Днес ползваме интернет за безброй полезни неща - разменяме електронни

...
Днес ползваме интернет за безброй полезни неща - разменяме електронни
Коментари Харесай

Интернет – как еволюира мрежата за 50 години

Днес употребяваме интернет за безчет потребни неща - разменяме електронни писма за секунди с другари и родственици от другия завършек на света, споделяме фотоси, пазарим, гледаме филми…

Днешната световна мрежа е обширна информационна система, състояща се от голям брой взаимосвързани „ ядра ”, усъвършенствана всеки ден
(снимка: CCO Public Domain)

Преди 50 години един професор по компютърни науки в Калифорнийски университет – Лос Анджелис (UCLA) и един негов студент изпращат първото известие през предшественика на интернет – мрежа, наречена ARPANET.

На 29 октомври 1969 година Леонард Клайнрок и Чарли Клайн изпращат на откривателя от Станфордския университет Бил Дювал двубуквено известие: „ lo ”. Всъщност желаят да изпратят думата „ login ”, само че част от нея е отрязана от компютърен срив.

Днес из интернет кръжи много по-голям трафик. Милиарди имейли се изпращат и всекидневно се правят милиони търсения. Днешната световна мрежа е обширна информационна система, състояща се от голям брой взаимосвързани „ ядра ”, усъвършенствана всеки ден от оня 29 октомври насам.

1978: Спорове за криптирането

Ранните пионери в интернет по някакъв метод са били удивително далновидни. През 1973 година група ученици-гимназисти получава достъп до ARPANET, която би трябвало да е затворена мрежа, ръководена от Пентагона.

Компютърните учени Винтън Сърф и Робърт Кан оферират вграждането на криптиране в главните протоколи на интернет, което би затруднило хакерите да компрометират системата. Но американската разследваща общественост възразява. Служителите й по този начин и не споделят за какво.

В последна сметка потребността от сигурност надвива и в интернет бива вградена функционалност за шифриране на забележителна част от известията, а с течение на времето се основават и механизми за работа със комплицирани пароли, многофакторни системи за засвидетелствуване, виртуални частни мрежи и профилиран програмен продукт за обезпечаване на поверителността.

1983: рождението на интернет

За да бъде интернет в действителност нещо световно, всички типове разнообразни компютри би трябвало да приказват еднакъв език. Така ще могат да споделят между тях – непосредствено, в случай че е допустимо, а не да се бавят помощта на „ преводачи ”.

Стотици учени от разнообразни държавни управления си сътрудничат, с цел да основат по този начин наречения стандарт за взаимосвързаност на отворените системи. Това е комплициран способ, който критиците считат за неефикасен и сложен за мащабиране в съществуващите мрежи.

Сърф и Кан обаче оферират различен метод, наименуван протокол за надзор на предаването/интернет протокол: TCP/IP. Той работи по-скоро като елементарната поща – опакова известия в пакети и им слага адреса извън. Всички компютри в мрежата би трябвало да предадат известието до местоназначението му, където компютърът-получател ще разбере какво да прави с информацията. Всеки може да го употребява.

TCP/IP дава опция за бързото световно мащабиране на интернет. Различни държавни управления в последна сметка се афишират в поддръжка на OSI, само че прекомерно късно, с цел да съумеят да го наложат. TCP/IP прави интернет по-евтин, по-иновативен и по-малко привързан с формалните държавни стандарти.

1998: лесни адреси

Схемата за адресация в TCP/IP изисква всеки компютър или устройство, обвързвано към интернет, да има собствен неповторим адрес – който по редица аргументи съставлява низ от цифри като „ 192.168.2.201 ”. Това е извънредно мъчно за помнене. Много по-лесно е да се запомни нещо от вида на „ zabavlenie.com ”. Нужен е обединен, централизиран указател с имена, които да подхождат на многочисловите адреси, тъй че хората да не се объркват и да могат да употребяват интернет елементарно.

Това се случва със основаването на Интернет корпорацията за съответстващи имена и номера – ICANN. В продължение на близо 20 години ICANN вършеше тази работа. През 2016 година договорът за основаването и работата на организацията изтече и ръководството на ICANN се насочи към образуването на по-широка, по-глобализирана конструкция.

2019: личен интернет

Днес употребяваме интернет за безчет потребни неща. Разменяме електронни писма за секунди с другари и родственици от другия завършек на света. Споделяме фотоси с познатите си из обществени мрежи. Купуваме си книги, до които другояче не бихме могли да се доберем. Гледаме филми, които киното в града в никакъв случай не би излъчило. Смеем се на видеоклипове с луди котки.

Не единствено ние се радваме на напредъка, който интернет ни е дал. Изобретателни и безскрупулни хора намират способи да криптират харддисковете на хора по целия свят и да ги изнудват за пари, проникват в цифровите системи за ръководство на фабрики и блокират системите им за сигурност, натрупат записи с номера на кредитни карти и кодове…

Днес Китай има „ собствен личен ” интернет, в който няма доста място за огромните американски снабдители на уеб-услуги, Русия също гладко пристъпва към образуването на „ личен интернет ”.

Дали основателите на първите стъпки от образуването на интернет са подозирали по какъв начин ще наподобява цифровият нов свят в 2019 година?…
Източник: technews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР