Днес Православната църква почита Света мъченица Акилина, Св. Трифилий, еп.

Днес Православната черква уважава Света мъченица Акилина, Св. Трифилий, еп. Никозийски. Тази свята девственица и Христова мъченица Акилина (Ангелина) била от покрайнините на гр. Солун, от село, наречено Загливери, прилежащо към светата Ардамерийска епископия (дн. епархия при св. митрополия на Йерисос, Света Гора и Ардамерион, ГПЦ, б.р.), дете на православни родители. Причина за мъченичеството й била следната история. Случило се един ден бащата на светицата да се скара с някакъв турчин, негов комшия, тъй като в селото живеели и християни, и турци, и удряйки го (по подстрекателство на лукавия), го умъртвил. Когато след това бил заловен от селските управници и заведен при пашата в Солун, който да го съобщи на гибел, той, страхувайки се да почине, и в желанието си да се избави, окаяният се потурчил и по този начин не бил убит. Тогава светицата била още младенец на гръдта на майка си. Турците упорствали бащата да потурчи и щерка си, само че той им отговарял да не се тревожат за това, тъй като това било в негова власт и можел, когато си изиска, да я потурчи. Но майката, която не оставила святата православна религия, не преставала непрекъснато да учи щерка си да се държи крепко във вярата и в никакъв случай да не се отхвърля от Христа. Когато Акилина навършила 18 години, турците още веднъж почнали да упорстват за същото. Тогава татко й я повикал и й рекъл: „ И по този начин, дъще, турците всеки ден ми споделят да се потурчиш. Ето, аз първи трябваше да се потурча, а в този момент би трябвало и ти да го сториш. Дори още през днешния ден го направи, с цел да не ме тормозят повече ". Но светата госпожица, горяща цяла от неизказаната Христова обич, с велика храброст дала отговор: „ Да не би да съм маловерна като теб, та да се отрека от моя Създател и Творец, Господ Иисус Христос, Който понесе поради нас Кръст и гибел? Никога да не бъде! Аз съм подготвена да претърпя всевъзможни мъчения, даже и гибел поради любовта към моя Христос ". О, досточудни слова, не на щерка на трижди плачевен татко, а на същинска щерка на Небесния Цар Христос! Тогава бащата, виждайки непоклатимата й воля, я предал на турците, като споделил: „ Аз не съм кадърен да принудя щерка си да се потурчи. Каквото вие желаете, това сторете с нея ". Като чули тези думи, те се смутили и незабавно изпратили хора на властта да отведат девойката. А благословената й майка, като видяла пратените прислужници, побързала към щерка си, давайки й следната повеля: „ Ето, чадо мое възлюбено, сладка дъще Акилино, плод на утробата ми, настъпи оня час, за който всеки ден те поучавах, и по този начин, прояви смирение и послушай, чадо мое, заръките ми. Бъди мъжествена в мъченията, които би трябвало да претърпиш и не се отричай от Христа! " А дъщерята, обляна в сълзи, дала отговор: „ Не се опасявай, майко моя, и аз това желая, и дано Бог да бъде мой асистент, а ти моли се за мен! " И по този начин те се разцелували между тях с рев и сълзи. Слугите завързали светицата и я отвели в съдилището. Любящата майка следвала отдалече възлюбената си щерка, така както овцата следва агънцето си, отвеждано на заколение, тъй като майчината обич не й разрешавала да се отдели. Но прислужниците нея задържали извън, а Акилина отвели вътре пред кадията, който й рекъл: „ Ще се потурчиш ли? " Светицата дала отговор: „ Не, няма да стане! И в никакъв случай да не ми бъде това - да се отрека от вярата си и от моя Владика Христос! " Като чул това, кадията се ядосал и заповядал да съблекат светицата по риза, да я завържат за един дирек и да я бият с тояги, което и станало. И двама прислужници я биели дълго време, само че тя понасяла мъжествено това изтезание. След това още веднъж довели светата пред кадията и останалите турци, а те почнали да я ласкаят, да й оферират разнообразни блага и обещания, единствено и единствено да се отхвърли от вярата си. Но Христовата булка, имайки в сърцето си любовта към Небесния младоженец Христос, сметнала всичко това за нищо. Един богат и по-високопоставен от другите турци й споделил: „ Потурчи се, Акилино, и аз ще те взема за снаха. Ожени се за сина ми! " Христовата мъченица с неизказана храброст му дала отговор: „ Нека демон те вземе, и теб, и сина ти! " Като чули това, турците се разпалили от гняв, завързали светицата както по-рано и я били още дълго време. После отново я отвързали и за трети път кадията взел да я разпитва: „ Не се ли срамуваш да те бият гола пред толкоз хора (защото ризата й се била раздрала от толкоз доста удари и светата госпожица била останала гола-голеничка). Или се потурчи, или ще начупя костите ти една по една! " А светицата отвърнала: „ И от какво да се вдъхновя за вашата религия, че да се отрека от моя Христос? И посредством какви чудеса на вярата ви да допускам на вас, които още преди гроба сте се цели усмърдели? " [... ] О, мъченическа храброст, о, великолепие на духа, почтено за небесна хвалба! О, отговор не на нежна госпожица, а на неустрашим колос! Като чули това турците, видели се с огромен позор посрамени. И по какъв начин иначе да се почувстват, изобличени от словата на истината? Тогава, разгорещени от гняв, те за трети път били светицата толкоз немилосърдно, че я оставили полумъртва. Земята в близост се обагрила в кръв, плътта й до кости падала на части. Накрая я отвързали и я предали на някакъв християнин, който бил там, с цел да я води в дома на майка й. Приближавайки щерка си, която едвам дишала, майката запитала: „ Какво направи, дъще моя? Опази ли съкровището? " С доста старания тя съумяла да накара святото момиче да пристигна на себе си и то, чувайки майчините думи, дало отговор: „ И какво друго да направя, майко моя, с изключение на това, което ми заръча; и така, както говорихме, аз опазих скъпия завет - изповядах нашата религия ". А майката, като чула тези думи, вдигнала ръцете и очите си към небето и популяризирала Бога. Така Акилина предала душата си в Божиите ръце и получила страдалчески венец. А нейните свети мощи, о знамение, незабавно изпълнили цялото това място с дивно благовоние. Те благоухаели и по пътя, по който носели тялото й за заравяне. През нощта небесна светлина осветявала гроба на мъченицата като ярка звезда. И които християни видели това, популяризирали Бога, Чиято мощ и популярност да бъде вовеки. Амин! Днес мотив да почерпят имат всички мъже, носещи гордите имена Асен и Аспарух.