Днес Православната църква отдава почит на Преп. Ефросиния Александрийска, Преп.

...
Днес Православната църква отдава почит на Преп. Ефросиния Александрийска, Преп.
Коментари Харесай

Красиво женско и мъжко име черпят заради уникалната история на приказно красива и желана светица

Днес Православната черква отдава респект на Преп. Ефросиния Александрийска, Преп. Сергий Радонежки, вълшебник.През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил прекомерно богат, почитан поради благородството си от всички. Жена му също по този начин била добра християнка. Но нямала деца дълго време. Пафнутий правел доста благодеяния на бедните, въобще на нуждаещите се.Най-после му се родила щерка, която нарекли Ефросиния, написа BulNews.

Родителите й дали хубаво обучение. На 12 години, откакто се лишила от майка, дъщерята станала предмет на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотрасла още, тя пленявала младежите. Любвеобилният татко, като направил избор сред момците, заречен да я даде на един юноша, който се отличавал както с образованието, по този начин и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния, възпитана от ранни години в благочестие, откровено копнеела да живее единствено за Господа. И правела всичко, с цел да се извърши това нейно предпочитание.Един от братята в манастира, на който Пафнутий постоянно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да предложения благодетеля да пристигна на храмовия празник в светата обител.

Той обаче не заварил Пафнутий в дома му. Видял се с щерка му. Ефросиния го разпитала в детайли за манастирския живот. Открила му, че доста желае да се посвети в работа на Бога. С горест му споделила и това, че татко й, който доста я обичал, към този момент я заречен на един момък. При това състояние нямало да се съгласи да я пусне в манастир.Монахът й обяснил преимуществата на девството. Прекарала нощта в молитва. Усилено молила Бога да се извърши над нея неговата света воля. Ефросиния чувствала, че Бог желае тя да посвети живота си Нему.На празника старецът – йеромонах пристигнал при нея. Говорил й дълго за смисъла на християнското самоотречение. Остригал косата й и я облякъл в отшелнически облекла. Оставало единствено да отиде в някой манастир. Но в кой? В девически манастир татко й би могъл да я откри. Облечена в облекла на духовник Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се показала като евнух Смарагд.Като застанала пред игумена Теодосий, Ефросиния споделила, че е евнух, който е служил при царския двор, само че, обезпокоен и отегчен от светската суетност, пристигнал в манастира да избавя душата си.Теодосий поверил младия духовник Смарагд на опитния свещеник Агапит, който да го управлява в духовния живот.Красотата на Смарагд, същинска женска хубост, станала предмет на разстройване за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Това си разстройване те изразили и пред игумена.Това станало причина Теодосий да повика при себе си Смарагд. Предложи му да живее в самотна килия. Ефросиния приела съвета с наслада.В тая килия, която приличала на затвор, тя живяла подвижнически, в пост и молитва, до края на земните си дни.

През това време бащата идвал доста пъти в манастира, разкривал скръбта си по изгубената своя щерка и желал упорито от братята да се молят за разкриване на следите й.Веднъж той изливал пред игумена скръбта си изключително мощно. Теодосий го запитал, дали не желае да побеседва с един благоверен брат, който в предишното бил чиновник в императорския двор. Пафнутий приел незабавно това предложение.По това време Ефросиния била постигнала към този момент огромен нравствен прогрес. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при пандизчията Смарагд. Като видяла татко си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. От бдения и сълзи хубостта й била повяхнала. Лицето й било покрито с монашеско покривало.Дълго беседвала тя с татко си.

Говорила му за вечността и небесната популярност, за смирението и чистотата, за любовта и милосърдието – високи добродетели, които доближават до Бога, Който е безкрайната доброта. Говорила му също, че любовта към децата не би трябвало да стои по-високо от любовта към Бога, ме краткотрайните скърби, в случай че се понасят търпеливо, усъвършенстват душата за Небето. Уверявала го, че след толкоз молебствия и при Божията доброта дъщерята му безусловно ще бъде открита, в случай че е надобър път, и че каквото и да се случи – Господ ще го утеши в свое време.Беседата на дъщерята оживила надълбоко натъжената душа на бащата. След като се разделил с нея, Пафнутий отново се явил пред игумена и му споделил:- Аз получих толкоз доста изгода от тоя брат, като че открих щерка си!За света Ефросиния – тая чиста девственица – не е било леко да живее измежду общество от мъже. Особено тежко е било за нея свиждането й с нейния гальовен татко. Тя гледала душевните му премеждия и страдала не по-малко от него.Св. Ефросиния се борела с природата си. С пост, молитва и помощта на Божията берекет тя победила.Тъй прекарала 38 години в манастира, в самотната си килия – затвор покрай манастира.Дните на земния й живот свършвали. Тя легнала тежко болна.В това време татко й отново пристигнал в манастира. Узнал за тежката болест на Смарагд. С дълбока тъга говорел, че гибелта на Смарагд ще бъде за него втора загуба след загубата на щерка му. Твърдял, че единствено нему дължи оная смиреност на Промисъла, с която понасял загубата на щерка си.

Пафнутий изпросил от игумена позволение за рандеву със пандизчията за финален път. Преподобна Ефросиния, която към този момент чакала последния час на земния си живот, помолила татко си да остани три дни в манастира. Обещала да му открие нещо ненадейно. Бащата предполагал, че пандизчията е имал видения за щерка му. И останал да чака.След три дни отново пристигнал при отиващия си от тоя свят Смарагд. Тогава светата девственица му разкрила, че той се намира в килията на щерка си. Сломена до прекаленост от заболяването, тя му декларирала, че оставила годеника си и него поради Господа. Тя помолила татко си да не разрешава на никого да се допира до нея. Поискала от него самичък да измие тялото на неверната си щерка.

Накрай го помолила да подари на манастира имуществото, което могло да й принадлежи.След това блажено умряла в прегръдката на татко си.Това станало към 445 година.Открилата се загадка за така дълго търсената щерка произвела на бащата потресаващо деяние. Смъртта й дефинитивно го сломила. Със мощен зов той паднал безсърдечен на пода. По това време Агапит бил някъде вън от килията. Като чул вика, той се втурнал в килията и свестил бащата. Веднага по-късно съобщил на игумена за станалото.Скоро се събрали към тялото на преподобна Ефросиния всички братя. Тайната станала известна на цялото манастирско приятелство.

Всички въздали хвала на Бога, че дал мощ за победа в една толкоз сложна битка.Пафнутий подарил забележителна част от имението си на манастира. Останалата част раздал на небогати хора. Решил да прекара остатъка от живота си в килията на щерка си. Тук живял 10 години. Умрял на същата оная черга, на която умряла щерка му. Погребали го с чест до гроба на неговата щерка.Братята открили всяка година да празнуват паметта на благочестивия татко и на неговата скъпа щерка, преподобна Ефросиния.Дивната Божия берекет се показала посредством мощите на света Ефросиния още в деня на гибелта й.

Само няколко часа след гибелта й един от манастирските братя, кьорав с едното око, се помолил горещо на преподобната и внезапно прогледнал.СВ. ПРЕПОДОБНИ СЕРГИЙ РАДОНЕЖСКИТози популярен вълшебник (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал голямо въздействие върху монашеството в цяла Русия.Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: " Още от вътрешност на Тебе съм оставен; от вътрешност майчина ми Ти си мой Бог " (Пс. 21:11) били изцяло оправдани още от раждането на свети Сергий, тъй като от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си привички: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката изцяло престанала да яде локална храна.

Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на учебно заведение и изпитвал от цялото си сърце жадност за обучение, само че то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето огромна тъга. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разсъдъка му, тъй че да може да учи.Веднъж, търсейки в полето изгубен кон, Сергий срещнал един възрастен духовник и излял тъгата си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и по-късно му споделил: " Дете мое, занапред Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници. " След това му дал късче просфора и добавил: " Вземи и изяж това. То ти се дава по берекет Божия и с цел да придобиеш разсъдък да разбираш Светото Писание. " От този миг свети Сергий почнал да демонстрира големи  резултати в учението. И до през днешния ден мнозина прибягват към неговото молитвено покровителство, когато търсят триумф в учението или желаят да придобият духовна мъдрост.Днес имен ден честват всички дами с името Ефросиния, както и мъжете, които са кръстени Сергей. 

Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР