Православната църква почита Света мъченица Варвара
Днес Православната черква уважава Света мъченица Варвара.
В православието Св. Варвара се счита за настойничка на умрелите от неочаквана гибел – които са нямали време да се разкаят и причестят.
Света Варвара е родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 година, в фамилията на благородник – богохулник от Никомедия, Мала Азия. Отличавала се е с особена и впечатляваща хубост. Ревнивият ѝ татко я затваря в кула – надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога. Когато татко ѝ позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се среща с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието приказва, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града – те двамата са изумени от гръмотевица. Тя е заровена от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала „ Свети Владимир “ в Киев.
У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.
В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „ къпани “ питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за помиряване на светицата и „ баба Шарка ”. В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за „ баба Шарка ”, на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство срещу дребна шарка.
Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите – по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
Днес имен ден честват: Варвара, Варка, Варя, Барбара, Варадин.
В православието Св. Варвара се счита за настойничка на умрелите от неочаквана гибел – които са нямали време да се разкаят и причестят.
Света Варвара е родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 година, в фамилията на благородник – богохулник от Никомедия, Мала Азия. Отличавала се е с особена и впечатляваща хубост. Ревнивият ѝ татко я затваря в кула – надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога. Когато татко ѝ позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се среща с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието приказва, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града – те двамата са изумени от гръмотевица. Тя е заровена от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала „ Свети Владимир “ в Киев.
У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.
В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „ къпани “ питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за помиряване на светицата и „ баба Шарка ”. В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за „ баба Шарка ”, на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство срещу дребна шарка.
Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите – по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
Днес имен ден честват: Варвара, Варка, Варя, Барбара, Варадин.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ