Днес отбелязваме Националния ден на благотворителността.За първи път той се

...
Днес отбелязваме Националния ден на благотворителността.За първи път той се
Коментари Харесай

19 октомври - Национален ден на благотворителността

Днес означаваме Националния ден на благотворителността.

За първи път той се отбелязва в България на 19-и октомври 2002 година по самодейност на фондация " Щедро сърце ". Тя е учредена в социална изгода с главен предмет на активност годишно осъществяване на национална акция за набиране на средства “Щедро сърце - Национален ден на благотворителността ”.

Датата отбелязва смисъла на благотворителността в битката с бедността – една обществена зараза, която даже и през днешния ден, в 21-ви век, продължава да разяжда всички страни по света, без значение какво е цялостното им икономическо и културно състояние.

Този ден не е единственият в годината, в който би трябвало да се сетим, че можем да помогнем на друго човешко създание – той е просто мотив да си напомним какъв брой огромен шанс имаме спрямо други, не толкоз облагодетелствани от ориста, и какъв брой е значимо да им подадем ръка в сложните моменти.

19 октомври в историята:

Събития

202 година пр.н.е. — Втора пуническа война: В Битката при Зама легионите на римския главнокомандващ Сципион Африкански разрушават нахлуващата картагенска войска, предвождана от Ханибал.
439 година — Вандалите, водени от крал Гейзерик, завладяват Картаген в Северна Африка.
1469 година — Фердинанд II Арагонски и Исабела Кастилска подписват брак, който прокарва път към обединяването на Арагон и Кастилия в една страна - Испания.
1812 година — Наполеон I с френската войска се отдръпва от Москва.
1813 година — Приключва Битката при Лайпциг, в която Наполеон Бонапарт претърпява едно от най-лошите си провали.
1903 година — В Княжество България се създават избори за 13 Обикновено Народно заседание, извоювани от ръководещата Народнолиберална партия. На изборите гласоподават 41% от гласоподавателите.
1912 година — Балканска война: Бой при Еласона - първият конфликт сред армиите на Гърция и Османската империя в хода на Балканската война.
1918 година — Създадена е Автономната руска социалистическа република на немците от Поволжието, просъществувала до 1941 година
1925 година — Започва гръцко-българския пограничен спор останал в историята с името Петрички случай.
1943 година — Изследователи в Рутгерския университет изолират първия антибиотик срещу туберкулозата - стрептомицин.
1960 година — Държавният департамент на Съединени американски щати постанова ембарго на доставките за комунистическа Куба като се изключи храни и медикаменти.
1986 година — Президентът на Мозамбик Самора Машел и други 33 пасажери умират при злополука на аероплан Ту-134 в планините на Мозамбик.
1987 година — Черния понеделник: настава борсов срив, когато промишленият показател Dow Jones пада с 22%.
1987 година — В отговор на офанзивите на Иран против кораби в Персийския залив, Военноморските сили на Съединени американски щати изваждат от строя две ирански петролни платформи.
1991 година — Земетресение с магнитуд 7,0 по Скалата на Рихтер удря Северна Италия — умират 2 000 души.
1993 година — стартират предварителни диалози сред Виетнам и Китай за споразумяване на акваториалния дебат за Тонкинския залив.
1995 година — Състои се премиерата на индийския игрален филм Любовникът ще води булката.
2007 година — Ратифицирана и призната е сегашната Конституция на Черна гора.

Родени

1433 година — Марсилио Фичино, италиански мъдрец († 1499 г.)
1819 година — Иван Момчилов, български просветник († 1869 г.)
1858 година — Ваклин Церковски, български доктор († 1917 г.)
1858 година — Жорж Албер Буланже, английски зоолог († 1937 г.)
1862 година — Огюст Люмиер, френски откривател († 1954 г.)
1874 година — Лука Групчев, български бунтовник († 1947 г.)
1882 година — Умберто Бочони, италиански художник († 1916 г.)
1890 година — Цветан Каролев, български оперен артист († 1960 г.)
1897 година — Владо Черноземски, български бунтовник († 1934 г.)
1897 година — Педро Льоренте, испански треньор
1899 година — Мигел Анхел Астуриас, гватемалски публицист, Нобелов лауреат († 1974 г.)
1910 година — Субраманиан Чандрасекар, индийски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.)
1913 година — Винисиус ди Морайс, бразилски публицист († 1980 г.)
1916 година — Жан Досе, френски имунолог Нобелов лауреат († 2009 г.)
1920 година — Костадин Шопов, български волейболист (†? г.)
1921 година — Гунар Нордал, шведски футболист († 1995 г.)
1924 година — Лубомир Щроугал, чехословашки политик
1929 година — Михаил Симонов, съветски авиоконструктор († 1978 г.)
1931 година — Маноло Ескобар, испански артист († 2013 г.)
1936 година — Васил Гюзелев, български историк
1938 година — Петър Иванов, български академик
1945 година — Джон Хътчисън, канадски откривател
1946 година — Иван Димитров, български посланик
1946 година — Филип Пулман, британски публицист
1947 година — Николай Добрев, български политик († 1999 г.)
1950 година — Петко Христов, български католически свещеник
1955 година — Олег Ковачев, български артист
1958 година — Маргарита Карамитева, българска актриса
1960 година — Беате Ериксен, норвежка актриса
1962 година — Ивендър Холифийлд, американски боксьор
1964 година — Анес Жауи, френска актриса
1966 година — Джон Фавро, американски артист и режисьор
1968 година — Светослав Танев, български артист
1975 година — Захари Димитров, български футболист
1978 година — Веселин Иванов, български волейболист
1978 година — Енрике Бернолди, бразилски авто играч
1981 година — Хейки Ковалайнен, финландски водач от Формула 1

Починали

993 година — Конрад III, крал на Горна Бургундия (* ок. 925 г.)
1216 година — Джон Безземни, крал на Англия (* 1166 г.)
1587 година — Франческо I Медичи, популярен херцог на Тоскана (* 1541 г.)
1678 година — Самуел ван Хоогстратен, холандски художник (* 1627 г.)
1745 година — Джонатан Суифт, английски и ирландски публицист (* 1667 г.)
1810 година — Жан-Жорж Новер, френски балетист и хореограф, модернизатор в балета (* 1727 г.)
1813 година — Йозеф Понятовски, полски княз, маршал на Франция (* 1763 г.)
1851 година — Мари Терез Шарлот, френска принцеса (* 1778 г.)
1870 година — Имре Фривалдски, маджарски ботаник (* 1799 г.)
1889 година — Луиш I, крал на Португалия (* 1838 г.)
1890 година — Ричард Франсис Бъртън, английски странник, откривател, преводач (* 1821 г.)
1900 година — Александър Хаджипанов, български бунтовник (* 1875 г.)
1903 година — Апостол Маргарит, арумънски просветник (* 1832 г.)
1912 година — Христо Топракчиев, български летец (* 1887 г.)
1912 година — Юлиус Маги, швейцарски бизнесмен и фабрикант (* 1846 г.)
1917 година — Христо Бърдаров, български офицер (* 1891 г.)
1929 година — Александру Давила, румънски драматург (* 1862 г.)
1931 година — Стефан Панаретов, български академик и посланик (* 1853 г.)
1936 година — Лю Сюн, китайски публицист (* 1881 г.)
1937 година — Ърнест Ръдърфорд, новозеландски физик, Нобелов лауреат (* 1871 г.)
1943 година — Камий Клодел, френска скулпторка (* 1864 г.)
1964 година — Сергей Бирюзов, руски маршал (* 1904 г.)
1967 година — Асен Йорданов, български авиоинженер (* 1896 г.)
1970 година — Ласаро Карденас, президент на Мексико (* 1895 г.)
1974 година — Борис Спиров, български политик (* 1897 г.)
1984 година — Анри Мишо, френски стихотворец (* 1899 г.)
2002 година — Николай Рукавишников, руски космонавт (* 1923 г.)
2003 година — Алия Изетбегович, президент на Босна и Херцеговина (* 1925 г.)
2007 година — Ян Волкерс, холандски публицист (* 1925 г.)

Празници

Българска православна черква — Ден на свети Иван Рилски
България — Ден на българския доктор

 

Obekti.bg

Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР