Днес Православната църква почита Свети Дометий и Неделя след Петдесетница.

...
Днес Православната църква почита Свети Дометий и Неделя след Петдесетница.
Коментари Харесай

Хубав празник е днес! Ето кои имена черпят

Днес Православната черква уважава Свети Дометий и Неделя след Петдесетница. Историята на Дометий е много вълнуваща. Той се родил в Персия като богохулник във времето на Константин Велики. Като дребен той се срещнал с Христовата религия, оставил езичеството и се кръстил. Толкова доста той обикнал същинската религия, че напуснал всичко светско и станал духовник в един манастир до град Низибия. След като поживял тук известно време, той поискал да се отдаде на безгласен живот. Затова напуснал манастира и отишъл в една пуста планина, където се настанил в пещера. Чрез пост, молитва, бдение и богомислие той достигнал такава светост и съвършенство, че изцерявал от всевъзможни заболявания. В тия лимити пристигнал Юлиан Отстъпник. Той чул за Дометий и пратил люде да зазидат отшелника в пещерата жив, дружно с двама негови възпитаници. Така приключил живота си този Божи ласкател и се преселил в Царството небесно. Това станало в 363 година. Свети Дометий живял при царуването на Константин Велики. Негова татковина била Персия, където той бил извърнат от езичеството в християнството от човек на име Уар. Като оставил родствениците и родината си, проникната от езическото нечестие, свети Дометий се отправил към рамките на гръцката страна, в град Низибия. Тук отишъл в един манастир и приел свето Кръщение, а по-късно се облякъл в отшелнически облик и непорочно прекосявал подвига на постническия живот. Но заради внушенията на завистливия и подъл бяс, живеещите в този манастир монаси го намразили и свети Дометий бил заставен да избяга в манастира на светите мъченици Сергий и Вакх, който се намирал в град Теодосиопол. Тук той подражавал на живота на архимандрит Нурвел, за който се споделя, че в продължение на шестдесет години не вкусил нищо варено, спял изключително малко, и то не лежешком или седейки, а като стоял, опирайки се върху жезъла си. Архимандрит Нурвел сложил преподобния Дометий за дякон, само че когато светият схванал, че архимандритът желае да го накара да стане духовник, избягал и отсам. Като се уединил в една пустинна планина, свети Дометий водел живот по Бога, търпейки задух и студ и всевъзможни неволи. После той се заселил в една пещера и направил доста чудеса с Христовото име: той изцелявал от заболявания мнозина, които идвали при него, като в това време ги привличал от идолопоклонството в Христовата религия. А когато в тази околност пристигнал Юлиан Отстъпник и откакто разбрал всичко за свети Дометий, заповядал да го убият с камъни. Изпратените да извършат това разбойничество пристигнали и намерили в третия час на деня светия дъртак, който дружно с двама възпитаници правил избраните молебствия. Като се нахвърлили против тях, ги избили с камъни и по този начин преподобни Дометий приключил своя богоугоден живот, дружно с двамата си възпитаници. Междувременно църквата отбелязва и Неделя след Петдесетница. В историята на Църквата Христова е имало времена на мир, когато всеки свободно и умерено може да изповядва Христа пред индивидите. Но имало е и времена люти, когато противников сили се надигат срещу Църквата и когато ония, които изповядват Христа, би трябвало да бъдат подготвени да търпят гонения и даже да пожертват живота си. В нашето съвремие на доста места има гонения срещу Христовата Църква, а и там, където няма такива, някои християни не считат за нужно да изповядват своята религия. Ето какво е споделил Христос за ония, които нескрито са декларирали, че са Негови почитатели: „ Всеки, който Мене признае пред индивидите, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. " Всеки човек желае да бъде приет и тачен от своите близки и от обществото, в което живее. В това няма нищо неприятно. Но постоянно се случва, че най-хубави и най-заслужили дейци не биват оценени почтено от индивидите, а в противен случай - биват гонени и хулени, въпреки и другите да се употребяват от плодовете на тяхната активност. Мнозина учени и художници, отречени и непризнати през живота си, са били тачени и славени едвам след гибелта им. Но да бъде някой приет от своите съвременници, това има значение единствено за земния му живот. Човек обаче е предопределен за вечността и единствено това което има значение пред Бога и вечността, единствено то заслужава да бъде предмет на нашия блян. Ако бъдем приети от своите синове и дъщери, в случай че те осъзнават, че сме им сторили положително и че сме се грижили за тях, ние можем да разчитаме, че ще прекараме старините си умерено и в доволство. Ако някой цар или властник бъде приет от своите жители, тоест, в случай че осъзнават, че те дължат благополучието си на него, той може да бъде спокоен за своя престол и за своето място. Ако пък не го признаят, в случай че не му бъдат признателни, той може да пострада в тоя земен живот, но за добрините си несъмнено ще получи премия от праведния Бог. Ако обаче не признаем Христа, в случай че се отречем от Него, ние вредим единствено на себе си, тъй като и Той няма да ни признае пред Своя Отец Небесен. Ако ценим толкоз доста да бъдем приети от индивидите, какъв брой повече би трябвало да се стараем да ни признае Сам Бог! А какво значи да признаем Христа пред индивидите? - Това значи да Го изповядваме пред всички, че Той е наш Спасител и Бог. Да Го признаваме освен с думи, а и с каузи, които да поддържат нашето самопризнание, та всички да схванат и да кажат, че сме Му признателни. Признаваме ли и изповядваме ли ние Христа пред индивидите? Ние нормално считаме, че е задоволително в празничен ден да идем в църква и да изслушаме там богослужението, с цел да минем в своите очи и в очите на другите за положителни християни. Колко пъти се сещаме в своите диалози да споменем името на Христа и да изповядваме своята религия в събрания и навсякъде, където поддържаме връзка с други индивиди? За огромно страдание, има измежду нас даже такива които, въпреки да се назовават християни, се срамят да изповядат Христа през индивидите. Някои от тях без несъгласие слушат нападки против християнската религия, слушат ругатни срещу Христа и мълчат, не споделят нищо, от което да се разбере че те са християни, че признават Христа за собствен Бог и Спасител. Такива индивиди, въпреки да не са се отрекли от Христа, са подготвени и при най-слабото гонение да се отрекат от Него, да се отрекат от Своя Спасител и да изгубят безконечния живот. Христос желае от нас, Неговите почитатели, освен да вършим добрини, само че и дръзновено да изповядваме пред всички вярата си в Него. Това не е единствено едно празно условие. Спасението което носи християнството, е предопределено за всички индивиди. Евангелието би трябвало да бъде проповядвано на всички нации. А по какъв начин и кой ще проповядва Христа, в случай че всеки крие единствено за себе си своята религия и не я изявява пред индивидите? Най-голяма цена има изповядването и признаването на Христа през време на гонения. Древната Църква признава за герои на духа, за светци, всички ония, които предпочели да претърпят гонения, мъчения, даже гибел, в сравнение с да се отрекат от Христа, от своята религия в Него. Ония, които пожертвали живота си, се назовават мъченици, а ония, които изтърпели гонения, ограничения, затвор, които били измъчвани и останали живи след гоненията, се назовават изповедници. Днес честваме паметта на всички тия мъченици и изповедници и още на всички ония, които предпочели Христа пред своите близки, пред благосъстоянията, които дава тоя свят, пред удобствата и почестите, които могли да запазят, в случай че се отрекат от Христа. В житията на светиите има доста образци за лица, които се отрекли от всичко земно, с цел да следват Христа. Преподобните мъже и дами по това се и отличавали от останалите християни, че напущали всичко в света и се отдавали единствено на работа Богу. Те всички оставяли братя, сестри, татко, майка, къщи и нивя поради Христовото име, само че получили многократно всичко това и наследили безконечен живот. Например св. Йоан Рилски, покровителят на българския народ, оставил дом и парцел и се заселил в Рилската пустиня на пост и молитва. Той оставил земните си родители, само че бил осиновен от Бога. Оставил родни братя и родственици, само че привлякъл към себе си за също по този начин свят живот стотици братя в Христа. Той нямал жена и скотски рожби, обаче за негови рожби се оповестили всички рожби на българския народ от негово време и до през днешния ден. Той се отказал от дом и от ниви, обаче на негово име е съграден най-големият манастир на Балканския полуостров, с парцели хиляди пъти по-обширни от това което той оставил у дома. Същото важи и за апостолите, които уважава целият християнски свят, за светите безсребреници, за великите светители и всички светци. Св. Църква умно е наредила още в първата неделя след Петдесетница да сложи пред очите ни безбройното число светци които със силата на благодатта на Св. Дух правили чудеса, разпространявали Евангелието и с живота си служат за образец на всички нас. Това е сторено, от една страна, да ни окуражи, да ни напомни, че Божията мощ работи постоянно в света, че във всички времена и при всички условия възсияват светии в Църквата. От друга страна, днешният празник ни подсеща, че всички ние, днешните християни, можем да се наредим в цифрата на светците. Не всеки от нас може да прави такива подвизи каквито са правили апостолите, мъчениците и преподобните Божии угодници. Но всеки от нас може и би трябвало да изповядва с думи и с каузи своята религия в Христа и да моли светците да ходатайстват за нас пред Бога - да осъществим християнския си дълг към Него и към нуждаещите се от нашата помощ и да наследим безконечен живот. Амин. Днес мотив да почерпят имат всички, които носят красивите имена Валери и Валерия.
1. Името Валери е латинско и значи здрав.
2. Хората с това име съчетават два противоположни характера.
3. От една страна Валери може да бъде своеволен и обичащ риска, а от друга замислен и доста уязвим.
4. Тези мъже си търсят специалност, която им разрешава да пътуват постоянно.
5. Хората с това име са доста любопитни и цялостни с позитивна сила, която им оказва помощ да основават нови другарства.
6. Единственото, на което би трябвало да се научат, е централизация, тъй като разсеяността ще им пречи, както в специалността, по този начин и в персоналния живот.
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР