Кеворк Кеворкян: ПЪЛЗЯТ КЪМ ЕВЕРЕСТ НА ИДИОТИЗМА
Днес Парламентът „ освободи “, след гласоподаване, Антон Тодоров – макар че, както ни твърдят експерти като проф. Мръчков, оставка на народен представител не се гласоподава – съгласно Конституцията.
„ Майната й - обаче са си споделили за следващ път в Парламента - дай да си създадем театрото, да си почешем езиците “.
Тодоров пък споделил, че Бойко два дни го увещавал да не си подава оставката.
А простолюдието беше останало с усещането, че Падишахът най-сетне се е размърдал - и стартира да натирва ония, които явно вредят на ГЕРБ.
Някой би трябвало да му каже, че тази игра с оставките е рискова – като нищо някой от личните му главанаци може да изиска и неговата, сякаш с цел да показват предаността си към него.
***
А публицистите, по инерция, през днешния ден поцивриха още малко – този път пред Министерския съвет.
Нямаха тип на спечелили.
Сигурно им е било неловко да вземат участие в „ проява “ за свободата на словото – откакто е повече от ясно, че болшинството от тях, изключително тия от малките екрани, въобще не са свободни.
Не е елементарно да се преструваш, че вярваш в нещо, което въобще не си вкусвал.
Те са свободни, единствено когато се лигавят със звезди-буболечки от чалгата или когато издевателстват над някой несретник.
***
А са и наясно, че и чорбаджиите им също по никакъв начин не са свободни: те пък са подготвени на всичко, с цел да изкрънкат някой лев от Властта.
Раята им сякаш „ стачкува “, пък те се лигавят с Властта, уединено, несъмнено.
Ще допускам, че нещо се случва, в случай че на сходна „ проява “ забележим и притежатели на медии.
***
Показаха и няколко празни стола – на един от тях пишеше: „ Къде е Ани Цолова? “
Да, де – къде беше, толкоз ли са я наплашили, че даже не беше посмяла да се весне на „ демонстрацията “?
Толкова – тъй като страхът от дълго време е в ДНК-то на публицистиката, а свободата/свободомислието дефинитивно са изчегъртани от там.
Който се опита да възрази, дано ми се обади: ще му дам един лист от тематики и събеседници, от който напряко ще припадне.
***
Някои от „ стачкуващите “ – тия от „ Капитал “ - бяха пристигнали, единствено с цел да ни доубедят, че даже понятието „ независимост на медиите “ от дълго време е компрометирано.
Не може да си готован на американска фондация, а да претендираш, че си свободен/независим.
Повечето хора биха си помислили, че това е най-безсрамната медия.
Може би обаче им заплащат и с цел да показват нахалството си.
***
Цолова я нямаше, обаче ни демонстрираха Виктор Николаев – новата „ жертва “ на привидното свободомислие.
Около изявлението му с Антон Тодоров се подвигна много олелия.
Преди няколко дни вестник „ 24 часа “ писа: „ България възмутена от Антон Тодоров, дори ГЕРБ го порица “.
„ Даже “ беше доста уместна дума в тази ситуация – излезе, че от ГЕРБ са такива чукундури, че едвам са се сетили да „ порицават “.
***
По-интересно е да забележим, по какъв начин Николаев пази самичък себе си.
Той употребява в декларацията си от 9 октомври една дума, която още тогава ме сепна – „ руините “.
И вие несъмнено сте се учудили, тъй като сте наясно, по какъв начин дърварят езика днешните телевизионни звезди.
Руините?
Два дни по-рано – на 7 октомври, същата дума намираме в подзаглавие на публикация на Светослав Терзийски във вестник „ Сега “. Ето го: „ Управляващите се нервират, че в РУИНИТЕ на българската публицистика са пропуснали здрави места “.
Вижте в този момент пък фразата на Николаев: „ Изпод РУИНИТЕ на българската публицистика – срутвана и блъскана от много време, потегли лавина “.
Така де – от горната страна на всичко са и плагиати.
***
И не се чудете, че са страхливци: Смелостта е артикул на мозъка.
А когато мозъкът им е в руини, нищо смислено не чакайте от тях.
***
Непрекъснато се лигавят с фразата „ Свобода на словото “ – и са я износили дотам, че са я трансформирали в някакъв парцал, кадърен за всякаква приложимост.
При това, Циврещите даже не се сещат, че с цел да постигнеш някаква, даже минимална независимост, словото ти би трябвало да плющи като знаме.
***
Ако съдим по качеството на словото на множеството циврещи, на тях би трябвало да им се отнеме всякаква независимост.
В няколко разнообразни заявления все срещахме баналната фраза „ Работата на публицистите е да питат “.
Така ли?
Не - да знаят.
Не - да мислят.
А да питат – като просташки свахи.
***
Иначе, мнозина поборници за свободата на словото са майстори в осакатяването на езика.
В една емисия Новини ни предложиха мнения от Еврокомисията за протичащото се в Каталуния; и в един от тях чухме: „ ЕЗОПСКИЯТ “ език не прави работа “.
Езопският?! – а това е минало през преводач, редактор, читател.
Какво пък – дано да сме наясно, че малките екрани не си служат с „ езопски “, ами с глупашки език.
***
Друг път обаче човек съжалява, че не са употребявали „ езопски “, недъгав език.
Например, когато водещ патетично оповестява, че „ двуетапното “ нарастване на минималните пенсии щяло да коства на страната 100 милиона лв..
А какъв брой костват напъните на тия хора, какъв брой им коства на тях самата страна, която пет пари не дава за тях.
И отново добре, че не биха камбаните на „ Ал. Невски “ за жалките 200 лв., които им подмятат – 200 лв.!
Вие говорите за Европа, а стотици хиляди хора би трябвало да имитират, че живеят с 200 лв..
Никой даже не се пита, какво са основали тези хора през трудовия си живот – и в този момент ги награждават с отвратителното подстрекателство, че те ще костват на страната 100 милиона лв., като че ли би трябвало да се срамят поради това.
***
Един финален образец.
Написах, каквото мисля за Наим/Наум – направих го въздържано и правилно.
Но все пак някои „ аркадаши “ нарушиха положителния звук в страницата ми, основно по мой адрес – едвам разпалят българските ни сърца.
Обаче друго е по-гадно: малките екрани настойчиво се катерят към Еверест на личния си идиотизъм.
Сега пък демонстрираха по какъв начин турският президент Ердоган навестил в болничното заведение турския щангист Наим.
Много на ниска цена агитационен сюжет – подобаващ само за турските малките екрани.
Съвсем ли не се усещат към този момент нашите телевизионни наивници?
Същите наивници отрониха едвам няколко фрази във връзка гибелта на Иван Абаджиев.
Две минутки за Абаджиев – един от най-великите треньори в международната спортна история, 10 дни кадене на тамян за турчина Наим.
А без Абаджиев той щеше да е едното нищо.
Преди да се освободят, медиите би трябвало да се научат да помнят.
***
*статията е оповестена в персоналния фейсбук профил на автора
„ Майната й - обаче са си споделили за следващ път в Парламента - дай да си създадем театрото, да си почешем езиците “.
Тодоров пък споделил, че Бойко два дни го увещавал да не си подава оставката.
А простолюдието беше останало с усещането, че Падишахът най-сетне се е размърдал - и стартира да натирва ония, които явно вредят на ГЕРБ.
Някой би трябвало да му каже, че тази игра с оставките е рискова – като нищо някой от личните му главанаци може да изиска и неговата, сякаш с цел да показват предаността си към него.
***
А публицистите, по инерция, през днешния ден поцивриха още малко – този път пред Министерския съвет.
Нямаха тип на спечелили.
Сигурно им е било неловко да вземат участие в „ проява “ за свободата на словото – откакто е повече от ясно, че болшинството от тях, изключително тия от малките екрани, въобще не са свободни.
Не е елементарно да се преструваш, че вярваш в нещо, което въобще не си вкусвал.
Те са свободни, единствено когато се лигавят със звезди-буболечки от чалгата или когато издевателстват над някой несретник.
***
А са и наясно, че и чорбаджиите им също по никакъв начин не са свободни: те пък са подготвени на всичко, с цел да изкрънкат някой лев от Властта.
Раята им сякаш „ стачкува “, пък те се лигавят с Властта, уединено, несъмнено.
Ще допускам, че нещо се случва, в случай че на сходна „ проява “ забележим и притежатели на медии.
***
Показаха и няколко празни стола – на един от тях пишеше: „ Къде е Ани Цолова? “
Да, де – къде беше, толкоз ли са я наплашили, че даже не беше посмяла да се весне на „ демонстрацията “?
Толкова – тъй като страхът от дълго време е в ДНК-то на публицистиката, а свободата/свободомислието дефинитивно са изчегъртани от там.
Който се опита да възрази, дано ми се обади: ще му дам един лист от тематики и събеседници, от който напряко ще припадне.
***
Някои от „ стачкуващите “ – тия от „ Капитал “ - бяха пристигнали, единствено с цел да ни доубедят, че даже понятието „ независимост на медиите “ от дълго време е компрометирано.
Не може да си готован на американска фондация, а да претендираш, че си свободен/независим.
Повечето хора биха си помислили, че това е най-безсрамната медия.
Може би обаче им заплащат и с цел да показват нахалството си.
***
Цолова я нямаше, обаче ни демонстрираха Виктор Николаев – новата „ жертва “ на привидното свободомислие.
Около изявлението му с Антон Тодоров се подвигна много олелия.
Преди няколко дни вестник „ 24 часа “ писа: „ България възмутена от Антон Тодоров, дори ГЕРБ го порица “.
„ Даже “ беше доста уместна дума в тази ситуация – излезе, че от ГЕРБ са такива чукундури, че едвам са се сетили да „ порицават “.
***
По-интересно е да забележим, по какъв начин Николаев пази самичък себе си.
Той употребява в декларацията си от 9 октомври една дума, която още тогава ме сепна – „ руините “.
И вие несъмнено сте се учудили, тъй като сте наясно, по какъв начин дърварят езика днешните телевизионни звезди.
Руините?
Два дни по-рано – на 7 октомври, същата дума намираме в подзаглавие на публикация на Светослав Терзийски във вестник „ Сега “. Ето го: „ Управляващите се нервират, че в РУИНИТЕ на българската публицистика са пропуснали здрави места “.
Вижте в този момент пък фразата на Николаев: „ Изпод РУИНИТЕ на българската публицистика – срутвана и блъскана от много време, потегли лавина “.
Така де – от горната страна на всичко са и плагиати.
***
И не се чудете, че са страхливци: Смелостта е артикул на мозъка.
А когато мозъкът им е в руини, нищо смислено не чакайте от тях.
***
Непрекъснато се лигавят с фразата „ Свобода на словото “ – и са я износили дотам, че са я трансформирали в някакъв парцал, кадърен за всякаква приложимост.
При това, Циврещите даже не се сещат, че с цел да постигнеш някаква, даже минимална независимост, словото ти би трябвало да плющи като знаме.
***
Ако съдим по качеството на словото на множеството циврещи, на тях би трябвало да им се отнеме всякаква независимост.
В няколко разнообразни заявления все срещахме баналната фраза „ Работата на публицистите е да питат “.
Така ли?
Не - да знаят.
Не - да мислят.
А да питат – като просташки свахи.
***
Иначе, мнозина поборници за свободата на словото са майстори в осакатяването на езика.
В една емисия Новини ни предложиха мнения от Еврокомисията за протичащото се в Каталуния; и в един от тях чухме: „ ЕЗОПСКИЯТ “ език не прави работа “.
Езопският?! – а това е минало през преводач, редактор, читател.
Какво пък – дано да сме наясно, че малките екрани не си служат с „ езопски “, ами с глупашки език.
***
Друг път обаче човек съжалява, че не са употребявали „ езопски “, недъгав език.
Например, когато водещ патетично оповестява, че „ двуетапното “ нарастване на минималните пенсии щяло да коства на страната 100 милиона лв..
А какъв брой костват напъните на тия хора, какъв брой им коства на тях самата страна, която пет пари не дава за тях.
И отново добре, че не биха камбаните на „ Ал. Невски “ за жалките 200 лв., които им подмятат – 200 лв.!
Вие говорите за Европа, а стотици хиляди хора би трябвало да имитират, че живеят с 200 лв..
Никой даже не се пита, какво са основали тези хора през трудовия си живот – и в този момент ги награждават с отвратителното подстрекателство, че те ще костват на страната 100 милиона лв., като че ли би трябвало да се срамят поради това.
***
Един финален образец.
Написах, каквото мисля за Наим/Наум – направих го въздържано и правилно.
Но все пак някои „ аркадаши “ нарушиха положителния звук в страницата ми, основно по мой адрес – едвам разпалят българските ни сърца.
Обаче друго е по-гадно: малките екрани настойчиво се катерят към Еверест на личния си идиотизъм.
Сега пък демонстрираха по какъв начин турският президент Ердоган навестил в болничното заведение турския щангист Наим.
Много на ниска цена агитационен сюжет – подобаващ само за турските малките екрани.
Съвсем ли не се усещат към този момент нашите телевизионни наивници?
Същите наивници отрониха едвам няколко фрази във връзка гибелта на Иван Абаджиев.
Две минутки за Абаджиев – един от най-великите треньори в международната спортна история, 10 дни кадене на тамян за турчина Наим.
А без Абаджиев той щеше да е едното нищо.
Преди да се освободят, медиите би трябвало да се научат да помнят.
***
*статията е оповестена в персоналния фейсбук профил на автора
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ