21 януари – Международен ден на прегръдката
Днес означаваме Международния ден на прегръдката.
Той се е зародил в Съединени американски щати през 1986 година и за негов основател се счита свещеник Кевин Заборни. В Съединени американски щати денят е прочут като Национален ден на прегръщането. Той е приет публично от американското Бюро за патентите и за комерсиалните марки. Датата 21 януари не е инцидентна, а е определена от свещеник Заборни, тъй като се пада сред коледните и новогодишните празници и Свети Валентин, отбелязван на 14 февруари. Смята се, че към 21 януари хората се усещат изчерпани след коледните празници и към момента не са се заредили с нужната сила за Празника на влюбените. Според свещеник Заборни на днешния ден хората имат потребност от прегръдка от техен непосредствен или даже от чужд човек.
Денят на прегръдката се отбелязва и в други страни като Германия, Англия, Китай.
Учени напомнят, че прегръдките имат позитивно въздействие върху човешкото здраве. Прегръдките, както и всеки физически контакт сред хората са от значително значение за здравословното, общественото, психическото и физическото развиване на индивида. Те оказват помощ и за укрепването на имунната система и понижават равнищата на хормона на напрежението кортизол при дамите, както и рисковете от сърдечносъдови заболявания.
Специалисти са потвърдили, че двойките, които се прегръщат даже единствено за 20 секунди, имат по-високи равнища на окситоцин, хормона на любовта и на насладата от секса.
Според американското Психосоматично сдружение прегръдка или 10-минутно държане за ръце понижава напрежението и неговото неподходящо влияние върху организма. Хората, които не се допират задоволително постоянно, страдат от по-високо кръвно налягане и от аритмия, настояват още експертите от сдружението.
Някои специалисти считат, че най-благоприятно влияние имат прегръдките на половия сътрудник, а не тези на елементарните другари.
През 2004 година в Съединени американски щати е подета и още една самодейност, обвързвана с прегръдките. Това е Кампанията за свободни обятия. Участващите в нея хора могат да прегръщат непознати по улицата. Тази акция за разлика от Деня на прегръдката може да се организира по което и да е време от годината.
Денят на прегръдката си има собствен уебсайт на адрес www.nationalhuggingday.com, основан от свещеник Заборни през 2004 година. В него всяка година се афишират хората, спечелили признанието за най-прегръщаните се хора на годината. Предлагането на номинации в уеб страницата е без ограничавания. През 2006 година признанието беше присъдено на актрисата Рийз Уидърспун, а през 2009 година - на президента на Съединени американски щати Барак Обама. През 2011 година наградата отиде при 33-те чилийски миньори, извадени живи след два месеца, прекарани в затрупаната им мина.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1506 година — По разпореждане на папа Юлий II е формирана армията на Ватикана — Швейцарската армия.
• 1542 година — Английският парламент осъжда на гибел за държавна измяна брачната половинка на крал Хенри VIII Катрин Хауърд, която по-късно е екзекутирана.
• 1698 година — Царят на Русия Петър I идва в Лондон с цел да премине тримесечен научен курс по корабостроене.
• 1763 година — Императрица Екатерина II утвърждава проект за основаване на Дом за сираци и подхвърлени деца.
• 1793 година — Френската гражданска война: След като е открит за отговорен в държавна измяна от Конвента, френският крал Луи XVI е гилотиниран пред възторжена навалица в Париж.
• 1872 година — По заповед на Високата врата трима български владици — Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански иИларион Макариополски са заточени в Измит.
• 1890 година — Разкрит е скрит план на майор Коста Паница за ликвидиране на княз Фердинанд и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е наказан на гибел и разстрелян.
• 1911 година — Американският доктор Франсис Раус изолира първия онкогенен вирус, който предизвиква саркома по кокошките.
• 1926 година — В Ленинград са отворени гробовете на съветските царе, скъпоценностите им са взети и предадени на страната.
• 1942 година — Втората международна война: Германските войски стартират нахлуване в Северна Африка.
• 1942 година — Георги Исерсон е наказан от Военния арбитражен съд на Приволжския боен окръг на 10 и в допълнение 5 години в трудововъзпитателен лагер.
• 1944 година — Втората международна война: Австралия и Нова Зеландия подписват пакт за взаимни отбранителни дейности.
• 1945 година — Стефан е определен за екзарх на Българската православна черква откакто Българската екзархия е без екзарх от1915 година
• 1948 година — В Народна република България е учредено Дружество за Организация на обединените нации с ръководител учен Георги Наджаков.
• 1954 година — В Съединени американски щати е пусната първата атомна подводница Наутилус.
• 1965 година — В Техеран е погубен министър-председателят на Иран Хасан Али Мансур.
• 1966 година — Джордж Харисън от групата Бийтълс подписва брак с фотомодела Пати Бойд.
• 1968 година — Виетнамска война: Започва основната офанзива в Битката при Ке Сан.
• 1968 година — Бомбардировач B-52 с четири водородни бомби се разрушава покрай Военновъздушната база Туле вГренландия и огромни количества плутоний изтичат върху леда.
• 1976 година — Осъществен е първият постоянен полет на свръхзвуковия пътнически аероплан Конкорд.
• 1977 година — В Италия публично са позволени абортите.
• 2001 година — Пол Маккартни става първият музикант, чието положение минава един милиард $.
• 2005 година — В Белмопан, столицата на Белиз, вълненията заради увеличението на налозите прерастват в протест.
Родени
• 1338 година — Шарл V, крал на Франция († 1380 г.)
• 1763 година — Огюстен Робеспиер, френски революционен деятел († 1794 г.)
• 1775 година — Мануел Гарсия (баща), испански оперен артист, композитор и възпитател († 1832 г.)
• 1823 година — Имре Мадач, маджарски публицист († 1864 г.)
• 1824 година — Томас Стоунуол Джаксън, военачалник от Армията на Конфедерацията († 1863 г.)
• 1841 година — Едуар Шюре, френски публицист († 1929 г.)
• 1850 година — Иван Мушкетов, съветски откривател († 1902 г.)
• 1874 година — Иван Групчев, български бунтовник († 1963 г.)
• 1874 година — Рене-Луи Бер, френски математик († 1932 г.)
• 1885 година — Михаил Фрунзе, руски политически водач († 1925 г.)
• 1889 година — Питирим Сорокин,американски социолог († 1968 г.)
• 1905 година — Кристиан Диор, френски дизайнер († 1957 г.)
• 1903 година — Вълко Гочев, български политик († 1978 г.)
• 1909 година — Тодор Скаловски, композитор от Република Македония († 2004 г.)
• 1912 година — Конрад Блох, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1964 година († 2000 г.)
• 1915 година — Андрей Малчев, български шахматист († 1994 г.)
• 1920 година — Ерол Бароу, министър-председател на Барбадос († 1987 г.)
• 1922 година — Пол Скофийлд, английски артист († 2008 г.)
• 1924 година — Бени Хил, английски артист († 1992 г.)
• 1924 година — Катя Попова, българска актриса († 1966 г.)
• 1929 година — Васил Попилиев, български артист
• 1935 година — Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, брачна половинка на Симеон II
• 1941 година — Георги Костов, български композитор
• 1941 година — Пласидо Доминго, испански артист
• 1944 година — Румен Антонов, български откривател
• 1950 година — Джоузеф Танър, американски астронавт
• 1953 година — Пол Алън, американски бизнесмен
• 1954 година — Камелия Тодорова, българска певица
• 1954 година — Христина Христова, български политик
• 1956 година — Джина Дейвис, американска актриса
• 1962 година — Елжана Попова, българска актриса
• 1962 година — Мари Трентинян, френска актриса († 2003 г.)
• 1964 година — Маргарита Моллова, българска акробатка
• 1967 година — Арташес Минасян, арменски шахматист
• 1970 година — Ален Бокшич, хърватски футболист
• 1970 година — Кен Люнг, американски актьор
• 1971 година — Алан МакМанъс, шотландски състезател на снукър
• 1972 година — Катрин Сиачоке, колумбийска киноактриса
• 1974 година — Малена Алтерио, испанска актриса
• 1975 година — Оливер Дулич, сръбски политик
• 1977 година — Фил Невил, британски футболист
• 1983 година — Милчо Танев, български футболист
• 1988 година — Стоян Илиев, български герой
• 1989 година — Даниел Димов, български футболист
Починали
• 1118 година — Паскалий II, римски папа (*?)
• 1330 година — Жана Бургундска, кралица на Франция (* ок. 1291 г.)
• 1638 година — Игнацио Донати, италиански композитор (* 1570 г.)
• 1774 година — Мустафа III, султан на Османската империя (* 1717 г.)
• 1775 година — Емелян Пугачов, съветски бунтовник (* 1740 година или 1742)
• 1789 година — Пол-Анри Дитрих Холбах, френски публицист (* 1723 г.)
• 1831 година — Ахим декор Арним, немски стихотворец (* 1781 г.)
• 1851 година — Алберт Лорцинг, немски композитор (* 1801 г.)
• 1870 година — Александър Херцен, съветски публицист (* 1812 г.)
• 1879 година — Любен Каравелов, български публицист (* 1834 г.)
• 1914 година — Димитър Моллов, български политик (* 1846 г.)
• 1923 година — Иван Хаджиенов, български бизнесмен (* 1843 г.)
• 1924 година — Владимир Ленин, съветски бунтовник (* 1870 г.)
• 1924 година — Димитър Караджов, български композитор (* 1885 г.)
• 1926 година — Камило Голджи, италиански психиатър, Нобелов лауреат през 1906 година (* 1843 г.)
• 1927 година — Митрофан Пятницки, съветски музикант (* 1864 г.)
• 1930 година — Иван Стоянов, български бунтовник (* 1887 г.)
• 1939 година — Йонко Вапцаров, български бунтовник (* 1860 г.)
• 1950 година — Джордж Оруел, английски публицист (* 1903 г.)
• 1957 година — Кай Нилсен, датски илюстратор (* 1886 г.)
• 1959 година — Сесил Де Мил, американски режисьор (* 1881 г.)
• 1961 година — Блез Сандрар, швейцарски публицист и стихотворец (* 1887 г.)
• 1967 година — Ан Шеридън, американска актриса (* 1915 г.)
• 1972 година — Георги Бакърджиев, български художник (* 1899 г.)
• 1975 година — Минко Балкански, български оператор (* 1894 г.)
• 1993 година — Феличе Борел, италиански футболист и треньор (* 1914 г.)
• 2004 година — Йордан Радичков, български публицист (* 1929 г.)
• 2006 година — Ибрахим Ругова, президент на Косово (* 1944 г.)
• 2007 година — Мария Чионкан, румънска лекоатлетка (* 1977 г.)
Празници
• Барбадос — Ден на Ерол Бароу (барбадоски политик, първи министър председател, народен герой)
• България — Ден на родилната помощ (Отбелязва се публично от 1951 година на Бабинден)
• Полша — Ден на бабата
• Съединени Американски Щати — Ден на Мартин Лутър Кинг
Той се е зародил в Съединени американски щати през 1986 година и за негов основател се счита свещеник Кевин Заборни. В Съединени американски щати денят е прочут като Национален ден на прегръщането. Той е приет публично от американското Бюро за патентите и за комерсиалните марки. Датата 21 януари не е инцидентна, а е определена от свещеник Заборни, тъй като се пада сред коледните и новогодишните празници и Свети Валентин, отбелязван на 14 февруари. Смята се, че към 21 януари хората се усещат изчерпани след коледните празници и към момента не са се заредили с нужната сила за Празника на влюбените. Според свещеник Заборни на днешния ден хората имат потребност от прегръдка от техен непосредствен или даже от чужд човек.
Денят на прегръдката се отбелязва и в други страни като Германия, Англия, Китай.
Учени напомнят, че прегръдките имат позитивно въздействие върху човешкото здраве. Прегръдките, както и всеки физически контакт сред хората са от значително значение за здравословното, общественото, психическото и физическото развиване на индивида. Те оказват помощ и за укрепването на имунната система и понижават равнищата на хормона на напрежението кортизол при дамите, както и рисковете от сърдечносъдови заболявания.
Специалисти са потвърдили, че двойките, които се прегръщат даже единствено за 20 секунди, имат по-високи равнища на окситоцин, хормона на любовта и на насладата от секса.
Според американското Психосоматично сдружение прегръдка или 10-минутно държане за ръце понижава напрежението и неговото неподходящо влияние върху организма. Хората, които не се допират задоволително постоянно, страдат от по-високо кръвно налягане и от аритмия, настояват още експертите от сдружението.
Някои специалисти считат, че най-благоприятно влияние имат прегръдките на половия сътрудник, а не тези на елементарните другари.
През 2004 година в Съединени американски щати е подета и още една самодейност, обвързвана с прегръдките. Това е Кампанията за свободни обятия. Участващите в нея хора могат да прегръщат непознати по улицата. Тази акция за разлика от Деня на прегръдката може да се организира по което и да е време от годината.
Денят на прегръдката си има собствен уебсайт на адрес www.nationalhuggingday.com, основан от свещеник Заборни през 2004 година. В него всяка година се афишират хората, спечелили признанието за най-прегръщаните се хора на годината. Предлагането на номинации в уеб страницата е без ограничавания. През 2006 година признанието беше присъдено на актрисата Рийз Уидърспун, а през 2009 година - на президента на Съединени американски щати Барак Обама. През 2011 година наградата отиде при 33-те чилийски миньори, извадени живи след два месеца, прекарани в затрупаната им мина.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1506 година — По разпореждане на папа Юлий II е формирана армията на Ватикана — Швейцарската армия.
• 1542 година — Английският парламент осъжда на гибел за държавна измяна брачната половинка на крал Хенри VIII Катрин Хауърд, която по-късно е екзекутирана.
• 1698 година — Царят на Русия Петър I идва в Лондон с цел да премине тримесечен научен курс по корабостроене.
• 1763 година — Императрица Екатерина II утвърждава проект за основаване на Дом за сираци и подхвърлени деца.
• 1793 година — Френската гражданска война: След като е открит за отговорен в държавна измяна от Конвента, френският крал Луи XVI е гилотиниран пред възторжена навалица в Париж.
• 1872 година — По заповед на Високата врата трима български владици — Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански иИларион Макариополски са заточени в Измит.
• 1890 година — Разкрит е скрит план на майор Коста Паница за ликвидиране на княз Фердинанд и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е наказан на гибел и разстрелян.
• 1911 година — Американският доктор Франсис Раус изолира първия онкогенен вирус, който предизвиква саркома по кокошките.
• 1926 година — В Ленинград са отворени гробовете на съветските царе, скъпоценностите им са взети и предадени на страната.
• 1942 година — Втората международна война: Германските войски стартират нахлуване в Северна Африка.
• 1942 година — Георги Исерсон е наказан от Военния арбитражен съд на Приволжския боен окръг на 10 и в допълнение 5 години в трудововъзпитателен лагер.
• 1944 година — Втората международна война: Австралия и Нова Зеландия подписват пакт за взаимни отбранителни дейности.
• 1945 година — Стефан е определен за екзарх на Българската православна черква откакто Българската екзархия е без екзарх от1915 година
• 1948 година — В Народна република България е учредено Дружество за Организация на обединените нации с ръководител учен Георги Наджаков.
• 1954 година — В Съединени американски щати е пусната първата атомна подводница Наутилус.
• 1965 година — В Техеран е погубен министър-председателят на Иран Хасан Али Мансур.
• 1966 година — Джордж Харисън от групата Бийтълс подписва брак с фотомодела Пати Бойд.
• 1968 година — Виетнамска война: Започва основната офанзива в Битката при Ке Сан.
• 1968 година — Бомбардировач B-52 с четири водородни бомби се разрушава покрай Военновъздушната база Туле вГренландия и огромни количества плутоний изтичат върху леда.
• 1976 година — Осъществен е първият постоянен полет на свръхзвуковия пътнически аероплан Конкорд.
• 1977 година — В Италия публично са позволени абортите.
• 2001 година — Пол Маккартни става първият музикант, чието положение минава един милиард $.
• 2005 година — В Белмопан, столицата на Белиз, вълненията заради увеличението на налозите прерастват в протест.
Родени
• 1338 година — Шарл V, крал на Франция († 1380 г.)
• 1763 година — Огюстен Робеспиер, френски революционен деятел († 1794 г.)
• 1775 година — Мануел Гарсия (баща), испански оперен артист, композитор и възпитател († 1832 г.)
• 1823 година — Имре Мадач, маджарски публицист († 1864 г.)
• 1824 година — Томас Стоунуол Джаксън, военачалник от Армията на Конфедерацията († 1863 г.)
• 1841 година — Едуар Шюре, френски публицист († 1929 г.)
• 1850 година — Иван Мушкетов, съветски откривател († 1902 г.)
• 1874 година — Иван Групчев, български бунтовник († 1963 г.)
• 1874 година — Рене-Луи Бер, френски математик († 1932 г.)
• 1885 година — Михаил Фрунзе, руски политически водач († 1925 г.)
• 1889 година — Питирим Сорокин,американски социолог († 1968 г.)
• 1905 година — Кристиан Диор, френски дизайнер († 1957 г.)
• 1903 година — Вълко Гочев, български политик († 1978 г.)
• 1909 година — Тодор Скаловски, композитор от Република Македония († 2004 г.)
• 1912 година — Конрад Блох, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1964 година († 2000 г.)
• 1915 година — Андрей Малчев, български шахматист († 1994 г.)
• 1920 година — Ерол Бароу, министър-председател на Барбадос († 1987 г.)
• 1922 година — Пол Скофийлд, английски артист († 2008 г.)
• 1924 година — Бени Хил, английски артист († 1992 г.)
• 1924 година — Катя Попова, българска актриса († 1966 г.)
• 1929 година — Васил Попилиев, български артист
• 1935 година — Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, брачна половинка на Симеон II
• 1941 година — Георги Костов, български композитор
• 1941 година — Пласидо Доминго, испански артист
• 1944 година — Румен Антонов, български откривател
• 1950 година — Джоузеф Танър, американски астронавт
• 1953 година — Пол Алън, американски бизнесмен
• 1954 година — Камелия Тодорова, българска певица
• 1954 година — Христина Христова, български политик
• 1956 година — Джина Дейвис, американска актриса
• 1962 година — Елжана Попова, българска актриса
• 1962 година — Мари Трентинян, френска актриса († 2003 г.)
• 1964 година — Маргарита Моллова, българска акробатка
• 1967 година — Арташес Минасян, арменски шахматист
• 1970 година — Ален Бокшич, хърватски футболист
• 1970 година — Кен Люнг, американски актьор
• 1971 година — Алан МакМанъс, шотландски състезател на снукър
• 1972 година — Катрин Сиачоке, колумбийска киноактриса
• 1974 година — Малена Алтерио, испанска актриса
• 1975 година — Оливер Дулич, сръбски политик
• 1977 година — Фил Невил, британски футболист
• 1983 година — Милчо Танев, български футболист
• 1988 година — Стоян Илиев, български герой
• 1989 година — Даниел Димов, български футболист
Починали
• 1118 година — Паскалий II, римски папа (*?)
• 1330 година — Жана Бургундска, кралица на Франция (* ок. 1291 г.)
• 1638 година — Игнацио Донати, италиански композитор (* 1570 г.)
• 1774 година — Мустафа III, султан на Османската империя (* 1717 г.)
• 1775 година — Емелян Пугачов, съветски бунтовник (* 1740 година или 1742)
• 1789 година — Пол-Анри Дитрих Холбах, френски публицист (* 1723 г.)
• 1831 година — Ахим декор Арним, немски стихотворец (* 1781 г.)
• 1851 година — Алберт Лорцинг, немски композитор (* 1801 г.)
• 1870 година — Александър Херцен, съветски публицист (* 1812 г.)
• 1879 година — Любен Каравелов, български публицист (* 1834 г.)
• 1914 година — Димитър Моллов, български политик (* 1846 г.)
• 1923 година — Иван Хаджиенов, български бизнесмен (* 1843 г.)
• 1924 година — Владимир Ленин, съветски бунтовник (* 1870 г.)
• 1924 година — Димитър Караджов, български композитор (* 1885 г.)
• 1926 година — Камило Голджи, италиански психиатър, Нобелов лауреат през 1906 година (* 1843 г.)
• 1927 година — Митрофан Пятницки, съветски музикант (* 1864 г.)
• 1930 година — Иван Стоянов, български бунтовник (* 1887 г.)
• 1939 година — Йонко Вапцаров, български бунтовник (* 1860 г.)
• 1950 година — Джордж Оруел, английски публицист (* 1903 г.)
• 1957 година — Кай Нилсен, датски илюстратор (* 1886 г.)
• 1959 година — Сесил Де Мил, американски режисьор (* 1881 г.)
• 1961 година — Блез Сандрар, швейцарски публицист и стихотворец (* 1887 г.)
• 1967 година — Ан Шеридън, американска актриса (* 1915 г.)
• 1972 година — Георги Бакърджиев, български художник (* 1899 г.)
• 1975 година — Минко Балкански, български оператор (* 1894 г.)
• 1993 година — Феличе Борел, италиански футболист и треньор (* 1914 г.)
• 2004 година — Йордан Радичков, български публицист (* 1929 г.)
• 2006 година — Ибрахим Ругова, президент на Косово (* 1944 г.)
• 2007 година — Мария Чионкан, румънска лекоатлетка (* 1977 г.)
Празници
• Барбадос — Ден на Ерол Бароу (барбадоски политик, първи министър председател, народен герой)
• България — Ден на родилната помощ (Отбелязва се публично от 1951 година на Бабинден)
• Полша — Ден на бабата
• Съединени Американски Щати — Ден на Мартин Лутър Кинг
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ