Странно красиви и рядко срещани имена черпят днес
Днес Православната черква уважава Свети Евстатий, архиепископ Антиохийски. Той бил изповедник, т. е. мъченик за Христовата религия, през време на десетото гонение срещу християнската религия.
Той бил единомислещо определен от християните за свещеник на Антиохия. В този ранг Евстатий взел присъединяване в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното обучение срещу еретика АрийРечник.
В 326 година той отишъл в Грузия, преди малко просветена с християнската религия, с цел да сложи там пастири за новопокръстените.
Като се върнал оттова, той продължавал старателно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и почитан от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
Житие на свети Евстатий, свещеник Антиохийски
След гибелта на император Константин Велики (†337 г.) наследник му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианитеРечник, които придобили над него такова въздействие, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали същинското обучение на вярата.
Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното вероизповедание на вярата, само че по-късно се отрекли от него и настоятелно желали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от ранг, пращани на изгнание и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския свещеник Павел и го изгонили; създали старания да погубят и Атанасий Александрийски.
Някои от тях, отивайки в ЙерусалимРечник за освещението на храма "Свето Възкресение ", пристигнали и в Антиохия с скрито желание да смъкват Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли планове, ги приел с най-голяма наслада. Веднага те разкрили събор, на който почнали да преглеждат делата и вярата на Евстатий.
Всичко към този момент било от тях авансово уредено и решено. Измислили клюка срещу благочестивия свещеник, като го обвинили в порочен живот и разкол, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия национално неспокойствие и по-късно свалили св. Евстатий и го пратили на изгнание в Тракия дружно с някои презвитери и дякони, които не желали да се разделят с него. И там страдалецът доста претърпял от злобата на враговете.
Свети Евстатий починал във Филипи в 360 година*. Той оставил бележити съчинения.
Житие на светия наш отец Евстатий, свещеник Антиохийски
Свети Димитрий Ростовски и архиепископ Филарет Черниговски го назовават архиепископ. Наименованието "епископ” в християнската Църква се дава на третата, висша степен на църковната иерархия, която съвместява в себе си цялата цялост на апостолското служение и значение. Епископите на основните регионални градове, които в Гръко-Римската империя се наричали митрополии, получавали купа митрополити.
Първият Вселенски Събор усвоил названията и преимуществата по чест на митрополити на епископите на Рим, Антиохия и Александрия. При по-нататъшното ново разделяне на Гръко-Римската империя епископите на столиците получили още и купите архиепископ, екзарх и патриарх. Но с какъвто и титул да са именували епископа и както и да се видоизменяло гражданското му състояние, първичното му църковно-догматическо значение като трета и висша степен на църковната иерархия си остава непроменяемо. Бел.ред.
В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, свещеник на античната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия* изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци бранители на същинската религия в Бога.
За християнската Църква град Антиохия има изключително значение като второ след Иерусалим велико средоточие на християнството, защото в Антиохия зародила първата християнска Църква от езичници. Градът бил учреден 300 години преди Рождество Христово от Сирийския цар Селевкт Никатор, който основал още десетина градове със същото наименование, с което желал да увековечи името на своя татко Антиох. Тази столична Антиохия, за разлика от другите, се казвала Антиохия Епидафна, т.е. покрай храма и дъбравата на Дафна.
Сирийските царе и римските императори доста се грижели за украсата ѝ, тъй че тя поразявала с великолепието и луксозния искра на постройките си, които пресичала алея, украсена с два реда колони, дълга 15 км и представляваща с колоните си затрупан ход от двете страни на павиран път... Населението било смесено. Животът тук бил радостен и многолюден. Поети, ритори, философи, учени и гадатели обилно предложили там умствените си писания, изобщо процъфтявала просвета езическа, само че извратена...
В самото начало на появяването си християнството озарило Антиохия с божествената светлина на своето обучение. Там намерили леговище тези първи християни, които след убиването на архидякон Стефан, заобикаляйки участта му, трябвало да изоставен Иерусалим. Започнатата от тях проповед в Антиохия била толкоз сполучлива, че Иерусалимската Църква поръчала на апостолите Варнава и Павел да утвърдят там вярата. "Цяла година те се събираха в черква и поучаваха много народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:20-26). В Антиохия зародила и първата християнска Мисия. Апостол Павел правил отсам своите мисионерски пътешествия. Църквата тук управлявал и деятел Петър.
След рухването на Иерусалим Антиохия заела първо място в азийската Църква и смисъла ѝ се равнявало на това на Рим, Константинопол и Александрия. В Антиохия процъфтявала популярна богословска школа, дала доста изтъкнати учители на Църквата, които защитавали християнството от езичеството, иудейството и еретиците. Там се провеждали също и доста събори на пастирите на Църквата по време на еретическите разпри... И през днешния ден Антиохийският християнски патриарх заема значимото трето място измежду патриарсите на Източната Църква и носи купата "патриарх на целия Изток”. Бел.ред.
Светителят Евстатий* живял от края на трети доникъде на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир изначало в Берия Сирийска, откъдето поради достолепията и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил изместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия.
Името Евстатий е гръцко и значи "постоянен”, твърдостоящ, бел.ред.
Заради невероятното му дело през днешния ден имен ден честват всички с имената Евстати, Евстатий, Евстатия, Стати, Статко, Тимо, Тимот.
Той бил единомислещо определен от християните за свещеник на Антиохия. В този ранг Евстатий взел присъединяване в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното обучение срещу еретика АрийРечник.
В 326 година той отишъл в Грузия, преди малко просветена с християнската религия, с цел да сложи там пастири за новопокръстените.
Като се върнал оттова, той продължавал старателно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и почитан от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
Житие на свети Евстатий, свещеник Антиохийски
След гибелта на император Константин Велики (†337 г.) наследник му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианитеРечник, които придобили над него такова въздействие, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали същинското обучение на вярата.
Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното вероизповедание на вярата, само че по-късно се отрекли от него и настоятелно желали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от ранг, пращани на изгнание и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския свещеник Павел и го изгонили; създали старания да погубят и Атанасий Александрийски.
Някои от тях, отивайки в ЙерусалимРечник за освещението на храма "Свето Възкресение ", пристигнали и в Антиохия с скрито желание да смъкват Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли планове, ги приел с най-голяма наслада. Веднага те разкрили събор, на който почнали да преглеждат делата и вярата на Евстатий.
Всичко към този момент било от тях авансово уредено и решено. Измислили клюка срещу благочестивия свещеник, като го обвинили в порочен живот и разкол, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия национално неспокойствие и по-късно свалили св. Евстатий и го пратили на изгнание в Тракия дружно с някои презвитери и дякони, които не желали да се разделят с него. И там страдалецът доста претърпял от злобата на враговете.
Свети Евстатий починал във Филипи в 360 година*. Той оставил бележити съчинения.
Житие на светия наш отец Евстатий, свещеник Антиохийски
Свети Димитрий Ростовски и архиепископ Филарет Черниговски го назовават архиепископ. Наименованието "епископ” в християнската Църква се дава на третата, висша степен на църковната иерархия, която съвместява в себе си цялата цялост на апостолското служение и значение. Епископите на основните регионални градове, които в Гръко-Римската империя се наричали митрополии, получавали купа митрополити.
Първият Вселенски Събор усвоил названията и преимуществата по чест на митрополити на епископите на Рим, Антиохия и Александрия. При по-нататъшното ново разделяне на Гръко-Римската империя епископите на столиците получили още и купите архиепископ, екзарх и патриарх. Но с какъвто и титул да са именували епископа и както и да се видоизменяло гражданското му състояние, първичното му църковно-догматическо значение като трета и висша степен на църковната иерархия си остава непроменяемо. Бел.ред.
В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, свещеник на античната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия* изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци бранители на същинската религия в Бога.
За християнската Църква град Антиохия има изключително значение като второ след Иерусалим велико средоточие на християнството, защото в Антиохия зародила първата християнска Църква от езичници. Градът бил учреден 300 години преди Рождество Христово от Сирийския цар Селевкт Никатор, който основал още десетина градове със същото наименование, с което желал да увековечи името на своя татко Антиох. Тази столична Антиохия, за разлика от другите, се казвала Антиохия Епидафна, т.е. покрай храма и дъбравата на Дафна.
Сирийските царе и римските императори доста се грижели за украсата ѝ, тъй че тя поразявала с великолепието и луксозния искра на постройките си, които пресичала алея, украсена с два реда колони, дълга 15 км и представляваща с колоните си затрупан ход от двете страни на павиран път... Населението било смесено. Животът тук бил радостен и многолюден. Поети, ритори, философи, учени и гадатели обилно предложили там умствените си писания, изобщо процъфтявала просвета езическа, само че извратена...
В самото начало на появяването си християнството озарило Антиохия с божествената светлина на своето обучение. Там намерили леговище тези първи християни, които след убиването на архидякон Стефан, заобикаляйки участта му, трябвало да изоставен Иерусалим. Започнатата от тях проповед в Антиохия била толкоз сполучлива, че Иерусалимската Църква поръчала на апостолите Варнава и Павел да утвърдят там вярата. "Цяла година те се събираха в черква и поучаваха много народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:20-26). В Антиохия зародила и първата християнска Мисия. Апостол Павел правил отсам своите мисионерски пътешествия. Църквата тук управлявал и деятел Петър.
След рухването на Иерусалим Антиохия заела първо място в азийската Църква и смисъла ѝ се равнявало на това на Рим, Константинопол и Александрия. В Антиохия процъфтявала популярна богословска школа, дала доста изтъкнати учители на Църквата, които защитавали християнството от езичеството, иудейството и еретиците. Там се провеждали също и доста събори на пастирите на Църквата по време на еретическите разпри... И през днешния ден Антиохийският християнски патриарх заема значимото трето място измежду патриарсите на Източната Църква и носи купата "патриарх на целия Изток”. Бел.ред.
Светителят Евстатий* живял от края на трети доникъде на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир изначало в Берия Сирийска, откъдето поради достолепията и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил изместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия.
Името Евстатий е гръцко и значи "постоянен”, твърдостоящ, бел.ред.
Заради невероятното му дело през днешния ден имен ден честват всички с имената Евстати, Евстатий, Евстатия, Стати, Статко, Тимо, Тимот.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ