивата жена дала отговор на мъжа си:
- Възлюбени съпруже мой! Какво пречи и ти да тръгнеш по същия път, по който върви и той, и дружно с него да се сподобиш със света кончина, с цел да станеш на небесата покровител за мене, за нашите дребни деца и целия твой жанр?
Мардарий дал отговор:
- Дай да се обуя, с цел да потегли по въжделения път.
Тя с наслада изпълнила молбата му. Мардарий се облякъл, поставил пояса си, прегърнал двамата си невръстни синове и като се обърнал на изток, почнал да се моли.
- Владико Боже, Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Свети Душе - споделил той, - Едно Божество и Една Сила! Помилуй ме, неверния, бъди доброжелателен страж на твоята рабиня и двамата младенци, тъй като ти си покровител на вдовиците и пазител на сиротите! А аз, Владико, с наслада и сърдечно предпочитание пристигам при Тебе*!
* Тази молитва на свети страдалец Мардарий се чете в края на 3-ия час и на полунощница по този начин:
" Владико Боже, Отче Вседържителю, Господи Сине Единородни Иисусе Христе и Свети Душе, Едно Божество, Една мощ, помилуй ме, неверния, и по който метод Ти е угодно ме избави, недостойния Твой раб, тъй като си блажен во веки. Амин. " Бел.ред.
После целунал домашните си и споделил:
- Бъди здрава, жено, не скърби и не плачи, а се радвай и радостни, тъй като теб, децата ни и своята душа аз посвещавам на Всемогъщия и Всеблаг наш Бог.
С тези думи той побързал да излезе от къщи, а жена му го изпратила с наслада. Мардарий отишъл при знатния и богат жител Мукарор, приветствал го и споделил:
- Отивам при моя другар и родственик Кирисик и в случай че на Бог бъде угодно, ще стана негов сателит в мъченическия героизъм. Моля те след Бога ти да бъдеш покровител за жена ми и децата ми в този живот, а в случай че се сподобя с благосклонност от Бога, ще ти оказа помощ в деня, когато всички се надигнем пред Него, и ти ще получиш премията си.
- Иди с мир, сине мой - дал отговор благочестивият Мукарор, - приключи пътя си и не се безпокой за нищо. Ще бъда като татко за жена ти и децата ти.
Те се сбогували и Мардарий настигнал светиите към този момент към самия град. Той викнал високо към Евстратий:
- Господине Кирисик! Както овцата идва при пастира си, по този начин и аз пристигнах при тебе, тъй като желая да стана сателит на всички вас. Приеми ме и ме причисли към светата си тайфа и въпреки и да не съм заслужен, доведи ме до мъченическия героизъм, с цел да стана изповедник на Господа Иисуса Христа.
После още по-високо възкликнал:
- Чуйте, прислужници на дявола, чуйте! И аз съм християнин като моя господин Евстратий.
Воините го хванали незабавно, вързали го дружно с останалите християни и го хвърлили в тюрма. После известили Лисий, който наредил незабавно да стартира съдът. Довели и Авксентий - гол и с вързани ръце. Останалите християни стояли към него.
Съдията споделил на светеца:
- Авксентий! Избави ни от писания, а себе си - от мъчения, и кажи: не остави ли своето суетно и пагубно непокорство и не се ли обърна към милостивите ни богове?
- Послушай ме, Лисий - дал отговор свети Авксентий, - заклевам се в Истината, която е над всичко и която всичко вижда, че мозъкът ми непроменяемо ще познава Единия Бог и единствено на Него ще се покланям, даже да ми нанесеш безчет рани и да ме осъдиш на още по-големи мъчения. Дори да ме умъртвиш с меч или огън, отново ще си безпомощен да промениш мислите ми. Затова по-добре извърши каквото желаеш.
Тогава мъчителят издал смъртна присъда:
- Авксентий, който макар многото мъчения остава в безумието си, дано бъде лишен от живота посредством наказването, което заслужава, и да бъде посечен с меч. Наказанието би трябвало да се извърши надалеч в гората, та презряното му тяло да не може да бъде заровено както прилича. А оня, който дръзна да се причисли към пандизчиите, дано бъде доведен пред съда, с цел да получи почестите, към които се стреми.
Воините освободили Мардарий от въжетата и той споделил на свети Евстратий:
- Господин Кирисик! Моли се за мен на Бога и ме научи какво да давам отговор на мъчителя, с цел да не прелъсти мене, елементарния и необразован човек.
Свети Евстратий му отвърнал:
- Брате Мардарий, повтаряй непроменяемо единствено едно: " аз съм християнин ", " аз съм раб Христов " и повече не отвръщай нищо, каквото и да ти приказват или каквото и да вършат с тебе.
Воините го извели пред Лисий и споделили:
- Ето пандизчията, който хванахме неотдавна.
- Нека ни назове името и родината си, с какво се занимава и къде живее. Нека каже каква е неговата религия.
- Аз съм християнин - дал отговор Мардарий и на всички въпроси на мъчителите продължавал да възклицава: - Аз съм християнин, аз съм раб Христов.
Повече не могли да чуят нищо от него. Като видял непоколебимостта му, Лисий заповядал да пробият нозете му с стоманени колове, да промушат през тях въжета и да го окачат надолу с главата, а след това да горят тялото му с нажежени гвоздеи. Дълго мъчили Мардарий и най-после той възкликнал:
- Господи! Благодаря Ти, че ме сподоби с тези богатства! Желаех единствено да бъда избавен от Тебе и към това се стремях. Приеми душата ми с мир.
Като споделил това, предал духа си.
Когато отнесли тялото му от мястото за мъчения, Лисий споделил:
- Нека доведат Евгений от Сатала, който се осмели да влезе на разпита на Евстратий. Не споделям, че той е християнин, както те самите настояват, само че считам, че е рисков човек.
Слугите го изправили пред съда и споделили:
- Ето Евгений.
А съдията запитал:
- Кажи ми, гнусни дребосъче, кой злобен бяс те подучи и те тласна към дързостта нахално да ни упрекваш, като смяташ за нищо строгостта на този съд?
Свети Евгений дал отговор:
- Моят Бог, Който низвергва всички почитани от теб бесове, ми даде мощ и ми дарува храброст и свободно слово да изоблича тебе, презрения и зловонен псе, съсъда на сатаната, който дружно с тебе ще бъде предаден на крах.
Мъчителят извикал:
- Отрежете хулния му език, отсечете двете му ръце и пречупете пищялите му, с цел да се държи по-смирено.
Но до момента в който изпълнявали заповедта, свети Евгений предал духа си на Бога.
Скоро по-късно Лисий отишъл един път отвън града, с цел да направи обзор на войската. Всички воини показвали умеенето си да боравят с оръжието и един от тях на име Орест, висок и персонален на тип, по своя чин трябвало да му се показа. Като го видял, управникът го похвалил, нарекъл го " същински боец " и му заповядал да порази с копието си някаква цел. Когато Орест се прицелил и хвърлил копието, се посочил златният кръст на гърдите му. Това забелязали всички присъстващи и самият Лисий. Веднага довели воина при него, той взел кръста от гърдите му и запитал:
- Какво е това? Нима и ти си от феновете на Разпнатия?
- Аз съм раб на Разпнатия, моя Владика и Бог - дал отговор Орест - и нося това Негово предсказание на гърдите си, с цел да пропъждам от себе си всяко зло.
- Нека и този прелестен боец - заповядал тогава управникът - да бъде вързан и отведен в Никопол дружно с Евстратий, където двамата ще бъдат разпитани.
Когато Лисий дошъл в Никопол, доста воини от разположения в града полк се явили при него и единогласно възкликнали:
- Лисий! И ние сме воини на нашия Господ Иисус Христос. Прави с нас, каквото искаш!
Отначало управникът се смутил. Той се уплашил, че те са замислили нещо срещу него. Но като видял, че смъкват поясите си, предават се сами като беззащитни овци, заповядал да бъдат хванати, вързани и хвърлени в тюрма. После почнал да размишлява по какъв начин да накаже всички, без да провокира някакво отвращение от страна на съгражданите и роднините им. Най-много обаче той се страхувал от Евстратий - да не би по време на мъчението да извърши още веднъж знамение сходно на предходното и с това освен да утвърди християните, само че и да отклони от служението на идолите и да обърне към своята религия езичниците. Затова решил да изпрати на сутринта светите Евстратий и Орест в град Севастия при управника Агриколай, на който написал следното писмо:
- До Негово Височество шефа Агриколай - вождът Лисий ти желае здраве. Божествените ни императори не знаят различен във вселената, който по-добре от теб да познава незнайното. Те ти дадоха власт да управляваш тези страни, тъй като знаят, че прекарваш дни и нощи в грижа за публичните каузи и че по-скоро сънят ще победи незаспиващите звезди, в сравнение с твоите очи до тогава, до момента в който не бъде свършено това, което се стремиш да изпълниш поради обща изгода. С една дума, защото единствено в теб намират огромни достолепия, те уважиха с достойнството, на която в този момент се радваш. Затова и аз, като очевидец на изключителните ти качества, изпращам при тебе пандизчията Евстратий, налегнат от недъга на християнството, тъй като самичък не можах да измисля нищо, което да го отврати от заблудите му. Удостоен от мен с почетна служба във войската, той стана високомерен и ни аргументи доста огорчения. Въпреки че прибягвах до закани, във високомерието си той предсказва бъдещето и се укрепява с магии. И въпреки да видя, че и други биват подложени на мъчения, той не остави дързостта си, а самите изтезания счете по-скоро за богатство, в сравнение с за изтезание. Изпълнявайки императорската заповед, адресирам на твоя всемъдър съд него и единомишленика му Орест.
С това писмо и записите от разпитите воините тръгнали на път със светите мъченици. По пътя светите Евстратий и Орест пеели: " Ще се затека по пътя на Твоите заповеди... вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди " (Пс. 118:32, 73).
После Евстратий споделил:
- Брате Оресте! Разкажи ми по какъв начин и къде се престави свети Авксентий?
Свети Орест дал отговор:
- След като съдията разгласи присъдата, той умоляваше воините да му разрешат да се види с тебе и да те целуне за финален път. Но никой не обърна внимание на желанието му, тъй като беше обедно време и рабите на чревоугодието бързаха по-скоро да изпълнят заповедта. Затова незабавно го водиха в гората, на едно място, наречено Орория. По пътя светият пееше псалома: " Блажени непорочните в пътя си, които вървят по закона Господен " (Пс. 118:1). После преклони колена, помоли се, подвигна ръце към небето, като че приемаше някакво приношение, и възгласи " амин ". Като видя, че заставам наоколо, ме повика и сподели: " Брате Оресте! Кажи на Евстратий да се помоли за мене. Скоро ще бъдем дружно и аз го чакам. " Отсякоха главата му и прогониха от мястото на наказването всички, за които подозираха, че са християни. През нощта аравракийските презвитери взеха скрито светото му тяло. Но те не можаха да намерят главата му и започнаха да плачат и да се молят на Бога да им открие главата на светия страдалец. Тогава по Божието устроение на един дъб заграчи гарван. Презвитерите се запътиха по гласа му и откриха главата на светеца на дървото. Те я взеха и я сложиха до тялото, след това отнесоха мощите на чисто и почтено място и там ги погребаха.
Като чул това, Евстратий заплакал и се помолил на Бога, а след това споделил на Орест:
- Да се постараем и ние, брате, да вървим по пътя на свети Авксентий.
След пет дни те били доведени в Севастия. Управителят Агриколай получил посланието на Лисий и заповядал пандизчиите да бъдат защитавани най-строго. На идващия ден седнал на съдийското място на площада, в наличието на доста народ, и заповядал да доведат християните. Преди да стартира съдът той заповядал да прочетат пред всички писмото на Лисий и първия разпит на пандизчиите. После споделил:
- Не мисли, Евстратий, че и тук те чакат същите мъчения, които претърпя от Лисий. По-добре незабавно се подчини на императорските заповеди и принеси жертва на боговете, с цел да не погинеш с жестока гибел.
Свети Евстратий го запитал:
- О, арбитър! Законите имат ли мощ и за царете?
- Да - дал отговор управникът, - и царете се подчиняват на законите.
- Тогава - траял Евстратий - единствено за тебе ли не е наложително да ги спазваш на дело?
- Към какво клониш, нечестивецо? - споделил Агриколай. - Кой и по кое време се е осмелил в нещо да се опълчи на законите?
Светият отвърнал:
- В законите на империята четем: не трябва да се прави принуждение нито със слово, нито с дело и народът би трябвало да се ръководи най-вече посредством уверение. Необходимо е едно от двете: или началникът да увещава подчинения, като желае да получи от него желаното, или подчиненият, наставен авансово в нужното, свободно и непринудено да извършва разпорежданията на закона. Освен това намираме и следното: заповядваме съдията да съди, като съчетава строгостта с състрадание, тъй че упрекнатите да не изпитват злоба към него и да не враждуват срещу него, тъй като са заплашвани, и никой да не се осмелява да нарушава закона, разчитайки на снизходителността му. Така ли е записано?
- Да - дал отговор шефът.
- Тогава те апелирам - споделил светият, - резервира този ред на съдопроизводство и за мене.
- И за тебе, и за всички - дал отговор съдията - законите би трябвало да се ползват, без да се нарушават и с почитание към тях.
- И по този начин, апелирам те - траял Евстратий, - дано строгостта ти бъде съчетана с състрадание и ти като най-мъдър от всички благоволи повече да изслушваш увещания, в сравнение с да увещаваш самичък, и рационално да обсъждаш всяко нещо. В противоположен случай без разсъждения и закони ни мъчи, убивай и прави каквото искаш.
- Говори самоуверено и свободно каквото искаш - отвърнал Агриколай, - съдът ще се основава повече на уверение, в сравнение с боязън.
Свети Евстратий попитал:
- На кои богове ще заповядаш да принесем жертва?
- Отначало на Зевс, а след това на Аполон и Посейдон - дал отговор шефът.
- От кои мъдреци, писа
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ