Днес Православната църква почита паметта на Свети Спиридон, епископ Тримитунтски

Днес Православната черква уважава паметта на Свети Спиридон, свещеник Тримитунтски вълшебник. Той бил роден на остров Кипър, живял през V век.  Хранел небогати и сираци, лекувал заболели.  Поставен е за свещеник в град Тримитунт на остров Крит.  Празникът на Св. Спиридон се отбелязва като празник на другите филистерски организации - керемидари, тухлари, обущари, терзии, бакърджии, дюлгери, плетачи, тъкачи. Днес имен ден честват всички с имената Спиридон и Спиро. Житие на светия наш отец Спиридон Тримитунтски Родина на дивния Спиридон бил остров Кипър.

Син на елементарни хора, той и самичък бил незлоблив, преклонен и благодетелен. От детските си години бил овчар, а когато станал пълновръстен, се оженил и имал деца. Той водел чист и богоугоден живот, подражавайки на Давид в кротостта, на Иаков в сърдечната елементарност и на Авраам - в любовта към странниците. Той живял за малко в съпружество и когато жена му умряла, още по-безпрепятствено и старателно почнал да служи на Бога с положителни каузи, като давал всичко, което имал, с цел да посреща странници и да храни бедните. Живеейки по този начин в света, той благоугодил на Бога и се удостоил с дара на чудотворството - изцелявал неизлечими заболявания и с една дума прогонвал бесовете. Заради това бил подложен за свещеник на град Тримитунт при царуването на император Константин Велики и на сина му Констанций*.

И на епископската катедра той продължавал да прави огромни чудеса. * Свети Константин Велики царувал в западната половина на Римската империя от 306 година и бил всемогъщ държател на цялата империя от 324 до 337 година Император Констанций, неговият наследник, царувал на Изток от 337 година и независимо в двете половини на империята от 353 до 361 година Бел.ред. Веднъж на остров Кипър имало страшна суша, настъпил апетит и мор и починали доста хора. Небето се заключило и единствено втори Илия или сходен на него можел да го отвори със своята молитва (3Царств. 17). Такъв се оказал свети Спиридон, който виждал бедствието, застигнало народа, и бащински скърбял за загиващите от апетит. Той се обърнал с усърдна молитва към Бога и небето незабавно се покрило с облаци. Излял се изобилен дъжд, който не спирал няколко дни. Светият се помолил още веднъж и небесата се прояснили. Земята била напоена щедро, нивите дали богата годишна продукция, градините и лозята се отрупали с плод и по молитвите на Божия ласкател след глада настъпило огромно обилие. Но след няколко години поради греховете на хората по Божие допущение страната още веднъж била застигната от апетит и богатите търговци на самун се радвали на повишаването му, тъй като се запасили със зърно, събрано през плодородните години. Те отворили житниците си и почнали да продават на висока цена. В Тримитунт имало един търговец, който страдал от ненаситна лакомия за пари и неутолима пристрастеност към наслажденията. Той закупил от разнообразни места доста зърно и го докарал с кораби в Тримитунт, само че не поискал да го продава на цената, която по това време се задържала в града. Събрал го в хранилища, изчаквайки да се усили гладът, с цел да го продаде по-скъпо и да получи огромна облага. Когато гладът станал съвсем повсеместен и се усилвал от ден дневно, той почнал да продава зърното си на най-висока цена.

Веднъж при него пристигнал един безпаричен човек, който се кланял унизено и със сълзи го молел да му окаже благосклонност - да му даде малко самун, с цел да не почине от апетит дружно с дамата и децата си. Но немилосърдният и лаком паралия не поискал да стори това и споделил: - Иди и донеси пари - тогава ще купиш каквото поискаш. Беднякът, изнемогвайки от апетит, отишъл при свети Спиридон и с рев му разказал за сиромашията си и за безсърдечието на богатия. - Не плачи - споделил му светецът. - Иди си вкъщи, тъй като Светият Дух ми споделя, че на сутринта къщата ти ще е цялостна с самун, а богатият ще те моли самичък и ще ти го дава безплатно. Човекът въздъхнал и си тръгнал. Щом настъпила нощта, по Божието предписание завалял мощен дъжд, който наводнил житниците на сребролюбеца и водата отнесла цялото му зърно. Заедно с домашните си той тичал из целия град и умолявал всички да му оказват помощ, с цел да не се трансформира от паралия в най-последен дрипльо. А бедните хора, като видели зърното, разпиляно по пътя от потоците, почнали да го събират. Събрал си в остатък и оня дрипльо. А богатият видял явното Божие наказване и почнал да го умолява да вземе безплатно толкоз, колкото пожелае. Така Бог санкционирал богаташа поради немилосърдието му и по пророчеството на светеца избавил бедния от апетит и мизерия. Един земеделец, прочут на свети Спиридон, по време на глада отишъл при същия паралия с молба да му даде на заем зърно, с цел да се изхрани, като обещавал да му го върне с рента, когато пристигна време за беритба.

Освен разрушените от дъжда житници, богатият имал и други, цялостни с самун, само че защото не си взел поука от първата си загуба и не се излекувал от скъперничеството, той се посочил немилосърден и към този дрипльо и даже не поискал да го изслуша. - Без пари - споделил той - няма да получиш от мен и зрънце. Бедният земеделец заплакал, отишъл при Божия светител Спиридон и му разказал за нещастието си. Светителят го утешил и го отпратил, а на сутринта самичък отишъл при него и му занесъл цяла купчина злато. Откъде взел златото, ще разкажем по-късно. Той го дал на земеделеца и споделил: - Брате, отнеси го на оня търговец и му го дай като залог, с цел да ти даде на заем толкоз пшеница, колкото ти би трябвало за прехранване. Когато пристигна време да се събира реколтата и имаш остатък на зърно, изкупи залога и го донеси още веднъж при мен.

Човекът взел златото от светителските ръце и побързал към дома на богаташа. Користолюбецът се зарадвал и незабавно му дал толкоз зърно, колкото му било нужно. После гладът отминал, реколтата била добра и след жътвата земеделецът незабавно върнал с рента заема, откупил залога си и с признателност го отнесъл на свети Спиридон. Светият взел златото и отишъл дружно със земеделеца в градината си. - Да идем, брате - споделил той, - и дружно да върнем на Онзи, Който по този начин обилно ни зае. Сложил златото край оградата, вдигнал очи към небето и възкликнал: - Господи, Иисусе Христе, Който със Своята воля всичко съзиждаш и претворяваш! Пред очите на египетския цар Ти трансформира Моисеевия скиптър в змия (Изх. 7:10). Заповядай и на това злато, което направи от гад, още веднъж да одобри първичния си тип. Тогава и този човек ще узнае по какъв начин се грижиш за нас и на дело ще научи казаното в Свещеното Писание: “Господ прави всичко, що желае ” (Пс. 134:6)!

Докато се молел по този начин, златото внезапно се размърдало и се трансформирало в змия. Така изначало по молитвите на светеца тя била превърната в злато, а след това по същия чудноват метод още веднъж станала змия. Като видял това, земеделецът затреперил от боязън, паднал на земята и декларирал, че не е заслужен за такова дивно милосърдие. После змията се скрила в дупката си, а изпълненият с признателност земеделец се върнал у дома, изумявайки се на величието на чудото, сътворено от Бога по молитвите на светия.

Един благодетелен мъж, другар на светеца, заради завистта на зли хора бил набеден пред градския арбитър и затворен в тюрма, а след това без виновност бил наказан на гибел. Като научил за това, блаженият Спиридон отишъл да избави приятеля си от незаслуженото наказване. По това време в страната имало наводняване и потокът по пътя му се препълнил с вода, излязъл от крайбрежията си и станал непристъпен.

Чудотворецът си спомнил по какъв начин Иисус Навин с ковчега на завета минал по изсъхнало Иордан (Иис. Нав. 3:14-17) и вярвайки в Божието всемогъщество, заповядал на потока като на прислужник: - Спри! Така ти повелява Владиката на света, с цел да мога да мина и да бъде избавен индивидът, поради който бързам. Щом споделил това, потокът незабавно спрял и се отворил път освен за светеца, само че и за всички, които вървели с него. Свидетелите на чудото побързали при съдията и го известили за идването на светеца и за сътвореното от него знамение. Съдията незабавно освободил наказания и го предал незасегнат на свети Спиридон. Преподобният виждал и тайните грехове на хората. Веднъж, до момента в който си почивал от пътуването в дома на един страннолюбец, някаква жена, която обитавала в нелегално общуване, поискала по локалния бит да умие нозете му. Но той разбрал прегрешението й и наредил да не се допира до него. Светият споделил по този начин не тъй като се гнусял от грешницата и я отхвърлял: белким е можел да се гнуси от грешниците ученикът на Господа, Който ял и пил с митари и грешници (Мат. 9:11)? Не, той желал да накара дамата да си спомни прегрешенията си и да се засрами от нечистите си намерения и каузи. И когато тя траяла упорито да се старае да умие нозете му, светият, желаейки да я избави от крах, я изобличил с обич и благост, напомнил й за греховете и я подтиквал да се покае. Жената се ужасила и удивила, че най-тайните й действия и намерения не останали скрити от очите на Божия човек. Обзел я позор и със съкрушено сърце паднала в нозете на светеца, умила ги не с вода, а със сълзи, и сама си признала греховете, в които била изобличена.

Тя постъпила както в миналото блудницата в Евангелието, а светецът, подражавайки на Господа, милостиво й споделил: - Прощават ти се греховете. Ето, ти оздравя; недей бърка към този момент (Лук. 7:48; Иоан. 5:14). Оттогава дамата се изправила и послужила за потребен образец на мнозина. Досега разказвахме за чудесата, които направил свети Спиридон, в този момент би трябвало да опишем и ревността му за православната религия. При царуването на първия християнски император Константин Велики, през 325 година от Р. Хр., в Никея се състоял I Вселенски събор за изповядването на Сина Божий за Единосъщен с Отца и за низвергването на еретика Арий, който нечестиво наричал Божия Син гад, а не Творец на всичко. Богохулството на Арий поддържали епископите на авторитетни тогава църкви - Евсевий Никомидийски, Марис Халкидонски, Теогний Никейски и други. А поборници за православието били украсени с живота си и учението си мъже: великият сред светиите Александър, тогава още презвитер и заместител на свети Митрофан, Цариградския патриар*, който бил болен и заради това не участвал на събора, и славният Атанасий**, още неукрасен с презвитерски ранг и преминаващ дяконско служение в александрийската черква. Тези двама отци възбуждали особеното възмущение и злоба на еретиците с това, че превъзхождали мнозина в разбирането на истините на вярата, без още да са почетени с епископска чест. * Свети Митрофан бил Константинополски патриарх от 315 до 325 година Приемникът му свети Александър заемал катедрата от 325 до 340 година Бел.ред. ** Свети Атанасий Велики, свещеник Александрийски - ревнив и популярен бранител на вярата по време на арианските безредици, наименуван “отец на православието ”. На Първия Вселенски събор той водел спор с арианите към момента в дяконски ранг. Паметта му е на 18 януари. С тях бил и свети Спиридон и пребиваващата в него берекет била по-полезна и по-силна за увещаването на еретиците, в сравнение с словата, доказателствата и красноречието на мнозина други.

С позволението на царя на събора участвали и гръцки мъдреци, наричащи се перипатетици*. Най-мъдрият от тях се притекъл на помощ на Арий и се превъзнасял с изкусната си тирада, като се опитвал да осмее православното обучение. * Перипатетиците били почитатели на философията на Аристотел. Тази школа се появила в края на IV в. прочие Р. Хр. и съществувала към осем века. Впоследствие имала почитатели и измежду християните. Името си получила от това, че нейният създател Теофраст дарил на школата градина с олтар и покрити коридори (περίπατει). Бел.ред. Блаженият Спиридон, който познавал единствено Иисуса Христа, “и то Иисуса Христа разпнат ” (Ср. 1Кор. 2:2), молел светите отци да му разрешат да влезе в спор с него. А те не му разрешавали, тъй като не бил подготвен в науките и въобще не познавал гръцката мъдрост. Но светият знаел каква мощ има премъдростта свише и какъв брой немощна е пред нея човешката мъдрост. Той се обърнал към мъдреца и споделил: - Философе! В името на Иисуса Христа, чуй това, което ще ти кажа. Философът се съгласил да го изслуша и светият почнал беседата си. - Един е Бог - споделил той, - сътворил небето и земята, основал от прахуляк индивида и устроил всичко останало, очевидно и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние имаме вяра, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, потърпевш и починал поради нашето избавление, а след това възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки жанр. Ние чакаме, че Той ще пристигна да съди всички нас с правоверен съд и на всеки ще въздаде съгласно делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е еднакъв на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези секрети с любопитен разум. И ти не се осмелявай да изследваш по какъв начин е допустимо това, тъй като то е непостижимо за мозъка ти и надалеч надвишава всяко човешко познание. Светият помълчал малко и попитал: - Не си ли представяш и ти всичко по този метод? Но философът мълчал, като че в никакъв случай не бил взел участие в прения. Той не можел да възрази нищо срещу думите на светия, в които се усещала някаква Божествена мощ в осъществяване на казаното в Свещеното Писание: “защото царството Божие е не в думи, а в действие ” (1Кор. 4:20).

Накрая той промълвил: - И аз считам, че всичко е в действителност по този начин, както ти казваш. Старецът споделил: - Тогава ела и вземи страната на светата религия. Философът се обърнал към приятелите и учениците си и декларирал: - Чуйте! Докато разногласието с мен се водеше посредством доказателства, аз им противопоставях други и с изкуството си да повеждам спор отразявах всичко, което се изтъкваше. Но когато вместо доводи на разсъдъка, от устата на този дъртак излезе някаква особена мощ, доказателствата станаха безсилни пред нея, тъй като човек не може да се противи на Бога. Ако някой от вас мисли като мен, дано да повярва в Христа и дружно с мен да последва светия дъртак, посредством чиито уста говореше Сам Бог. И той приел православната християнска религия и се радвал, че в пренията бил надвит от светия за своя лична изгода. Радвали се и всички православни, а еретиците били посрамени. След края на събора, на който Арий бил наказан и отстранен, всички участници и свети Спиридон се разотишли. По това време умряла щерка му Ирина. Тя прекарала времето на своята цветуща младост в чистотата на девството, тъй че се удостоила с Небесното Царство. При светеца пристигнала една жена и с рев разказала по какъв начин дала на щерка му Ирина някои златни декорации за предпазване, само че защото тя умряла, никой не знае къде са. Светият ги търсел по цялата къща, само че не ги намирал. Трогнат от сълзите на дамата, дружно с домашните си той застанал пред гроба на щерка си и се обърнал към нея като към жива: - Дъще моя Ирина! Къде са украшенията, които ти бяха поверени за предпазване? Сякаш пробудена от бездънен сън, тя дала отговор: - Господине мой! Скрих ги в дома на това и това място. И показала мястото. Тогава светецът споделил: - Сега спи, дъще моя, до момента в който Господ не те разсъни за всеобщото възкресение. Всички присъстващи при типа на това дивно знамение били обзети от боязън. А светият намерил на посоченото място скритите декорации и ги върнал на дамата. След гибелта на свети Константин Велики империята му се разделила на две елементи. В източната половина управлявал по-големият му наследник Констанций. Докато бил в Антиохия, той се разболял тежко и лекарите не могли да го изцелят. Тогава царят с усърдна молитва се обърнал към Бога, Всемогъщия целител на душите и телата. През нощта във привидение той видял ангел, който му посочил цялостен сонм епископи и измежду тях двама, които явно били началници и водачи на останалите. При това ангелът споделил на царя, че единствено те могат да изцелят заболяването му. Когато се събудил и почнал да размишлява за видяното, той не могъл да се сети кои са тези двама мъже. Имената им останали незнайни за него, а също така единият от тях тогава още не бил свещеник. Дълго време царят бил в неразбиране и най-после по нечий добър съвет събрал всички епископи от близките градове и търсел сред тях мъжете, които видял във видението, само че не ги намирал. Тогава той свикал и други епископи, от по-отдалечени области, само че и измежду тях не ги намерил. Накрая заповядал да се съберат епископите от цялата империя. Царската заповед, или по-точно молба, достигнала остров Кипър и до град Тримитунт, където свещеник бил свети Спиридон. Бог към този момент му бил разкрил желанието на царя и той се отправил при него със своя възпитаник Трифилий*, дружно с който се явил във видението. Тогава свети Трифилий още не бил свещеник. * Трифилий, след това свещеник Левкусийски, е присъединен към лика на светиите, паметта му се празнува на 13 юни. Бел.ред. Щом пристигнали в Антиохия, те отишли в царския замък. Свети Спиридон бил облечен в небогати облекла, в ръцете си държал сопа от палмово дърво, на главата имал митра, а на гърдите - дребен глинен съд, в каквито жителите на Иерусалим имали бит да носят елей от светия Кръст. Когато светият в този тип влезнал в двореца, един богато облечен придворен го сметнал за бедняк, присмял му се, не му разрешил да влезе и го блъснал по страната.

Но преподобният по своето незлобие и помнейки думите на Господа (Мат. 5:39), обърнал и другата си страна. Велможата схванал, че пред него стои свещеник, осъзнал прегрешението си, смирено помолил за амнистия и я получил. Едва светият влезнал в покоите, и царят незабавно го познал, тъй като тъкмо в подобен облик го видял във видението. Констанций станал, доближил се до него, поклонил му се и със сълзи почнал да проси молитвите му към Бога за излекуване от заболяването. Светият докоснал главата на царя, а той незабавно излекуван и доста се радвал на изцелението си, получено по молитвите на светеца. Царят му оказвал всевъзможни почести и с наслада прекарал с него целия ден, показвайки огромно почитание към положителния доктор. През това време Трифилий бил изумен от царското величие, хубостта на двореца, множеството велможи, които стояли пред златния царски престол, от изкусното държане на прислужниците, облечени в светли одежди. Свети Спиридон му споделил: - На какво се учудваш, брате? Нима величието и славата вършат царя по-праведен от другите? Нима царят не умира, както последния бедняк, и не трябва заровен?

Няма ли и той дружно с другите да застане пред Страшния Съдия? Защо предпочиташ преходното пред неизменимото и се дивиш на нищожното, когато следва да се стремим към невещественото и безконечното и да обичаме единствено неувяхващата небесна популярност? Преподобният поучавал доста и самия цар, с цел да помни Божието милосърдие и да бъде мил към поданиците си, доброжелателен към съгрешаващите, благоразположен към умоляващите, великодушен към просещите, да бъде за всеки любящ и добър отец, тъй като оня, който не ръководи по този начин, би трябвало да бъде наименуван не цар, а по-скоро изтезател. Накрая му заповядал строго да пази разпоредбите на благочестието и да отбягва всичко, обратно на Божията Църква*. * Трябва да се означи, че император Констанций се отнасял благосклонно към еретиците ариани. Бел.ред.

Царят желал да благодари на светеца за изцелението по неговите молебствия и му предложил доста злато, само че той отказал да го одобри и споделил: - Не прилича, царю, да отплащаш с ненавист за любовта, тъй като това, което направих за тебе, е обич. Нима не е обич това, че оставих дома си, изминах толкоз път по море, претърпях нечовечен мраз и вятър? А ти ми предлагаш да взема като компенсация злато, което е причина за всяко зло и елементарно погубва всяка истина. Така говорел светият и не желаел да вземе нищо. Настойчивите увещания на царя го убедили да одобри златото, само че не и да го задържи при себе си, тъй като той незабавно го раздал на бедните. Освен това по увещанията на светеца император Констанций освободил от налози свещениците, дяконите и всички клирици и църковни чиновници, като разсъдил, че не прилича чиновниците на Безсмъртния Цар да заплащат налог на смъртния държател. Когато се разделил с царя и тръгнал назад към дома, по пътя светият бил признат в дома на един христолюбец. Тук при него пристигнала една жена езичница, която не знаела гръцки. Тя донесла мъртвия си наследник и плачейки горчиво, го положила в нозете на светия. Никой не знаел нейния език, само че сълзите й ясно говорели, че умолява светеца да възкреси мъртвото дете. Избягвайки суетната популярност, той изначало отказвал да извърши това знамение. И въпреки всичко, надвит от горчивите ридания на майката и по своето състрадание, той попитал дякона си Артемидот: - Какво да вършим, брате? - Защо питаш мене, отче? - дал отговор дяконът. - Какво друго би трябвало да сториш, с изключение на да призовеш Христа - Подателя на живота, Който доста пъти е изпълнявал молитвите ти? Ти изцели царя, белким ще отхвърлиш нищите и нещастните? Подтикван още повече към състрадание от този добър съвет, светителят се просълзил, преклонил колена и се обърнал към Господа с топла молитва. И Господ, Който посредством Илия и Елисей възвърнал живота на синовете на сарептската вдовица и на сонамката (3Царств. 17:21; 4Царств. 4:35), чул и неговата молитва и върнал духа на живота в езическия младенец, който оживял и незабавно заплакал. Щом видяла детето си живо, майката от наслада паднала мъртва, тъй като освен тежката болест и сърдечната тъга убиват индивида - от време на време същото прави и огромната наслада. След насладата от възкресяването на младенеца присъстващите били връхлетени от непредвидена тъга и сълзи. Тогава светият още веднъж попитал дякона: - Какво да вършим? Дяконът повторил съвета си и светият още веднъж прибягнал към молитвата. Той вдигнал очи към небето и възнесъл мозъка си към Бога, като се молел на Вдъхващия живот в мъртвите и Променящия всичко с едно Свое благопожелание. После споделил на умрялата: - Възкръсни и стани! Тя станала като пробудена от сън и взела живия си наследник на ръце. Светият забранил на дамата и на всички присъстващи да описват за чудото на който и да било. Но след кончината на светеца дякон Артемидот не поискал да утаи величието и силата на Бога, явени посредством великия Му ласкател Спиридон, и разказал на вярващите за всичко, което станало. Когато светецът се завърнал у дома, при него пристигнал един човек, който желал да купи 100 кози от неговото стадо. Блаженият му заповядал да остави уговорената сума и след това да вземе купеното. Но той оставил пари за деветдесет и девет кози и скрил парите за една, като си мислел, че това няма да стане известно на светия, който заради сърдечната си елементарност бил изцяло непознат на всевъзможни житейски грижи. Двамата отишли в кошарата и светителят заповядал на купувача да вземе толкоз кози, за колкото е платил. Човекът отделил 100 и ги изкарал зад оградата. Но една от тях като интелигентна и добра рабиня, знаеща, че не е продадена от господаря си, се върнала назад. Купувачът я хванал и я задърпал след себе си, само че тя се отскубнала и още веднъж влезнала в кошарата. Така три пъти тя бягала от него, той я отвеждал със мощ и най-после я метнал на раменете си. Козата блеела високо, опитвала се да се освободи и го бодяла с рогата си, а присъстващите се чудели на ставащото. Свети Спиридон схванал повода за това, само че като не желаел пред всички да изобличи нечестния покупател, безшумно му споделил: - Сине мой, несъмнено не на вятъра животното прави по този начин, като не желае да бъде отведено от тебе. Не си ли скрил цената му? Може би по тази причина се отскубва от твоите ръце и бяга в кошарата? Купувачът се засрамил, признал прегрешението си и помолил за амнистия.

После дал парите и взел козата, а тя сама добродушно тръгнала пред своя нов собственик. На остров Кипър имало едно село, наречено Еритра. Когато отишъл там по някаква работа, свети Спиридон влезнал в църквата и заповядал на дякона да възнесе къса молитва: светият бил изтощен от дългия път, времето било по беритба и слънцето пекло немилостиво. Но дяконът почнал постепенно да извършва заповяданото, преднамерено проточил молитвата и с някаква горделивост възгласявал и пеел, очевидно превъзнасяйки се с гласа си. Светият го погледнал яростно и въпреки да бил добър по природа, с упрек споделил: “Замълчи! ” Дяконът незабавно мълчалив. Той се лишил освен от глас, само че и от подарък слово. Всички присъстващи усетили боязън. Вестта за това бързо се популяризирала из селото, жителите пристигнали да видят чудото и изпаднали в смут. Дяконът паднал в нозете на светителя и със знаци го умолявал да развърже езика му. За същото молели и неговите другари и родственици. Светият не извършил незабавно молбата им, тъй като бил непоколебим към гордите и тщеславните, само че най-после дал прошка провинилия се, развързал езика му и му върнал способността да приказва. Той обаче запечатал върху него диря от наказването, като за цялостен живот го оставил да приказва неразбираемо и да заеква, с цел да не се гордее с гласа си и да не се хвали със словото си. Веднъж свети Спиридон влезнал в църквата в своя град на вечерня. Случило се, че тогава там нямало никой, с изключение на свещенослужителите. Но все пак той заповядал за възпламенят светилниците и доста свещи и самичък застанал пред олтара в духовно трогване. В избраното време той провъзгласил: “Мир на всички ”, само че нямало хора, които да отвърнат на благопожеланието на светителя. И внезапно от горната страна се чули голям брой гласове, които възгласявали: “и на твоя дух ”. Този хор бил огромен, строен и по-сладкогласен от всякакво пение на индивиди. Дяконът изпаднал в смут, чувайки след всяка ектения, която произнасял, някакво дивно пение от небесата: “Господи, помилуй ”. Чули го даже хора, които се намирали надалеч от църквата и мнозина побързали да отидат там. Когато се приближавали към църквата, чудното пение от ден на ден изпълвало слуха им и услаждало сърцата им. Но когато влезнали вътре, не видели никого, с изключение на светителя и неколцина църковни чиновници, и към този момент не чували небесната ария, от което изпаднали в огромно учудване.

Друг път, когато светият отново стоял в църквата на вечерня, в светилника не достигал елей и огънят почнал да угасва. Светецът скърбял, тъй като се страхувал, че когато угасне светилникът, ще прекъсне и църковното пение и нормалното църковно предписание няма да бъде изпълнено. Но Бог, Който извършва желанията на тези, които Му се боят, заповядал на светилника да се препълни с елей, както в миналото съдът на вдовицата в дните на оракул Елисей (4 Царств. 4:2-6). Служителите донесли съдовете и по чудноват метод ги напълнили с елея. Този материален елей очевидно показвал изобилната Божия берекет, с която бил надвишаващ свети Спиридон и с която напоявал словесното си стадо. Веднъж той дошъл по работа в град Кирина дружно с ученика си Трифилий, който по това време към този момент бил свещеник Левкусийски. Когато прекосявали планината Пентадактил и местността Паримна, която се славела с хубостта и богатата си растителност, Трифилий се прелъстил от мястото и поискал да придобие за своята черква някакво имение в местността. Той дълго размишлявал за това в себе си, само че мислите му не останали скрити от прозорливите духовни очи на великия отец, който му споделил: - Трифилие, за какво непрекъснато мислиш за суетното и пожелаваш имения и градини, които в действителност нямат никаква цена? Само видимо те наподобяват нещо значително и с призрачната си полезност възбуждат в сърцата на хората желанието да ги имат. Нашето неотемно богатство е на небесата (1 Петр. 1:4), ние имаме жилище неръкотворно (2Кор. 5:1) - към тях се стреми и на тях се наслаждавай посредством богомислие. Те не могат да минават от едни ръце в други и този, който един път стане техен собственик, получава завещание, от което към този момент в никакъв случай не ще се лиши. Тези думи донесли на Трифилий огромна изгода и след това поради същинския си християнски живот сходно на деятел Павел той станал определен Христов съсъд и се сподобил с безчет блага от Бога. Така свети Спиридон, самичък бидейки благодетелен, насочвал към добродетелта и други, и тези, които следвали увещанията и наставленията му, получили огромна изгода, а отхвърлящите ги бивали застигани от неприятен край, както се вижда от следния случай. Един търговец от Тримитунт отпътувал по море да търгува в непозната страна и останал там цяла година.

По това време жена му направила блудничество и заченала. Когато се върнал у дома, търговецът видял жена си непразна и схванал, че в негово неявяване е прелюбодействала. Той се разярил, почнал да я бие и желал да я прогони от вкъщи си, а след това отишъл и разказал за всичко на Божия светител Спиридон. Съкрушавайки се душевно за прегрешението на дамата и огромната тъга на мъжа, той призовал дамата и без да я пита дали в действителност е съгрешила, тъй като за това свидетелствала бременността й, напряко споделил: - Защо оскверни ложето на брачна половинка си и опозори дома му? Но дамата била изгубила всевъзможен позор и се осмелила очевидно да излъже, че е заченала не от някой различен, а от мъжа си. Присъстващите възнегодували още повече поради тая неистина, в сравнение с за прелюбодеянието, и й споделили: - Защо уверяваш, че си заченала от мъжа си, когато той не е бил у дома дванадесет месеца? Нима може плодът да остава в утробата дванадесет и повече месеци? Но дамата упорствала на своето и твърдяла, че заченатото дете очаквало завръщането на татко си, с цел да се роди при него. Тя отстоявала своите неистини и спорела с всички, вдигала звук и викала, че са я наклеветили и обидили. Тогава свети Спиридон, желаейки да я докара до разкайване, добродушно й споделил: - Жено! Ти падна в огромен грях - огромно би трябвало да е и покаянието ти, тъй като въпреки всичко имаш вяра за избавление: няма грях, който да надвишава Божието състрадание. Виждам, че прелюбодеянието те е довело до обезсърчение, а отчаянието - до дебелоочие, и би било заслужено да понесеш почтено и бързо наказване.

Но въпреки всичко, като ти оставям време да се покаеш, пред всички ти декларирам, че плодът няма да излезе от утробата ти, до момента в който не кажеш истината, без да прикриваш с неистина това, което може да види и слепец. Думите на светеца скоро се сбъднали. Когато пристигнало време дамата да ражда, тя била настигната от болест, която й причинявала страшни страдания и задържала плода в утробата й. Но яростна, тя не желала да се покае и умряла в грях с мъчителна гибел, без да роди. Като научил за това, Божият светител се просълзил и съжалил, че е осъдил грешницата с подобен съд, а след това споделил: - Няма повече да изговарям присъда над хората, щом думите ми така скоро се сбъдват над тях на дело. Мъжът на една благонравна и благочестива жена на име Софрония бил богохулник. Тя нееднократно старателно умолявала светителя да обърне мъжа й в същинската религия. Тези хора били съседи на Божия ласкател, мъжът го уважавал и даже от време на време си гостували. Веднъж се събрали доста съседи на светия и езичника, участвали и те двамата. И ето, внезапно свети Спиридон споделил на един от прислужниците, тъй че да го чуят всички: - Пред вратите стои вестител, пратен от индивида, който пасе стадото ми. Той носи новина, че когато пастирът задремал, целият добитък се изгубил в планината. Иди и му кажи, че пастирът към този момент е намерил цялото стадо невредимо в една пещера. Слугата отишъл и предал на вестителя тези думи. Гостите още не били станали от масата, когато пристигнал различен вестител с новината, че стадото е открито. Езичникът доста се учудил, че свети Спиридон знае ставащото надалеч от него по този начин, като че ли се прави напълно наоколо. Той решил, че светителят е един от боговете му и поискал да стори това, което в миналото жителите на Ликаония създали за деятел Варнава и Павел* - да докара жертвени животни, да подготви венци и да извърши жертвоприношение. * След като свети деятел Павел изцелил хромия от майчина вътрешност, жителите на ликаонския град Листра сметнали апостолите Павел и Варнава за езическите богове Зевс и Ермес (Деян. 14:13). Бел.ред. Но светецът му споделил: - Не съм господ, а единствено прислужник на Бога и човек, във всичко сходен на тебе. Това, че зная какво става надалеч от мене, ми е обещано от моя Бог, и в случай че ти повярваш в Него, ще познаеш всемогъществото и силата Му. От своя страна и Софрония намерила уместно време и почнала да убеждава мъжа си да се отхвърли от езическите заблуди, да познае Единия Истински Бог и да повярва в Него. Накрая със силата на Христовата берекет езичникът бил извърнат към същинската религия и образован със свето Кръщение. Така се избавил неповярвал мъж - " посредством вярващата жена " *, както споделя свети деятел Павел. * 1Кор. 7:14. Тук свети деятел Павел внушава, че нечистотата на езичника татко като че се изглажда от непорочност на майката християнка и не се предава на родилите се от този брак деца. При това е ясно, че за езичниците бракът с християни е естествено ходило към цялостното освещаване, т.е. към приемането на Христовата религия. Бел.ред. Известно е и смирението на блажения Спиридон - той, светителят и великият вълшебник, не се гнусял да пасе безсловесните овци и самичък се грижел за тях. Една нощ крадци взели няколко овци от кошарата му и към този момент се канели да си потеглят. Но Бог, Който обичал Своя ласкател и пазел оскъдното му имущество, с невидими връзки крепко свързал крадците, те не могли да излязат от кошарата и срещу волята си останали там до сутринта. На разсъмване светият пристигнал при овцете и като видял крадците, свързани с Божията мощ за нозете и ръцете, с молитвата си ги развързал и им дал напътствие да не пожелават непознатото, а да се прехранват с труда на своите ръце.

После им дал един овен, с цел да не отидат на вятъра - както той споделил - напъните и безсънната им нощ, и ги отпратил с мир. Един тримитунтски търговец постоянно вземал на заем пари от светеца за търговията си. Когато се завръщал от пътуванията си и ги носел назад, светият нормално му нареждал самичък да остави парите в сандъка, от който ги е взел. Толкова малко се грижел той за краткотрайните богатства, че даже не следял дали длъжникът заплаща вярно! А търговецът към този момент доста пъти правил по този начин, с благословията на светеца самичък вземал пари от сандъка и самичък ги прибирал назад, и делата му процъфтявали. Веднъж, надвит от користолюбието, той не оставил донесеното злато, задържал го при себе си, а на светеца споделил, че върнал всичко. Скоро той обеднял, тъй като скритото злато освен не му донесло облага, само че го лишило от триумф в търговията и като огън погълнало цялото му имущество. Тогава той още веднъж пристигнал при светеца и го помолил за заем. Божият ласкател го пратил в спалнята си при сандъка, с цел да си вземе самичък. - Иди и вземи, каквото си поставил - споделил той. Търговецът отишъл и не намерил в сандъка пари. Върнал се при светителя с празни ръце, а той му споделил: - Брате, в сандъка до момента не е пипала друга ръка, с изключение на твоята. Ако беше поставил там златото, в този момент можеше да го вземеш още веднъж. Засраменият търговец паднал в нозете му и го замолил за амнистия. Светецът незабавно му дал прошка, само че освен това му споделил за наставление, да не желае непознатото и да не осквернява съвестта си с машинация и неистина, тъй като добитото с несправедливост не е облага, а в последна сметка загуба. В Александрия един път бил призован събор на епископите. Александрийският патриарх призовал всички подчинени епископи да съкрушат и отлъчен с обща молитва езическите идоли, тъй като в града имало още доста от тях. Много усърдни молебствия, както съборни, по този начин и частни, били принесени на Бога и всички идоли в града и покрайнините паднали, единствено един изключително уважаван от езичниците кумир останал невредим на мястото си. Патриархът дълго и старателно се молел за съкрушаването му и една нощ, до момента в който стоял на молитва, той имал Божествено привидение. То му повелявало да не скърби, а по-скоро да призове от Кипър Спиридон, свещеник Тримитунтски, тъй като идолът е оставен, с цел да бъде сломен с неговата молитва.

Патриархът незабавно написал обръщение до свети Спиридон, с което го викал в Александрия, и му разказал за видението си. Щом получил посланието, свети Спиридон се качил на транспортен съд и отплавал за Александрия. Когато корабът спрял на пристана и светият слязъл на брега, в същия момент идолът с многочислените му жертвеници се разрушил. Така в града научили за идването на светия. Когато на патриарха споделили, че идолът е паднал, той се обърнал към останалите епископи с думите: - Приятели! Идва Спиридон Тримитунтски. И всички излезли да посрещнат светеца, приели го с почести и се радвали на идването на този популярен вълшебник и светилник на света. Църковните историци Никифор* и Созомен** пишат, че свети Спиридон доста се грижел за строгото съблюдаване на църковния чин и за запазването в цялост на Свещеното Писание даже до последната дума. * Църковният историк Никифор Калист живял през XIV в. Неговата “Църковна история ” в 18 книги обгръща времето до гибелта на византийския император Фока († 611 г.). Бел.ред. ** Созомен - църковен историк от V в., написал историята на Църквата от 323 до 439 година. бел.ред. Веднъж на Кипър имало заседание на всички епископи от острова по църковни каузи. Сред тях били свети Спиридон и упоменатият към този момент Трифилий, който бил умел в книжната премъдрост, тъй като като млад дълги години изучавал писанието и науките в Берит*. Събралите се отци го помолили