Днес Православната църква отбелязва Неделя на прошката или Сирни заговезни.

Днес Православната черква отбелязва Неделя на прошката или Сирни заговезни. Датата на празника е
преносима – той се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след
него - от на следващия ден, стартира Великият пост.
На днешния празник християните желаят амнистия от своите ближни и се приготвят да встъпят в „ дните на
светлата ” тъга – 49-дневния пост преди най-големия празник Възкресение Христово.
На този ден се напомнят Христовите думи: „ Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен
Отец няма да елементарни съгрешенията ви. ” (Мат. 6:15) Традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към
себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да
потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили. На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-
млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. "
- " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Вечерта в църквата се прави „ ритуала на прошката ”.
Характерни традиции за празника са „ хамкането “ и Сирнишките огньове. При „ хамкането “ след вечеря се завързва
парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и се разклаща, а децата са насядали на
пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Сирнишките огньове се палят от момчета и ергени, като се
употребява " мамуляк " (слама от царевица) и " черешовина " (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.
Дните на поста са предопределени за размисъл и рационализиране на християнското достолепие на индивида и за все по-пълното приемане и
оприличаване на Христовия облик.