Днес православната църква почита Свети Иларион. Той бил монах-отшелник (анахорет),

Днес православната черква уважава Свети Иларион. Той бил монах-отшелник (анахорет), наименуван Велики заради това, че бил образец на християнско подвижничество, популярен вълшебник и врач, татко на монашеството по Светите Земи. Родил се в Палестина през 291 година след Христа, покрай град Газа. Изпратен от родителите си-езичници да учи в Александрия (Египет), той се срещнал там с християнството, приел Св. Кръщение и станал възпитаник на великия пустинножител и татко на монашеството - преп. Антоний Велики, споделя pravoslavieto.com. След време св. Иларион отпътувал за Палестина. Тук той и многочислените му възпитаници основали доста манастири. Бог го дарил с дара на чудотворството и той изцелявал заболели и обладани, възкресявал мъртви; смиреният му живот и плодородният подарък да лекува душата и тялото привличали към него хиляди хора. Търсейки вглъбения живот и безмълвието, той доста странствал, бил във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата доста езичници. Св. Иларион приключил земния си път в Кипър. Паметта му се празнува на 21 октомври (3 ноември по остарял стил).

Житие на свети преподобни Иларион Велики
Св. Иларион Велики. модерна икона. Източник: days.ruПреподобни Иларион Велики живял в годините 291–372. Родил се в Палестина, покрай град Газа. Родителите му били езичници. Изпратили го да се учи в Александрия, Египет. Там момъкът се срещнал с християнското обучение и приел с религия свето Кръщение.
Преподобни Антоний Велики чул за подвизите му. Поискал да го види и чуе и отишъл при него. Живял известно време при него. Подражавал на неговите писания в строго постничество и непрекъсната молитва.
После се върнал в своето родно място, Палестина. Тук монашеството било минало от Египет и се развило прекалено много в двата типа: отшелничество (анахоретско) и общежително (киновийно).
Преп. Иларион не заварил родителите си живи. Изпълнен с отшелническо въодушевление, той раздал имуществото си на родственици и небогати. За себе си избрал бедността. Поселил се близо до Маюм Газки в едно пустинно място, сред морето и езерото. Предал се на молебствия и ограничения. Благочестиви люде почнали да се заселват край него. Подражавали на подвига му.
Бог го популяризирал с подарък на чудотворство. Болни получавали излекуване по неговата молитва и с докосване до неговата ръка. Като виждали това, мнозина се обръщали към Господа.
Какъвто старателен ментор на отшелнически живот бил преподобни Антоний за жителите на Египет, подобен станал преподобни Иларион за жителите на Палестина. За всеки нов манастир изпросвали неговото благословение. Където и да отидел, народът на тълпи вървял след него, желаейки да чуе от него слово за избавление.
Неговите многочислени възпитаници в скоро време издигнали огромна обител. Някои от тях се пръснали из Палестина и на доста места основали манастири. Князе, велможи и епископи търсели неговия съвет.
Преподобни Иларион мощно копнеел за самотност. Като взел със себе си някои от братята, отдалечил се от манастира. С рев го изпроводили няколко хиляди люде, само че не смеели да го възспрат. Той им съобщил, че извършва Божие предписание.
Преп. Иларион посетил Вавилон и Целузия. Най-после се заселил покрай мястото, където живял и неотдовна починал преподобни Антоний Велики. Като задържал при себе си единствено двама възпитаници, той се предал на спокоен, безгласен живот. Но и тук хората разбрали за него и бил заставен да продължи своето пътешествие.
Император Юлиан Отстъпник заповядал да разорят огромния Иларионов манастир и самия Иларион да убият. Манастирът бил опустошен, само че по това време преп. Иларион не се намирал там.
Той траял да странства, като оставал за известно време единствено там, където славата му още не била стигнала. Навсякъде посредством дивния си живот и посредством чудесата, които вършел, той привличал мнозина към себе си.
Така той живял в Сицилия, в далматинския град Епидавър (Балкански полуостров) и най-сетне на остров Кипър, където се срещнал с Епифаний, еп. Кипърски.
Като почувствал приближаването на гибелта, той завещал на обичания си възпитаник Исихий едно Евангелие, преписано със личната му ръка. Подарил му и една своя елементарна дреха. Друго имущество нямал. Починал на 80-годишна възраст.
По-късно Исихий пренесъл в Палестина светите мощи на преп. Иларион Велики. При огромно стичане на вярващите те били положени във възобновения Маюмски манастир. При тях ставали огромни чудеса.

Днес имен ден с изключение на водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, мотив да почерпят имат и всички с имената Албена, Баян, Бойка, Бойко, Бойчо, Боян, Бояна и Иларион.