50 години от смазването на Пражката пролет
Днес означаваме 50 години от смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския контракт.
В нощта на 20 против 21 август 1968 година Москва и нейните съдружници минават чехословашката граница, с цел да се постави завършек на реформаторското придвижване " Пражка пролет ".
250 000 бойци от 20 дивизии на Варшавския контракт нахлуват в Чехословакия, а 10 руски дивизии попълнят освободените от тях позиции. Те са подкрепени от хиляди нуклеарни бойни глави, ориентирани към Западна и Централна Европа. България изпраща танкова бригада с 33 танка „ Т-34 “.
Около 5 часа сутринта Радио Прага афишира, че столицата и страната са окупирани, и приканва жителите да не оказват опозиция на непознатите войски.
Малко по-късно стотици хора се събират на митинг пред руските войски.
От оръжията и танковете на " братските " страни загиват над 100 души и 500 са тежко ранени.
Окупацията принуждава между 70 000 и 300 000 души - най-вече висококвалифицирани експерти, да емигрират на Запад.
Събитията към Пражката пролет разочароват доста западни левичари с ленинистки възгледи и способстват до разпадането на доста от тези партии в западноевропейските страни.
България е първата страна, настояла за военна намеса в Чехословакия, и последната, която се извинява за присъединяване си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на Народното събрание през 1990 година, само че обществено и на високо ниво - едвам по време на визитата на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.
В нощта на 20 против 21 август 1968 година Москва и нейните съдружници минават чехословашката граница, с цел да се постави завършек на реформаторското придвижване " Пражка пролет ".
250 000 бойци от 20 дивизии на Варшавския контракт нахлуват в Чехословакия, а 10 руски дивизии попълнят освободените от тях позиции. Те са подкрепени от хиляди нуклеарни бойни глави, ориентирани към Западна и Централна Европа. България изпраща танкова бригада с 33 танка „ Т-34 “.
Около 5 часа сутринта Радио Прага афишира, че столицата и страната са окупирани, и приканва жителите да не оказват опозиция на непознатите войски.
Малко по-късно стотици хора се събират на митинг пред руските войски.
От оръжията и танковете на " братските " страни загиват над 100 души и 500 са тежко ранени.
Окупацията принуждава между 70 000 и 300 000 души - най-вече висококвалифицирани експерти, да емигрират на Запад.
Събитията към Пражката пролет разочароват доста западни левичари с ленинистки възгледи и способстват до разпадането на доста от тези партии в западноевропейските страни.
България е първата страна, настояла за военна намеса в Чехословакия, и последната, която се извинява за присъединяване си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на Народното събрание през 1990 година, само че обществено и на високо ниво - едвам по време на визитата на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ