6 септември: Ден на Съединението
Днес означаваме един от най-светлите български празници - Съединението.
Съединението на България е актът на фактическото обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подсилен от българския княз Александър I и управителен от майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.
След броени дни обаче Русия афишира своето неодобрение, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 година атакува България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки контракт от 19 февруари 1886 година възвръща довоенната граница със Сърбия.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година В подмяна на османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година.
Събития от датата
394 — Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника грабител Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст.1492 година — Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуща остров Ла Гомера (Канарски острови) и се насочва на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.1522 година — Витория, един от оживелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Сан Лукар де Барамеда (Испания) и става първият транспортен съд, обиколил света.1791 година — В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е показана особено за задачата последната опера и произведение на Моцарт - " Милосърдието на Тит ".1883 година — Княз Александър Батенберг възвръща Търновската конституция, анулирана от него 2 години по-рано.1885 година — Съединението на България: през нощта против 6 септември военни елементи, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над Пловдив и отстраняват държавното управление и основния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).1901 година — В Бъфало (Ню Йорк) е осъществен атентат против президента на Съединени американски щати Уилям Маккинли, вследствие на което той умира 8 дни по-късно.1915 година — България в Първата международна война: Сключени са Военната спогодба сред Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска конвенция и Българо-турската спогодба.1939 година — Втората международна война: Южна Африка афишира война на Германия.1940 година — Румънският крал Карол II абдикира в интерес на сина си Михай I.1941 година — Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически пандизчии, измежду които е и Кръстьо Раковски.1941 година — Прието е изменение на Закона за отбрана на страната, вследствие на което се планува смъртно наказване за повече политически прегрешения.1941 година — Холокост: нацистките управляващи задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят характерен знак - шестоъгълната звезда на Давид.1944 година — Лесковац е срутен до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови поданици 6000 губят живота си.1948 година — Юлиана става кралица на Нидерландия.1948 година — Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото държавно управление на Народна република България.1959 година — В Народна република България се организира автомобилно рали за първи път.1965 година — индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за попречване на пакистанска атака в Кашмир.1968 година — Суазиленд получава национална самостоятелност от Англия.1974 година — Открита е новата Централна гара София.1983 година — Съюз на съветските социалистически републики признава за свалянето на южнокорейския пътнически аероплан (269 жертви) с обяснението, че военните водачи не са били наясно с типа на самолета, когато той нарушава руското въздушно пространство.1991 година — На втория по величина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, заменено през 1924 година на Ленинград.1997 година — Екип от астрономи открива Калибан — натурален сателит на Уран.1997 година — Състои се погребението на трагично починалата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света следят по малкия екран.2000 година — В централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк с присъединяване на 150 държавни глави и други високопоставени политици стартира най-голямата международна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието.2005 година — Калифорния става първият щат на Съединени американски щати, който легализира еднополовия брак. Родени 1666 година — Иван V, съветски цар († 1696 г.)1757 година — Маркиз дьо Лафайет, френски боен и политически деятел, директен участник в 3 революции († 1834 г.)1766 година — Джон Далтон, британски физик и химик († 1844 г.)1781 година — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.)1808 година — Абд ал-Кадир, алжирски емир, народен воин († 1883 г.)1809 година — Бруно Бауер, немски мъдрец († 1882 г.)1817 година — Михаил Когълничану, румънски общественик († 1891 г.)1860 година — Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 година († 1935 г.)1860 година — Лорентзос Мавилис, гръцки стихотворец († 1912 г.)1864 година — Никола Габровски, български журналист и политик († 1925 г.)1876 година — Джон Маклауд, английски физиолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1923 година († 1935 г.)1879 година — Адолф Щраус, немски офицер († 1973)1879 година — Атанас Христов, български офицер (†?)1879 година — Йозеф Вирт, немски политик († 1956)1882 година — Иван Красновски, български правист и политик († 1941 г.)1889 година — Фриц Кюнкел, немски психолог († 1956 г.)1892 година — Едуард Виктор Епълтън, английски физик, лауреат на Нобелова премия за физика през 1947 година († 1965 г.)1893 година — Димитър Айранов, командващ Въздушните войски (†? г.)1896 година — Станимир Лилянов, български публицист (†?)1898 година — Асен Жабленски, български хоров диригент (†?)1898 година — Ксенофонт Иванов, български академик († 1967 г.)1900 година — Вълко Червенков, български политик и общественик († 1980 г.)1903 година — Георгиос Вафопулос, гръцки стихотворец († 1996 г.)1904 година — Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.)1913 година — Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.)1915 година — Франц Йозеф Щраус, немски политик († 1988 г.)1921 година — Михаил Михайлов, български артист († 1996 г.)1923 година — Петър II, крал на Югославия († 1970 г.)1924 година — Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.)1925 година — Андреа Камилери, италиански писател1926 година — Клаус декор Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.)1926 година — Шиничи Хоши, японски публицист († 1997 г.)1926 година — Юрий Вичев, български диригент1928 година — Евгений Светланов, съветски композитор, диригент и пианист († 2002 г.)1928 година — Робърт М. Пърсиг, американски писател1929 година — Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.)1929 година — Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.)1934 година — Олег Калугин, съветски шпионин (КГБ)1937 година — Ирина Соловьова, съветска космонавтка1939 година — Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1987 г.1943 година — Ричард Робъртс, английски биохимик, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1993 г.1943 година — Роджър Уотърс, английски музикант1947 година — Брус Риъх, шотландски футболист и треньор1947 година — Силвестър, английски музикант († 1988 г.)1951 година — Александър Карапанчев, български писател1951 година — Золтан Рибли, маджарски шахматист1952 година — Светолик Милчич, български писател1954 година — Александър Тарханов, съветски футболен треньор1955 година — Терънс Уилкът, американски астронавт1957 година — Живко Господинов, български футболист1965 година — Силвио Караиванов, български гражданин1971 година — Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка1972 година — Дилан Бруно, американски актьор1973 година — Грег Руседски, английски тенисист1974 година — Нина Першон, шведска певица1974 година — Тим Хенман, британски тенисист1976 година — Джина Стоева, българска попфолк певица1978 година — Крум Дончев, български авто състезател1978 година — Тодор Кючуков, български футболист1980 година — Джоузеф Йобо, нигерийски футболист1982 година — Мартин Амедик, немски футболист1983 година — Радослав Великов, български борец1986 година — Рейвън Райли, американска порно актриса1988 година — Валентин Йотов, български шахматист Починали 957 година — Лиудолф, херцог на Швабия (* ок. 930)972 година — Йоан XIII, римски папа (*?)1092 година — Конрад I, херцог на Бохемия (* 1035)1511 година — Ашикага Йошизуми, японски шогун (* 1481 г.)1635 година — Метиус, холандски математик и астроном, (* 1571 г.)1683 година — Жан-Батист Колбер, френски политик и финансист (* 1619 г.)1863 година — Фьодор Гагарин, съветски офицер (* 1788 г.)1885 година — Райчо Николов, български капитан (* 1840 г.)1920 година — Мария Павловна Мекленбургска, велика съветска княгиня (* 1854 г.)1922 година — Алексей Жеребков, съветски офицер (* 1837 г.)1939 година — Артър Ракъм, английски художник (* 1867 г.)1943 година — Реджиналд Маккена, английски политик (* 1863 г.)1962 година — Ханс Айслер, немски и австрийски композитор (* 1898 г.)1966 година — Хендрик Фервьорд, министър-председател на ЮАР (* 1901 г.)1968 година — Николай Павлович Акимов, съветски режисьор (* 1901 г.)1969 година — Артур Фриденрайх, бразилски футболист (* 1892 г.)1974 година — Стефан Воронов, български артист (* 1945 г.)1977 година — Джон Литълууд, английски математик, (* 1885 г.)1978 година — Адолф Даслер, немски бизнесмен (* 1900 г.)1987 година — Митко Григоров, български политик, посланик (* 1920 г.)1991 година — Робърт Столър, американски психоаналитик (* 1925 г.)1998 година — Акира Куросава, японски режисьор (* 1910 г.)2006 година — Оле Бьорнмосе, датски футболист (* 1944 г.)2007 година — Лучано Павароти, оперен артист (* 1935 г.) Празници Ден на Съединението (1885 година сред Княжество България и Източна Румелия, формален празник)Ден на Пловдив — с решение на Общинския съвет от януари 1993 година празникът се празнува на този денПразник на град Чирпан — разгласен с решение на Общинския съвет от 1995 година Отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.Празник на град Камено — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.Празник на град Чипровци — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.Празник на село Лозно, община Кюстендил (земляческа среща - събор)Пакистан — Ден на армиятаСвазиленд — Ден на независимостта (1968 година (от Великобритания), народен празник)Чили — Ден на националното единение
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
Съединението на България е актът на фактическото обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подсилен от българския княз Александър I и управителен от майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.
След броени дни обаче Русия афишира своето неодобрение, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 година атакува България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки контракт от 19 февруари 1886 година възвръща довоенната граница със Сърбия.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година В подмяна на османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година.
Събития от датата
394 — Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника грабител Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст.1492 година — Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуща остров Ла Гомера (Канарски острови) и се насочва на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.1522 година — Витория, един от оживелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Сан Лукар де Барамеда (Испания) и става първият транспортен съд, обиколил света.1791 година — В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е показана особено за задачата последната опера и произведение на Моцарт - " Милосърдието на Тит ".1883 година — Княз Александър Батенберг възвръща Търновската конституция, анулирана от него 2 години по-рано.1885 година — Съединението на България: през нощта против 6 септември военни елементи, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над Пловдив и отстраняват държавното управление и основния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).1901 година — В Бъфало (Ню Йорк) е осъществен атентат против президента на Съединени американски щати Уилям Маккинли, вследствие на което той умира 8 дни по-късно.1915 година — България в Първата международна война: Сключени са Военната спогодба сред Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска конвенция и Българо-турската спогодба.1939 година — Втората международна война: Южна Африка афишира война на Германия.1940 година — Румънският крал Карол II абдикира в интерес на сина си Михай I.1941 година — Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически пандизчии, измежду които е и Кръстьо Раковски.1941 година — Прието е изменение на Закона за отбрана на страната, вследствие на което се планува смъртно наказване за повече политически прегрешения.1941 година — Холокост: нацистките управляващи задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят характерен знак - шестоъгълната звезда на Давид.1944 година — Лесковац е срутен до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови поданици 6000 губят живота си.1948 година — Юлиана става кралица на Нидерландия.1948 година — Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото държавно управление на Народна република България.1959 година — В Народна република България се организира автомобилно рали за първи път.1965 година — индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за попречване на пакистанска атака в Кашмир.1968 година — Суазиленд получава национална самостоятелност от Англия.1974 година — Открита е новата Централна гара София.1983 година — Съюз на съветските социалистически републики признава за свалянето на южнокорейския пътнически аероплан (269 жертви) с обяснението, че военните водачи не са били наясно с типа на самолета, когато той нарушава руското въздушно пространство.1991 година — На втория по величина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, заменено през 1924 година на Ленинград.1997 година — Екип от астрономи открива Калибан — натурален сателит на Уран.1997 година — Състои се погребението на трагично починалата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света следят по малкия екран.2000 година — В централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк с присъединяване на 150 държавни глави и други високопоставени политици стартира най-голямата международна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието.2005 година — Калифорния става първият щат на Съединени американски щати, който легализира еднополовия брак. Родени 1666 година — Иван V, съветски цар († 1696 г.)1757 година — Маркиз дьо Лафайет, френски боен и политически деятел, директен участник в 3 революции († 1834 г.)1766 година — Джон Далтон, британски физик и химик († 1844 г.)1781 година — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.)1808 година — Абд ал-Кадир, алжирски емир, народен воин († 1883 г.)1809 година — Бруно Бауер, немски мъдрец († 1882 г.)1817 година — Михаил Когълничану, румънски общественик († 1891 г.)1860 година — Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 година († 1935 г.)1860 година — Лорентзос Мавилис, гръцки стихотворец († 1912 г.)1864 година — Никола Габровски, български журналист и политик († 1925 г.)1876 година — Джон Маклауд, английски физиолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1923 година († 1935 г.)1879 година — Адолф Щраус, немски офицер († 1973)1879 година — Атанас Христов, български офицер (†?)1879 година — Йозеф Вирт, немски политик († 1956)1882 година — Иван Красновски, български правист и политик († 1941 г.)1889 година — Фриц Кюнкел, немски психолог († 1956 г.)1892 година — Едуард Виктор Епълтън, английски физик, лауреат на Нобелова премия за физика през 1947 година († 1965 г.)1893 година — Димитър Айранов, командващ Въздушните войски (†? г.)1896 година — Станимир Лилянов, български публицист (†?)1898 година — Асен Жабленски, български хоров диригент (†?)1898 година — Ксенофонт Иванов, български академик († 1967 г.)1900 година — Вълко Червенков, български политик и общественик († 1980 г.)1903 година — Георгиос Вафопулос, гръцки стихотворец († 1996 г.)1904 година — Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.)1913 година — Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.)1915 година — Франц Йозеф Щраус, немски политик († 1988 г.)1921 година — Михаил Михайлов, български артист († 1996 г.)1923 година — Петър II, крал на Югославия († 1970 г.)1924 година — Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.)1925 година — Андреа Камилери, италиански писател1926 година — Клаус декор Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.)1926 година — Шиничи Хоши, японски публицист († 1997 г.)1926 година — Юрий Вичев, български диригент1928 година — Евгений Светланов, съветски композитор, диригент и пианист († 2002 г.)1928 година — Робърт М. Пърсиг, американски писател1929 година — Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.)1929 година — Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.)1934 година — Олег Калугин, съветски шпионин (КГБ)1937 година — Ирина Соловьова, съветска космонавтка1939 година — Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1987 г.1943 година — Ричард Робъртс, английски биохимик, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1993 г.1943 година — Роджър Уотърс, английски музикант1947 година — Брус Риъх, шотландски футболист и треньор1947 година — Силвестър, английски музикант († 1988 г.)1951 година — Александър Карапанчев, български писател1951 година — Золтан Рибли, маджарски шахматист1952 година — Светолик Милчич, български писател1954 година — Александър Тарханов, съветски футболен треньор1955 година — Терънс Уилкът, американски астронавт1957 година — Живко Господинов, български футболист1965 година — Силвио Караиванов, български гражданин1971 година — Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка1972 година — Дилан Бруно, американски актьор1973 година — Грег Руседски, английски тенисист1974 година — Нина Першон, шведска певица1974 година — Тим Хенман, британски тенисист1976 година — Джина Стоева, българска попфолк певица1978 година — Крум Дончев, български авто състезател1978 година — Тодор Кючуков, български футболист1980 година — Джоузеф Йобо, нигерийски футболист1982 година — Мартин Амедик, немски футболист1983 година — Радослав Великов, български борец1986 година — Рейвън Райли, американска порно актриса1988 година — Валентин Йотов, български шахматист Починали 957 година — Лиудолф, херцог на Швабия (* ок. 930)972 година — Йоан XIII, римски папа (*?)1092 година — Конрад I, херцог на Бохемия (* 1035)1511 година — Ашикага Йошизуми, японски шогун (* 1481 г.)1635 година — Метиус, холандски математик и астроном, (* 1571 г.)1683 година — Жан-Батист Колбер, френски политик и финансист (* 1619 г.)1863 година — Фьодор Гагарин, съветски офицер (* 1788 г.)1885 година — Райчо Николов, български капитан (* 1840 г.)1920 година — Мария Павловна Мекленбургска, велика съветска княгиня (* 1854 г.)1922 година — Алексей Жеребков, съветски офицер (* 1837 г.)1939 година — Артър Ракъм, английски художник (* 1867 г.)1943 година — Реджиналд Маккена, английски политик (* 1863 г.)1962 година — Ханс Айслер, немски и австрийски композитор (* 1898 г.)1966 година — Хендрик Фервьорд, министър-председател на ЮАР (* 1901 г.)1968 година — Николай Павлович Акимов, съветски режисьор (* 1901 г.)1969 година — Артур Фриденрайх, бразилски футболист (* 1892 г.)1974 година — Стефан Воронов, български артист (* 1945 г.)1977 година — Джон Литълууд, английски математик, (* 1885 г.)1978 година — Адолф Даслер, немски бизнесмен (* 1900 г.)1987 година — Митко Григоров, български политик, посланик (* 1920 г.)1991 година — Робърт Столър, американски психоаналитик (* 1925 г.)1998 година — Акира Куросава, японски режисьор (* 1910 г.)2006 година — Оле Бьорнмосе, датски футболист (* 1944 г.)2007 година — Лучано Павароти, оперен артист (* 1935 г.) Празници Ден на Съединението (1885 година сред Княжество България и Източна Румелия, формален празник)Ден на Пловдив — с решение на Общинския съвет от януари 1993 година празникът се празнува на този денПразник на град Чирпан — разгласен с решение на Общинския съвет от 1995 година Отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.Празник на град Камено — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.Празник на град Чипровци — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.Празник на село Лозно, община Кюстендил (земляческа среща - събор)Пакистан — Ден на армиятаСвазиленд — Ден на независимостта (1968 година (от Великобритания), народен празник)Чили — Ден на националното единение
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ