Красиво мъжко име черпи днес заради светец, построил манастир в Лесновската планина
Днес Православната черква уважава паметта на преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар. Св. Герасим, патр. Александрийски
Преп. Гавриил Лесновски е един от тримата почитатели на св. Иван Рилски. Преп. Гавриил построил манастир в Лесновската планина. После се уединил и живял в безмълвие 30 години. Починал на 15 януари.
Заради него през днешния ден имен ден честват всички мъже, които носят името Гаврил.
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски
Св. Гавриил Лесновски. Детайл от мозайка на една от вратите на Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " в СофияПреподобни Гавриил Лесновски е един от тримата велики почитатели на рилския пустинножител св. Иван Рилски. Той е живял през ХІ – ХІІ век. Роден е в с. Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от богати родители българи и получил положително обучение. Когато станал на възраст, родителите му го сгодили за невяста от добър жанр. Скоро обаче годеницата му умряла. Тогава той постъпил в манастир и приел монашество.
С наследството, което получил от родителите си, Гавриил построил манастир с черква на името на св. Архангел Михаил в Лесновската планина, Северна Македония, покрай настоящия град Кратово. Преподобният отец събрал монаси, сложил им свещеник, а самия той се уединил в планината на пустинножителство и безмълвие, като се подвизавал по този начин 30 години. После той се завърнал в своя манастир и умрял на 15 януари.
Тридесет години след гибелта на преподобни Гавриил един съветски духовник на име Йосиф в град Средец (София) - по подстрекателство на светеца – се отправил към мястото, където преподобният се подвизавал, намерил гроба му, разкрил нетленните му мощи, положил ги в ковчег и ги дал за молитвено поклонение на вярващите.
Много години светите мощи на преподобния Гавриил почивали в Лесновския манастир и правили голям брой чудеса. Навярно в ХІІІ век някой от българските царе на Асеновата династия ги пренесъл в своята столица Търново и ги положил в църквата " Св. Апостоли " на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 година " там те лежали даже до момента и дават излекуване ".
След османското настъпление в България следите на светите мощи на преподобния Гавриил Лесновски се губят. Основаният от него манастир по-късно бил наименуван на негово име и станал значимо книжовно средище.
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски
Св. Иоаким Осоговски, Св. Гавриил Лесновски и Св. Прохор Пшински. Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики почитатели на рилския пустинножител свети Иоан, дружно с преподобните Прохор Пшински и Иоаким Осоговски. Той живял през XIXII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които в началото били бездетни, та той се явил като Божие снизхождение към тях след доста молебствия и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ доста бързо процъфтяващ: за малко време изучил " всичките трудове " и то освен на един, а на доста езици. Евангелската книга нито за час не изпускал от ръцете си.
Св. Гаврил ЛесновскиКато станал на възраст, родителите му го сгодили за девственица от добър жанр. Но той по никакъв начин не желаел това и молел Бога денонощно да резервира девството му. Тази мощна молитва му помогнала да победи разните пристрастености. По Божие снизхождение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си огромно благосъстояние, отишъл в манастир и станал духовник. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), покрай настоящия град Кратово, построил манастир и черква в името на свети архангел Михаил, събрал монаси, сложил им свещеник и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, като се подвизавал там в безсънни бдения и денонощни молебствия, и като изпитал жестоките изкушения на демоните. А Бог в отговор на неговата религия, обич и героизъм още тогава го удостоил с дара на чудотворната берекет...
Веднъж при него в неговото усамотение попаднал инцидентно един козар, който го заварил на молитва. Той паднал пред нозете му и го молил за следното... Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът извършил поръчението, стадото му оздравяло и той пристигнал да благодари на преподобния. Така претърпял той на това място 30 години. После се завърнал в манастира и там умрял на 15 януари.
Св. Гаврил ЛесновскиТялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явил три пъти на един съветски духовник Иосиф, който живеел в Средец (София) и който бил човек преклонен и сдържан от всевъзможни всемирски неща, жизнен в молитва и пост, и изобщо богоугоден. След първото привидение монахът си помислил да не би да е някаква дяволска машинация. Но като се повторило и потретило, той се видял заставен да открие това привидение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено признание и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги сложили в църквата, с цел да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.
Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновти се излекували... Имало в Кратово един доста богат арменец, който нямал други деца с изключение на една щерка, чиято дясна ръка била суха. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия момент оздравяла ръката й. Също по този начин при мощите се излекувало от мръсен дух детето на един болярин. " Изцеления течаха от светите мощи като река. И доста години беше тишина. "
Но когато турците нахлули в Балканския полуостров и почнали да го завоюват, Българският патриарх от Търново пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България и ги положил в църквата " Свети Апостоли " на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 година " там те лежат даже до през днешния ден и раздават изцеления ". Но след турското настъпление в България и рухването на Търново в турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наименуван на негово име и станал значимо книжовно средище.
Преп. Гавриил Лесновски е един от тримата почитатели на св. Иван Рилски. Преп. Гавриил построил манастир в Лесновската планина. После се уединил и живял в безмълвие 30 години. Починал на 15 януари.
Заради него през днешния ден имен ден честват всички мъже, които носят името Гаврил.
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски
Св. Гавриил Лесновски. Детайл от мозайка на една от вратите на Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " в СофияПреподобни Гавриил Лесновски е един от тримата велики почитатели на рилския пустинножител св. Иван Рилски. Той е живял през ХІ – ХІІ век. Роден е в с. Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от богати родители българи и получил положително обучение. Когато станал на възраст, родителите му го сгодили за невяста от добър жанр. Скоро обаче годеницата му умряла. Тогава той постъпил в манастир и приел монашество.
С наследството, което получил от родителите си, Гавриил построил манастир с черква на името на св. Архангел Михаил в Лесновската планина, Северна Македония, покрай настоящия град Кратово. Преподобният отец събрал монаси, сложил им свещеник, а самия той се уединил в планината на пустинножителство и безмълвие, като се подвизавал по този начин 30 години. После той се завърнал в своя манастир и умрял на 15 януари.
Тридесет години след гибелта на преподобни Гавриил един съветски духовник на име Йосиф в град Средец (София) - по подстрекателство на светеца – се отправил към мястото, където преподобният се подвизавал, намерил гроба му, разкрил нетленните му мощи, положил ги в ковчег и ги дал за молитвено поклонение на вярващите.
Много години светите мощи на преподобния Гавриил почивали в Лесновския манастир и правили голям брой чудеса. Навярно в ХІІІ век някой от българските царе на Асеновата династия ги пренесъл в своята столица Търново и ги положил в църквата " Св. Апостоли " на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 година " там те лежали даже до момента и дават излекуване ".
След османското настъпление в България следите на светите мощи на преподобния Гавриил Лесновски се губят. Основаният от него манастир по-късно бил наименуван на негово име и станал значимо книжовно средище.
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски
Св. Иоаким Осоговски, Св. Гавриил Лесновски и Св. Прохор Пшински. Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики почитатели на рилския пустинножител свети Иоан, дружно с преподобните Прохор Пшински и Иоаким Осоговски. Той живял през XIXII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които в началото били бездетни, та той се явил като Божие снизхождение към тях след доста молебствия и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ доста бързо процъфтяващ: за малко време изучил " всичките трудове " и то освен на един, а на доста езици. Евангелската книга нито за час не изпускал от ръцете си.
Св. Гаврил ЛесновскиКато станал на възраст, родителите му го сгодили за девственица от добър жанр. Но той по никакъв начин не желаел това и молел Бога денонощно да резервира девството му. Тази мощна молитва му помогнала да победи разните пристрастености. По Божие снизхождение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си огромно благосъстояние, отишъл в манастир и станал духовник. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), покрай настоящия град Кратово, построил манастир и черква в името на свети архангел Михаил, събрал монаси, сложил им свещеник и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, като се подвизавал там в безсънни бдения и денонощни молебствия, и като изпитал жестоките изкушения на демоните. А Бог в отговор на неговата религия, обич и героизъм още тогава го удостоил с дара на чудотворната берекет...
Веднъж при него в неговото усамотение попаднал инцидентно един козар, който го заварил на молитва. Той паднал пред нозете му и го молил за следното... Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът извършил поръчението, стадото му оздравяло и той пристигнал да благодари на преподобния. Така претърпял той на това място 30 години. После се завърнал в манастира и там умрял на 15 януари.
Св. Гаврил ЛесновскиТялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явил три пъти на един съветски духовник Иосиф, който живеел в Средец (София) и който бил човек преклонен и сдържан от всевъзможни всемирски неща, жизнен в молитва и пост, и изобщо богоугоден. След първото привидение монахът си помислил да не би да е някаква дяволска машинация. Но като се повторило и потретило, той се видял заставен да открие това привидение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено признание и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги сложили в църквата, с цел да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.
Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновти се излекували... Имало в Кратово един доста богат арменец, който нямал други деца с изключение на една щерка, чиято дясна ръка била суха. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия момент оздравяла ръката й. Също по този начин при мощите се излекувало от мръсен дух детето на един болярин. " Изцеления течаха от светите мощи като река. И доста години беше тишина. "
Но когато турците нахлули в Балканския полуостров и почнали да го завоюват, Българският патриарх от Търново пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България и ги положил в църквата " Свети Апостоли " на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 година " там те лежат даже до през днешния ден и раздават изцеления ". Но след турското настъпление в България и рухването на Търново в турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наименуван на негово име и станал значимо книжовно средище.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ