Зетьовден е! Три красиви имена черпят, а традициите повеляват да...
Днес Православната черква уважава паметта на Свети Седем мъченици Макавеи, майка им Соломония и учителят им Елеазар. Празникът е отдаден на християнските светци мъченици. В национална среда обаче е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август съгласно традицията подхожда на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето денем, такова ще бъде и през месеца. Така се дефинира удобна ли ще е новата стопанска година.
На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на посетители, носят блага и целуват ръка (затова някъде назовават празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей стартират Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.
Народните схващания за празника са по отношение на общата визия за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските действия. Това обредно врачуване не е нищо друго, с изключение на инициален вид магия: нещо, което се случва през избран интервал ще се случи през цялата година. Така се планува бъдещото благоденствие. За удобен излаз е ритуалното вървене на посетители, изразяващо респект и почитание (по-млади към по-стари, т.е. към предците).
Раздаването на пити и вино също има ритуален темперамент - на жертвоприношение. В езическия проект на обредността започващият пост (лишаване) е негативна магия, призоваваща плодородието. Тя е учредена на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е еднакъв на краткотрайна гибел, която ще провокира новото раждане. Така вълшебен се обезпечава богата годишна продукция и триумф в аграрната активност през бъдещия цикъл.
Днес имен ден имат всички, които носят красивите имена Макавей, Здравко и Здравка.
Житие на св. Седем мъченици Макавеи, майка им Соломония и учителят им Елеазар
Втора книга Макавейска в св. Библия ни предава прочувствено изложение за страданията и поразителната неотстъпчивост на духа у старозаветните мъченици, умрели към 180 години преди Рождество Христово.
След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани посредством тежко злополучие, останали за известно време правилни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и тъкмо изпълнявали закона, даден им от Господа посредством Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с близките езически нации и под тяхно въздействие почнали да възприемат традиции, противни на закона Господен. Тогава Господ още веднъж ги санкционирал посредством жестоки бедствия.
Сирийският цар Антиох Епифан превзел Йерусалим, разграбил храма, умъртвил огромно голям брой люде и продал в иго към 40 000 индивида. Като желаел да вкара идолопоклонство в Йерусалим, той със закани запрещавал на юдеите да правят свое свещенодействие и да съблюдават съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-сетне осквернил храма, като сложил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. Ужас обзел нещастните. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Приемали по-скоро да търпят всевъзможни ограничения, в сравнение с да правят отстъпка от своя закон. Но бойците на Антиох на всички места ги преследвали и убивали. Тежкото злополучие още веднъж възпламенило вярата на юдеите. Те разбрали, че Господ заслужено ги санкционира, по тази причина покорно се покорили на Неговата воля. Писателят на втора книга Макавейска, откакто споделя за бедствията на юдеите, прибавя: “Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да схванат, че тия премеждия служат не за погубване, а за вразумяване на нашия жанр. Защото самото това, че на нечествците се не дава доста време, а скоро се подлагат на наказване, е знак за огромно милосърдие. Господ не чака нас така дълго търпеливо, както другите нации, които санкционира, когато натрупат доста грехове. С нас не така постъпва Той, а ни санкционира, преди да достигнем върха на греховете. Той в никакъв случай не отдалечава от нас милостта Си и наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.”
В това време живеел в Йерусалим един дъртак на име Елеазар. Той бил почитан от всичики за своите добродетели и ерудиция. Смятали го за един от най-главните законоучители. Началниците, поставяни от Антиох в Йерусалим, го принуждавали да яде свинско месо от жертвоприношението. Елеазар уверено отказвал да извърши заповедта, тъй като това месо било неразрешено от Мойсей, а да се съгласи някой да яде от него, се считало като доказателство за отказване от юдейския закон. Някои от приятелите му, жалейки за него, му казвали: “Ние скритом ще сменяем месото от жертвоприношението с друго, което можеш да ядеш, без да нарушиш закона. Ти се престори единствено, че сякаш ядеш от жертвоприношението и посредством това ще се избавиш от гибел.”
- Това ще бъде машинация и двуличие, неприлично за моята напреднала възраст – дал отговор Елеазар.
– Не ще ли дам аз посредством това пагубен образец на младите? Те ще помислят, че щом 90-годишният дъртак се отклонява в езичество, с цел да избави дребното останали свои дни, за какво и те да не могат по също подобен метод да спасят своя живот. Моята машинация ще ги съблазни и това ще опозори моята напреднала възраст. Освен това, в случай че аз избягна смъртното наказване от индивидите, то няма да се спася от ръката на Всевишния. Не, аз по-добре ще ида на гибел и ще дам на младите образец за неотстъпчивост, умирайки радостно за нашите свети закони.
Приятелите тогава оставили Елеазар. Те наричали горделивост и безумство неговата чистосърдечност и благородна неотстъпчивост. Дори му се разсърдили. А старецът бил предаден на жестоки мъчения. Пред гибелта си той извикал с висок глас: “На Господа Бога е известно, че аз имам опция да се спася от гибел, само че понасям жестоки премеждия с тялото си, а в душата си се веселя, загдето пострадвам за Него.”
Тъй починал светият дъртак, като оставил на своя народ образец на непоколебима неотстъпчивост. Тоя героичен образец скоро последвали седем момци, които били възпитаници на Елеазар. Те произлизали от рода на Макавеите. Понеже отказвали да ядат от езическите жертвоприношения, тези момци били доведени дружно с майка им при цар Антиох. Царят заповядал да ги бият грубо, като мислил посредством това да ги принуди да изпълнят волята му. “Какво искаш от нас? – му споделил най-големият брат. – Ние сме подготвени да умрем, само че не и да отстъпим от нашия закон.”
Разгневеният Антиох заповядал да отрежат на момъка езика, ръцете и нозете и да изпекат тялото му в нагорещена тава. Мъченикът с самообладание и неотстъпчивост понасял ужасното страдалчество. Майка му и братята му, които участвали при страшната гибел, се ободрявали един различен, като се готвели също за мъчения. “Господ Бог ни вижда – казвали те – и се радва на верността на Своите раби.”
Когато най-големият брат починал, извикали втория. Преди да го подложат на страдания попитали го, ще яде ли от езическите жертвоприношения. И той отказал. Тогава постъпили и с него, както с по-големият му брат. Пред гибелта си момъкът споделил на царя: “Ти ни лишаваш от тоя живот, жестокосърдни царю, само че Царят на света ще ни въкреси за безконечен живот, тъй като умираме за Неговия закон.”
Третият брат умерено дал да му отсекат членовете, като споделил: “От Господ ги получих и за Неговия закон ги давам, като се надявам отново да ги получа.” Царят и всички към него се чудели на мъжеството, с което и този момък понесъл най-ужасни мъчения.
Четвъртият брат, подложен на същите изтезания, споделил на Антиох: “По-добре е за умрем от индивиди и да имаме твърда вяра, че Бог ще ни възкреси. Но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот.”
Взели петия брат. “Ти имаш власт над нас, въпреки и самичък да си подложен на тление – споделил той на Антиох. – Но не мисли, че нашият жанр е зарязан от Бога. Почакай и ще видиш огромната Му мощ, по какъв начин Той ще накаже и тебе, и твоето поколение.”
Шестият брат, готвейки се за гибел, споделил на царя: “Не се заблуждавай на вятъра! Ние поносим това за себе си, тъй като съгрешихме пред нашия Бог. Ето за какво и станаха с нас почтени за удивление неща. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш срещу Бога!”
Майката на доблестните момци с неотстъпчивост гледала на техните премеждия и гибел. Пълна с пламенна религия и укрепена посредством мощ от горната страна, тя ги увещавала и насърчавала. “Деца мои – казвала им тя, - Творецът на света, Който ви е основал, милостно ще ви върне живота, който вие в този момент жертвате за Неговия закон.”
Антиох доста се гневял, че не могъл нито един от момците да склони да изпълнят волята му. Оставил жив единствено седмият брат. Той бил още момче. Царят го повикал и с клетва му заречен да го обсипе с блага и почести, в случай че извърши волята му. Но момъкът уверено отказал да промени на своя закон. Тогава Антиох се обърнал към майка му и й заповядал да склони сина си. Тя се добижила до момчето и по еврейски му споделила: “Синко, смили се над мене, която съм те родила и възпитавала! Погледай небето и земята и всичко по тях и човешкия жанр. Не пердах се от тоя палач, а бъди заслужен за братята си и приеми гибел, с цел да те придобие отново по благосклонност Божия с твоите братя.”
Докато майката още говорела, момъкът споделил на мъчителите: “Какво чакате вие? Няма да извърша заповедта на царя. Аз признавам закона, даден от Бога посредством Мойсей. А ти, царю, изтезател на юдеите, няма да се спасиш от ръката Господня! Ние страдаме поради нашите грехове, само че Господ, откакто ни изпита посредством злополучие, още веднъж ще се сдобри със Своите раби. Братята ми пострадаха за закона и получиха безконечен живот. А ти по Божия съд ще получиш заслужено наказване за твоята горделивост и свирепост. Аз, както и братята ми, драговолно поставям живота си за отеческите закони и апелирам Бога да се смили над Израиля! А ти измежду тествания и страдания ще бъдеш заставен да изповядаш, че нашия Бог е едничък същински Бог.”
В страшния си яд царят заповядал да подложат момъка на най-ужасни изтезания. Момъкът с неотстъпчивост понесъл всичко и с цялостна вяра в Господа приключил своя живот. След това и майката била подложена на страдания и гибел.
Св. Библия не ни дава имената на доблестните момци. Но античното църковно поверие запазило за тях следните имена: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел; а майка им се наричала Соломония.
Скоро по-късно Господ в своето състрадание прекратил бедствията на израилския народ. Доблестният мъж, по име Юда Макавей, недоволен срещу Антиох, разрушил войската му и очистил Йерусалим от кумири и езически жертвоприношения. А върху Антиох се изпълнило по изумителен метод пророчеството на св. мъченици. След неудачен поход към Персия той изискал да се избави посредством бягство. Но тогава разбрал за провалянето на войските си от Юда Макавей. Разярен, той се готвел да отмъсти на юдеите. Господ обаче го поразил със страшна болест: цялото му тяло се покрило със зловонни рани. Сред тежки премеждия Антиох познал същинския Бог и извикал: “Право е човек да се покорява на Бога и бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде еднакъв с Бога!” Болестта му траяла дълго. “Сънят бяга от очите ми – казвал той на приятелите си – и сърцето му е цялостно със тъга. До какво оскърбление, до какви страдания доживях аз, който бях прочут и уважаван от всички! Спомням си в този момент моите жестокости в Йерусалим, по какъв начин грабех от храма свещените съдове и предавах на гибел почтените юдеи. Сега аз признавам, че с това съм си навлякъл и бедствия и по тази причина умирам в непозната земя.”
Болестта на Антиох дотолкоз се засилила, че той бил в тежест и на себе си, и на своите близки, които едвам могли да търпят смрадта на раните му. Тогава той познал силата Господня и молел Бога за благосклонност. Обещал да украси Йерусалимския храм, самичък да одобри юдейската религия и на всички подвластни нему нации да възвестява Божията популярност и господство. Но Господ не приел моленията и обещанията, внушени не от обич и религия, а от религиозен боязън. И жестокият Антиох починал в страшни страдания надалеч от своята страна.
Страдание на светите ветхозаветни мъченици Елеазар духовник, седемте братя Макавеи, майка им Соломония и други с тях
Преди да стартираме описа за страданията на светите мъченици, чиито имена тук, на земята, са записани в Макавейските Книги, а на небето - в книгата на безконечния живот, подходящо е, във тип на малко встъпление, авансово да разкажем за смутовете в Иерусалим по това време и за гоненията на благочестивите иудеи, спазващи Божия закон. И едните, и другите първоначално били провокирани от властолюбивите иерусалимски първосвещеници; а когато, по допущение на ядосания Господ, иудеите попаднали под властта на езическите нации, тези безредици и гонения се усилили дотам, че светият град се извършил с кръв и Божията реликва - с низост.
Първото огромно и ужасно опустошение на Иерусалим, провокирано от Вавилонския цар Навуходоносор, било в дните на иудейския цар Седекия, за което се оповестява в житията на светите пророци Иеремия и Иезекиил. Седемдесет години по-късно опустошение иудеите, по Божието състрадание, се избавили от плен и се върнали в Иерусалим; в светия град още веднъж се появили прелестни сгради и още веднъж издигнатият Божий храм, сходно на първия, бил благолепно декориран.
Историята на завръщането от плен, обновлението на Иерусалим и храма е изложена в детайли в книгите на Ездра и Неемия. Числото на Божиите люде бързо се увеличавало, те скоро се разселили из цяла Палестина в същия порядък и съвсем по този начин многочислени, както и преди. Светият град, правилен на Божия закон, дълго време процъфтявал в благочестие, наслаждавайки се на мира под ръководството на своите първосвещеници князе. Те се употребили със популярност и почитание от всички, макар че се намирали под властта на езически царе.
Много езически царе и князе, бидейки идолопоклонници, почитали и Бога Израилев и изпращали в Иерусалим блага за храма Господен (2Мак. 3:2); те се отнасяли с изключително почитание към първосвещениците; да вземем за пример цар Александър Македонски, като видял излезлия да го посрещне първосвещеник Адда, му се поклонил до земята; влизайки в Иерусалим и в Божия храм, той принесъл блага и жертви на Господ Саваот.
По сходен метод постъпвали и други езически царе. Египетският цар Птоломей Филаделф изпратил голям брой блага в Иерусалим на храма Господен и написал на първосвещеник Елеазар, молейки го да му изпрати книгите на светото Писание и просветени мъже, които биха могли да преведат книгите от еврейски на гръцки език; приемникът на Птоломей Филаделф - Птоломей Филопатор, откакто победил сирийския цар Антиох Велики, пристигнал в Иудея и принесъл в Иерусалим, в храма Господен, благодарствена жертва на единия истинен Бог. Също и Антиох Велики, победил на собствен ред египтяните, пристигнал в Иерусалим, с цел да се поклони на истинния Бог; в светия храм той принесъл голям брой жертви с благодарствени молебствия и обилно обдарил първосвещеника и другите иудейски началници.
С такова почитание се употребили Иерусалим и Божият храм от езичниците; за това загатва и светото Писание, когато споделя, че самите царе почитали това място и прославяли църквата с драгоценни блага (Сравн. 2Мак. 3:2.). Подобно отношение към Иерусалим от страна на езичниците траяло до тогава, до момента в който неговите началници, пребъдвайки в боязън Божий, спазвали закона Господен, водейки богоугоден живот; а когато не запомнили Божия закон, те, както и преди, били сполетяни от многочислени бедствия. За начало послужило следното събитие.
В дните на праведния първосвещеник Симон, възхваляван в книгата на Иисуса, наследник Сирахов (Сир. 50:1), когато в Азия и Сирия царувал Селевк, наследник на Антиох Велики, в Иерусалим имало един мъж на име Симон, произхождащ от Вениаминовото коляно; на него било поръчано завеждането на съкровищата в храма, ръководството на църковните прислужници и началството над бойците, съставляващи църковната стража. Поради горделивост и злоба той постоянно проявявал опозиция против първосвещеника и предизвиквал безредици измежду народа; не понасяйки заканите и увещанията, които първосвещеникът постоянно бил заставен да му насочва, Симон замислил да стори зло освен на него, само че и на цялата черква. С тази цел той отишъл при военачалника на Сирия и Финикия Аполоний и му съобщил за църковните съкровища: Симон споделил, че в хранилището при храма се намират безчислени благосъстояния, където дружно с църковните съкровища се пазят безбройни съкровища, принадлежащи на целия народ, освен това добавил, че всички тези благосъстояния могат да преминат в ръцете на царя (2Мак. 3:5-6).
Аполоний предал известието на Симон на царя, отличаващ се с користолюбието си. Царят незабавно изпратил в Иерусалим пазителя на царските съкровища Илиодор с армия, с цел да отнесе упоменатите съкровища в царското вместилище. Когато Илиодор след идването си в Иерусалим почнал да изнася църковните благосъстояния и да граби парите, събрани и защитавани за изхранване на небогати и странници, вдовици и сираци, го постигнало Божието наказване, както в детайли споделя за това 3 глава на Втора книга Макавейска: той бил подложен на такова бичуване от страна на ангели, че едвам не починал, и заради това бил заставен да се върне при царя, без да е извършил заповедта му.
* Антиох IV Епифан, сирийски цар 176-164 година прочие Р.Хр., превзел престола след гибелта на брат си, се отличавал с безгранична горделивост (2Мак. 5:21; 9:8); той наричал себе си Бог и приел прозвището на олимпийския Зевс; той заповядвал всичките му подчинени да се покланят единствено на един господ - Олимпийския Зевс, с който се отъждествявал; т.е. в реалност Антиох заповядвал да се покланят на самия него като на Бог (2Мак. 6:7). Сред иудеите се намирали хора, склонни към езичество в гръцка форма; те представлявали особена партия в Иерусалим, която намирала поддръжка от страна на Антиох (1Мак. 1:11-15).
В 175 година благочестивият първосвещеник Ония бил отлъчен от своя брат Иисус, трансформирал името си на гръцкото Иасон, който купил от Антиох сана на първосвещеник и получил позволение да вкара гръцките игри, което още повече нараснало броя на изменниците на същинската вяра. Три години по-късно Иасон бил отлъчен от Менелай, който предложил по-висока цена за длъжността на първосвещеник, която удържал по най-низък метод: по този начин Менелай умъртвил Ония (2Мак. 4:23-50).
Антиох подхванал поход против Египет и към този момент се надявал напълно да го покори, само че бил спрян от клюки за нахлуване на римляните (в 168 г.). Между първия и втория поход против Египет Антиох ограбил Иерусалимския храм (1Мак. 1:21), а при окончателното си завръщане от Египет заповядал да анулират поклонението на Иехова, обрязването, почитането на съботата и разликата сред чисто и нечисто; да изгорят свещените книги; наредил да повдигнат олтари, на които, под опасността от гибел, всеки трябвало да принася жертва на Олимпийския Зевс (1Мак. 1:41; 2Мак. 5:24); на 15 хаслев в 168 година в храма бил подложен жертвеник на Олимпийския Зевс (2Мак. 6:2; 1Мак. 1:54) и на 25-ия ден от месец хаслев било осъществено първото жертвоприношение, на планината Гаризин било открито поклонение на Зевс (2Мак. 6:2).
Но мнозина оставали предани на своята религия, пренебрегвайки жестоките изтезания (1Мак. 1:52, 64; 2Мак. 6:7). Начело на правилните застанал духовник Мататия. В Модина, покрай Иопия, той умъртвил сирийския шеф пред езическия жертвеник, и почнало въоръженото въстание на иудеите.
Антиох решил да го потуши с военна сила; потребността от пари го предиздвикала да раздели войската си на две части; с едната половина самичък се отправил към източните провинции за събиране на налози (1Мак. 8:10; 2Мак. 3:34), а другата част предал под началството на Лисаний, който бил изцяло разрушен от Иуда Макавей, а иудеите завладели храма. На 25 хаслев, три години след осъществяването на първото езическо жертвоприношение, храмът бил очистен и осветлен с огромна церемониалност, при което било открито всяка година да се празнува празник за възпоминание на славния ден (1Мак. 4:59), получил названието “Празник Обновление” (Иоан 10:22).
Междувременно Антиох нямал огромен триумф на Изток; той се опитвал да ограби богатия храм на Нанея в Елимаида, само че бил пропъден от жителите и починал в 164 година в Таба след приемането на неприятни новини от Иудея (1Мак. 6:4).
Във Ветхия Завет Антиох се изобразява като съперник на Господа, Неговия народ и Завет (1 ак. 1:10), а в Новия - като предобраз на антихриста (Откр. 13:5).
Скоро по-късно цар Селевк бил погубен от своите приближени; негов правоприемник станал родният му брат Антиох, наименуван Епифан*, т.е. светъл; той се отличавал с още по-голяма развратеност от своя предходник. Някои по-често наричали Антиох Епимин, т.е. безразсъден: той безумно недоволен против истинния Бог и Неговия храм, явявайки се предобраз на бъдещия безбожник.
В Иерусалим се надигнали огромни безредици. Братът на първосвещеник Ония Иасон, желаейки да получи свещеноначалството, отишъл при царя и купил от него сана на първосвещеник за огромна сума пари. Желаейки да угоди на царя, този неподобаващ властолюбец изразил пред него любовта си към елинските цивилен закони, нрави и традиции и заречен да ги вкара измежду евреите: като получил за своите пари и обещания властта на първосвещеник, Иасон лишил от нея своя брат праведния Ония, и почнал на мястото на съществуващите у евреите положителни цивилен закони да вкарва езическите беззакония. В подножието на планината Сион той устроил места за зрелища, учебни заведения, в които се изучавали гръцките метафизичен учения, устроил и палестри за игри на младежите. Иасон дори въвел, макар директната възбрана от закона, обществени домове в светия град, където безнаказано се вършело прелюбодеяние; тези непотребни домове се посещавали най-много от младежите, учащи се на елинските изкуства.
Въвеждайки елинското нечестие в Иерусалим, Иасон отвърнал мнозина от истинното богопочитание, тъй че дори свещениците оставяли Божия храм поради зрелищата, надбягванията, битките и другите езически игри и всевъзможни безчинства (2Мак. 4:7-14). Още повече от тях се увличали младите и неукрепнали в закона: те възхвалявали елинските закони и традиции и забравяйки Божия закон, елементарно се скланяли към нечестие. А хората, твърди в закона и същински благочестиви, виждайки вършещите се в Иерусалим беззакония, не можели да не въздишат за потъпкването на завета Господен и оскверняването на светия град; те оплаквали и своите сънародници, вървящи след слепия водач Иасон, който от славолюбие оставил Бога и Неговия закон, продал отеческото благоверие и дал измежду Божия народ толкоз мотиви за сексапил и проваляне.
Иасон се употребил от своята нелегално добита власт три години, след което бил изпъден от различен, сходен на него, властолюбец и последовател на елинското нечестие - Менелай; по този начин Иасон самичък трябвало да претърпи това, което в миналото предизвикал на своя брат, праведния Ония. Менелай дал на царя повече пори, за което получил властта на първосвещеник; откакто изгонил Иасон, той постигнал посредством нечестивия царски придворен и насилствената гибел на предходния първосвещеник, праведния Ония.
Но и Менелай не останал първосвещеник за дълго: първосвещеническата власт му била отнета от брат му Лисимах, който дал на царя още повече пари; Менелай, сходно на Иасон, също бил изпъден. Лисимах бил погубен от народа за кражба на църковни съсъди и пари. Менелай, желаейки да отмъсти за гибелта на брат си, купил от царя правото да накаже иерусалимците със гибел и доста от тях, напълно почтени, лишил от живот, и наред с това още веднъж получил от царя властта на първосвещеник (2Мак. 4:23-50).
Подобни вълнения и безредици в Иерусалим, умножаването на езическото нечестие с всеки изминат ден и откритото извършване на беззакония прогневили Господа и се доближил Неговият правоверен съд, въздаващ на всекиго съгласно делата. Явило се дивно предсказание, предизвестяващо за бъдещия Божий яд върху града: във въздуха видели полкове бойци, облечени в златни облекла и с шлемове на главите; бойците, седящи на коне, влизали в борба между тях, държейки в ръцете си голи мечове и копия; някои от тях се посичали едни други с мечове, други вдигали нагоре копия и щитове, трети пускали стрели едни против други, - с една дума правели всичко, което нормално се прави по време на сражение; от броните и оръжията излизал огнен искра (2Мак. 5:2-3).
Това ужасно, предизвикващо смут привидение, траяло четиридесет дни. Жителите на Иерусалим били обхванати от огромен боязън и недоумение; всеки от тях несъзнателно се питал: какво може да е това?
В това време в Иерусалим пристигнало лъжливо уведомление, че царят е умрял в борба с египтяните; тогава той фактически бил отишъл на война в Египет. Най-благочестивите иерусалимци се радвали, тържествували и се веселяли, предполагайки, че злият и греховен цар в действителност е умрял. Но когато станало известно, че той е жив и се връща от Египет в Сирия, те решили повече да не му се подчиняват и да не му заплащат данък; и заради това се приготвили за битка с него.
Като разбрал за това, царят бил обладан от люта гняв и тръгнал с войските си към Иерусалим; иерусалимците затворили вратите пред него, само че не могли да окажат задоволително мощна опозиция, тъй като сред самите обсадени зародили различия: склонилите се към елинското нечестие, измежду тях изключително лъжепървосвещеникът Менелай, хранели положително разположение към царя. Като завладял града благодарение на войските си, царят заповядал да избиват без прошка освен всички срещнати по улиците, само че да влизат и в къщите, с цел да убиват мъже, дами, старци, юноши и младенци; за три дни цифрата на убитите достигнало осемдесет хиляди; вързаните и хвърлени в тюрма били четиридесет хиляди; съвсем толкоз били дадени на бойците като пленници. В гордостта си царят, предводителстван от предателя на отечеството и закона Менелай, се осмелил да влезе в Божия храм; тук той взел златния олтар, златния светилник, златните кадилници и всички драгоценни съсъди, принесени в подарък от царете за накичване на храма, взел и завесата, венците и други златни декорации, и откритото от него прикрито злато и сребро. Като опустошил и осквернил Божия храм, разрушил града и го извършил с кръв и ридания, царят се върнал в Антиохия, а в Иерусалим и по цяла Иудея Антиох оставил за измъчване на израилтяните мъчители, още по-жестоки от него самия (2Мак. 5:5-22).
След известно време Антиох разпратил по цялото царство декрет, съгласно който всичките му жители, без разлика в народността, да изповядват дружно с него едни и същи гръцки богове и да се придържат към едни и същи гръцки закони. Не единствено всички езичници се съгласили да изпълнят този декрет, само че дори и доста от иудеите му се подчинили: те принесли жертви на идолите и осквернили съботата. Не доста дни след издаването на указа царят изпратил от Антиохия в Иерусалим един от своите съветници - дъртак, родом атинянин, с предписание да принуди всички евреи да се отрекат от отеческите закони, да се поклонят на идолите и да ядат идоложертвено месо; той му дал особена заповед да принуждава евреите да ядат свинско месо, неразрешено от закона. Заедно с това Антиох заповядал да трансформира храма Господен в идолско капище: да сложи в него идола на Юпитер и да го назова храм на Юпитер Олимпийски.
Изпратеният от царя консултант, съпроводен от армия, пристигнал в Иерусалим и пристъпил към осъществяване на царската заповед: той осквернил храма Господен, поставяйки в него идоли, на които принасял мерзки жертви, принуждавайки към това и Божиите люде. Много от евреите, нямащи душевна неотстъпчивост, побързали да принесат жертви на идолите; а тези от тях, които се отличавали с неотстъпчивост във вярата, бягали в горите и в пустините, и тук, спасявайки се от страдания и пазейки себе си от сквернотите на езическото служение, се криели в пещери и пропасти.
Останалите в града били хванати и с тъга в душата били принуждавани, подчинявайки се на насилието, да отиват на рождения ден на царя и на други езически празници да принасят жертви на идолите; които не желали да се подчиняват, били подлагани на мъчения (2Мак. 6:1-9). Всички поданици на Иерусалим били обхванати от огромен боязън, така че никой не се осмелявал намерено да се назова иудеин, да чества съботния ден, да обрязва децата си, и въобще да извършва предписанията на Моисеевия закон: пред очите на всички стояли бъдещите страдания и гибел.
По това време на изпратения от царя било донесено, че две дами иудейки са обрязали по своя закон родените от тях младенци. Тогава мъчителят заповядал да заловен тези дами, да завържат децата за гърдите им и да ги водят за оскърбление из града; след това ги хвърлили от градската стена; по този начин майките с младенците починали с мъченическа гибел. Като разбрал и за някои иудеи, че се събират в околните до града пещери за празнуване на съботата, мъчителят заповядал да бъдат изгорени с огън (2Мак. 6:10-11).
Светите Макавеи. Източник: vatopaidi.wordpress.comСлед това бил заловен един от първите книжници, духовник на име Елеазар, човек към този момент изнемощял, декориран със седини и прекомерно благообразен на вид; всички го знаели като един от първите законоучители в Иерусалим; той бил един от седемдесет и двамата тълковници, превели светото Писание от еврейски език на гръцки на египетския цар Птоломей Филаделф.
За страданията на този почтен отец в светото Писание се споделя следното.
Когато завели Елеазар при мъчителя и заставяйки го да яде, почнали принудително да поставят в устата му свинско месо, само че той приел по-добре да почине със славна мъченическа гибел за Божия закон, в сравнение с посредством нарушаването му да резервира безчестния и прогневяващ Бога живот. Така Елеазар по своя воля се предал на мъки; по пътя той плюел, заради това, че бил заставен с уста да се допре до нечистото месо; с това давал образец на другите богобоязливи иудеи, които също заплашвала гибел за спазването на Божия закон, научавайки ги на дело, че не трябва да правят грях поради запазването на земния си живот, не трябва от обвързаност към него да прогневяват Бога с нарушение на Неговия закон.
Някои от езичниците, от дълго време познаващи Елеазар, жалейки го, скрито му донесли вместо свинско друго месо, незабранено от закона, и му споделили на ухото:
- Вземи това и го яж пред всички вместо свинското и по този начин ще избегнеш тъгите и гибелта.
Но благоразумният и благоверен дъртак, без да се замисля, им дал отговор:
- По-скоро ще се съглася да отида в пъкъла, в сравнение с да прогневя моя Господ с нарушаването на Неговия свят закон, и не трябва аз, достигналият такава напреднала възраст, да лицемеря за сексапил на доста млади: когато видят, че правя това, което ме съветвате, ще кажат: “Ето, Елеазар, към този момент в дълбока напреднала възраст, остави античния закон на отците ни поради закона на езичниците” и поради моята лицемерна постъпка и те ще правят отстъпка от истинния Бог и ще погинат, виждайки моя пример; от обич към краткотрайния живот ще стартират да презират Божия закон и да се скланят към езическото нечестие, а аз ще посрамя старостта си, явявайки се провинен за гибелта на толкоз души. Ако избегна тъгите от хората, няма да избегна наказващата Божия десница нито в земния живот, нито след смъртта; по-добре да умра в този момент, и умирайки твърдо, без да падам духом при мъченията за светия закон, да украся с геройство седините си и да оставя на младите добър образец за подражателство.
При тези думи на свети Елеазар го повели на изтезание и тези, които изначало изразявали състрадание към него, в този момент, след думите му, пламнали от яд и гняв.
По време на жестоките мъчения, когато Божият духовник към този момент се приближавал към гибелта от тежките рани, той простенал и се обърнал към Господа:
- Господи, Който имаш напълно познание и си доброжелателен към всички, Ти знаеш и това, че аз, имайки опция да се избавя от гибел, с наслада и обич одобрявам жестоките рани, предавайки на тежки мъчения тялото си: тъй като пострадвам за възхваляване на Твоето свято име.
Като споделил това, той приключил живота си, оставяйки посредством гибелта си освен на младите, само че и на всички иудеи образец на геройство (2Мак. 6:18-31). Разказаното в свещените книги за страданията на свети Елеазар се добавя и от следното поверие: след нечовечен побой налели в ноздрите му мощен оцет, издаващ отвратителна миризма, и по-късно го хвърлили в огън - а той, като се помолил на Господа Бога да одобри мъченията и гибелта му като жертва за целия еврейски народ, предал духа си.
След мъченическата гибел на свети Елеазар били хванати дружно с майка си седем братя; защото принадлежали към благороден жанр, те били изпратени за изпитване при самия цар в Антиохия. Тук, макар директната възбрана от закона, царят ги заставял да ядат свинско месо, което се считало за очевиден знак на оттегляне от Господ Саваот, в Когото вярвали евреите, и прилепяване към нечестието на елините, към което се скланяли боящите се от страдания иудеи.
Споменатите седем братя, възпитаници на потърпевшия иерусалимски духовник и преподавател Елеазар, добре помнели неговите директиви и пребъдвали непоколебими в благочестието: те не се подчинявали на царя и за нищо не се съгласявали да престъпят закона. За това те били подложени на дълги мъчения, удари с бичове и волски жили. За техните премеждия и безбоязнено безстрашие пред мъчителя светото Писание във Втора книга Макавейска (2Мак. гл. 7) споделя следното.
Един от братята, най-възрастен от всички, приемайки върху себе си задължението да дава отговор, споделил на царя:
- За какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме подготвени по-скоро да умрем, в сравнение с да престъпим отеческите закони.
Тогава царят мощно се разгневил и заповядал да нагорещят тави и котли. Когато това било изпълнено, незабавно заповядал да отрежат езика на юношата, който дал отговор да одерат кожата му и да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им. Лишения от всички членове, само че още дишащ страдалец царят заповядал да занесат на кладата и да го опекат в тава; а когато от тавата се носела мощна миризма, братята дружно с майката се увещавали един други мъжествено да претърпят гибелта и казвали:
- Господ Бог вижда и в действителност ще се умилостиви над нас, както Моисей е възвестил в песента си пред народа: “ще се умилостиви и над Своите раби”.
Когато първият починал, извели на оскърбление втория брат и като одрали кожата от главата му дружно с космите, го питали ще яде ли (свинско месо), преди да са почнали да го мъчат, отсичайки елементи от тялото му. А той, отговаряйки на родния си език, споделил: не. Затова и той претърпял същите мъчения, както и първият, и при последното си издихание споделил:
- Ти, мъчителю, ни лишаваш от този живот, само че Царят на света ще възкреси за безконечен живот нас, умрелите за Неговия закон.
След това бил положен на оскърбление третият брат и когато му поискали езика, той незабавно го подал, като без боязън протегнал и ръце, и мъжествено споделил:
- От небето съм ги получил и за Неговите закони не ги скърбя, и от Него се надявам да ги получа още веднъж.
Сам царят и ония, които били с него, били изумени от мъжеството на младежа, който не считал страданията за нищо. След него терзали и мъчили по същия метод и четвъртия брат. Бидейки покрай гибелта, той казвал:
- За умиращия от индивиди е въжделено да разпорежда вяра на Бога, че Той отново ще го оживи; само че за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот.
След това довели и почнали да мъчат петия брат. Той погледнал към царя и споделил:
- Имайки власт над хората, ти самичък, подложен на тление, правиш каквото искаш, само че не мисли, че нашият жанр е зарязан от Бога. Почакай и ще видиш огромната Му мощ, по какъв начин Той ще накаже тебе и твоето семе.
После довели шестия брат, който, готвейки се за гибел, споделил:
- Не се заблуждавай на вятъра: ние поносим това за себе си, тъй като съгрешихме пред нашия Бог, по тази причина и с нас станаха неща, почтени за удивление (тоест гонението и мъчението на иудеите). Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш срещу Бога.
Светите Макавеи. Източник: svetosavlje.org.Но най-достойна за удивление и за славна памет била майката, която, гледайки по какъв начин седемте й синове били умъртвени в един ден, благодушно търпяла това с вяра на Господа. Изпълнена с доблестни усеща и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчавала всеки от синовете си на родния език и им казвала:
- Аз не зная по какъв начин сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дихание и живот; не посредством мене се е образувал съставът на всеки от вас. И Творецът на света, Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, отново милостно ще ви даде дихание и живот; тъй като вие не щадите сами себе си за Неговите закони.
А Антиох, мислейки, че го презират, и
На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на посетители, носят блага и целуват ръка (затова някъде назовават празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей стартират Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.
Народните схващания за празника са по отношение на общата визия за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските действия. Това обредно врачуване не е нищо друго, с изключение на инициален вид магия: нещо, което се случва през избран интервал ще се случи през цялата година. Така се планува бъдещото благоденствие. За удобен излаз е ритуалното вървене на посетители, изразяващо респект и почитание (по-млади към по-стари, т.е. към предците).
Раздаването на пити и вино също има ритуален темперамент - на жертвоприношение. В езическия проект на обредността започващият пост (лишаване) е негативна магия, призоваваща плодородието. Тя е учредена на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е еднакъв на краткотрайна гибел, която ще провокира новото раждане. Така вълшебен се обезпечава богата годишна продукция и триумф в аграрната активност през бъдещия цикъл.
Днес имен ден имат всички, които носят красивите имена Макавей, Здравко и Здравка.
Житие на св. Седем мъченици Макавеи, майка им Соломония и учителят им Елеазар
Втора книга Макавейска в св. Библия ни предава прочувствено изложение за страданията и поразителната неотстъпчивост на духа у старозаветните мъченици, умрели към 180 години преди Рождество Христово.
След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани посредством тежко злополучие, останали за известно време правилни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и тъкмо изпълнявали закона, даден им от Господа посредством Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с близките езически нации и под тяхно въздействие почнали да възприемат традиции, противни на закона Господен. Тогава Господ още веднъж ги санкционирал посредством жестоки бедствия.
Сирийският цар Антиох Епифан превзел Йерусалим, разграбил храма, умъртвил огромно голям брой люде и продал в иго към 40 000 индивида. Като желаел да вкара идолопоклонство в Йерусалим, той със закани запрещавал на юдеите да правят свое свещенодействие и да съблюдават съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-сетне осквернил храма, като сложил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. Ужас обзел нещастните. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Приемали по-скоро да търпят всевъзможни ограничения, в сравнение с да правят отстъпка от своя закон. Но бойците на Антиох на всички места ги преследвали и убивали. Тежкото злополучие още веднъж възпламенило вярата на юдеите. Те разбрали, че Господ заслужено ги санкционира, по тази причина покорно се покорили на Неговата воля. Писателят на втора книга Макавейска, откакто споделя за бедствията на юдеите, прибавя: “Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да схванат, че тия премеждия служат не за погубване, а за вразумяване на нашия жанр. Защото самото това, че на нечествците се не дава доста време, а скоро се подлагат на наказване, е знак за огромно милосърдие. Господ не чака нас така дълго търпеливо, както другите нации, които санкционира, когато натрупат доста грехове. С нас не така постъпва Той, а ни санкционира, преди да достигнем върха на греховете. Той в никакъв случай не отдалечава от нас милостта Си и наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.”
В това време живеел в Йерусалим един дъртак на име Елеазар. Той бил почитан от всичики за своите добродетели и ерудиция. Смятали го за един от най-главните законоучители. Началниците, поставяни от Антиох в Йерусалим, го принуждавали да яде свинско месо от жертвоприношението. Елеазар уверено отказвал да извърши заповедта, тъй като това месо било неразрешено от Мойсей, а да се съгласи някой да яде от него, се считало като доказателство за отказване от юдейския закон. Някои от приятелите му, жалейки за него, му казвали: “Ние скритом ще сменяем месото от жертвоприношението с друго, което можеш да ядеш, без да нарушиш закона. Ти се престори единствено, че сякаш ядеш от жертвоприношението и посредством това ще се избавиш от гибел.”
- Това ще бъде машинация и двуличие, неприлично за моята напреднала възраст – дал отговор Елеазар.
– Не ще ли дам аз посредством това пагубен образец на младите? Те ще помислят, че щом 90-годишният дъртак се отклонява в езичество, с цел да избави дребното останали свои дни, за какво и те да не могат по също подобен метод да спасят своя живот. Моята машинация ще ги съблазни и това ще опозори моята напреднала възраст. Освен това, в случай че аз избягна смъртното наказване от индивидите, то няма да се спася от ръката на Всевишния. Не, аз по-добре ще ида на гибел и ще дам на младите образец за неотстъпчивост, умирайки радостно за нашите свети закони.
Приятелите тогава оставили Елеазар. Те наричали горделивост и безумство неговата чистосърдечност и благородна неотстъпчивост. Дори му се разсърдили. А старецът бил предаден на жестоки мъчения. Пред гибелта си той извикал с висок глас: “На Господа Бога е известно, че аз имам опция да се спася от гибел, само че понасям жестоки премеждия с тялото си, а в душата си се веселя, загдето пострадвам за Него.”
Тъй починал светият дъртак, като оставил на своя народ образец на непоколебима неотстъпчивост. Тоя героичен образец скоро последвали седем момци, които били възпитаници на Елеазар. Те произлизали от рода на Макавеите. Понеже отказвали да ядат от езическите жертвоприношения, тези момци били доведени дружно с майка им при цар Антиох. Царят заповядал да ги бият грубо, като мислил посредством това да ги принуди да изпълнят волята му. “Какво искаш от нас? – му споделил най-големият брат. – Ние сме подготвени да умрем, само че не и да отстъпим от нашия закон.”
Разгневеният Антиох заповядал да отрежат на момъка езика, ръцете и нозете и да изпекат тялото му в нагорещена тава. Мъченикът с самообладание и неотстъпчивост понасял ужасното страдалчество. Майка му и братята му, които участвали при страшната гибел, се ободрявали един различен, като се готвели също за мъчения. “Господ Бог ни вижда – казвали те – и се радва на верността на Своите раби.”
Когато най-големият брат починал, извикали втория. Преди да го подложат на страдания попитали го, ще яде ли от езическите жертвоприношения. И той отказал. Тогава постъпили и с него, както с по-големият му брат. Пред гибелта си момъкът споделил на царя: “Ти ни лишаваш от тоя живот, жестокосърдни царю, само че Царят на света ще ни въкреси за безконечен живот, тъй като умираме за Неговия закон.”
Третият брат умерено дал да му отсекат членовете, като споделил: “От Господ ги получих и за Неговия закон ги давам, като се надявам отново да ги получа.” Царят и всички към него се чудели на мъжеството, с което и този момък понесъл най-ужасни мъчения.
Четвъртият брат, подложен на същите изтезания, споделил на Антиох: “По-добре е за умрем от индивиди и да имаме твърда вяра, че Бог ще ни възкреси. Но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот.”
Взели петия брат. “Ти имаш власт над нас, въпреки и самичък да си подложен на тление – споделил той на Антиох. – Но не мисли, че нашият жанр е зарязан от Бога. Почакай и ще видиш огромната Му мощ, по какъв начин Той ще накаже и тебе, и твоето поколение.”
Шестият брат, готвейки се за гибел, споделил на царя: “Не се заблуждавай на вятъра! Ние поносим това за себе си, тъй като съгрешихме пред нашия Бог. Ето за какво и станаха с нас почтени за удивление неща. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш срещу Бога!”
Майката на доблестните момци с неотстъпчивост гледала на техните премеждия и гибел. Пълна с пламенна религия и укрепена посредством мощ от горната страна, тя ги увещавала и насърчавала. “Деца мои – казвала им тя, - Творецът на света, Който ви е основал, милостно ще ви върне живота, който вие в този момент жертвате за Неговия закон.”
Антиох доста се гневял, че не могъл нито един от момците да склони да изпълнят волята му. Оставил жив единствено седмият брат. Той бил още момче. Царят го повикал и с клетва му заречен да го обсипе с блага и почести, в случай че извърши волята му. Но момъкът уверено отказал да промени на своя закон. Тогава Антиох се обърнал към майка му и й заповядал да склони сина си. Тя се добижила до момчето и по еврейски му споделила: “Синко, смили се над мене, която съм те родила и възпитавала! Погледай небето и земята и всичко по тях и човешкия жанр. Не пердах се от тоя палач, а бъди заслужен за братята си и приеми гибел, с цел да те придобие отново по благосклонност Божия с твоите братя.”
Докато майката още говорела, момъкът споделил на мъчителите: “Какво чакате вие? Няма да извърша заповедта на царя. Аз признавам закона, даден от Бога посредством Мойсей. А ти, царю, изтезател на юдеите, няма да се спасиш от ръката Господня! Ние страдаме поради нашите грехове, само че Господ, откакто ни изпита посредством злополучие, още веднъж ще се сдобри със Своите раби. Братята ми пострадаха за закона и получиха безконечен живот. А ти по Божия съд ще получиш заслужено наказване за твоята горделивост и свирепост. Аз, както и братята ми, драговолно поставям живота си за отеческите закони и апелирам Бога да се смили над Израиля! А ти измежду тествания и страдания ще бъдеш заставен да изповядаш, че нашия Бог е едничък същински Бог.”
В страшния си яд царят заповядал да подложат момъка на най-ужасни изтезания. Момъкът с неотстъпчивост понесъл всичко и с цялостна вяра в Господа приключил своя живот. След това и майката била подложена на страдания и гибел.
Св. Библия не ни дава имената на доблестните момци. Но античното църковно поверие запазило за тях следните имена: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел; а майка им се наричала Соломония.
Скоро по-късно Господ в своето състрадание прекратил бедствията на израилския народ. Доблестният мъж, по име Юда Макавей, недоволен срещу Антиох, разрушил войската му и очистил Йерусалим от кумири и езически жертвоприношения. А върху Антиох се изпълнило по изумителен метод пророчеството на св. мъченици. След неудачен поход към Персия той изискал да се избави посредством бягство. Но тогава разбрал за провалянето на войските си от Юда Макавей. Разярен, той се готвел да отмъсти на юдеите. Господ обаче го поразил със страшна болест: цялото му тяло се покрило със зловонни рани. Сред тежки премеждия Антиох познал същинския Бог и извикал: “Право е човек да се покорява на Бога и бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде еднакъв с Бога!” Болестта му траяла дълго. “Сънят бяга от очите ми – казвал той на приятелите си – и сърцето му е цялостно със тъга. До какво оскърбление, до какви страдания доживях аз, който бях прочут и уважаван от всички! Спомням си в този момент моите жестокости в Йерусалим, по какъв начин грабех от храма свещените съдове и предавах на гибел почтените юдеи. Сега аз признавам, че с това съм си навлякъл и бедствия и по тази причина умирам в непозната земя.”
Болестта на Антиох дотолкоз се засилила, че той бил в тежест и на себе си, и на своите близки, които едвам могли да търпят смрадта на раните му. Тогава той познал силата Господня и молел Бога за благосклонност. Обещал да украси Йерусалимския храм, самичък да одобри юдейската религия и на всички подвластни нему нации да възвестява Божията популярност и господство. Но Господ не приел моленията и обещанията, внушени не от обич и религия, а от религиозен боязън. И жестокият Антиох починал в страшни страдания надалеч от своята страна.
Страдание на светите ветхозаветни мъченици Елеазар духовник, седемте братя Макавеи, майка им Соломония и други с тях
Преди да стартираме описа за страданията на светите мъченици, чиито имена тук, на земята, са записани в Макавейските Книги, а на небето - в книгата на безконечния живот, подходящо е, във тип на малко встъпление, авансово да разкажем за смутовете в Иерусалим по това време и за гоненията на благочестивите иудеи, спазващи Божия закон. И едните, и другите първоначално били провокирани от властолюбивите иерусалимски първосвещеници; а когато, по допущение на ядосания Господ, иудеите попаднали под властта на езическите нации, тези безредици и гонения се усилили дотам, че светият град се извършил с кръв и Божията реликва - с низост.
Първото огромно и ужасно опустошение на Иерусалим, провокирано от Вавилонския цар Навуходоносор, било в дните на иудейския цар Седекия, за което се оповестява в житията на светите пророци Иеремия и Иезекиил. Седемдесет години по-късно опустошение иудеите, по Божието състрадание, се избавили от плен и се върнали в Иерусалим; в светия град още веднъж се появили прелестни сгради и още веднъж издигнатият Божий храм, сходно на първия, бил благолепно декориран.
Историята на завръщането от плен, обновлението на Иерусалим и храма е изложена в детайли в книгите на Ездра и Неемия. Числото на Божиите люде бързо се увеличавало, те скоро се разселили из цяла Палестина в същия порядък и съвсем по този начин многочислени, както и преди. Светият град, правилен на Божия закон, дълго време процъфтявал в благочестие, наслаждавайки се на мира под ръководството на своите първосвещеници князе. Те се употребили със популярност и почитание от всички, макар че се намирали под властта на езически царе.
Много езически царе и князе, бидейки идолопоклонници, почитали и Бога Израилев и изпращали в Иерусалим блага за храма Господен (2Мак. 3:2); те се отнасяли с изключително почитание към първосвещениците; да вземем за пример цар Александър Македонски, като видял излезлия да го посрещне първосвещеник Адда, му се поклонил до земята; влизайки в Иерусалим и в Божия храм, той принесъл блага и жертви на Господ Саваот.
По сходен метод постъпвали и други езически царе. Египетският цар Птоломей Филаделф изпратил голям брой блага в Иерусалим на храма Господен и написал на първосвещеник Елеазар, молейки го да му изпрати книгите на светото Писание и просветени мъже, които биха могли да преведат книгите от еврейски на гръцки език; приемникът на Птоломей Филаделф - Птоломей Филопатор, откакто победил сирийския цар Антиох Велики, пристигнал в Иудея и принесъл в Иерусалим, в храма Господен, благодарствена жертва на единия истинен Бог. Също и Антиох Велики, победил на собствен ред египтяните, пристигнал в Иерусалим, с цел да се поклони на истинния Бог; в светия храм той принесъл голям брой жертви с благодарствени молебствия и обилно обдарил първосвещеника и другите иудейски началници.
С такова почитание се употребили Иерусалим и Божият храм от езичниците; за това загатва и светото Писание, когато споделя, че самите царе почитали това място и прославяли църквата с драгоценни блага (Сравн. 2Мак. 3:2.). Подобно отношение към Иерусалим от страна на езичниците траяло до тогава, до момента в който неговите началници, пребъдвайки в боязън Божий, спазвали закона Господен, водейки богоугоден живот; а когато не запомнили Божия закон, те, както и преди, били сполетяни от многочислени бедствия. За начало послужило следното събитие.
В дните на праведния първосвещеник Симон, възхваляван в книгата на Иисуса, наследник Сирахов (Сир. 50:1), когато в Азия и Сирия царувал Селевк, наследник на Антиох Велики, в Иерусалим имало един мъж на име Симон, произхождащ от Вениаминовото коляно; на него било поръчано завеждането на съкровищата в храма, ръководството на църковните прислужници и началството над бойците, съставляващи църковната стража. Поради горделивост и злоба той постоянно проявявал опозиция против първосвещеника и предизвиквал безредици измежду народа; не понасяйки заканите и увещанията, които първосвещеникът постоянно бил заставен да му насочва, Симон замислил да стори зло освен на него, само че и на цялата черква. С тази цел той отишъл при военачалника на Сирия и Финикия Аполоний и му съобщил за църковните съкровища: Симон споделил, че в хранилището при храма се намират безчислени благосъстояния, където дружно с църковните съкровища се пазят безбройни съкровища, принадлежащи на целия народ, освен това добавил, че всички тези благосъстояния могат да преминат в ръцете на царя (2Мак. 3:5-6).
Аполоний предал известието на Симон на царя, отличаващ се с користолюбието си. Царят незабавно изпратил в Иерусалим пазителя на царските съкровища Илиодор с армия, с цел да отнесе упоменатите съкровища в царското вместилище. Когато Илиодор след идването си в Иерусалим почнал да изнася църковните благосъстояния и да граби парите, събрани и защитавани за изхранване на небогати и странници, вдовици и сираци, го постигнало Божието наказване, както в детайли споделя за това 3 глава на Втора книга Макавейска: той бил подложен на такова бичуване от страна на ангели, че едвам не починал, и заради това бил заставен да се върне при царя, без да е извършил заповедта му.
* Антиох IV Епифан, сирийски цар 176-164 година прочие Р.Хр., превзел престола след гибелта на брат си, се отличавал с безгранична горделивост (2Мак. 5:21; 9:8); той наричал себе си Бог и приел прозвището на олимпийския Зевс; той заповядвал всичките му подчинени да се покланят единствено на един господ - Олимпийския Зевс, с който се отъждествявал; т.е. в реалност Антиох заповядвал да се покланят на самия него като на Бог (2Мак. 6:7). Сред иудеите се намирали хора, склонни към езичество в гръцка форма; те представлявали особена партия в Иерусалим, която намирала поддръжка от страна на Антиох (1Мак. 1:11-15).
В 175 година благочестивият първосвещеник Ония бил отлъчен от своя брат Иисус, трансформирал името си на гръцкото Иасон, който купил от Антиох сана на първосвещеник и получил позволение да вкара гръцките игри, което още повече нараснало броя на изменниците на същинската вяра. Три години по-късно Иасон бил отлъчен от Менелай, който предложил по-висока цена за длъжността на първосвещеник, която удържал по най-низък метод: по този начин Менелай умъртвил Ония (2Мак. 4:23-50).
Антиох подхванал поход против Египет и към този момент се надявал напълно да го покори, само че бил спрян от клюки за нахлуване на римляните (в 168 г.). Между първия и втория поход против Египет Антиох ограбил Иерусалимския храм (1Мак. 1:21), а при окончателното си завръщане от Египет заповядал да анулират поклонението на Иехова, обрязването, почитането на съботата и разликата сред чисто и нечисто; да изгорят свещените книги; наредил да повдигнат олтари, на които, под опасността от гибел, всеки трябвало да принася жертва на Олимпийския Зевс (1Мак. 1:41; 2Мак. 5:24); на 15 хаслев в 168 година в храма бил подложен жертвеник на Олимпийския Зевс (2Мак. 6:2; 1Мак. 1:54) и на 25-ия ден от месец хаслев било осъществено първото жертвоприношение, на планината Гаризин било открито поклонение на Зевс (2Мак. 6:2).
Но мнозина оставали предани на своята религия, пренебрегвайки жестоките изтезания (1Мак. 1:52, 64; 2Мак. 6:7). Начело на правилните застанал духовник Мататия. В Модина, покрай Иопия, той умъртвил сирийския шеф пред езическия жертвеник, и почнало въоръженото въстание на иудеите.
Антиох решил да го потуши с военна сила; потребността от пари го предиздвикала да раздели войската си на две части; с едната половина самичък се отправил към източните провинции за събиране на налози (1Мак. 8:10; 2Мак. 3:34), а другата част предал под началството на Лисаний, който бил изцяло разрушен от Иуда Макавей, а иудеите завладели храма. На 25 хаслев, три години след осъществяването на първото езическо жертвоприношение, храмът бил очистен и осветлен с огромна церемониалност, при което било открито всяка година да се празнува празник за възпоминание на славния ден (1Мак. 4:59), получил названието “Празник Обновление” (Иоан 10:22).
Междувременно Антиох нямал огромен триумф на Изток; той се опитвал да ограби богатия храм на Нанея в Елимаида, само че бил пропъден от жителите и починал в 164 година в Таба след приемането на неприятни новини от Иудея (1Мак. 6:4).
Във Ветхия Завет Антиох се изобразява като съперник на Господа, Неговия народ и Завет (1 ак. 1:10), а в Новия - като предобраз на антихриста (Откр. 13:5).
Скоро по-късно цар Селевк бил погубен от своите приближени; негов правоприемник станал родният му брат Антиох, наименуван Епифан*, т.е. светъл; той се отличавал с още по-голяма развратеност от своя предходник. Някои по-често наричали Антиох Епимин, т.е. безразсъден: той безумно недоволен против истинния Бог и Неговия храм, явявайки се предобраз на бъдещия безбожник.
В Иерусалим се надигнали огромни безредици. Братът на първосвещеник Ония Иасон, желаейки да получи свещеноначалството, отишъл при царя и купил от него сана на първосвещеник за огромна сума пари. Желаейки да угоди на царя, този неподобаващ властолюбец изразил пред него любовта си към елинските цивилен закони, нрави и традиции и заречен да ги вкара измежду евреите: като получил за своите пари и обещания властта на първосвещеник, Иасон лишил от нея своя брат праведния Ония, и почнал на мястото на съществуващите у евреите положителни цивилен закони да вкарва езическите беззакония. В подножието на планината Сион той устроил места за зрелища, учебни заведения, в които се изучавали гръцките метафизичен учения, устроил и палестри за игри на младежите. Иасон дори въвел, макар директната възбрана от закона, обществени домове в светия град, където безнаказано се вършело прелюбодеяние; тези непотребни домове се посещавали най-много от младежите, учащи се на елинските изкуства.
Въвеждайки елинското нечестие в Иерусалим, Иасон отвърнал мнозина от истинното богопочитание, тъй че дори свещениците оставяли Божия храм поради зрелищата, надбягванията, битките и другите езически игри и всевъзможни безчинства (2Мак. 4:7-14). Още повече от тях се увличали младите и неукрепнали в закона: те възхвалявали елинските закони и традиции и забравяйки Божия закон, елементарно се скланяли към нечестие. А хората, твърди в закона и същински благочестиви, виждайки вършещите се в Иерусалим беззакония, не можели да не въздишат за потъпкването на завета Господен и оскверняването на светия град; те оплаквали и своите сънародници, вървящи след слепия водач Иасон, който от славолюбие оставил Бога и Неговия закон, продал отеческото благоверие и дал измежду Божия народ толкоз мотиви за сексапил и проваляне.
Иасон се употребил от своята нелегално добита власт три години, след което бил изпъден от различен, сходен на него, властолюбец и последовател на елинското нечестие - Менелай; по този начин Иасон самичък трябвало да претърпи това, което в миналото предизвикал на своя брат, праведния Ония. Менелай дал на царя повече пори, за което получил властта на първосвещеник; откакто изгонил Иасон, той постигнал посредством нечестивия царски придворен и насилствената гибел на предходния първосвещеник, праведния Ония.
Но и Менелай не останал първосвещеник за дълго: първосвещеническата власт му била отнета от брат му Лисимах, който дал на царя още повече пари; Менелай, сходно на Иасон, също бил изпъден. Лисимах бил погубен от народа за кражба на църковни съсъди и пари. Менелай, желаейки да отмъсти за гибелта на брат си, купил от царя правото да накаже иерусалимците със гибел и доста от тях, напълно почтени, лишил от живот, и наред с това още веднъж получил от царя властта на първосвещеник (2Мак. 4:23-50).
Подобни вълнения и безредици в Иерусалим, умножаването на езическото нечестие с всеки изминат ден и откритото извършване на беззакония прогневили Господа и се доближил Неговият правоверен съд, въздаващ на всекиго съгласно делата. Явило се дивно предсказание, предизвестяващо за бъдещия Божий яд върху града: във въздуха видели полкове бойци, облечени в златни облекла и с шлемове на главите; бойците, седящи на коне, влизали в борба между тях, държейки в ръцете си голи мечове и копия; някои от тях се посичали едни други с мечове, други вдигали нагоре копия и щитове, трети пускали стрели едни против други, - с една дума правели всичко, което нормално се прави по време на сражение; от броните и оръжията излизал огнен искра (2Мак. 5:2-3).
Това ужасно, предизвикващо смут привидение, траяло четиридесет дни. Жителите на Иерусалим били обхванати от огромен боязън и недоумение; всеки от тях несъзнателно се питал: какво може да е това?
В това време в Иерусалим пристигнало лъжливо уведомление, че царят е умрял в борба с египтяните; тогава той фактически бил отишъл на война в Египет. Най-благочестивите иерусалимци се радвали, тържествували и се веселяли, предполагайки, че злият и греховен цар в действителност е умрял. Но когато станало известно, че той е жив и се връща от Египет в Сирия, те решили повече да не му се подчиняват и да не му заплащат данък; и заради това се приготвили за битка с него.
Като разбрал за това, царят бил обладан от люта гняв и тръгнал с войските си към Иерусалим; иерусалимците затворили вратите пред него, само че не могли да окажат задоволително мощна опозиция, тъй като сред самите обсадени зародили различия: склонилите се към елинското нечестие, измежду тях изключително лъжепървосвещеникът Менелай, хранели положително разположение към царя. Като завладял града благодарение на войските си, царят заповядал да избиват без прошка освен всички срещнати по улиците, само че да влизат и в къщите, с цел да убиват мъже, дами, старци, юноши и младенци; за три дни цифрата на убитите достигнало осемдесет хиляди; вързаните и хвърлени в тюрма били четиридесет хиляди; съвсем толкоз били дадени на бойците като пленници. В гордостта си царят, предводителстван от предателя на отечеството и закона Менелай, се осмелил да влезе в Божия храм; тук той взел златния олтар, златния светилник, златните кадилници и всички драгоценни съсъди, принесени в подарък от царете за накичване на храма, взел и завесата, венците и други златни декорации, и откритото от него прикрито злато и сребро. Като опустошил и осквернил Божия храм, разрушил града и го извършил с кръв и ридания, царят се върнал в Антиохия, а в Иерусалим и по цяла Иудея Антиох оставил за измъчване на израилтяните мъчители, още по-жестоки от него самия (2Мак. 5:5-22).
След известно време Антиох разпратил по цялото царство декрет, съгласно който всичките му жители, без разлика в народността, да изповядват дружно с него едни и същи гръцки богове и да се придържат към едни и същи гръцки закони. Не единствено всички езичници се съгласили да изпълнят този декрет, само че дори и доста от иудеите му се подчинили: те принесли жертви на идолите и осквернили съботата. Не доста дни след издаването на указа царят изпратил от Антиохия в Иерусалим един от своите съветници - дъртак, родом атинянин, с предписание да принуди всички евреи да се отрекат от отеческите закони, да се поклонят на идолите и да ядат идоложертвено месо; той му дал особена заповед да принуждава евреите да ядат свинско месо, неразрешено от закона. Заедно с това Антиох заповядал да трансформира храма Господен в идолско капище: да сложи в него идола на Юпитер и да го назова храм на Юпитер Олимпийски.
Изпратеният от царя консултант, съпроводен от армия, пристигнал в Иерусалим и пристъпил към осъществяване на царската заповед: той осквернил храма Господен, поставяйки в него идоли, на които принасял мерзки жертви, принуждавайки към това и Божиите люде. Много от евреите, нямащи душевна неотстъпчивост, побързали да принесат жертви на идолите; а тези от тях, които се отличавали с неотстъпчивост във вярата, бягали в горите и в пустините, и тук, спасявайки се от страдания и пазейки себе си от сквернотите на езическото служение, се криели в пещери и пропасти.
Останалите в града били хванати и с тъга в душата били принуждавани, подчинявайки се на насилието, да отиват на рождения ден на царя и на други езически празници да принасят жертви на идолите; които не желали да се подчиняват, били подлагани на мъчения (2Мак. 6:1-9). Всички поданици на Иерусалим били обхванати от огромен боязън, така че никой не се осмелявал намерено да се назова иудеин, да чества съботния ден, да обрязва децата си, и въобще да извършва предписанията на Моисеевия закон: пред очите на всички стояли бъдещите страдания и гибел.
По това време на изпратения от царя било донесено, че две дами иудейки са обрязали по своя закон родените от тях младенци. Тогава мъчителят заповядал да заловен тези дами, да завържат децата за гърдите им и да ги водят за оскърбление из града; след това ги хвърлили от градската стена; по този начин майките с младенците починали с мъченическа гибел. Като разбрал и за някои иудеи, че се събират в околните до града пещери за празнуване на съботата, мъчителят заповядал да бъдат изгорени с огън (2Мак. 6:10-11).
Светите Макавеи. Източник: vatopaidi.wordpress.comСлед това бил заловен един от първите книжници, духовник на име Елеазар, човек към този момент изнемощял, декориран със седини и прекомерно благообразен на вид; всички го знаели като един от първите законоучители в Иерусалим; той бил един от седемдесет и двамата тълковници, превели светото Писание от еврейски език на гръцки на египетския цар Птоломей Филаделф.
За страданията на този почтен отец в светото Писание се споделя следното.
Когато завели Елеазар при мъчителя и заставяйки го да яде, почнали принудително да поставят в устата му свинско месо, само че той приел по-добре да почине със славна мъченическа гибел за Божия закон, в сравнение с посредством нарушаването му да резервира безчестния и прогневяващ Бога живот. Така Елеазар по своя воля се предал на мъки; по пътя той плюел, заради това, че бил заставен с уста да се допре до нечистото месо; с това давал образец на другите богобоязливи иудеи, които също заплашвала гибел за спазването на Божия закон, научавайки ги на дело, че не трябва да правят грях поради запазването на земния си живот, не трябва от обвързаност към него да прогневяват Бога с нарушение на Неговия закон.
Някои от езичниците, от дълго време познаващи Елеазар, жалейки го, скрито му донесли вместо свинско друго месо, незабранено от закона, и му споделили на ухото:
- Вземи това и го яж пред всички вместо свинското и по този начин ще избегнеш тъгите и гибелта.
Но благоразумният и благоверен дъртак, без да се замисля, им дал отговор:
- По-скоро ще се съглася да отида в пъкъла, в сравнение с да прогневя моя Господ с нарушаването на Неговия свят закон, и не трябва аз, достигналият такава напреднала възраст, да лицемеря за сексапил на доста млади: когато видят, че правя това, което ме съветвате, ще кажат: “Ето, Елеазар, към този момент в дълбока напреднала възраст, остави античния закон на отците ни поради закона на езичниците” и поради моята лицемерна постъпка и те ще правят отстъпка от истинния Бог и ще погинат, виждайки моя пример; от обич към краткотрайния живот ще стартират да презират Божия закон и да се скланят към езическото нечестие, а аз ще посрамя старостта си, явявайки се провинен за гибелта на толкоз души. Ако избегна тъгите от хората, няма да избегна наказващата Божия десница нито в земния живот, нито след смъртта; по-добре да умра в този момент, и умирайки твърдо, без да падам духом при мъченията за светия закон, да украся с геройство седините си и да оставя на младите добър образец за подражателство.
При тези думи на свети Елеазар го повели на изтезание и тези, които изначало изразявали състрадание към него, в този момент, след думите му, пламнали от яд и гняв.
По време на жестоките мъчения, когато Божият духовник към този момент се приближавал към гибелта от тежките рани, той простенал и се обърнал към Господа:
- Господи, Който имаш напълно познание и си доброжелателен към всички, Ти знаеш и това, че аз, имайки опция да се избавя от гибел, с наслада и обич одобрявам жестоките рани, предавайки на тежки мъчения тялото си: тъй като пострадвам за възхваляване на Твоето свято име.
Като споделил това, той приключил живота си, оставяйки посредством гибелта си освен на младите, само че и на всички иудеи образец на геройство (2Мак. 6:18-31). Разказаното в свещените книги за страданията на свети Елеазар се добавя и от следното поверие: след нечовечен побой налели в ноздрите му мощен оцет, издаващ отвратителна миризма, и по-късно го хвърлили в огън - а той, като се помолил на Господа Бога да одобри мъченията и гибелта му като жертва за целия еврейски народ, предал духа си.
След мъченическата гибел на свети Елеазар били хванати дружно с майка си седем братя; защото принадлежали към благороден жанр, те били изпратени за изпитване при самия цар в Антиохия. Тук, макар директната възбрана от закона, царят ги заставял да ядат свинско месо, което се считало за очевиден знак на оттегляне от Господ Саваот, в Когото вярвали евреите, и прилепяване към нечестието на елините, към което се скланяли боящите се от страдания иудеи.
Споменатите седем братя, възпитаници на потърпевшия иерусалимски духовник и преподавател Елеазар, добре помнели неговите директиви и пребъдвали непоколебими в благочестието: те не се подчинявали на царя и за нищо не се съгласявали да престъпят закона. За това те били подложени на дълги мъчения, удари с бичове и волски жили. За техните премеждия и безбоязнено безстрашие пред мъчителя светото Писание във Втора книга Макавейска (2Мак. гл. 7) споделя следното.
Един от братята, най-възрастен от всички, приемайки върху себе си задължението да дава отговор, споделил на царя:
- За какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме подготвени по-скоро да умрем, в сравнение с да престъпим отеческите закони.
Тогава царят мощно се разгневил и заповядал да нагорещят тави и котли. Когато това било изпълнено, незабавно заповядал да отрежат езика на юношата, който дал отговор да одерат кожата му и да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им. Лишения от всички членове, само че още дишащ страдалец царят заповядал да занесат на кладата и да го опекат в тава; а когато от тавата се носела мощна миризма, братята дружно с майката се увещавали един други мъжествено да претърпят гибелта и казвали:
- Господ Бог вижда и в действителност ще се умилостиви над нас, както Моисей е възвестил в песента си пред народа: “ще се умилостиви и над Своите раби”.
Когато първият починал, извели на оскърбление втория брат и като одрали кожата от главата му дружно с космите, го питали ще яде ли (свинско месо), преди да са почнали да го мъчат, отсичайки елементи от тялото му. А той, отговаряйки на родния си език, споделил: не. Затова и той претърпял същите мъчения, както и първият, и при последното си издихание споделил:
- Ти, мъчителю, ни лишаваш от този живот, само че Царят на света ще възкреси за безконечен живот нас, умрелите за Неговия закон.
След това бил положен на оскърбление третият брат и когато му поискали езика, той незабавно го подал, като без боязън протегнал и ръце, и мъжествено споделил:
- От небето съм ги получил и за Неговите закони не ги скърбя, и от Него се надявам да ги получа още веднъж.
Сам царят и ония, които били с него, били изумени от мъжеството на младежа, който не считал страданията за нищо. След него терзали и мъчили по същия метод и четвъртия брат. Бидейки покрай гибелта, той казвал:
- За умиращия от индивиди е въжделено да разпорежда вяра на Бога, че Той отново ще го оживи; само че за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот.
След това довели и почнали да мъчат петия брат. Той погледнал към царя и споделил:
- Имайки власт над хората, ти самичък, подложен на тление, правиш каквото искаш, само че не мисли, че нашият жанр е зарязан от Бога. Почакай и ще видиш огромната Му мощ, по какъв начин Той ще накаже тебе и твоето семе.
После довели шестия брат, който, готвейки се за гибел, споделил:
- Не се заблуждавай на вятъра: ние поносим това за себе си, тъй като съгрешихме пред нашия Бог, по тази причина и с нас станаха неща, почтени за удивление (тоест гонението и мъчението на иудеите). Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш срещу Бога.
Светите Макавеи. Източник: svetosavlje.org.Но най-достойна за удивление и за славна памет била майката, която, гледайки по какъв начин седемте й синове били умъртвени в един ден, благодушно търпяла това с вяра на Господа. Изпълнена с доблестни усеща и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчавала всеки от синовете си на родния език и им казвала:
- Аз не зная по какъв начин сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дихание и живот; не посредством мене се е образувал съставът на всеки от вас. И Творецът на света, Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, отново милостно ще ви даде дихание и живот; тъй като вие не щадите сами себе си за Неговите закони.
А Антиох, мислейки, че го презират, и
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ