Три красиви имена черпят днес, почитаме светец, известен като Началникът на общежитието
Днес православната черква отдава респект на Свети Теодосий Велики. Той дълго живял в пещера и се отдал на непрестанна молитва и непрестанно богосъзерцание.
Той пръв въвел общежитийната форма на монашеския героизъм и по тази причина е наименуван " шеф на общежитието ".
Светията самичък измивал раните на страдащите в неговите лечебни заведения и помагал за обслужването на разнообразните просители и поклонници.
Св. Теодосий бил заровен във Витлеемската пустиня.
Заради невероятния му живот през днешния ден мотив да почерпят имат всички с имената Богдан, Богдана и Теодосий.
Житие на преподобния наш отец Теодосий Велики
Преподобният Теодосий бил роден в селището Могарион в Кападокия от благочестивите родители Проересий и Евлогия, които го възпитали в благоприличие и книжно образование. Когато момчето пораснало и добре изучило Божественото Писание, заповядано му било да чете богослужебните книги в църквата и той бил сладкогласен и умел читател като никой различен. Той четял поучителни слова за изгода на слушателите, само че още повече изгода извличал за себе си. Като се вслушвал в думите на Господа, Който повелява на Авраам да излезе от своята земя и от своя жанр (Бит. 12:1), и в Евангелието убеждава да оставим поради безконечния живот татко, майка и братя (Мат. 19:29), Теодосий се възпламенявал духом и желаел да остави всичко, с цел да последва Христа по тесния и печален път. Размишлявайки за това, той се молел на Бога:
- " Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще вървя в Твоята истина " (Пс. 85:11).
(1) Евтихий, наказан от IV Вселенски събор, учел, че Иисус Христос има единствено едно естество - Божественото, до момента в който светата Църква постоянно е изповядвала, че в Иисус Христос има две неслети и неразделни естества - Божествено и човешко. Диоскор бил Александрийски патриарх, почитател на учението на Евтихий, което се опитвал да утвърди на събора от 449 година
(2) Тоест дявола и неговите прислужници, които прелъстяват към зловерие и нечестие. Изразът е заимстван от Иоан. 10:12.
После, упълномощил упованието си на Бога, той отишъл в Иерусалим. Това станало към края на царуването на Маркиан, когато в Халкидон бил призован Четвъртият космополитен събор (през 451 година, бел.ред.) срещу Диоскор и Евтихий (1). Докато бил в Антиохия, блаженият Теодосий поискал да види преподобния Симеон Стълпник и да се сподоби с благословията и молитвите му. Когато пристигнал при неговия дирек, чул гласа на преподобния:
- Добре пристигнал, дребосъче Божий Теодосий!
Теодосий се учудил, че оня, който в никакъв случай не го е виждал и не го познава, го назовава по име, паднал на колене и се поклонил на прозорливия отец. После по негова покана се качил на стълба и паднал в честните му нозе. А той прегърнал и целунал боговдъхновения младеж и му предсказал, че ще бъде овчар на словесните овци и мнозина ще избави от крадеца (2), предсказал му и още доста други неща, благословил го и го изпратил. Укрепен от благословията на преподобния и като имал светите му молебствия вместо ментор и страж, Теодосий пристигнал в Иерусалим. Това станало по времето на патриарх Ювеналий. Той посетил всички свети места и се помолил на гроба Господен в храма на Възкресение. В себе си размишлявал какъв живот да поеме оттук насетне - дали монашески, или общежителен, дружно с други, които търсят избавление? И стигнал до убеждението, че не е безвредно да се отдаде на мълчание в усамотение, когато още не се е научил по какъв начин да се бори с лукавите духове. " Ако никой от царските воини не е толкоз неблагоразумен, че още некомпетентен и необразован, при започване на военната си работа да се хвърли в самия център на борбата, тогава по какъв начин аз - размишлявал светецът, - чиито ръце още не са навикнали на оръжие и война, още непрепасан със мощ свише, ще дръзна самичък, в отшелничество, да се изправя срещу началствата, управляващите и светоуправниците на тъмнината на тоя век, срещу поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12)? Трябва първо да се причисля към светите подвижници и да се поуча от опитните отци по какъв начин да се боря с невидимите врагове, а след това, след време, ще събера и плодовете, които дава уединението и безмълвието. " Като решил по този начин благоразумно - тъй като наред с другите добродетели имал и напълно здравомислие и дарба добре да обмисля всичко - той почнал да си търси ментор.
(3) Древна кула в Иерусалимската цитадела, до портите към Яфа.
(4) На гръцки - катизма или катизматна черква. Тя се намирала по средата на пътя сред Иерусалим и Витлеем.
По това време най-прочут измежду отците, живеещи в Иерусалим и покрайнините му, бил един дъртак на име Логин, който имал килия край Давидовата кула (3). Затворен в нея, той усърдно събирал сладкия мед на добродетелта. Блаженият Теодосий отишъл при него и сложил начало на монашеските си писания. Той се привързал към стареца с цялата си душа и се учел от него на добродетел, тъй като преподобният бил популярен със словото и житието си. След много дълго време, въпреки и срещу волята си, той се преселил на едно място, наречено " ветхото седалище " (4). Това станало по следната причина. Една благочестива жена, почтена вдовица и служителка на Христа, на име Гликерия, основала там черква в името на Пречистата Богородица и старателно молела преподобния Логин да пусне Теодосий да живее при новосъздадената черква. Макар ученикът да не желал да се разделя със своя отец, по негова заповед се преселил там. Скоро слухът за добродетелта му се популяризирал на всички места. Защото добродетелта озарява оня, който я има, по този начин, както запалената свещ осветява носещия я през нощта. При блажения почнали да идват хора за душевна изгода и да се събират искащи да станат подражатели на неговия живот.
След като живял там известно време, той почнал да скърби за неналичието на покой, тъй като не понасял човешката популярност и мълва. Той се отдръпнал в една планинска пещера: в нея, съгласно античното поверие, пренощували тримата влъхви, които пристигнали при Христа във Витлеем с блага и се завърнали в страната си по различен път (Мат. 2:1, 2). Преподобният Теодосий се преселил там от " ветхото седалище ". Това станало по особеното Божие устроение, с цел да бъде издигната на това място преславна лавра и при Христос да се съберат полкове от духовни воини.
Като сменил местожителството си, блаженият трансформирал и живота си и поел по най-тесния път. Желанието му било постоянно да извършва Господните заповеди, той бил толкоз налегнат от Божествената обич, че насочвал всичките си душевни сили не към сегашното, а единствено и само към Създателя Бог, с цел да Го обича с цялата си душа, с цялото си сърце и мисъл, и с цел да демонстрира тази обич на дело, в телесни писания и подвизи, които мъчно могат да се опишат. Молитвата му била непрестанна, всенощна, сълзите се изливали от очите му като потоци. Постът му бил безграничен: тридесет години въобще не вкусвал самун, а се хранел единствено с фурми, зеленчуци или пустинни треви и корени, само че толкоз малко, че да не почине от апетит. Когато нямал и това, тъй като в пустинята мъчно се намирала храна, той се хранел единствено с костилките на фурмите, размекнати във вода, а душата си насищал непрекъснато с Божието слово и вътрешно съзерцаване на Бога. С живота си просиял като светла звезда и се прочул измежду жителите на Палестина, тъй като " не може се укри град, който стои точно на планина " (Мат. 5:14). Някои от тези, които обичали добродетелта, идвали при него и предпочитали пустинническия живот с него пред суетата на града.
Отначало преподобният имал седем възпитаници. Той знаел, че за начинаещите в живота по Бога няма нищо по-полезно от това, да помнят гибелта - а това се назовава и с право се счита за същинско любомъдрие - и заповядал на учениците си да изкопаят гроб, та като го гледат, да се научат да помнят за гибелта и постоянно да я имат пред очите си. Когато гробът бил подготвен, преподобният пристигнал да го види, застанал над него и споделил на учениците си като че на смешка, а в действителност с душевните си очи, виждайки бъдещето:
- Ето, рожби, гробът е подготвен. Няма ли да се откри измежду вас някой, който да е подготвен за гибелта?
Един от учениците му, на име Василий, иерей по ранг, преди другите паднал по очи пред стареца и помолил да го благослови да почине и да бъде заровен в този гроб.
- Благослови, отче - споделил той, - аз да вляза в този гроб, та пръв от братята, които се поучават за гибелта, да стана труп.
Старецът извършил молбата му и заповядал да се прави помен за живия Василий съгласно чина за поменаване на умрелите на третия, деветия и четиридесетия ден. Когато поменът приключил, без никаква болежка умрял и блаженият Василий. Той като че задремал сладостен сън и минал при Господа. Четиридесет дни след погребението му старецът го видял да се явява измежду братята по време на богослужението и да пее дружно с тях. Той се помолил на Бога да се отворят очите и на останалите, с цел да го видят и те. Като го видял, един от братята, на име Аетий, от наслада се хвърлил да го прегърне, само че Василий незабавно станал незабележим. Когато си отивал, той споделил високо:
- Спасявайте се, отци и братя, спасявайте се, а мене към този момент няма да можете да видите тук!
Това било първото удостоверение за добродетелта на преподобния Теодосий - той имал подобен възпитаник, който по негово напътствие бил подготвен да одобри гибелта и след телесната гибел се оказал жив душевно, по думите на Господа в Евангелието: " който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее " (Иоан. 11:25). Даруваната на стареца берекет се проявявала по доста разнообразни способи, както ще забележим от неговото житие.
Наближавал празникът на Христовото Възкресение. Учениците на светия, които по това време били към този момент дванадесет, скърбели, че за празника нямат нито самун, нито масло и въобще нищо за ястие. Но най-вече скърбели за това, че на този пресветъл празник не могат да отслужат Божествена литургия, тъй като нямат нито просфора, нито вино, и по тази причина би трябвало да се лишат от причестяване със светите Тайни. Неколцина от тях скритом роптаели срещу преподобния. А той, без подозрение, надявайки се на Бога, заповядал на братята да украсят Божествения олтар и да не скърбят:
- Онзи - споделил той, - Който в древността нахрани Израил в пустинята и след това насити с малко самун доста хиляди души, ще се погрижи и за нас, тъй като нито силата Му е отслабнала, нито ревността Му в промисъла за света е намаляла - Той е Един и Същи Бог во веки.
Така с вяра говорел преподобният и думите му незабавно се сбъднали. Както в древността пред Авраам в гъстака се появил овен, подготвен за жертва (Бит. 22:13), по този начин и този благословен дъртак по Божия промисъл получил всичко належащо. При залез слънце в пещерата пристигнал един боголюбец, който докарал от вкъщи си храна за пустинните постници и просфори и вино за Божествените тайнства. Тогава учениците на блажения се зарадвали и разбрали с каква берекет се е сподобил техният дъртак от Бога. Те радостно отпразнували Пасхата, а донесената храна им стигнала до Петдесетница. После тя свършила и братята още веднъж скърбели, измъчвани от апетит. По това време един богат човек правел доста дарения на всички палестински обители. Той не изпращал помощ единствено на Теодосиевата обител, тъй като се намирала в пещера и той не знаел за нея. Братята молели отеца да заяви на този покровител за себе си, та и те като другите обители да получават от него лепта за прехранване. Преподобният не желаел да става прочут на който и да било в света и се надявал не на хората, а на Бога, Който отваря ръката си и насища всичко, що живее по снизхождение (Пс. 144:16). Той утешавал учениците си и ги учел търпеливо да чакат Божията благосклонност, като се уповават на Този, Който храни всяка гладна душа: в случай че Той дава храна на добитъка " и на дребните вранчета, които викат към Него " (Пс. 146:9), няма да лиши от нужното и рационалните словесни твари. Докато утешавал малодушните братя, при тях пристигнал един човек, който водел магаре, натоварено с доста храна. Той превозвал товара за друго място, само че когато стигнал Теодосиевата пещера и желал да я подмине, животното спряло и не помръднало от мястото си - въпреки господарят му да го биел, то останало неподвижно като камък. Човекът схванал, че магарето стопира по Божия воля и се удържа от невидима мощ, ослабил мотивите и го пуснал да върви където желае. А то, като че ли водено от невидима ръка, тръгнало право към обителта на преподобния Теодосий. Човекът видял Господнята благословия и грижата Му за Своите раби и дал всичката храна на преподобния и неговите възпитаници. Оттогава те престанали да изпадат в безволие и се стараели да бъдат ревнители на твърдата религия и вяра на своя преподобен отец в Бога.
Братята всеки ден ставали от ден на ден, тъй като благодатта, преизпълнила светия отец, привличала към себе си доста души, които обичали добродетелта като рационални кошути, жадуващи духовните потоци (Пс. 41:2). Идвали и значително сановници и богати хора, с цел да живеят при него. Пещерата станала тясна за толкоз доста монаси. Братята отишли при преподобния и почнали да го молят да основе към пещерата манастир и да устрои необятна ограда за словесните овци.
- Не се грижи, отче - казвали те, - с какви средства ще бъде издигнат манастирът. Само заповядай и нашите ръце ще са задоволителни, с цел да осъществим това дело.
Като видял, че го приканват да стане овчар на многочислено стадо, светият схванал, че безмълвието му ще бъде нарушено, и се смущавал от разнообразни намерения. От една страна, той не желал да остави безмълвието, което като нелицемерна майка дарува доста берекет, а, от друга, считал грижата за братята за значимо дело, тъй като човек не трябва да живее единствено за себе си, само че доста повече за близък си, по образеца на Самия Христос Господ, Който събрал възпитаници, станал овчар на словесните овци и положил душата си за тях. Преподобният Теодосий недоумявал какво да избра: дали безмълвието, или грижата за спасението на братята, и мисълта му се скланяла ту към едното, ту към другото. Какво направил най-после? Той упълномощил всичко на Бога, Който може да съедини и едното, и другото за обща изгода, та да не изгуби и плода на безмълвието, и да не се лиши от премия за управлението на братята. Защото животът на монаха се укрепява не в уединението на тялото, а посредством твърдостта в положителното и мира на сърцето. Преподобният държал в мозъка си и пророчеството на свети Симеон Стълпник, който му предсказал, че ще стане овчар на словесните овци. Той оставил всичко на Божия промисъл и се молел на Господ да открие дали Му е угодно да се основе манастир и с отлично предсказание да уточни мястото, където да бъдат положени основите на обителта. Той взел кадилница, напълнил я със студени въглени, поставил тамян и тръгнал из пустинята, като се молел по този начин:
" Боже, уверил Израил с доста велики чудеса и убедил с разнообразни знамения Своя ласкател Моисей да одобри бремето на началството над Твоите раби, трансформирал жезъла в змия и хубавичко ръка поразил с проказа, а след това направил я още веднъж здрава (Изх. 4:3-7); обърнал водата в кръв и след това още веднъж във вода (Изх. 7:20), дал на Гедеон предсказание на успеха върху руното (Съд. 6:37-38), Творецо и Вседържителю на всичко, Който Си дал на Езекия личбата, че ще го изцелиш, като Си върнал сянката 10 стъпала обратно (4Цар. 20:1-11, сравн. Ис. 38:7, 8); Ти, Който Си чул молитвите на Илия и Си пратил огън от небето, с цел да се извърнат нечестивите, и Си запалил дърва и жертви, камъни и вода (3Цар. 18:38).
Ти и в този момент си същият Бог! Чуй Твоя раб и покажи мястото, където ще Ти е угодно да издигна Твой свят храм и да устроя обител за Твоите раби, моите възпитаници. Посочи мястото, като заповядаш на тези въглени да пламнат сами за Твоя популярност, та мнозина да познаят и научат истината.
И обикалял места, които изглеждали най-удобни за построяването на манастир. Той отишъл надалеч в пустинята, само че въглените останали студени в кадилницата, до момента в който не достигнал мястото, наречено Кутила, на брега на Солено море. Когато видял, че въглените не се разгарят и желанието му не се извършва, решил да се върне назад. Той към този момент наближил пещерата и внезапно от кадилницата се посочил ароматен пушек, а въглените се разгорели мощно. Светият схванал, че това е мястото, на което по Божие снизхождение би трябвало да построи обителта, посочено не с думи, а с огън. Учениците му незабавно се заловили за работа: те положили основите, построили черква, килии и ограда и скоро, благодарение на Всевишния, издигнали просторна обител.
Лаврата на преподобния Теодосий се прочула и популяризирала и в нея бил открит общежителен живот. Господ дарувал на обителта обилие, та живеещите в нея освен да могат да се обогатяват с духовните благосъстояния на положителните каузи, само че и да не бъдат лишени от нужното за тялото. Там намирали утешение освен монаси, само че и миряни, странници и пришълци, нищи и сироти, заболели и немощни. Защото преподобният бил доброжелателен, филантроп и милосърден, за всички бил грижлив отец, общителен другар, старателен раб и чиновник, като очиствал язвите и струпеите на болните, умивал кръвта им, давал им да пият със своите ръце и им служел. Той показвал огромна обич и към идващите от всички страни, гощавал ги, успокоявал ги и ги снабдявал с всичко належащо. Преподобният бил всеобщо пристанище и амбулатория, дом и угощение, общо богатство за болните, страдащите, голите и странниците. Всички се утешавали с неговата обич, доброта и благотворителност и той не презрял никого. Служещите на трапезата в обителта забелязвали, че от време на време се случвало да подават по 100 обяда дневно: толкоз филантроп и страннолюбив бил преподобният отец. Бог, Който е Любов (Иоан. 4:8), като виждал любовта на Своя ласкател към ближните, благословил манастира му, тъй че и дребното храна в него невидимо се умножавала и насищала безчет хора.
Веднъж в Палестина настъпил апетит и на Цветница пред вратите на манастира се събрали доста нищи и небогати, с цел да получат нормалната лепта. Учениците се натъжили, че нямат толкоз храна и споделили за това на блажения. А той ги погледнал с яд, укорил ги за неверието и споделил:
- По-скоро отворете портите, с цел да влязат всички!
Нищите и бедните влезнали и седнали.
Преподобният заповядал на учениците да им дадат самун, а те отишли в хлебопекарната скръбни, тъй като не се надявали да намерят нещо. Но когато отворили вратите, видели, че вътре е цялостно с самун, тъй като ръката на Промислителя за всички - Бог, я напълнила поради вярата на своя раб. Братята възхвалили Бога за това знамение и се удивили на великото очакване на своя авва в Господа.
Друг път, на празника на Успение на Пречистата Богородица, в манастира още веднъж пристигнали доста хора и храната отново не достигала. Преподобният Теодосий вдигнал очи към небето и благословил няколко дребни хляба. После заповядал те да бъдат раздадени и хората се наситили, тъй като Бог ги умножил, както в миналото петте хляба (Мат. 14:21; Лук. 9:14), тъй че всеки си взел даже за из път, колкото му било нужно. Братята събрали в кошници останалите къшеи, изсушили ги на слънце и се хранели още дълго време. Често в обителта идвали толкоз доста хора, че изглеждало, като че ли и кладенецът няма да стигне, с цел да пие народът, само че неоскъдняващите ръце на Хранителя на всички - Бог, насищали всички.
Преподобният устроил доста странноприемници и разнообразни лечебни заведения - една за монасите, една за миряните и една за началстващите и остарелите в писания. Освен това посещавал и отшелниците в планините и пещерите, грижел се за тях като татко за децата си. Той им доставял потребното за тялото и душата, като учел, наставлявал и избавял мнозина от сатанинското обезчестяване.
Тъй като братята в обителта му били от разнообразни народности и езици, той устроил и други църкви, та всеки на своя език да слави Бога. Така в огромната черква на Пречистата Богородица били гърците, в друга черква - иверийците (Тоест родом от Иверия, настояща Грузия, бел.ред.), в трета - арменците, и те седем пъти дневно пеели правилото на своите езици, съгласно Давидовия правилник: " Седем пъти дневно Те популяризирам за орисите на Твоята истина " (Пс. 118:164), а за болните имало обособена черква. По време на причастяването с пречистите Тайни те се събирали в огромната черква, в която пеели гърците, и всички се причастявали дружно. Чедата на преподобния отец, които той възродил духовно, възпитал в отеческо напътствие и насочил към добродетелта, били шестстотин деветдесет и трима. Мнозина от тях станали пастири в други манастири, откакто се научили на положително ръководство от осъществявания с духовна премъдрост и разсъдък свети Теодосий. Той водел стадото си не като наказвал с скиптър, а като възпитавал със слово - словото, " със сол подправено " (Кол. 4:6), което трогвало душата, прониквало до дълбочината на вътрешните мисли. Но преподобният учел и с дело, показвайки образец за паството си. Затова, когато с милувка увещавал някого, той бил заплашителен за мнозина, и когато изобличавал, бил общителен и деликатен. Удивително било, че въпреки и да не бил академик в светската мъдрост и не бил умел в гръцките книги, той излагал поученията толкоз обширно, че с него не можел да се съпостави никой, стар над книгите и в съвършенство изучил ораторското изкуство. Защото светият учел не от човешката мъдрост, а от Божията берекет, скрито вещаеща към него като към втори Иеремия: " Ето, Аз турих Моите думи в устата ти " (Иер. 1:9). В душеполезните си беседи казвал по нещо от себе си, а друго вземал от апостолските съчинения, отеческите завещания и постническите слова на Василий Велики, на чийто живот подражавал и чиито богомъдри трудове изключително обичал. От многото му поуки ще приведем по памет следното:
" Умолявам ви, братя, поради любовта на нашия Господ Иисус Христос, Който е предал Себе си поради нашите грехове, дано се погрижим най-сетне за душите си, да поскърбим за суетата на предишния живот и да поревнуваме за бъдещия, за популярност на Бога и Неговия Син. Нека не обитаваме в сегашната си леност и разслабление, прекарвайки днешния ден в отчаяние и отлагайки началото на положителните каузи за на следващия ден, с цел да не се окажем пред Съдията на нашите души без положителни каузи, да не бъдем прогонени от чертога на насладата, да не оплакваме на вятъра и безнадеждно неприятно претърпяното време и да не ридаем тогава, когато няма да има изгода от разкайване. Днес е удобното време, през днешния ден е денят за избавление. Сегашният век е век за смирение, а бъдещият - за въздаяние, в този момент е време да действаме, а тогава - да получим премията, в този момент да поносим, а тогава - да се утешим. Сега Бог е асистент на тези, които оставят неприятния път, а тогава ще бъде заплашителен Съдия на човешките каузи, думи и намерения, от Който не може нищо да се скрие. Днес се любуваме на Неговото дълготърпение, а на следващия ден ще познаем Неговото правораздаване, тъй като едни ще възкръснат за безконечни страдания, а други - за безконечен живот, и всеки ще получи съгласно делата си. Дълго ли ще се бавим да се подчиним на Христа, Който ни зове в Своето небесно царство? Не е ли време да се опомним? Не е ли време да се обърнем от суетния живот към Евангелското съвършенство? Как ще посрещнем страшния и ужасяващ ден Господен, когато тези, които стоят от дясната Му страна (Мат. 25:34) и са покрай Него, по положителни каузи ще влязат в Царството Небесно, а тези, които са от лявата страна (Мат. 25:41), тъй като нямат положителни каузи, ще бъдат хвърлени в огнената геена и безконечната мрачевина където ще бъде рев и скърцане със зъби? Казваме, че желаем Царството небесно, а не желаеме да се погрижим да го придобием. Без да се потрудим за осъществяването на Господнята заповед, заради суетата на нашия разум, се надяваме да бъдем почетени наедно с тези, които са се борили срещу прегрешението даже до гибел. "
Като поучавал учениците си по този начин, преподобният ги подбуждал към пределна ревнивост за спасението. Макар и да бил мирен по манталитет, там, където се вършело принуждение над благочестието, той бил сходен на горящ огън, на посичаща брадва или на непобедимо бойно оръжие.
[5) Анастасий I Дикор, или Тракиец, царувал от 491 до 518 година
[6) Безглавите (на гр. акефали) били еретици от VI в., почитатели на Север Александрийски. Те не признавали нито епископите, нито свещениците, нито тайнствата и представлявали последна партия на монофизитите.
[7) Една литра била равна почти на 320 година
По това време царувал Анастасий (5), който наследил властта след Лъв Велики и Зенон. Отначало царуването му приличало на сладък парадайс, само че след това се оказало поле на гибелта. Той станал сходен на пастирите, които разпиляват и губят стадото си и поят овците с мътна вода, тъй като се прелъстил от ереста на Евтихий и безглавия Север (6) и смущавал с нея Божията Църква. Анастасий отхвърлил Халкидонския Четвърти космополитен събор на светите отци, прогонил православните епископи от престолите им, а еретиците сложил на техните места и съумял да склони към единодушие със себе си мнозина от православните - едни със закани, а други с почести и блага. С лъстивото си лукавство той дръзнал да се допре и до преподобния Теодосий. Царят се опитал да го изкуши, като му пратил тридесет литри (7) злато, с цел да храни и облича бедните и за потребностите на болните, само че в действителност се стараел да завоюва разположението на преподобния, чийто съвет и разсъдък следвала цяла Палестина. Великият отец схванал лукавството му, само че като орела, който лети в облаците и е недосегаем и недостижим, по-скоро самичък можел да улови своя ловджия. Той не се отказал от златото, с цел да не се покаже като неразумно презиращ вярата на царя и да не му дава мотив да се гневи. Освен това се надявал с милостинята, която можел да подаде със златото, да изпроси от Господа милостта да настави царя по пътя на истина. Но милостинята нямала никакъв триумф, тъй като златото не било пратено откровено, а с коварство. Царят сметнал, че в лицето на свети Теодосий ще има собствен съидейник, само че очакванията му били напразни.
Дошло време, когато той почнал посредством пратеници да желае от преподобния да изповядал вярата съгласно учението на Евтихий и Север. Преподобният събрал всички пустинници и като мъж мощен и лидер на духовните воини, твърдо недоволен срещу еретическото зловерие, а на царя дал отговор със следното обръщение:
[8) Първият (Никейски) Вселенски събор се състоял през 325 година
[9) Третият Вселенски събор се състоял в Ефес през 431 година
[10) Несторий бил Константинополски архиепископ (428-431 г.) и както Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуестийски изопачавал православното обучение за метода, по който са съединени двете естества в Иисус Христос. Той учел, че от Пресвета Дева Мария по натурален метод се родил не Богочовек, а човек, на който не били непознати пристрастеностите и минусите. Според това обучение Божеството се съединило с индивида Иисус по-късно, когато той дефинитивно се утвърдил в положителното.
" Царю! Ако ни следва или да живеем нечестиво, като последваме безглавите и се лишим от свободата си, или да умрем почтено, следвайки истинните догмати на светите отци, знай, че избираме гибелта, тъй като не одобряваме новите догмати, а следваме законите на нашите отци. Онези, които настояват нещо друго, благочестиво отхвърляме и проклинаме и не ще приемем по насила никого, ръкоположен от безглавите. Да не става това, Христе! Ако пък се случи нещо сходно, като призовем за очевидец на истината Бог, хулен от тях, ще се противим до гибел. С наслада ще поставим душите си за отечеството и за православието, даже да забележим светите места загиващи в огън. Защото каква изгода има да се назовават свети, в случай че светинята бива поругавана от еретиците? По никакъв метод няма да се решим освен да кажем, само че даже и да помислим нещо, несъгласно със светите Вселенски събори. Първият от тях е декориран от триста и осемнадесет отци, които се събрали срещу Арий (8), и като предали окаяния на анатема, го отсекли от тялото на църквата, тъй като отчуждавал Сина от съществото на Отца по естество и вкарвал догматите на неправата религия. Вторият събор по Божие подстрекателство се събрал в Цариград срещу Македоний, който хулил Светия Дух. Третият се състоял в Ефес (9) срещу сквернословния и греховен Несторий, похулващ възприетата от Пречистата Дева плът на Христа (10). После в Халкидон се събрали шестстотин и тридесет богоносни отци, които изповядали вярата според с първите събори и пояснили казаното на тях. Те отсекли от свещеното тяло на Църквата окаяния и злочестив Евтихий, дружно с Диоскор, утвърдили апостолската религия и отлъчили от Църквата всеки, който мислел обратно на нея. Ако се противопоставяме на тези събори, дано се възпламени огън в нас, дано срещу нас бъде изваден меч, дано ни застигне най-люта гибел и даже, в случай че е допустимо, дано тя ни споходи безчет пъти. Никога няма да отстъпим от същинското благочестие и няма да оскверним с отменяне това, което доблестно са приели отците. Свидетели за това дано бъдат техните писания и подвизи, поети за вярата. Крепко и непроменяемо ще пазим всичко, дружно с тези, които считат за богатство да последват Христа и нас. Нека " Божият мир, който надвишава всеки разум " (Фил. 4:7), да бъде страж и ментор на твоята страна. "
С това обръщение преподобният ясно посочил своята огромна ревнивост в благочестието. Като го прочел, царят се засрамил, смирил се и до време прекратил гоненията срещу православните. Той дал отговор със примирение, обвинявайки други за църковните безредици.
" Човече Божий - писал той, - не носим виновност за тези нововъведения. Дръзновено призоваваме като очевидец всевиждащото Божие око, че този ужас произтича от тези, на които прилича доста повече от другите да почитат в безмълвие догматите на вярата и съборите. Те пък желаят да се покажат по-високи един пред различен по слово и достолепие, по тази причина се атакуват взаимно и притеглят и нас. На твое преподобие е известно, че някои от монасите и клириците, които считат себе си за правомислещи, изричат тези съблазни, като се стараят, както казахме, да покажат своето предимство. "
Но царят се смирил не за дълго и скоро още веднъж недоволен срещу православието. Отново на всички места, дори в светия град Иерусалим, били оповестени постановленията му, отхвърлящи светите събори, изключително Халкидонския. И още веднъж духовният боец, преподобният Теодосий, въпреки и в преклонни години, посочил младежки жар. Докато всички мълчали и мнозина от боязън изявявали единодушие, преподобният отишъл в Иерусалим и застанал на амвона в основната черква, откъдето нормално свещениците се обръщали с наставление към народа. Той направил знак с ръка на всички да замълчат и провъзгласил:
- Който не уважава четирите Вселенски събора, както и четирите Евангелия, да бъде анатема!
С тези думи поразил народа като ангел и никой от неговите съперници не посмял да му възрази. После, като взел най-усърдните във вярата свои възпитаници, тръгнал да обикаля градове и селища, унищожавайки зловерието и утвърждавайки благочестието. Като научил за това, царят го осъдил на заточение - окаяният не знаел, че гибелта към този момент стои пред вратите му. Преподобният бил пратен на изгнание, а Анастасий скоро се лишил от краткотрайния живот. След гибелта му Христовият изповедник Теодосий дружно с други изгнаници за православната религия се завърнал в своята обител. До преподобния писали Феликс, свещеник на Рим, а също и Ефрем, свещеник Антиохийски, които го облажавали с доста похвали за ревността му, поради която претърпял заточение и даже бил подготвен да одобри гибелта. Но към този момент е време да преминем към описа за чудесата на светеца.
[11) Това бил параклис в по този начин наречения Мартириум, издигнат от Константин Велики. Животворящият Кръст се пазел там и в края на VI в. и годишно бил издиган на Велики Петък от Страстната Седмица. Параклисът се заключвал непрекъснато и ключът от него пазел специфичен презвитер, наименуван ставрофилакс (кръстохранител).
За провъзгласяването на злочестивата заповед на цар Анастасий в светия град Иерусалим били събрани всички отци от палестинските обители. Явил се, както казахме, и преподобният Теодосий с учениците си. Съборът се състоял на мястото, наречено Иератион (11). То било издигнато от Константин Велики седалище и там годишно ставало въздвижението на честния Господен Кръст.
Една жена имала заболели гърди и дълго страдала от заболяването, наричана " канкрум " (Или " канцер ", т.е. раково заболяване, бел.ред.), само че никой доктор не съумял да я изцели. Тя пристигнала в църквата и стояла в изнемога до светите отци. После се доближила до един от тях - това бил преподобния Исидор, след това свещеник на Сукийската обител, разказала му със сълзи за заболяването си и почнала да разпитва дали на събора участва преподобният Теодосий и по какъв начин наподобява той. Исидор й показал светеца. Тя се доближила и сходно на дамата, която страдала от кръвотечение и се изцелила, като докоснала края на Господнята дреха (Мат. 9:20-22), скрито докоснала монашеските одежди на преподобния и незабавно получила излекуване. Това не останало прикрито от свети Теодосий, който се обърнал към нея и споделил:
- Дерзай, дъще, тъй като моят Владика е споделил: " твоята религия те избави " (Мат. 9:22).
Блаженият Исидор бързо отишъл при дамата, с цел да види това знамение, и се убедил, че от неизлечимата язва не останала и диря.
След гибелта на цар Анастасий и завръщането си от заточението, светият отец имал бит да върви във Витлеем за молитва. Веднъж, като желаел да отдъхне от трудовете си, той се отбил по пътя в обителта на преподобния Маркиан. Преподобният с обич приел скъпия посетител, само че нямал с какво да го нагости, тъй като тогава не разполагал нито с самун, нито с пшеница. Те беседвали дълго за духовна изгода и когато пристигнало време за трапезата, Маркиан заповядал на учениците си да подготвят вариво и да им го дадат. А преподобният Теодосий, като видял бедността му, заповядал на своите възпитаници да извадят от торбите си хлябовете, взети за из път, и да ги сложат на трапезата. Преподобният Маркиан споделил на свети Теодосий:
- Прощавай, отче, че трапезата ни е нищожна, и не ни укорявай, че не ви предложихме самун, тъй като доста обедняхме и нямаме никакво зърно.
А дивният Теодосий погледнал брадата му и видял незнайно от кое място попаднало в нея пшенично зърно. Той деликатно го взел с ръка и споделил с усмивка:
- Ето го зърното. Защо казвате, че нямате пшеница?
Блаженият Маркиан с наслада го взел от ръцете му като някакво плодородно семе и заповядал да го отнесат в житницата, вярвайки, че по благословията на светия то ще донесе повече плод, в сравнение с равнищата. Така и станало. Преподобният си тръгнал, а когато на другата заран учениците поискали да влязат в житницата, едвам съумели да отворят вратите, тъй като тя била цялостна със зърно. Маркиан пратил да му оповестят за това знамение и да предадат благодарността му за умножаването на пшеницата.
А той дал отговор:
- Не аз, а ти отче, умножи пшеницата, тъй като това зърно беше в твоята брада.
Една знатна жена от Александрия пристигнала при преподобния дружно с дребния си наследник. Детето видяло отдалеко светия отец, показало го на майка си и възкликнало:
- Ето кой ме избави да не се удавя в кладенеца и ме държеше за ръката.
Майката паднала в нозете на преподобния и разказала следното:
- Синът ми играеше с връстниците си и по нехайство падна в един бездънен бунар. Ние мислехме, че се е пребил и се е удавил. Горчиво плакахме за него, тъй като взехме решение, че е починал, а след това спуснахме един човек, с цел да извади натрупа от кладенеца. Но намерихме детето живо на повърхността на водата. Когато изумени започнахме да го разпитваме по какъв начин е станало това, то ни сподели: " Един остарял духовник се яви, хвана ме за ръката и ме държеше над водата. " Аз взех детето си и в този момент обикалям градове и села, планини и пустини, с цел да открия този отец. Ето, преподобни отче, открих те и синът ми те позна, тъй като ти го избави от удавяне.
Друга жена страдала доста, тъй като раждала мъртви деца и освен това се мъчела тежко. Тя била и многодетна, и бездетна, тъй като раждала постоянно, само че децата й не оживявали. Жената със сълзи молела преподобния да се помоли за нея, с цел да облекчи жестоките й премеждия и да й помогне да се снабди с чадо. Тя молела, в случай че роди момче, преподобният да разреши то да бъде наречено с неговото име.
Преподобният се съгласил да извърши нейното предпочитание, помолил се старателно на Бога и когато пристигнало време дамата да ражда, тя към този момент не изпитвала предходните премеждия и родила леко. Детето било момче, оживяло и било наречено с името на преподобния. Когато пораснало, родителите го довели в обителта при светия отец и го посветили в монашеско служение на Бога. Също и една друга жена от Витлеем, чиито деца умирали и тя доста скърбяла, нарекла новороденото си с името на преподобния и по този начин опазила живота му. Момчето пораснало крепко и станало из
Той пръв въвел общежитийната форма на монашеския героизъм и по тази причина е наименуван " шеф на общежитието ".
Светията самичък измивал раните на страдащите в неговите лечебни заведения и помагал за обслужването на разнообразните просители и поклонници.
Св. Теодосий бил заровен във Витлеемската пустиня.
Заради невероятния му живот през днешния ден мотив да почерпят имат всички с имената Богдан, Богдана и Теодосий.
Житие на преподобния наш отец Теодосий Велики
Преподобният Теодосий бил роден в селището Могарион в Кападокия от благочестивите родители Проересий и Евлогия, които го възпитали в благоприличие и книжно образование. Когато момчето пораснало и добре изучило Божественото Писание, заповядано му било да чете богослужебните книги в църквата и той бил сладкогласен и умел читател като никой различен. Той четял поучителни слова за изгода на слушателите, само че още повече изгода извличал за себе си. Като се вслушвал в думите на Господа, Който повелява на Авраам да излезе от своята земя и от своя жанр (Бит. 12:1), и в Евангелието убеждава да оставим поради безконечния живот татко, майка и братя (Мат. 19:29), Теодосий се възпламенявал духом и желаел да остави всичко, с цел да последва Христа по тесния и печален път. Размишлявайки за това, той се молел на Бога:
- " Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще вървя в Твоята истина " (Пс. 85:11).
(1) Евтихий, наказан от IV Вселенски събор, учел, че Иисус Христос има единствено едно естество - Божественото, до момента в който светата Църква постоянно е изповядвала, че в Иисус Христос има две неслети и неразделни естества - Божествено и човешко. Диоскор бил Александрийски патриарх, почитател на учението на Евтихий, което се опитвал да утвърди на събора от 449 година
(2) Тоест дявола и неговите прислужници, които прелъстяват към зловерие и нечестие. Изразът е заимстван от Иоан. 10:12.
После, упълномощил упованието си на Бога, той отишъл в Иерусалим. Това станало към края на царуването на Маркиан, когато в Халкидон бил призован Четвъртият космополитен събор (през 451 година, бел.ред.) срещу Диоскор и Евтихий (1). Докато бил в Антиохия, блаженият Теодосий поискал да види преподобния Симеон Стълпник и да се сподоби с благословията и молитвите му. Когато пристигнал при неговия дирек, чул гласа на преподобния:
- Добре пристигнал, дребосъче Божий Теодосий!
Теодосий се учудил, че оня, който в никакъв случай не го е виждал и не го познава, го назовава по име, паднал на колене и се поклонил на прозорливия отец. После по негова покана се качил на стълба и паднал в честните му нозе. А той прегърнал и целунал боговдъхновения младеж и му предсказал, че ще бъде овчар на словесните овци и мнозина ще избави от крадеца (2), предсказал му и още доста други неща, благословил го и го изпратил. Укрепен от благословията на преподобния и като имал светите му молебствия вместо ментор и страж, Теодосий пристигнал в Иерусалим. Това станало по времето на патриарх Ювеналий. Той посетил всички свети места и се помолил на гроба Господен в храма на Възкресение. В себе си размишлявал какъв живот да поеме оттук насетне - дали монашески, или общежителен, дружно с други, които търсят избавление? И стигнал до убеждението, че не е безвредно да се отдаде на мълчание в усамотение, когато още не се е научил по какъв начин да се бори с лукавите духове. " Ако никой от царските воини не е толкоз неблагоразумен, че още некомпетентен и необразован, при започване на военната си работа да се хвърли в самия център на борбата, тогава по какъв начин аз - размишлявал светецът, - чиито ръце още не са навикнали на оръжие и война, още непрепасан със мощ свише, ще дръзна самичък, в отшелничество, да се изправя срещу началствата, управляващите и светоуправниците на тъмнината на тоя век, срещу поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12)? Трябва първо да се причисля към светите подвижници и да се поуча от опитните отци по какъв начин да се боря с невидимите врагове, а след това, след време, ще събера и плодовете, които дава уединението и безмълвието. " Като решил по този начин благоразумно - тъй като наред с другите добродетели имал и напълно здравомислие и дарба добре да обмисля всичко - той почнал да си търси ментор.
(3) Древна кула в Иерусалимската цитадела, до портите към Яфа.
(4) На гръцки - катизма или катизматна черква. Тя се намирала по средата на пътя сред Иерусалим и Витлеем.
По това време най-прочут измежду отците, живеещи в Иерусалим и покрайнините му, бил един дъртак на име Логин, който имал килия край Давидовата кула (3). Затворен в нея, той усърдно събирал сладкия мед на добродетелта. Блаженият Теодосий отишъл при него и сложил начало на монашеските си писания. Той се привързал към стареца с цялата си душа и се учел от него на добродетел, тъй като преподобният бил популярен със словото и житието си. След много дълго време, въпреки и срещу волята си, той се преселил на едно място, наречено " ветхото седалище " (4). Това станало по следната причина. Една благочестива жена, почтена вдовица и служителка на Христа, на име Гликерия, основала там черква в името на Пречистата Богородица и старателно молела преподобния Логин да пусне Теодосий да живее при новосъздадената черква. Макар ученикът да не желал да се разделя със своя отец, по негова заповед се преселил там. Скоро слухът за добродетелта му се популяризирал на всички места. Защото добродетелта озарява оня, който я има, по този начин, както запалената свещ осветява носещия я през нощта. При блажения почнали да идват хора за душевна изгода и да се събират искащи да станат подражатели на неговия живот.
След като живял там известно време, той почнал да скърби за неналичието на покой, тъй като не понасял човешката популярност и мълва. Той се отдръпнал в една планинска пещера: в нея, съгласно античното поверие, пренощували тримата влъхви, които пристигнали при Христа във Витлеем с блага и се завърнали в страната си по различен път (Мат. 2:1, 2). Преподобният Теодосий се преселил там от " ветхото седалище ". Това станало по особеното Божие устроение, с цел да бъде издигната на това място преславна лавра и при Христос да се съберат полкове от духовни воини.
Като сменил местожителството си, блаженият трансформирал и живота си и поел по най-тесния път. Желанието му било постоянно да извършва Господните заповеди, той бил толкоз налегнат от Божествената обич, че насочвал всичките си душевни сили не към сегашното, а единствено и само към Създателя Бог, с цел да Го обича с цялата си душа, с цялото си сърце и мисъл, и с цел да демонстрира тази обич на дело, в телесни писания и подвизи, които мъчно могат да се опишат. Молитвата му била непрестанна, всенощна, сълзите се изливали от очите му като потоци. Постът му бил безграничен: тридесет години въобще не вкусвал самун, а се хранел единствено с фурми, зеленчуци или пустинни треви и корени, само че толкоз малко, че да не почине от апетит. Когато нямал и това, тъй като в пустинята мъчно се намирала храна, той се хранел единствено с костилките на фурмите, размекнати във вода, а душата си насищал непрекъснато с Божието слово и вътрешно съзерцаване на Бога. С живота си просиял като светла звезда и се прочул измежду жителите на Палестина, тъй като " не може се укри град, който стои точно на планина " (Мат. 5:14). Някои от тези, които обичали добродетелта, идвали при него и предпочитали пустинническия живот с него пред суетата на града.
Отначало преподобният имал седем възпитаници. Той знаел, че за начинаещите в живота по Бога няма нищо по-полезно от това, да помнят гибелта - а това се назовава и с право се счита за същинско любомъдрие - и заповядал на учениците си да изкопаят гроб, та като го гледат, да се научат да помнят за гибелта и постоянно да я имат пред очите си. Когато гробът бил подготвен, преподобният пристигнал да го види, застанал над него и споделил на учениците си като че на смешка, а в действителност с душевните си очи, виждайки бъдещето:
- Ето, рожби, гробът е подготвен. Няма ли да се откри измежду вас някой, който да е подготвен за гибелта?
Един от учениците му, на име Василий, иерей по ранг, преди другите паднал по очи пред стареца и помолил да го благослови да почине и да бъде заровен в този гроб.
- Благослови, отче - споделил той, - аз да вляза в този гроб, та пръв от братята, които се поучават за гибелта, да стана труп.
Старецът извършил молбата му и заповядал да се прави помен за живия Василий съгласно чина за поменаване на умрелите на третия, деветия и четиридесетия ден. Когато поменът приключил, без никаква болежка умрял и блаженият Василий. Той като че задремал сладостен сън и минал при Господа. Четиридесет дни след погребението му старецът го видял да се явява измежду братята по време на богослужението и да пее дружно с тях. Той се помолил на Бога да се отворят очите и на останалите, с цел да го видят и те. Като го видял, един от братята, на име Аетий, от наслада се хвърлил да го прегърне, само че Василий незабавно станал незабележим. Когато си отивал, той споделил високо:
- Спасявайте се, отци и братя, спасявайте се, а мене към този момент няма да можете да видите тук!
Това било първото удостоверение за добродетелта на преподобния Теодосий - той имал подобен възпитаник, който по негово напътствие бил подготвен да одобри гибелта и след телесната гибел се оказал жив душевно, по думите на Господа в Евангелието: " който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее " (Иоан. 11:25). Даруваната на стареца берекет се проявявала по доста разнообразни способи, както ще забележим от неговото житие.
Наближавал празникът на Христовото Възкресение. Учениците на светия, които по това време били към този момент дванадесет, скърбели, че за празника нямат нито самун, нито масло и въобще нищо за ястие. Но най-вече скърбели за това, че на този пресветъл празник не могат да отслужат Божествена литургия, тъй като нямат нито просфора, нито вино, и по тази причина би трябвало да се лишат от причестяване със светите Тайни. Неколцина от тях скритом роптаели срещу преподобния. А той, без подозрение, надявайки се на Бога, заповядал на братята да украсят Божествения олтар и да не скърбят:
- Онзи - споделил той, - Който в древността нахрани Израил в пустинята и след това насити с малко самун доста хиляди души, ще се погрижи и за нас, тъй като нито силата Му е отслабнала, нито ревността Му в промисъла за света е намаляла - Той е Един и Същи Бог во веки.
Така с вяра говорел преподобният и думите му незабавно се сбъднали. Както в древността пред Авраам в гъстака се появил овен, подготвен за жертва (Бит. 22:13), по този начин и този благословен дъртак по Божия промисъл получил всичко належащо. При залез слънце в пещерата пристигнал един боголюбец, който докарал от вкъщи си храна за пустинните постници и просфори и вино за Божествените тайнства. Тогава учениците на блажения се зарадвали и разбрали с каква берекет се е сподобил техният дъртак от Бога. Те радостно отпразнували Пасхата, а донесената храна им стигнала до Петдесетница. После тя свършила и братята още веднъж скърбели, измъчвани от апетит. По това време един богат човек правел доста дарения на всички палестински обители. Той не изпращал помощ единствено на Теодосиевата обител, тъй като се намирала в пещера и той не знаел за нея. Братята молели отеца да заяви на този покровител за себе си, та и те като другите обители да получават от него лепта за прехранване. Преподобният не желаел да става прочут на който и да било в света и се надявал не на хората, а на Бога, Който отваря ръката си и насища всичко, що живее по снизхождение (Пс. 144:16). Той утешавал учениците си и ги учел търпеливо да чакат Божията благосклонност, като се уповават на Този, Който храни всяка гладна душа: в случай че Той дава храна на добитъка " и на дребните вранчета, които викат към Него " (Пс. 146:9), няма да лиши от нужното и рационалните словесни твари. Докато утешавал малодушните братя, при тях пристигнал един човек, който водел магаре, натоварено с доста храна. Той превозвал товара за друго място, само че когато стигнал Теодосиевата пещера и желал да я подмине, животното спряло и не помръднало от мястото си - въпреки господарят му да го биел, то останало неподвижно като камък. Човекът схванал, че магарето стопира по Божия воля и се удържа от невидима мощ, ослабил мотивите и го пуснал да върви където желае. А то, като че ли водено от невидима ръка, тръгнало право към обителта на преподобния Теодосий. Човекът видял Господнята благословия и грижата Му за Своите раби и дал всичката храна на преподобния и неговите възпитаници. Оттогава те престанали да изпадат в безволие и се стараели да бъдат ревнители на твърдата религия и вяра на своя преподобен отец в Бога.
Братята всеки ден ставали от ден на ден, тъй като благодатта, преизпълнила светия отец, привличала към себе си доста души, които обичали добродетелта като рационални кошути, жадуващи духовните потоци (Пс. 41:2). Идвали и значително сановници и богати хора, с цел да живеят при него. Пещерата станала тясна за толкоз доста монаси. Братята отишли при преподобния и почнали да го молят да основе към пещерата манастир и да устрои необятна ограда за словесните овци.
- Не се грижи, отче - казвали те, - с какви средства ще бъде издигнат манастирът. Само заповядай и нашите ръце ще са задоволителни, с цел да осъществим това дело.
Като видял, че го приканват да стане овчар на многочислено стадо, светият схванал, че безмълвието му ще бъде нарушено, и се смущавал от разнообразни намерения. От една страна, той не желал да остави безмълвието, което като нелицемерна майка дарува доста берекет, а, от друга, считал грижата за братята за значимо дело, тъй като човек не трябва да живее единствено за себе си, само че доста повече за близък си, по образеца на Самия Христос Господ, Който събрал възпитаници, станал овчар на словесните овци и положил душата си за тях. Преподобният Теодосий недоумявал какво да избра: дали безмълвието, или грижата за спасението на братята, и мисълта му се скланяла ту към едното, ту към другото. Какво направил най-после? Той упълномощил всичко на Бога, Който може да съедини и едното, и другото за обща изгода, та да не изгуби и плода на безмълвието, и да не се лиши от премия за управлението на братята. Защото животът на монаха се укрепява не в уединението на тялото, а посредством твърдостта в положителното и мира на сърцето. Преподобният държал в мозъка си и пророчеството на свети Симеон Стълпник, който му предсказал, че ще стане овчар на словесните овци. Той оставил всичко на Божия промисъл и се молел на Господ да открие дали Му е угодно да се основе манастир и с отлично предсказание да уточни мястото, където да бъдат положени основите на обителта. Той взел кадилница, напълнил я със студени въглени, поставил тамян и тръгнал из пустинята, като се молел по този начин:
" Боже, уверил Израил с доста велики чудеса и убедил с разнообразни знамения Своя ласкател Моисей да одобри бремето на началството над Твоите раби, трансформирал жезъла в змия и хубавичко ръка поразил с проказа, а след това направил я още веднъж здрава (Изх. 4:3-7); обърнал водата в кръв и след това още веднъж във вода (Изх. 7:20), дал на Гедеон предсказание на успеха върху руното (Съд. 6:37-38), Творецо и Вседържителю на всичко, Който Си дал на Езекия личбата, че ще го изцелиш, като Си върнал сянката 10 стъпала обратно (4Цар. 20:1-11, сравн. Ис. 38:7, 8); Ти, Който Си чул молитвите на Илия и Си пратил огън от небето, с цел да се извърнат нечестивите, и Си запалил дърва и жертви, камъни и вода (3Цар. 18:38).
Ти и в този момент си същият Бог! Чуй Твоя раб и покажи мястото, където ще Ти е угодно да издигна Твой свят храм и да устроя обител за Твоите раби, моите възпитаници. Посочи мястото, като заповядаш на тези въглени да пламнат сами за Твоя популярност, та мнозина да познаят и научат истината.
И обикалял места, които изглеждали най-удобни за построяването на манастир. Той отишъл надалеч в пустинята, само че въглените останали студени в кадилницата, до момента в който не достигнал мястото, наречено Кутила, на брега на Солено море. Когато видял, че въглените не се разгарят и желанието му не се извършва, решил да се върне назад. Той към този момент наближил пещерата и внезапно от кадилницата се посочил ароматен пушек, а въглените се разгорели мощно. Светият схванал, че това е мястото, на което по Божие снизхождение би трябвало да построи обителта, посочено не с думи, а с огън. Учениците му незабавно се заловили за работа: те положили основите, построили черква, килии и ограда и скоро, благодарение на Всевишния, издигнали просторна обител.
Лаврата на преподобния Теодосий се прочула и популяризирала и в нея бил открит общежителен живот. Господ дарувал на обителта обилие, та живеещите в нея освен да могат да се обогатяват с духовните благосъстояния на положителните каузи, само че и да не бъдат лишени от нужното за тялото. Там намирали утешение освен монаси, само че и миряни, странници и пришълци, нищи и сироти, заболели и немощни. Защото преподобният бил доброжелателен, филантроп и милосърден, за всички бил грижлив отец, общителен другар, старателен раб и чиновник, като очиствал язвите и струпеите на болните, умивал кръвта им, давал им да пият със своите ръце и им служел. Той показвал огромна обич и към идващите от всички страни, гощавал ги, успокоявал ги и ги снабдявал с всичко належащо. Преподобният бил всеобщо пристанище и амбулатория, дом и угощение, общо богатство за болните, страдащите, голите и странниците. Всички се утешавали с неговата обич, доброта и благотворителност и той не презрял никого. Служещите на трапезата в обителта забелязвали, че от време на време се случвало да подават по 100 обяда дневно: толкоз филантроп и страннолюбив бил преподобният отец. Бог, Който е Любов (Иоан. 4:8), като виждал любовта на Своя ласкател към ближните, благословил манастира му, тъй че и дребното храна в него невидимо се умножавала и насищала безчет хора.
Веднъж в Палестина настъпил апетит и на Цветница пред вратите на манастира се събрали доста нищи и небогати, с цел да получат нормалната лепта. Учениците се натъжили, че нямат толкоз храна и споделили за това на блажения. А той ги погледнал с яд, укорил ги за неверието и споделил:
- По-скоро отворете портите, с цел да влязат всички!
Нищите и бедните влезнали и седнали.
Преподобният заповядал на учениците да им дадат самун, а те отишли в хлебопекарната скръбни, тъй като не се надявали да намерят нещо. Но когато отворили вратите, видели, че вътре е цялостно с самун, тъй като ръката на Промислителя за всички - Бог, я напълнила поради вярата на своя раб. Братята възхвалили Бога за това знамение и се удивили на великото очакване на своя авва в Господа.
Друг път, на празника на Успение на Пречистата Богородица, в манастира още веднъж пристигнали доста хора и храната отново не достигала. Преподобният Теодосий вдигнал очи към небето и благословил няколко дребни хляба. После заповядал те да бъдат раздадени и хората се наситили, тъй като Бог ги умножил, както в миналото петте хляба (Мат. 14:21; Лук. 9:14), тъй че всеки си взел даже за из път, колкото му било нужно. Братята събрали в кошници останалите къшеи, изсушили ги на слънце и се хранели още дълго време. Често в обителта идвали толкоз доста хора, че изглеждало, като че ли и кладенецът няма да стигне, с цел да пие народът, само че неоскъдняващите ръце на Хранителя на всички - Бог, насищали всички.
Преподобният устроил доста странноприемници и разнообразни лечебни заведения - една за монасите, една за миряните и една за началстващите и остарелите в писания. Освен това посещавал и отшелниците в планините и пещерите, грижел се за тях като татко за децата си. Той им доставял потребното за тялото и душата, като учел, наставлявал и избавял мнозина от сатанинското обезчестяване.
Тъй като братята в обителта му били от разнообразни народности и езици, той устроил и други църкви, та всеки на своя език да слави Бога. Така в огромната черква на Пречистата Богородица били гърците, в друга черква - иверийците (Тоест родом от Иверия, настояща Грузия, бел.ред.), в трета - арменците, и те седем пъти дневно пеели правилото на своите езици, съгласно Давидовия правилник: " Седем пъти дневно Те популяризирам за орисите на Твоята истина " (Пс. 118:164), а за болните имало обособена черква. По време на причастяването с пречистите Тайни те се събирали в огромната черква, в която пеели гърците, и всички се причастявали дружно. Чедата на преподобния отец, които той възродил духовно, възпитал в отеческо напътствие и насочил към добродетелта, били шестстотин деветдесет и трима. Мнозина от тях станали пастири в други манастири, откакто се научили на положително ръководство от осъществявания с духовна премъдрост и разсъдък свети Теодосий. Той водел стадото си не като наказвал с скиптър, а като възпитавал със слово - словото, " със сол подправено " (Кол. 4:6), което трогвало душата, прониквало до дълбочината на вътрешните мисли. Но преподобният учел и с дело, показвайки образец за паството си. Затова, когато с милувка увещавал някого, той бил заплашителен за мнозина, и когато изобличавал, бил общителен и деликатен. Удивително било, че въпреки и да не бил академик в светската мъдрост и не бил умел в гръцките книги, той излагал поученията толкоз обширно, че с него не можел да се съпостави никой, стар над книгите и в съвършенство изучил ораторското изкуство. Защото светият учел не от човешката мъдрост, а от Божията берекет, скрито вещаеща към него като към втори Иеремия: " Ето, Аз турих Моите думи в устата ти " (Иер. 1:9). В душеполезните си беседи казвал по нещо от себе си, а друго вземал от апостолските съчинения, отеческите завещания и постническите слова на Василий Велики, на чийто живот подражавал и чиито богомъдри трудове изключително обичал. От многото му поуки ще приведем по памет следното:
" Умолявам ви, братя, поради любовта на нашия Господ Иисус Христос, Който е предал Себе си поради нашите грехове, дано се погрижим най-сетне за душите си, да поскърбим за суетата на предишния живот и да поревнуваме за бъдещия, за популярност на Бога и Неговия Син. Нека не обитаваме в сегашната си леност и разслабление, прекарвайки днешния ден в отчаяние и отлагайки началото на положителните каузи за на следващия ден, с цел да не се окажем пред Съдията на нашите души без положителни каузи, да не бъдем прогонени от чертога на насладата, да не оплакваме на вятъра и безнадеждно неприятно претърпяното време и да не ридаем тогава, когато няма да има изгода от разкайване. Днес е удобното време, през днешния ден е денят за избавление. Сегашният век е век за смирение, а бъдещият - за въздаяние, в този момент е време да действаме, а тогава - да получим премията, в този момент да поносим, а тогава - да се утешим. Сега Бог е асистент на тези, които оставят неприятния път, а тогава ще бъде заплашителен Съдия на човешките каузи, думи и намерения, от Който не може нищо да се скрие. Днес се любуваме на Неговото дълготърпение, а на следващия ден ще познаем Неговото правораздаване, тъй като едни ще възкръснат за безконечни страдания, а други - за безконечен живот, и всеки ще получи съгласно делата си. Дълго ли ще се бавим да се подчиним на Христа, Който ни зове в Своето небесно царство? Не е ли време да се опомним? Не е ли време да се обърнем от суетния живот към Евангелското съвършенство? Как ще посрещнем страшния и ужасяващ ден Господен, когато тези, които стоят от дясната Му страна (Мат. 25:34) и са покрай Него, по положителни каузи ще влязат в Царството Небесно, а тези, които са от лявата страна (Мат. 25:41), тъй като нямат положителни каузи, ще бъдат хвърлени в огнената геена и безконечната мрачевина където ще бъде рев и скърцане със зъби? Казваме, че желаем Царството небесно, а не желаеме да се погрижим да го придобием. Без да се потрудим за осъществяването на Господнята заповед, заради суетата на нашия разум, се надяваме да бъдем почетени наедно с тези, които са се борили срещу прегрешението даже до гибел. "
Като поучавал учениците си по този начин, преподобният ги подбуждал към пределна ревнивост за спасението. Макар и да бил мирен по манталитет, там, където се вършело принуждение над благочестието, той бил сходен на горящ огън, на посичаща брадва или на непобедимо бойно оръжие.
[5) Анастасий I Дикор, или Тракиец, царувал от 491 до 518 година
[6) Безглавите (на гр. акефали) били еретици от VI в., почитатели на Север Александрийски. Те не признавали нито епископите, нито свещениците, нито тайнствата и представлявали последна партия на монофизитите.
[7) Една литра била равна почти на 320 година
По това време царувал Анастасий (5), който наследил властта след Лъв Велики и Зенон. Отначало царуването му приличало на сладък парадайс, само че след това се оказало поле на гибелта. Той станал сходен на пастирите, които разпиляват и губят стадото си и поят овците с мътна вода, тъй като се прелъстил от ереста на Евтихий и безглавия Север (6) и смущавал с нея Божията Църква. Анастасий отхвърлил Халкидонския Четвърти космополитен събор на светите отци, прогонил православните епископи от престолите им, а еретиците сложил на техните места и съумял да склони към единодушие със себе си мнозина от православните - едни със закани, а други с почести и блага. С лъстивото си лукавство той дръзнал да се допре и до преподобния Теодосий. Царят се опитал да го изкуши, като му пратил тридесет литри (7) злато, с цел да храни и облича бедните и за потребностите на болните, само че в действителност се стараел да завоюва разположението на преподобния, чийто съвет и разсъдък следвала цяла Палестина. Великият отец схванал лукавството му, само че като орела, който лети в облаците и е недосегаем и недостижим, по-скоро самичък можел да улови своя ловджия. Той не се отказал от златото, с цел да не се покаже като неразумно презиращ вярата на царя и да не му дава мотив да се гневи. Освен това се надявал с милостинята, която можел да подаде със златото, да изпроси от Господа милостта да настави царя по пътя на истина. Но милостинята нямала никакъв триумф, тъй като златото не било пратено откровено, а с коварство. Царят сметнал, че в лицето на свети Теодосий ще има собствен съидейник, само че очакванията му били напразни.
Дошло време, когато той почнал посредством пратеници да желае от преподобния да изповядал вярата съгласно учението на Евтихий и Север. Преподобният събрал всички пустинници и като мъж мощен и лидер на духовните воини, твърдо недоволен срещу еретическото зловерие, а на царя дал отговор със следното обръщение:
[8) Първият (Никейски) Вселенски събор се състоял през 325 година
[9) Третият Вселенски събор се състоял в Ефес през 431 година
[10) Несторий бил Константинополски архиепископ (428-431 г.) и както Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуестийски изопачавал православното обучение за метода, по който са съединени двете естества в Иисус Христос. Той учел, че от Пресвета Дева Мария по натурален метод се родил не Богочовек, а човек, на който не били непознати пристрастеностите и минусите. Според това обучение Божеството се съединило с индивида Иисус по-късно, когато той дефинитивно се утвърдил в положителното.
" Царю! Ако ни следва или да живеем нечестиво, като последваме безглавите и се лишим от свободата си, или да умрем почтено, следвайки истинните догмати на светите отци, знай, че избираме гибелта, тъй като не одобряваме новите догмати, а следваме законите на нашите отци. Онези, които настояват нещо друго, благочестиво отхвърляме и проклинаме и не ще приемем по насила никого, ръкоположен от безглавите. Да не става това, Христе! Ако пък се случи нещо сходно, като призовем за очевидец на истината Бог, хулен от тях, ще се противим до гибел. С наслада ще поставим душите си за отечеството и за православието, даже да забележим светите места загиващи в огън. Защото каква изгода има да се назовават свети, в случай че светинята бива поругавана от еретиците? По никакъв метод няма да се решим освен да кажем, само че даже и да помислим нещо, несъгласно със светите Вселенски събори. Първият от тях е декориран от триста и осемнадесет отци, които се събрали срещу Арий (8), и като предали окаяния на анатема, го отсекли от тялото на църквата, тъй като отчуждавал Сина от съществото на Отца по естество и вкарвал догматите на неправата религия. Вторият събор по Божие подстрекателство се събрал в Цариград срещу Македоний, който хулил Светия Дух. Третият се състоял в Ефес (9) срещу сквернословния и греховен Несторий, похулващ възприетата от Пречистата Дева плът на Христа (10). После в Халкидон се събрали шестстотин и тридесет богоносни отци, които изповядали вярата според с първите събори и пояснили казаното на тях. Те отсекли от свещеното тяло на Църквата окаяния и злочестив Евтихий, дружно с Диоскор, утвърдили апостолската религия и отлъчили от Църквата всеки, който мислел обратно на нея. Ако се противопоставяме на тези събори, дано се възпламени огън в нас, дано срещу нас бъде изваден меч, дано ни застигне най-люта гибел и даже, в случай че е допустимо, дано тя ни споходи безчет пъти. Никога няма да отстъпим от същинското благочестие и няма да оскверним с отменяне това, което доблестно са приели отците. Свидетели за това дано бъдат техните писания и подвизи, поети за вярата. Крепко и непроменяемо ще пазим всичко, дружно с тези, които считат за богатство да последват Христа и нас. Нека " Божият мир, който надвишава всеки разум " (Фил. 4:7), да бъде страж и ментор на твоята страна. "
С това обръщение преподобният ясно посочил своята огромна ревнивост в благочестието. Като го прочел, царят се засрамил, смирил се и до време прекратил гоненията срещу православните. Той дал отговор със примирение, обвинявайки други за църковните безредици.
" Човече Божий - писал той, - не носим виновност за тези нововъведения. Дръзновено призоваваме като очевидец всевиждащото Божие око, че този ужас произтича от тези, на които прилича доста повече от другите да почитат в безмълвие догматите на вярата и съборите. Те пък желаят да се покажат по-високи един пред различен по слово и достолепие, по тази причина се атакуват взаимно и притеглят и нас. На твое преподобие е известно, че някои от монасите и клириците, които считат себе си за правомислещи, изричат тези съблазни, като се стараят, както казахме, да покажат своето предимство. "
Но царят се смирил не за дълго и скоро още веднъж недоволен срещу православието. Отново на всички места, дори в светия град Иерусалим, били оповестени постановленията му, отхвърлящи светите събори, изключително Халкидонския. И още веднъж духовният боец, преподобният Теодосий, въпреки и в преклонни години, посочил младежки жар. Докато всички мълчали и мнозина от боязън изявявали единодушие, преподобният отишъл в Иерусалим и застанал на амвона в основната черква, откъдето нормално свещениците се обръщали с наставление към народа. Той направил знак с ръка на всички да замълчат и провъзгласил:
- Който не уважава четирите Вселенски събора, както и четирите Евангелия, да бъде анатема!
С тези думи поразил народа като ангел и никой от неговите съперници не посмял да му възрази. После, като взел най-усърдните във вярата свои възпитаници, тръгнал да обикаля градове и селища, унищожавайки зловерието и утвърждавайки благочестието. Като научил за това, царят го осъдил на заточение - окаяният не знаел, че гибелта към този момент стои пред вратите му. Преподобният бил пратен на изгнание, а Анастасий скоро се лишил от краткотрайния живот. След гибелта му Христовият изповедник Теодосий дружно с други изгнаници за православната религия се завърнал в своята обител. До преподобния писали Феликс, свещеник на Рим, а също и Ефрем, свещеник Антиохийски, които го облажавали с доста похвали за ревността му, поради която претърпял заточение и даже бил подготвен да одобри гибелта. Но към този момент е време да преминем към описа за чудесата на светеца.
[11) Това бил параклис в по този начин наречения Мартириум, издигнат от Константин Велики. Животворящият Кръст се пазел там и в края на VI в. и годишно бил издиган на Велики Петък от Страстната Седмица. Параклисът се заключвал непрекъснато и ключът от него пазел специфичен презвитер, наименуван ставрофилакс (кръстохранител).
За провъзгласяването на злочестивата заповед на цар Анастасий в светия град Иерусалим били събрани всички отци от палестинските обители. Явил се, както казахме, и преподобният Теодосий с учениците си. Съборът се състоял на мястото, наречено Иератион (11). То било издигнато от Константин Велики седалище и там годишно ставало въздвижението на честния Господен Кръст.
Една жена имала заболели гърди и дълго страдала от заболяването, наричана " канкрум " (Или " канцер ", т.е. раково заболяване, бел.ред.), само че никой доктор не съумял да я изцели. Тя пристигнала в църквата и стояла в изнемога до светите отци. После се доближила до един от тях - това бил преподобния Исидор, след това свещеник на Сукийската обител, разказала му със сълзи за заболяването си и почнала да разпитва дали на събора участва преподобният Теодосий и по какъв начин наподобява той. Исидор й показал светеца. Тя се доближила и сходно на дамата, която страдала от кръвотечение и се изцелила, като докоснала края на Господнята дреха (Мат. 9:20-22), скрито докоснала монашеските одежди на преподобния и незабавно получила излекуване. Това не останало прикрито от свети Теодосий, който се обърнал към нея и споделил:
- Дерзай, дъще, тъй като моят Владика е споделил: " твоята религия те избави " (Мат. 9:22).
Блаженият Исидор бързо отишъл при дамата, с цел да види това знамение, и се убедил, че от неизлечимата язва не останала и диря.
След гибелта на цар Анастасий и завръщането си от заточението, светият отец имал бит да върви във Витлеем за молитва. Веднъж, като желаел да отдъхне от трудовете си, той се отбил по пътя в обителта на преподобния Маркиан. Преподобният с обич приел скъпия посетител, само че нямал с какво да го нагости, тъй като тогава не разполагал нито с самун, нито с пшеница. Те беседвали дълго за духовна изгода и когато пристигнало време за трапезата, Маркиан заповядал на учениците си да подготвят вариво и да им го дадат. А преподобният Теодосий, като видял бедността му, заповядал на своите възпитаници да извадят от торбите си хлябовете, взети за из път, и да ги сложат на трапезата. Преподобният Маркиан споделил на свети Теодосий:
- Прощавай, отче, че трапезата ни е нищожна, и не ни укорявай, че не ви предложихме самун, тъй като доста обедняхме и нямаме никакво зърно.
А дивният Теодосий погледнал брадата му и видял незнайно от кое място попаднало в нея пшенично зърно. Той деликатно го взел с ръка и споделил с усмивка:
- Ето го зърното. Защо казвате, че нямате пшеница?
Блаженият Маркиан с наслада го взел от ръцете му като някакво плодородно семе и заповядал да го отнесат в житницата, вярвайки, че по благословията на светия то ще донесе повече плод, в сравнение с равнищата. Така и станало. Преподобният си тръгнал, а когато на другата заран учениците поискали да влязат в житницата, едвам съумели да отворят вратите, тъй като тя била цялостна със зърно. Маркиан пратил да му оповестят за това знамение и да предадат благодарността му за умножаването на пшеницата.
А той дал отговор:
- Не аз, а ти отче, умножи пшеницата, тъй като това зърно беше в твоята брада.
Една знатна жена от Александрия пристигнала при преподобния дружно с дребния си наследник. Детето видяло отдалеко светия отец, показало го на майка си и възкликнало:
- Ето кой ме избави да не се удавя в кладенеца и ме държеше за ръката.
Майката паднала в нозете на преподобния и разказала следното:
- Синът ми играеше с връстниците си и по нехайство падна в един бездънен бунар. Ние мислехме, че се е пребил и се е удавил. Горчиво плакахме за него, тъй като взехме решение, че е починал, а след това спуснахме един човек, с цел да извади натрупа от кладенеца. Но намерихме детето живо на повърхността на водата. Когато изумени започнахме да го разпитваме по какъв начин е станало това, то ни сподели: " Един остарял духовник се яви, хвана ме за ръката и ме държеше над водата. " Аз взех детето си и в този момент обикалям градове и села, планини и пустини, с цел да открия този отец. Ето, преподобни отче, открих те и синът ми те позна, тъй като ти го избави от удавяне.
Друга жена страдала доста, тъй като раждала мъртви деца и освен това се мъчела тежко. Тя била и многодетна, и бездетна, тъй като раждала постоянно, само че децата й не оживявали. Жената със сълзи молела преподобния да се помоли за нея, с цел да облекчи жестоките й премеждия и да й помогне да се снабди с чадо. Тя молела, в случай че роди момче, преподобният да разреши то да бъде наречено с неговото име.
Преподобният се съгласил да извърши нейното предпочитание, помолил се старателно на Бога и когато пристигнало време дамата да ражда, тя към този момент не изпитвала предходните премеждия и родила леко. Детето било момче, оживяло и било наречено с името на преподобния. Когато пораснало, родителите го довели в обителта при светия отец и го посветили в монашеско служение на Бога. Също и една друга жена от Витлеем, чиито деца умирали и тя доста скърбяла, нарекла новороденото си с името на преподобния и по този начин опазила живота му. Момчето пораснало крепко и станало из
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ