Голям празник е! Господ прибира душите на покойниците, пуснати на свобода сред хората, а болните се излекуват, ако...
Днес Правосланата черква уважава Възнесение Господне или по национално му казано Спасовден. Според националните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на независимост измежду хората на Велики четвъртък. Затова дамите отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на " оня свят ". Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, в случай че преспят на поляна, където пораства билката росен. Води ги техен непосредствен, който се почита като " събрат " или " посестрима " на болния. Тази процедура е разказана превъзходно в описа " Спасова могила " от художника на българското село Елин Пелин.
Възнесение Господне:
Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал неведнъж на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял мозъка им с цел да схващат Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал в действителност.
На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за финален път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието заричане да се извърши. Както били събрани, Христос се явил измежду тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на към два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои възпитаници, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, с цел да им разгласи едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не трябва да се управляват от своите персонални, користни сметки и упования, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт " (Деян. 1:7). Господ още веднъж им изяснил слизането на Светия Дух, което се прави на Петдесетница и Неговото безусловно значение като мощ, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още до момента в който ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не липсващ незабавно от погледа им, а се издигал последователно, до момента в който станал незабележим за погледа им в пространствената раздалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат взор от чудната панорама.
В този миг пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им споделили " мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще пристигна по същия метод, както Го видяхте да отива на небето " (Деян.1:11). Така небесните вестители удостоверили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и идващия от това Всеобщ съд.
По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това образно изражение значи равночестност с Бог Отец.
Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото мъчително понесла страданията на Господа на Голгота, толкоз в този момент се възрадвала при съзерцаване на Неговата популярност.
Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с подготвеност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от индивидите, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде още веднъж там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията мощ. Заради нас одобри на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от гибелта и, дарявайки й за повторно безконечен живот, посредством възнесението Си я издигна на небето.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към преносимите църковни празници. С възнесението Си Иисус приключи делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, с цел да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и избавени. Затова българският народ му е дал наименование с бездънен набожен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, с цел да Ни направи посредством Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи посредством Него, да спомагаме за преуспяване на живота в мир, благоденствие и наслада.
Празникът е преносим и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним бедняци,
бедняци и сираци...
Вярва се, че в случай че вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е безценен — капката коства колкото жълтица. На този ден се има вяра, че русалките, които ще " сеят " своята роса над нивите, към този момент са пристигнали.
Но редом с този християнски смисъл, националното поверие приписва на този миг и друга избавителна мощ. В нощта против Спасовден могат да получат чудодейно излекуване страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти доста малко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Много национални поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват още веднъж поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, само че остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им оказват помощ, само че и да им предизвикват беди. Вярва се, че през нощта против Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, с цел да станат плодородни. И тази роса има и целебна мощ. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, с цел да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, с цел да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите излекуване отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се доста случаи, в които заболели отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и потеглят излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални дейности. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цялостен живот посредством специфичен обред за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за излекуване цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за компенсация хората оставят на поляната своите блага за русалките-лечителки - нова глинена чиния, нова забрадка или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни блага най-често се възползват овчарите. Но те, съгласно национално вярване, са любимци на русалките и самодивите, тъй като умеят да ги веселят с майсторски свирни на дудук.
Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, напълно действителни лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са единствено мъже и се назовават с сходно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целителен обред, се назовава Русалска неделя. Тя е директно след Спасовден в някои региони, а в други стартира от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите- “русалии”, наричани в крайдунавските региони и калушари, са елементарни селски мъже. Но посредством специфични посветителни ритуали те получават целителски качества единствено за интервала на Русалската неделя. Разбира се, те би трябвало да имат и някои персонални качества – да са здрави, мощни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и почтени, да умеят да пазят загадка и да понасят неволи.
Кои мъже могат да вземат участие в лечителската русалийска тайфа взема решение само нейният лидер, именуван “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това познание и водаческата роля се получават единствено по завещание. Бащата ги предава само на първородния наследник и веригата продължава доста генерации наред.
Само лидерът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той вкарва и управлява мъжете-русалии в оня обреден транс, посредством който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг към болния. Те заиграват изначало постепенно и леко, само че последователно играят все по-бързо и скокливо. В темп подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специфичните обредни тояги на русалиите. В кулминационната точка на танца русалиите стартират да прескачат лежащия на земята “пациент” и по този начин лишават от него заболяването. А когато най-после излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На собствен ред те би трябвало да бъдат свестени с обреден танц и заклинания от останалите русалии. С този ритуал русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те съблюдават цялостно обредно безмълвие и не поддържат връзка с никого отвън дружината. Подчиняват се категорично на своя лидер. Живеят в неволя. И всичко това – против скромна компенсация от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но един път отдадени, мъжете извършват своята лечителска задача всяка година.
Разпространен е обичаят вървене на росен. Срещу празника заболели от разнообразни заболявания хора и бездетни дами отиват в гори и ливади, където пораства лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена дамаджана, нов пешкир, бъклица с вино, пита самун, печена кокошка и чорапи или пешкир — подарък за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен непосредствен, който се почита като " събрат " или " посестрима " на болния. Престояват до втори петли, а след това негласно стават, поръсват се с водата в стомната и скритом влизат в селото. Вярва се, че по този начин ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според националните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на независимост на първия Велики четвъртък. Затова дамите отиват рано на гробищата, раздават варено жито и самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на " оня свят ".
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, в случай че човек негласно отиде при запустял бунар и се огледа в него, вместо своя облик ще види облика на оня собствен умрял родственик, за който си мисли сега.
Следобеда на площада се събират всички и се играят " спасовските " хора — единствено по песни, без музикални принадлежности. Празнуват и всички именници.
От хората и веселбите, с които приключва празникът, остава и поговорката: " Те ти младоженка, Спасовден! ", с която се акцентира неочакваност на някакво събитие.
Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като " черешова ". Тогава с изключение на жито и самун за помен на умрелите се раздава и от първите череши.
Защо булките тачат Спасовден?
Кога да е Спасов ден не взема решение единствено слънчевият календар. По остаряла мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява рационалния компромис на християнството с античните тайнства: да е навръх 40-ия ден след Великден, който е вързан по специфична формула с неделя след първото пролетно пълнолуние. Лично Христос очевидно е държал на тази връзка щом е изчакал точно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.
Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта против Спасовден. Кандидатите за контакт са били най-вече обезверено заболели хора и непримирими бездеткини. Те наложително потеглят с блага, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита самун, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои потребности носели вода в нова зелена дамаджана и друга забрадка. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, с цел да сврат глава под скъпата дрога. Бог е дарил цветето с две педи растеж, та хем, като си изпод да се правиш, че си прикрит, хем да те види елементарно силата, която ще минe по поляната.
Има две радикално разнообразни мнения за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият мироглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение,че течността прекомерно условно прилича роса. Тяхната теза намира поддръжка в том 30-сти на " Сборника с национални умотворения ", където Г. Големанов загатва, че някои буйни и решителни младежи ходели скрито да извършват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били единствено булки. Първият ни вестникар Иван Богоров акцентира общоизвестния на " пациентите " факт, че " всякой от тях е задължен по една богобоязливост да мълчи чтото и да види ". Затова съгласно него на обичая наблягали " най-паче бездеткините ". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства самичък Богоров в пътеписа си от Чирпанско. " О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става сложна " - написа той. Откъдето излиза наяве,че през предишния век умели посредници в тайнствата са били даже ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите. Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри дамите се шмугвали назад да се върнат скритом у дома.
Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните каузи, можел единствено да рече:
-Те ти, младоженка Спасовден!
А ответна нейна имитация не се предвиждала. Смятало се,че простата жена няма по какъв начин да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде на разсъмване печени кокошки с руйно вино на росна поляна.
Днес имен ден честват всички с имената Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна и Сотир.
Възнесение Господне:
Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал неведнъж на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял мозъка им с цел да схващат Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал в действителност.
На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за финален път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието заричане да се извърши. Както били събрани, Христос се явил измежду тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на към два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои възпитаници, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, с цел да им разгласи едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не трябва да се управляват от своите персонални, користни сметки и упования, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт " (Деян. 1:7). Господ още веднъж им изяснил слизането на Светия Дух, което се прави на Петдесетница и Неговото безусловно значение като мощ, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още до момента в който ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не липсващ незабавно от погледа им, а се издигал последователно, до момента в който станал незабележим за погледа им в пространствената раздалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат взор от чудната панорама.
В този миг пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им споделили " мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще пристигна по същия метод, както Го видяхте да отива на небето " (Деян.1:11). Така небесните вестители удостоверили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и идващия от това Всеобщ съд.
По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това образно изражение значи равночестност с Бог Отец.
Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото мъчително понесла страданията на Господа на Голгота, толкоз в този момент се възрадвала при съзерцаване на Неговата популярност.
Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с подготвеност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от индивидите, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде още веднъж там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията мощ. Заради нас одобри на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от гибелта и, дарявайки й за повторно безконечен живот, посредством възнесението Си я издигна на небето.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към преносимите църковни празници. С възнесението Си Иисус приключи делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, с цел да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и избавени. Затова българският народ му е дал наименование с бездънен набожен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, с цел да Ни направи посредством Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи посредством Него, да спомагаме за преуспяване на живота в мир, благоденствие и наслада.
Празникът е преносим и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним бедняци,
бедняци и сираци...
Вярва се, че в случай че вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е безценен — капката коства колкото жълтица. На този ден се има вяра, че русалките, които ще " сеят " своята роса над нивите, към този момент са пристигнали.
Но редом с този християнски смисъл, националното поверие приписва на този миг и друга избавителна мощ. В нощта против Спасовден могат да получат чудодейно излекуване страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти доста малко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Много национални поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват още веднъж поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, само че остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им оказват помощ, само че и да им предизвикват беди. Вярва се, че през нощта против Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, с цел да станат плодородни. И тази роса има и целебна мощ. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, с цел да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, с цел да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите излекуване отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се доста случаи, в които заболели отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и потеглят излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални дейности. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цялостен живот посредством специфичен обред за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за излекуване цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за компенсация хората оставят на поляната своите блага за русалките-лечителки - нова глинена чиния, нова забрадка или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни блага най-често се възползват овчарите. Но те, съгласно национално вярване, са любимци на русалките и самодивите, тъй като умеят да ги веселят с майсторски свирни на дудук.
Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, напълно действителни лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са единствено мъже и се назовават с сходно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целителен обред, се назовава Русалска неделя. Тя е директно след Спасовден в някои региони, а в други стартира от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите- “русалии”, наричани в крайдунавските региони и калушари, са елементарни селски мъже. Но посредством специфични посветителни ритуали те получават целителски качества единствено за интервала на Русалската неделя. Разбира се, те би трябвало да имат и някои персонални качества – да са здрави, мощни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и почтени, да умеят да пазят загадка и да понасят неволи.
Кои мъже могат да вземат участие в лечителската русалийска тайфа взема решение само нейният лидер, именуван “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това познание и водаческата роля се получават единствено по завещание. Бащата ги предава само на първородния наследник и веригата продължава доста генерации наред.
Само лидерът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той вкарва и управлява мъжете-русалии в оня обреден транс, посредством който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг към болния. Те заиграват изначало постепенно и леко, само че последователно играят все по-бързо и скокливо. В темп подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специфичните обредни тояги на русалиите. В кулминационната точка на танца русалиите стартират да прескачат лежащия на земята “пациент” и по този начин лишават от него заболяването. А когато най-после излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На собствен ред те би трябвало да бъдат свестени с обреден танц и заклинания от останалите русалии. С този ритуал русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те съблюдават цялостно обредно безмълвие и не поддържат връзка с никого отвън дружината. Подчиняват се категорично на своя лидер. Живеят в неволя. И всичко това – против скромна компенсация от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но един път отдадени, мъжете извършват своята лечителска задача всяка година.
Разпространен е обичаят вървене на росен. Срещу празника заболели от разнообразни заболявания хора и бездетни дами отиват в гори и ливади, където пораства лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена дамаджана, нов пешкир, бъклица с вино, пита самун, печена кокошка и чорапи или пешкир — подарък за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен непосредствен, който се почита като " събрат " или " посестрима " на болния. Престояват до втори петли, а след това негласно стават, поръсват се с водата в стомната и скритом влизат в селото. Вярва се, че по този начин ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според националните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на независимост на първия Велики четвъртък. Затова дамите отиват рано на гробищата, раздават варено жито и самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на " оня свят ".
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, в случай че човек негласно отиде при запустял бунар и се огледа в него, вместо своя облик ще види облика на оня собствен умрял родственик, за който си мисли сега.
Следобеда на площада се събират всички и се играят " спасовските " хора — единствено по песни, без музикални принадлежности. Празнуват и всички именници.
От хората и веселбите, с които приключва празникът, остава и поговорката: " Те ти младоженка, Спасовден! ", с която се акцентира неочакваност на някакво събитие.
Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като " черешова ". Тогава с изключение на жито и самун за помен на умрелите се раздава и от първите череши.
Защо булките тачат Спасовден?
Кога да е Спасов ден не взема решение единствено слънчевият календар. По остаряла мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява рационалния компромис на християнството с античните тайнства: да е навръх 40-ия ден след Великден, който е вързан по специфична формула с неделя след първото пролетно пълнолуние. Лично Христос очевидно е държал на тази връзка щом е изчакал точно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.
Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта против Спасовден. Кандидатите за контакт са били най-вече обезверено заболели хора и непримирими бездеткини. Те наложително потеглят с блага, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита самун, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои потребности носели вода в нова зелена дамаджана и друга забрадка. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, с цел да сврат глава под скъпата дрога. Бог е дарил цветето с две педи растеж, та хем, като си изпод да се правиш, че си прикрит, хем да те види елементарно силата, която ще минe по поляната.
Има две радикално разнообразни мнения за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият мироглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение,че течността прекомерно условно прилича роса. Тяхната теза намира поддръжка в том 30-сти на " Сборника с национални умотворения ", където Г. Големанов загатва, че някои буйни и решителни младежи ходели скрито да извършват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били единствено булки. Първият ни вестникар Иван Богоров акцентира общоизвестния на " пациентите " факт, че " всякой от тях е задължен по една богобоязливост да мълчи чтото и да види ". Затова съгласно него на обичая наблягали " най-паче бездеткините ". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства самичък Богоров в пътеписа си от Чирпанско. " О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става сложна " - написа той. Откъдето излиза наяве,че през предишния век умели посредници в тайнствата са били даже ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите. Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри дамите се шмугвали назад да се върнат скритом у дома.
Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните каузи, можел единствено да рече:
-Те ти, младоженка Спасовден!
А ответна нейна имитация не се предвиждала. Смятало се,че простата жена няма по какъв начин да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде на разсъмване печени кокошки с руйно вино на росна поляна.
Днес имен ден честват всички с имената Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна и Сотир.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ