Световен ден на аутизма - за хората, които виждат света необикновен
Днес означаваме деня на аутизма. За седма поредна година България е част от международната акция " Освети в синьо ", която се стреми да осведоми обществото повече за хората, диагностицирани с това заболяване. В синия цвят, който символизира аутизма, през годините са засияли хиляди емблематични здания по целия свят. Тази година традицията ще бъде спазена и тъкмо в 19ч. Националният замък на културата, както и други здания в цялата страна ще заблестят в синьо. С какво са по-различни хората с аутизъм и съумяват ли да се интегрират в обществото? Отговорите на тези въпроси потърсиха репортерът Тереза Ставрева и операторът Мария Балканска.
Крис, 5г.: " Звучи като ария прелестна, с четири букви единствено написах аз думата " мама ". "
Петгодишният Крис-момче като всяко друго, само че със специфична мисия-да прави хората към себе си по-добри.
Христина Мишева, майка на Крис: " Направи ни по-сплотено семейство. Обърна ни главите към елементи, към ежедневните му триумфи и неща, които аз персонално като че ли не съм обръщала внимание с по-голямото ни детенце. Считам, че Аутизмът доста взима, само че и доста дава. "
Диагнозата схващат преди година, когато Крис е на четири. Като всяка майка обаче, Христина от дълго време е знаела, че детето й пораства... неизмеримо.
Христина Мишева, майка на Крис: " Още преди да навърши две години усетихме. Имаме и по-голямо детенце и като съпоставяхме нещата, при него нещата не се получаваха тъкмо както при по-голямото ни дете. Симптомите са доста и са разнообразни, всяко едно дете е друго. При нас това, което беше е, че Крис просто не се обръщаше, когато го викахме. Беше като ням. Освен това закъснялото проговаряне, което при него се получи след четвъртата годинка. Това при него беше най-силно изразено и ни предизвика да потърсим помощ. Ние в действителност не знаехме какво се случва с нашето дете и по какъв начин да му оказваме помощ. Аутизмът идва доста ненадейно. Може да пристигна в нашата къща, в тази на някой другар, на някой родственик или в къщата на нашите деца. Това е непредвиден посетител и трансформира животът ти на 360 градуса. "
Точна статистика за броят на децата и младежите с аутизъм у нас липсва. Знае се само, че всяка година към 100 деца биват диагностицирани със болестта. Според специалисти обаче, броят им е доста по-голям. В центъра, който Крис посещава има още 59 деца и младежи като него. Там всички са семейство, а най-обичаният му член е неговият директор-Ани, както са привикнали да я назовават децата.
Ани Андонова, шеф на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: " Аз съм инженер по обучение и обществен служащ по предопределение. "
Ани Андонова също е родител на дете с аутизъм. Когато схваща диагнозата преди повече от 10 години сходни центрове у нас липсват. Оставя специалността си и дружно с други хора, наранени персонално от заболяването вземат решение да създадат дневен център.
Ани Андонова, шеф на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: " Всички ни споделяха: " За нашите деца няма място. " Проблемът е, че сега, в който аз станах шеф на центъра през 2007-ма, потенциалът се запълни в границите на няколко дни. Аз се трансфорах в същия човек, който стартира да изяснява на родителите, че тук няма място, че тази услуга се запълни. Това ни предизвика да разтеглим центъра и започвайки с 40, местата станаха 60. "
Постепенно основават и други обществени услуги, които децата с аутизъм да употребяват. За тях споделят, че изпитват компликации при общуването и не постоянно могат да се приспособяват в обществото. Истината е, че хората с аутизъм просто виждат действителността по собствен метод. Въпреки това от време на време остават неразбрани и се оказват обект на дискриминация.
Ани Андонова, шеф на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: " Имаше един случай, който персонално мен най-вече ме е предизвикал, в който директорка на детска градина беше споделила, че ще допусне единствено кьорав студент, с цел да не вижда нашето дете. За мен няма по-лош миг, няма нищо по-лошо, което да съм чувала. "
Години след този случай, законите са разнообразни. Децата с аутизъм могат да посещават всеобщи учебни заведения и детски градини. Според лекари и психолози това даже е належащо за тяхното развиване.
Ани Андонова, шеф на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: " Има развиване, нещата се трансформират, само че на нас не ни харесват темповете, с които се случват. Това са изгубени години за някои деца и както ние споделяме ние не сме безконечни. Искаме да осигурим бъдещето за нашите деца, тяхната сигурност, автономоност и самотоятелност. Това са неща, които би трябвало да се работят в този момент. "
Наричат я заболяването на гениите. Леонардо да Винчи, Мария Кюри, Бетовен, Нютон, Моцарт-това са единствено част от великите учени и актьори, диагностицирани с аутизъм и оставили ослепителен отпечатък след себе си. Все хора, съумели да видят действителността оттатък, такава, каквато множеството хора не биха съумели и след милион години.
Крис, 5г.: " Звучи като ария прелестна, с четири букви единствено написах аз думата " мама ". "
Петгодишният Крис-момче като всяко друго, само че със специфична мисия-да прави хората към себе си по-добри.
Христина Мишева, майка на Крис: " Направи ни по-сплотено семейство. Обърна ни главите към елементи, към ежедневните му триумфи и неща, които аз персонално като че ли не съм обръщала внимание с по-голямото ни детенце. Считам, че Аутизмът доста взима, само че и доста дава. "
Диагнозата схващат преди година, когато Крис е на четири. Като всяка майка обаче, Христина от дълго време е знаела, че детето й пораства... неизмеримо.
Христина Мишева, майка на Крис: " Още преди да навърши две години усетихме. Имаме и по-голямо детенце и като съпоставяхме нещата, при него нещата не се получаваха тъкмо както при по-голямото ни дете. Симптомите са доста и са разнообразни, всяко едно дете е друго. При нас това, което беше е, че Крис просто не се обръщаше, когато го викахме. Беше като ням. Освен това закъснялото проговаряне, което при него се получи след четвъртата годинка. Това при него беше най-силно изразено и ни предизвика да потърсим помощ. Ние в действителност не знаехме какво се случва с нашето дете и по какъв начин да му оказваме помощ. Аутизмът идва доста ненадейно. Може да пристигна в нашата къща, в тази на някой другар, на някой родственик или в къщата на нашите деца. Това е непредвиден посетител и трансформира животът ти на 360 градуса. "
Точна статистика за броят на децата и младежите с аутизъм у нас липсва. Знае се само, че всяка година към 100 деца биват диагностицирани със болестта. Според специалисти обаче, броят им е доста по-голям. В центъра, който Крис посещава има още 59 деца и младежи като него. Там всички са семейство, а най-обичаният му член е неговият директор-Ани, както са привикнали да я назовават децата.
Ани Андонова, шеф на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: " Аз съм инженер по обучение и обществен служащ по предопределение. "
Ани Андонова също е родител на дете с аутизъм. Когато схваща диагнозата преди повече от 10 години сходни центрове у нас липсват. Оставя специалността си и дружно с други хора, наранени персонално от заболяването вземат решение да създадат дневен център.
Ани Андонова, шеф на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: " Всички ни споделяха: " За нашите деца няма място. " Проблемът е, че сега, в който аз станах шеф на центъра през 2007-ма, потенциалът се запълни в границите на няколко дни. Аз се трансфорах в същия човек, който стартира да изяснява на родителите, че тук няма място, че тази услуга се запълни. Това ни предизвика да разтеглим центъра и започвайки с 40, местата станаха 60. "
Постепенно основават и други обществени услуги, които децата с аутизъм да употребяват. За тях споделят, че изпитват компликации при общуването и не постоянно могат да се приспособяват в обществото. Истината е, че хората с аутизъм просто виждат действителността по собствен метод. Въпреки това от време на време остават неразбрани и се оказват обект на дискриминация.
Ани Андонова, шеф на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: " Имаше един случай, който персонално мен най-вече ме е предизвикал, в който директорка на детска градина беше споделила, че ще допусне единствено кьорав студент, с цел да не вижда нашето дете. За мен няма по-лош миг, няма нищо по-лошо, което да съм чувала. "
Години след този случай, законите са разнообразни. Децата с аутизъм могат да посещават всеобщи учебни заведения и детски градини. Според лекари и психолози това даже е належащо за тяхното развиване.
Ани Андонова, шеф на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: " Има развиване, нещата се трансформират, само че на нас не ни харесват темповете, с които се случват. Това са изгубени години за някои деца и както ние споделяме ние не сме безконечни. Искаме да осигурим бъдещето за нашите деца, тяхната сигурност, автономоност и самотоятелност. Това са неща, които би трябвало да се работят в този момент. "
Наричат я заболяването на гениите. Леонардо да Винчи, Мария Кюри, Бетовен, Нютон, Моцарт-това са единствено част от великите учени и актьори, диагностицирани с аутизъм и оставили ослепителен отпечатък след себе си. Все хора, съумели да видят действителността оттатък, такава, каквато множеството хора не биха съумели и след милион години.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ