Красиво мъжко име черпи заради враждата на свещеник и християнин, разиграла се преди хиляди години
Днес Православната черква уважава Свети страдалец Никифор. 9 февруари е прочут още и като Отдание на Сретение Господне. Свещеникът Саприкий и християнинът Никифор, които живеели в град Антиохия били другари, само че враждата ги разделила и те станали врагове.
След време Никифор схванал какъв брой неверни са тези усеща и потърсил амнистия от своя най-верен в миналото приятел. Но Саприкий не желал да му елементарни. Тогава Господ санкционирал жестокостта на Саприкий. В деня, когато трябвало да бъде посечен, Бог го предиздвикал да се отхвърли от него.
Заради тази невероятна история през днешния ден имен ден честват всички мъже с името Никифор.
Житие на св. страдалец Никифор
В град Антиохия един духовник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани между тях с тясно другарство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал сред тях; те се скарали и страшна омраза заменила предходното другарство. След известно време обаче Никифор схванал, какъв брой неверни и неугодни Богу са възприятията на омраза и поискал да се сдобри със Саприкия. Но Саприкий не желал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи другари. Саприкий упорствувал в своята омраза, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си завист срещу близък. Той не желал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирие, Саприкий безмълвно се отдалечавал и не желал даже да огледа предходния собствен другар.
Това било към половината на третото столетие. Настанало тежко гонение срещу християните. Саприкий, като духовник, бил заловен пръв и отведен на съд при шефа Той храбро изповядал пред него вярата си.
– Нашита царе Валериан и Галиен – споделил шефът –заповядват: всички, които се назовават християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна гибел.
– Аз съм християнин – дал отговор Саприкий. – Покланям се единствено на същинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които единствено са създания на човешки ръце.
Управителят заповядал грубо да мъчат Саприкия, който с невероятна неотстъпчивост претърпял ужасните премеждия и споделил на шефа: " Ти имаш власт единствено над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е основал! " Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отхвърли от вярата, шефът го осъдил на гибел.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му споделил: " Мъчениче Христов, елементарни ми, в случай че съм отговорен пред тебе! " Но Саприкий с яд се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: " Мъчениче Христов! – повтарял той – елементарни ми, в случай че аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш страдалчески венец от Христа, тъй като не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди гибелта си! "
Саприкий не желал даже да отговори на Никифора. Толкова мощна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на гибел, се чудели по какъв начин може един човек пред гибелта си да таи толкоз завист и ненавист. Те споделили на Никифор: " Тоя човек отива на гибел. Той към този момент не може да ти вреди. Защо би трябвало толкоз настоятелно да го молиш за амнистия?
– Вие не знаете, какво искам аз от изповедника Христов, – от приказвал Никифор. – Но Бог знае това.
Когато пристигнали на избраното място, Никифор трети път споделил на Саприкий: " Моля те, мъчениче Христов, елементарни ми, в случай че аз, като човек, съм съграшил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз желая от тебе прощение ".
Но и тук Саприкий останал немилостив, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го санкционирал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, лишил от него плодородната мощ, която го укрепявала измежду мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и грубо, се изпълнило незабавно с мекушав боязън от гибелта. Когато пристигнало времето да наведе глава под меча, той незабавно се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: " Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва ".
Тия думи ужасили Никифор. " Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел посредством доста премеждия! Ти към този момент стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде безконечен живот за краткотрайната гибел, която ще приемеш за Неговото име! " Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то в този момент останало глухо и за избавителните препоръки. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към бойците, извикал: " Мене със гибел накажете! Аз съм християнин! " Един от бойците се затекъл при шефа и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, само че един различен, на име Никифор, се оповестил за християнин и бил подготвен да почине за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.
Страданието на свети страдалец Никифор
Във великата Антиохия Сирийска живеели презвитерът на име Саприкий и елементарният жител Никифор. Те изпитвали такава обич един към различен и били по този начин задружни, че някои ги мислели за родни братя.
След толкоз дългогодишна дружба дяволът, който ненавижда всичко положително, им завидял и посял у тях такива бурени на омраза, че те не желали даже и на улицата да се срещнат; дотолкоз се били възненавидели; и както преди посред им царели обич и дружба, по този начин по-късно, под действието на сатаната, посред им се разгоряла злоба един към различен.
След като много дълго време живели в злоба и омраза, Никифор пристигнал на себе си и схванал, че тази омраза е посята от дявола; почнал да умолява другари и съседи да идат при презвитер Саприкий и да го помолят да елементарни на него, каещия се, и да го обикне с предходната любов; презвитерът обаче не поискал да изостави враждата си.
Тогава Никифор още веднъж изпратил други едни другари със същата молба, само че презвитерът и тях не изискал да ги чуе. Той отхвърлил и за трети път изпратените при него, не послушал молбата им, не склонил на благосклонност и не дал прошка на брата си, който смирено търсел неговата амнистия. Тъкмо противоположното - ожесточил сърцето си и останал немилостив, не запомнил думите на нашия Господ Иисус Христос, Който е споделил: " прощавайте, и простени ще бъдете ". И още: " в случай че принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо срещу тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се сдобри с брата си, и тогава дойди и принеси дара си " ; а също и: " в случай че простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец ".
Тогава Никифор, като видял, че презвитер Саприкий не желае да одобри ходатайствата, отишъл той самият, паднал в краката му и споделил:
- Прости ми, отче, поради Господа ми елементарни!
А Саприкий даже и не го погледнал; той бил безсърдечен човек и у него нямало нито обич, нито боязън Божий - като християнин и презвитер той и без да го молят, е бил задължен да елементарни на брата си. Никифор не получил амнистия от презвитера и си тръгнал отритнат и опозорен.
По това време - при царуването на Валериан и Галиен, - Саприкий, като християнин, също бил хванат и отведен при игемона за изтезания.
Игемонът го запитал:
- Как се казваш?
- Наричам се Саприкий - отвърнал той.
- От какъв жанр си? - запитал хегемонът.
- Аз съм християнин - отвърнал Саприкий.
- Клирик ли си? - още веднъж запитал хегемонът.
- Презвитер съм - отвърнал Саприкий.
Тогава игемонът споделил:
- Нашите царе, владетелите на тази страна и на всичките римски лимити, Валериан и Галиен, са заповядали тези, които се назовават християни, да принесат жертва на безсмъртните богове. Който пък с пренебрежение отхвърли царската заповед, той дано да знае, че след най-различни страдания ще бъде наказан на страшна гибел.
След тези думи Саприкий, изправен пред хегемона, споделил:
- Игемоне! Ние, християните, имаме за собствен Цар Христа Бога, тъй като единствено Той е Истинен Бог и Създател на небето и земята, на морето и на всичко това, което е в тях; а пък всичките езически богове са бесове и би трябвало да бъдат унищожени от лицето на земята. Те са дело на човешки ръце и на никого не могат да оказват помощ.
Тогава ядосаният игемон заповядал да го раздължен на колелото и да го изтезават без жалост. Изтезаваният Саприкий му казвал:
- Ти имаш власт над тялото ми, само че над моята душа нямаш никаква власт - над нея има власт само Създалият я Иисус Христос.
След това Саприкий мъжествено изтърпял всичките страдания, които му причинявали.
Като видял, че е неотстъпчив, жестокият арбитър прочел над него такава смъртна присъда:
- Презвитерът Саприкий, който презря царската заповед и не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове, и не се отхвърли от християнските заблуди, заповядваме да бъде посечен с меч.
Когато Саприкий отивал на гибел с вярата, че ще получи небесния венец на мъченичеството, блаженият Никифор, като чул за това, побързал да го пресрещне, паднал в краката му и споделил:
- Мъчениче Христов, елементарни ми, сгреших пред тебе!
Но той не му отвърнал нищо, тъй като сърцето му, както и преди, било обзето от бесовската завист.
По-нататък по пътя свети Никифор още веднъж паднал в краката на Саприкий с думите:
- Мъчениче Христов, елементарни ми каквото съм съгрешил пред тебе като човек; ето, ти ще получиш небесен венец от Христа, защото не се отхвърли от Него, а изповяда Неговото свято име пред мнозина.
Но Саприкий, ослепен от злоба и коравосърдечие, оставал немилостив, и изобщо нямал желание да му прости. Той даже дума не отвърнал на своя другар, който го умолявал, та чак мъчителите му се учудили от ожесточението на Саприкий и споделили на Никифор:
- Никога не сме виждали толкоз необмислен човек като тебе - той към този момент отива на гибел, а ти продължаваш все по-усърдно да го умоляваш - белким след гибелта си той ще може някак да ти навреди? И за какво ти е притрябвало да се помиряваш с някого, който по-късно ще почине?
На това свети Никифор им отвърнал:
- Вие не знаете какво изпросвам аз от Христовия изповедник, само че Бог знае.
Като отишли на мястото, където Саприкий трябвало да бъде посечен с меч, свети Никифор още веднъж се обърнал към него:
- Моля те, мъчениче Христов - споделил той, - елементарни ми, в случай че като човек с нещо съм съгрешил пред тебе. Писано е: " искайте, и ще ви се даде " - и ето, по тази причина аз те апелирам - дай ми амнистия!
Но неговият безмилостен другар Саприкий не склонил и пред тези молби; той не си спомнил думата на Господа: " възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце... възлюби близък си като себе си ", а като запушил ушите на сърцето си, останал като глуха аспида, отхвърляйки молбите на оня, който го заклинал.
Така Саприкий не проумял реченото в Евангелието, че който прости на близък си, той ще бъде банален, и не послушал думите на Господа: " с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери ". Ето за какво Господ, праведният Съдия, със Своя обективен съд вдигнал благодатта Си от Саприкий и той незабавно изнемощял от Господа и се лишил от изплетения за него венец на страдалчество.
Когато мъчителите споделили на Саприкий " Преклони колена, с цел да отсечем главата ти ", той попитал:
- За какво желаете да ме посечете?
Войниците му отвърнали:
- За това, че не пожела да принесеш жертва на боговете и не послуша царската заповед поради някакъв човек, наименуван Христос.
Като чул това, окаяникът Саприкий им споделил:
- Не ме убивайте, аз ще извърша това, което са наредили царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва.
Така ненавистта заслепила сърцето на Саприкий! Тя го откъснала от Божията берекет и той, който малтретиран не се отрекъл от Христа, в този момент, вместо към този момент да одобри мъченическия венец на славата, се отрекъл от безконечния живот и станал дезертьор.
Като чул безумните думи на Саприкий, Никифор почнал със сълзи на очи да го умолява:
- Не прави това, възлюбени братко! Не се отричай от нашия Господ Иисус Христос! Не губи небесния венец, който изплете за себе си измежду страданията! Ето, Владиката Христос е при вратата, Той отново ще ти се яви и ще те подари с безконечен живот поради тази краткотрайна гибел, която пристигна да приемеш на това място.
Но Саприкий не чувал молбите му - той бързал към безконечната гибел, губейки по едно и също време безкрайния живот, който щял да получи с един удар на меча.
А свети Никифор, като видял, че Саприкий напълно е изнемощял от светата религия и се е откъснал от Христа, Истинния Бог, почнал на всеослушание да вика към мъчителите:
- Аз съм християнин и имам вяра в нашия Господ Иисус Христос, от Когото Саприкий се отхвърли! Затова посечете мене вместо Саприкий!
Войниците не смеели да го умъртвят без заповед от игемона и доста се учудвали, че той непринудено се предава на гибел, викайки изцяло свободно:
- Аз съм християнин и няма да принеса жертва на вашите богове!
Тогава един от мъчителите отишъл при игемона и му доложил, че Саприкий е заречен да принесе жертва на боговете, само че има един - прибавил той, - който желае да почине за по този начин наречения Христос, заради което вика високо " Аз съм християнин, на вашите богове няма да принеса жертва и царските заповеди няма да извърша! "
Игемонът като чул това, заповядал да пуснат Саприкий на независимост и вместо него - да посекат Никифор.
Така светият страдалец бил убит за Христа на деветия ден от месец февруари, и щастлив отпътувал при Христа Господа, с цел да одобри от Неговата десница венеца на успеха и да застане пред Него в лика на светите мъченици, които популяризират Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото прилича чест и поклонение, популярност и великолепие завинаги. Aмин.
След време Никифор схванал какъв брой неверни са тези усеща и потърсил амнистия от своя най-верен в миналото приятел. Но Саприкий не желал да му елементарни. Тогава Господ санкционирал жестокостта на Саприкий. В деня, когато трябвало да бъде посечен, Бог го предиздвикал да се отхвърли от него.
Заради тази невероятна история през днешния ден имен ден честват всички мъже с името Никифор.
Житие на св. страдалец Никифор
В град Антиохия един духовник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани между тях с тясно другарство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал сред тях; те се скарали и страшна омраза заменила предходното другарство. След известно време обаче Никифор схванал, какъв брой неверни и неугодни Богу са възприятията на омраза и поискал да се сдобри със Саприкия. Но Саприкий не желал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи другари. Саприкий упорствувал в своята омраза, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си завист срещу близък. Той не желал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирие, Саприкий безмълвно се отдалечавал и не желал даже да огледа предходния собствен другар.
Това било към половината на третото столетие. Настанало тежко гонение срещу християните. Саприкий, като духовник, бил заловен пръв и отведен на съд при шефа Той храбро изповядал пред него вярата си.
– Нашита царе Валериан и Галиен – споделил шефът –заповядват: всички, които се назовават християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна гибел.
– Аз съм християнин – дал отговор Саприкий. – Покланям се единствено на същинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които единствено са създания на човешки ръце.
Управителят заповядал грубо да мъчат Саприкия, който с невероятна неотстъпчивост претърпял ужасните премеждия и споделил на шефа: " Ти имаш власт единствено над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е основал! " Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отхвърли от вярата, шефът го осъдил на гибел.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му споделил: " Мъчениче Христов, елементарни ми, в случай че съм отговорен пред тебе! " Но Саприкий с яд се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: " Мъчениче Христов! – повтарял той – елементарни ми, в случай че аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш страдалчески венец от Христа, тъй като не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди гибелта си! "
Саприкий не желал даже да отговори на Никифора. Толкова мощна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на гибел, се чудели по какъв начин може един човек пред гибелта си да таи толкоз завист и ненавист. Те споделили на Никифор: " Тоя човек отива на гибел. Той към този момент не може да ти вреди. Защо би трябвало толкоз настоятелно да го молиш за амнистия?
– Вие не знаете, какво искам аз от изповедника Христов, – от приказвал Никифор. – Но Бог знае това.
Когато пристигнали на избраното място, Никифор трети път споделил на Саприкий: " Моля те, мъчениче Христов, елементарни ми, в случай че аз, като човек, съм съграшил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз желая от тебе прощение ".
Но и тук Саприкий останал немилостив, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го санкционирал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, лишил от него плодородната мощ, която го укрепявала измежду мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и грубо, се изпълнило незабавно с мекушав боязън от гибелта. Когато пристигнало времето да наведе глава под меча, той незабавно се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: " Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва ".
Тия думи ужасили Никифор. " Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел посредством доста премеждия! Ти към този момент стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде безконечен живот за краткотрайната гибел, която ще приемеш за Неговото име! " Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то в този момент останало глухо и за избавителните препоръки. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към бойците, извикал: " Мене със гибел накажете! Аз съм християнин! " Един от бойците се затекъл при шефа и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, само че един различен, на име Никифор, се оповестил за християнин и бил подготвен да почине за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.
Страданието на свети страдалец Никифор
Във великата Антиохия Сирийска живеели презвитерът на име Саприкий и елементарният жител Никифор. Те изпитвали такава обич един към различен и били по този начин задружни, че някои ги мислели за родни братя.
След толкоз дългогодишна дружба дяволът, който ненавижда всичко положително, им завидял и посял у тях такива бурени на омраза, че те не желали даже и на улицата да се срещнат; дотолкоз се били възненавидели; и както преди посред им царели обич и дружба, по този начин по-късно, под действието на сатаната, посред им се разгоряла злоба един към различен.
След като много дълго време живели в злоба и омраза, Никифор пристигнал на себе си и схванал, че тази омраза е посята от дявола; почнал да умолява другари и съседи да идат при презвитер Саприкий и да го помолят да елементарни на него, каещия се, и да го обикне с предходната любов; презвитерът обаче не поискал да изостави враждата си.
Тогава Никифор още веднъж изпратил други едни другари със същата молба, само че презвитерът и тях не изискал да ги чуе. Той отхвърлил и за трети път изпратените при него, не послушал молбата им, не склонил на благосклонност и не дал прошка на брата си, който смирено търсел неговата амнистия. Тъкмо противоположното - ожесточил сърцето си и останал немилостив, не запомнил думите на нашия Господ Иисус Христос, Който е споделил: " прощавайте, и простени ще бъдете ". И още: " в случай че принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо срещу тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се сдобри с брата си, и тогава дойди и принеси дара си " ; а също и: " в случай че простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец ".
Тогава Никифор, като видял, че презвитер Саприкий не желае да одобри ходатайствата, отишъл той самият, паднал в краката му и споделил:
- Прости ми, отче, поради Господа ми елементарни!
А Саприкий даже и не го погледнал; той бил безсърдечен човек и у него нямало нито обич, нито боязън Божий - като християнин и презвитер той и без да го молят, е бил задължен да елементарни на брата си. Никифор не получил амнистия от презвитера и си тръгнал отритнат и опозорен.
По това време - при царуването на Валериан и Галиен, - Саприкий, като християнин, също бил хванат и отведен при игемона за изтезания.
Игемонът го запитал:
- Как се казваш?
- Наричам се Саприкий - отвърнал той.
- От какъв жанр си? - запитал хегемонът.
- Аз съм християнин - отвърнал Саприкий.
- Клирик ли си? - още веднъж запитал хегемонът.
- Презвитер съм - отвърнал Саприкий.
Тогава игемонът споделил:
- Нашите царе, владетелите на тази страна и на всичките римски лимити, Валериан и Галиен, са заповядали тези, които се назовават християни, да принесат жертва на безсмъртните богове. Който пък с пренебрежение отхвърли царската заповед, той дано да знае, че след най-различни страдания ще бъде наказан на страшна гибел.
След тези думи Саприкий, изправен пред хегемона, споделил:
- Игемоне! Ние, християните, имаме за собствен Цар Христа Бога, тъй като единствено Той е Истинен Бог и Създател на небето и земята, на морето и на всичко това, което е в тях; а пък всичките езически богове са бесове и би трябвало да бъдат унищожени от лицето на земята. Те са дело на човешки ръце и на никого не могат да оказват помощ.
Тогава ядосаният игемон заповядал да го раздължен на колелото и да го изтезават без жалост. Изтезаваният Саприкий му казвал:
- Ти имаш власт над тялото ми, само че над моята душа нямаш никаква власт - над нея има власт само Създалият я Иисус Христос.
След това Саприкий мъжествено изтърпял всичките страдания, които му причинявали.
Като видял, че е неотстъпчив, жестокият арбитър прочел над него такава смъртна присъда:
- Презвитерът Саприкий, който презря царската заповед и не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове, и не се отхвърли от християнските заблуди, заповядваме да бъде посечен с меч.
Когато Саприкий отивал на гибел с вярата, че ще получи небесния венец на мъченичеството, блаженият Никифор, като чул за това, побързал да го пресрещне, паднал в краката му и споделил:
- Мъчениче Христов, елементарни ми, сгреших пред тебе!
Но той не му отвърнал нищо, тъй като сърцето му, както и преди, било обзето от бесовската завист.
По-нататък по пътя свети Никифор още веднъж паднал в краката на Саприкий с думите:
- Мъчениче Христов, елементарни ми каквото съм съгрешил пред тебе като човек; ето, ти ще получиш небесен венец от Христа, защото не се отхвърли от Него, а изповяда Неговото свято име пред мнозина.
Но Саприкий, ослепен от злоба и коравосърдечие, оставал немилостив, и изобщо нямал желание да му прости. Той даже дума не отвърнал на своя другар, който го умолявал, та чак мъчителите му се учудили от ожесточението на Саприкий и споделили на Никифор:
- Никога не сме виждали толкоз необмислен човек като тебе - той към този момент отива на гибел, а ти продължаваш все по-усърдно да го умоляваш - белким след гибелта си той ще може някак да ти навреди? И за какво ти е притрябвало да се помиряваш с някого, който по-късно ще почине?
На това свети Никифор им отвърнал:
- Вие не знаете какво изпросвам аз от Христовия изповедник, само че Бог знае.
Като отишли на мястото, където Саприкий трябвало да бъде посечен с меч, свети Никифор още веднъж се обърнал към него:
- Моля те, мъчениче Христов - споделил той, - елементарни ми, в случай че като човек с нещо съм съгрешил пред тебе. Писано е: " искайте, и ще ви се даде " - и ето, по тази причина аз те апелирам - дай ми амнистия!
Но неговият безмилостен другар Саприкий не склонил и пред тези молби; той не си спомнил думата на Господа: " възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце... възлюби близък си като себе си ", а като запушил ушите на сърцето си, останал като глуха аспида, отхвърляйки молбите на оня, който го заклинал.
Така Саприкий не проумял реченото в Евангелието, че който прости на близък си, той ще бъде банален, и не послушал думите на Господа: " с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери ". Ето за какво Господ, праведният Съдия, със Своя обективен съд вдигнал благодатта Си от Саприкий и той незабавно изнемощял от Господа и се лишил от изплетения за него венец на страдалчество.
Когато мъчителите споделили на Саприкий " Преклони колена, с цел да отсечем главата ти ", той попитал:
- За какво желаете да ме посечете?
Войниците му отвърнали:
- За това, че не пожела да принесеш жертва на боговете и не послуша царската заповед поради някакъв човек, наименуван Христос.
Като чул това, окаяникът Саприкий им споделил:
- Не ме убивайте, аз ще извърша това, което са наредили царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва.
Така ненавистта заслепила сърцето на Саприкий! Тя го откъснала от Божията берекет и той, който малтретиран не се отрекъл от Христа, в този момент, вместо към този момент да одобри мъченическия венец на славата, се отрекъл от безконечния живот и станал дезертьор.
Като чул безумните думи на Саприкий, Никифор почнал със сълзи на очи да го умолява:
- Не прави това, възлюбени братко! Не се отричай от нашия Господ Иисус Христос! Не губи небесния венец, който изплете за себе си измежду страданията! Ето, Владиката Христос е при вратата, Той отново ще ти се яви и ще те подари с безконечен живот поради тази краткотрайна гибел, която пристигна да приемеш на това място.
Но Саприкий не чувал молбите му - той бързал към безконечната гибел, губейки по едно и също време безкрайния живот, който щял да получи с един удар на меча.
А свети Никифор, като видял, че Саприкий напълно е изнемощял от светата религия и се е откъснал от Христа, Истинния Бог, почнал на всеослушание да вика към мъчителите:
- Аз съм християнин и имам вяра в нашия Господ Иисус Христос, от Когото Саприкий се отхвърли! Затова посечете мене вместо Саприкий!
Войниците не смеели да го умъртвят без заповед от игемона и доста се учудвали, че той непринудено се предава на гибел, викайки изцяло свободно:
- Аз съм християнин и няма да принеса жертва на вашите богове!
Тогава един от мъчителите отишъл при игемона и му доложил, че Саприкий е заречен да принесе жертва на боговете, само че има един - прибавил той, - който желае да почине за по този начин наречения Христос, заради което вика високо " Аз съм християнин, на вашите богове няма да принеса жертва и царските заповеди няма да извърша! "
Игемонът като чул това, заповядал да пуснат Саприкий на независимост и вместо него - да посекат Никифор.
Така светият страдалец бил убит за Христа на деветия ден от месец февруари, и щастлив отпътувал при Христа Господа, с цел да одобри от Неговата десница венеца на успеха и да застане пред Него в лика на светите мъченици, които популяризират Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото прилича чест и поклонение, популярност и великолепие завинаги. Aмин.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ