Днес Православната църква почита Свети Наум, който е един от

...
Днес Православната църква почита Свети Наум, който е един от
Коментари Харесай

Пет красиви имена черпят днес, почитаме прочут ученик на светите братя Кирил и Методий

Днес Православната черква уважава Свети Наум, който е един от най-близките възпитаници на славянските първоучители Кирил и Методий. Участвал в Моравската задача на светите братя.

След гибелта на Методий се завърнал в България и станал един от най-вдъхновените уредници на Преславската книжовна школа. Около 900 година се отдръпнал в манастир край Охрид, а през 905 година построил собствен манастир, прочут през днешния ден като " Св. Наум ".

Именниците честват също и на 20 юни.

Заради невероятния му живот през днешния ден имен ден честват всички с имената Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра и Наум.

Житие на свети преподобни Наум Охридски
Успение на св. Наум ОхридскиСв. преподобни Наум Охридски бил българин от доблестен генезис. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за духовник.

Подир гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с наслада. Св. Климент като преподавател на славянска книжовност изпратил в югозападната част на страната, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.

В 893 година на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник. Тогава на негово място за преподавател бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години.

Преставил се в Господа в 910 година, откакто приел монашеско пострижение директно преди гибелта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.

Св. Наум Преславско-Охридски изтъкнат просветник

Братя, дано да не остане без помен и
презвитер Наум, този брат, приятел и
състрадалец на блажения Климент...
Из Най-старото житие на св. Наум, първа четвърт на X в.

Св. Наум Охридски. Щампа на Х. Жефарович, 1743 г.Навършват се 1150 години от рождението на презвитер Наум, ученика, сътрудника и продължителя на великото дело на равноапостолите Кирил и Методий, една от най-видните персони на средновековна България.

Син на " благородните си родители ", Наум е израснал в Мизия (житиеписецът е използвал неофициалното име на България през цялото Средновековие, а по-вероятно - средновековното регионално название на дн. Македония - Долна Мизия). Там се включил към Кирил и Методий, " Които тогава ходеха по цялата Българска земя, подвизавайки се да обръщат прелъстените в православната религия... За да приведат мнозина в Христовата религия и да ги просветят със светлината на истината... преведоха божественото писание, остарялото и новото, от елински (гръцки) език на елементарния български език и изобретиха сами букви за славянския език " ; или към Методий по време на неговото ръководство на славянско княжество в дн. Източна Македония почти от 837 до 847 година, или към Константин-Кирил по време на неговата съдбоносна задача измежду българските славяни от поречието на Брегалница (дн. Североизточна Македония) от 855 до 859 година

Известието на житиеписеца, че Наум е брат на Климент Охридски, множеството изследвачи одобряват в нравствен смисъл - че двамата са били най-близки съратници в огромната и продължителна битка за одобряване на славянобългарската култура и книжнина. Изглежда истината е друга. Внимателният разбор на достигналите до нас обстоятелства не може да не докара до убеждението, че може би фактически Наум и Климент са били родни братя. Ролята на Наум, по-големия брат, във връзка с по-младия с десетина години и по-талантлив Климент (роден във втората половина на тридесетте години на IX в.), удивително припомня за нежните грижи и неотстъпната поддръжка на Методий по отношение на Константин-Кирил.

И Наум, и Климент следват правилно Солунските братя, оказват им най-близка помощ и съдействие при задачите им измежду сънародниците им - българските славяни, при хазарите, моравците и панонците, " Вървейки с тях навсякъде, та чак и до остарелия Рим ".

След гибелта на Методий на 6 април 885 година Наум евентуално е един от най-близките му възпитаници, които оказват помощ на Климент за бързото написване на Пространното житие на безсмъртния славянобългарски първоучител, с цел да го повдигнат наред с по-рано написаното Пространно житие на Константин-Кирил като щит за запазване на трудовете и заветите на Светите братя измежду западните славяни. Но напъните им са напразни. Обединеният съюз на немските феодали, католическото духовенство и предателите от Моравския княжески двор подлагат Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония на разгром и заличаване.

Климентовият житиеписец оповестява, че подложените на гонения Кирило-Методиеви възпитаници " закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е подготвена да им даде успокоение ". Такива усеща и подобен блян са могли да изпитват единствено люде, изпаднали в неволя в чужбина, към своето Отечество, от което преди време са тръгнали с обичаните си учители по необятния свят.

За разлика от учениците моравци и панонци, които били хвърлени в тъмници или продадени в иго, а някои като Методиевия правоприемник Горазд и убити, Наум, Климент и Ангеларий, като български жители, били принудително прогонени от Моравия.

Добрали се със сетни сили до Белград, тримата мъченици били признати с огромна респект от боритаркана (според едно по-късно уведомление - княз Радислав) - българския боен и цивилен шеф на северозападните земи, като от дълго време чакани посетители.

Малко време се радвал княз Борис-Михаил на скъпите посетители в столицата Плиска, донесли там светлината на Кирило-Методиевото дело, най-безценното богатство на народ и страна. Отруденият Ангеларий небрежно умрял, а Климент след къс отдих поел пътя към крайния югозапад на Българската земя, най-скоро освободените от византийското господство територии, в които гръцкото културно и религиозно въздействие на огромните центрове Солун и Драч е било съвсем неотразимо. Висшите държавни ползи налагали по неотложност да се сътвори огнище на славянобългарска култура и книжнина, с цел да се избави българщината от гръко-византийските домогвания. По повелението и с великодушната помощ на княз Борис-Михаил, Климент основал в Девол (дн. фиктивен град в южна Албания) просветно и книжовно средище.

Само Наум останал в североизточните български земи. И нему е била сложена аналогична задача. За да не се стигне до нежелано затруднение на връзките с гръцките духовници в България и стоящата зад тила им Византия, отново благодарение на мъдрия държател Наум провел славянобългарско просветно и книжовно средище за североизточните земи, само че не в столицата Плиска, където била резиденцията на гръцкия архиепископ на България, а в близкото славянско населено място Преслав (и Климент избрал за своята активност не Лихнида, дн. Охрид, митрополитския център на югозападните земи, а Девол, град от същата епархия). По-младият Методиев възпитаник Константин Преславски оповестява, че да напише своето Учително евангелие го е подтикнал Наум. Това уведомление потвърждава, че началник и уредник на Преславското просветно и книжовно средище е бил точно презвитер Наум.

След блестящите проучвания на починалия наш академик проф. Иван Гълъбов в Залцбургския университет използването на ненаучните понятия " Преславска книжовна школа " и " Охридска книжовна школа " повече няма опрощение, доколкото " школа " на първо място значи самостоятелност, чудачество, вътрешно самостоятелно развиване. Проф. Ив. Гълъбов потвърди доста близкото съдействие сред създателите от Девол-Охрид и Преслав, при безспорното състезание и въздействие на Велики Преслав, в който са работили такива колоси като презвитер Наум, свещеник Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс (вж. Черноризец Храбър), презвитер Йоан, презвитер Григорий Мних, черноризец Тудор Доксов, княз Симеон и други, до момента в който достиженията на Деволско-Охридското средище са дело единствено на едного Климента, въпреки и исполин на духа и словото. Доколкото в Девол-Охрид и Преслав са процъфтявали освен просветата и книжнината, само че и изобразителното и приложното изкуство, архитектурата, занаятите и така нататък, за които проф. Н. Мавродинов потвърди стиловото им единение през цялата ера на Първото българско царство, без значение от незначителните локални отлики, научните понятия са " Деволско-Охридско културно средище " и " Преславско културно средище ".

Наум е бил един от уредниците на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, призован в Преслав през есента на 893 година, прогласил славянобългарския език за формален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската страна и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия заслужен наследник и правоприемник - Симеон Велики.

Веднага след събора се пристъпило към фактическата подмяна на гръцките владици в България посредством ръкополагане на българи за техни викарни епископи (хорепископи), които да поемат ръководството на епархиите. За пръв свещеник на " български език " е бил въздигнат Климент - свещеник на Дрембица (Дебърца) или Велика (планинската земя на север от Охрид), викарий (заместник) на Охридския митрополит грък. Вероятно заради преклонна възраст Наум не е приел епископска катедра.

След ръкополагането на Климент за свещеник, чиято активност се концентрира основно в неговия манастир " Св. Пантелеймон " в Охрид (не може да бъде инцидентно, че и Климентовият манастир в Охрид и Наумовият манастир в Преслав са имали за патрон еднакъв светец, в противен случай, това е било наблягане на братското взаимоотношение и общата цел на двете културни средища), Наум оставя управлението на Преславския център на Борисовия брат черноризец Докс и отпътува за Девол, с цел да продължи Климентовата просветна активност. Възможно е нататък да го е привлякла носталгията по родния край, която на остарели години става непоносима. Много е допустимо грижата за по-малкия брат и желанието да извървят още веднъж дружно последните години от живота си да са имали своето значение. Но евентуално е размахът и мащабите на Климентовата активност на югозапад да са предиздвикали Преславския управителен център да намерения за негови помощници и сътрудници, тъй като скоро след Наум натам отпътува и различен от по-младите Методиеви възпитаници - Григорий, ръкоположен за свещеник на Прилеп.

Седем години (886 - 893 г.) продължава активността на Наум като началник и уредник на Преславското просветно и книжовно средище, седем години (893 - 900 г.) работи бележитият просветник в Девол. Едва когато основава задоволително млади сили, на които да съобщи светлината и задачата на живота си, Наум, изнурен от писания и премеждия, се отдръпва в своя манастир " Свети архангели Михаил и Гаврил " - " небесните настойници " на княз Борис-Михаил, на брат му Гаврил и на рано умрелия Борисов наследник Гаврил. Дори да беше единствено това посвещение, то е задоволително доказателство за извънредно тесните връзки на деволско-охридските дейци с българския владетелски дом. Житиеписецът категорично известява, че Наум построил манастира си " със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия наследник цар Симеон ". В притвора на манастирската черква е изобразен княз Борис-Михаил като ктитор на манастира, най-стария от през днешния ден съществуващите български манастири.

В своята обител на 23 декември 910 година бележитият просветник и покровител на българския народ умрял, заровен от своя " брат, приятел и състрадалец " свещеник Климент Охридски. Гробът му е непокътнат и до през днешния ден в умишлен параклис вдясно от олтара на манастирската черква.

Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на настоящия. Тази оживяла до наши дни черква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си фрески от 1806 година, дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски занаятчия, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат облиците на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, настрана на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият мавзолей на Първото българско царство и на неговия Златен век.

Не, не е останал презвитер Наум Преславско-Охридски без помен и прослава. Никой българин не е не запомнил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради българската просвета от този момент и до през днешния ден. И завинаги.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР