Честваме 200 години от рождението на Георги Раковски
Днес означаваме 200 години от рождението на Георги Сава Раковски, а специфични събития ще има в редица български градове.
С тържествено честване и военна гала в Пловдив ще бъдат открити две изложения за живота и делото на Раковски. Тържествен обред ще има и пред паметника на революционера в Котел. В столицата ще бъдат поднесени цветя и венци пред бюст-паметника на Раковски в Борисовата градина.
Раковски е учредител на проведената националнореволюционна битка за освобождението на България, революционен демократ, публицист, стихотворец, журналист, публицист, историк и етнограф/етнолог.
Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, само че е прочут и като Георги Раковски. Той е роден на 14 април 1821 година в подбалканския възрожденски град Котел в фамилията на относително заможния търговец и майстор Стойко Попович и Руска Мамарчева. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от уредниците на Велчовата завера през 1835 година в Търново , капитан от съветската войска, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828 – 1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени дребното си име на Георги, в чест на вуйчо си.
Уикипедия
В отрязъка сред 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното учебно заведение в родния си град , където с изключение на български учи и гръцки език. През 1834 година постъпва в учебното заведение в Карлово, където преподавател му е Райно Попович. Раковски напуща Карлово през 1836 година поради върлуваща по това време чумна зараза.
В края на 1837 година дружно с татко си отпътува за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко учебно заведение в Куручушме. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „ Македонското сдружение “, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под въздействие най-много на Неофит Бозвели, само че също по този начин на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в битката за църковна самостоятелност.
Уикипедия
През лятото на 1841 година Раковски напуща Цариград и отпътува за Браила, където се готви за протест. Там, благодарение на другари от Котел, Раковски става преподавател по гръцки и френски език. Още с идването си в града Раковски съумява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест от февруари 1842 година е наказан на гибел от локалните управляващи, само че като гръцки гражданин е предаден на гръцките управляващи за осъществяване на присъдата. Подпомогнат от гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос, Раковски съумява да избяга и се открива в Марсилия , където прекарва година и половина. Установява връзка с учещите в Атина българи и основава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво сдружение.
След завръщането си в Котел дружно с татко си Раковски взе участие в битката на локалните еснафи срещу чорбаджиите. Наклеветени пред османските управляващи като бунтовници, те са задържани, наказани на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В пандиза Раковски престоява от 1845 до 1848 година.
Уикипедия
Излизайки на независимост, той още веднъж продължава своята революционна активност. През 1851 – 1854 година написа няколко текста, непокътнати до през днешния ден в ръкопис: „ Три съня “, „ Неповинен българин “ и „ Дневник на четата “. След експлоадирането на Кримската война (1853) Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на съветското военно командване.
През юни 1854 година Раковски провежда чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с съветските войски, които по това време са минали на юг от река Дунав. През есента, съветската войска се изтегля оттатък Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва претърпяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „ Горски пасажер “.
Уикипедия
В края на 1855 година Георги Раковски се открива в Букурещ , където приключва втората редакция на поемата „ Горски пасажер “, само че още на идната година се реалокира в Нови Сад в Австрийската империя, където издава „ Предвестник горскаго пасажера “.
През 1866 година Раковски още веднъж посещава Руската империя, прекарва известно време в Кишинев, Каприянския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за образуване на въоръжени чети, както и да приготви присъединяване в тях на бесарабски българи. Той не реализира огромен триумф с намирането на пари, поради натиска на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “, в който са записвани организационният принцип на построяването на четите и правата и отговорностите на самите четници. Раковски твърдо има вяра, че със основаването на добре проведени чети ще може да се вдигне народа на битка и ще се реализира освобождението му.
През пролетта на 1867 година са трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски умира от туберкулоза на 46-годишна възраст.
С тържествено честване и военна гала в Пловдив ще бъдат открити две изложения за живота и делото на Раковски. Тържествен обред ще има и пред паметника на революционера в Котел. В столицата ще бъдат поднесени цветя и венци пред бюст-паметника на Раковски в Борисовата градина.
Раковски е учредител на проведената националнореволюционна битка за освобождението на България, революционен демократ, публицист, стихотворец, журналист, публицист, историк и етнограф/етнолог.
Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, само че е прочут и като Георги Раковски. Той е роден на 14 април 1821 година в подбалканския възрожденски град Котел в фамилията на относително заможния търговец и майстор Стойко Попович и Руска Мамарчева. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от уредниците на Велчовата завера през 1835 година в Търново , капитан от съветската войска, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828 – 1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени дребното си име на Георги, в чест на вуйчо си.
Уикипедия В отрязъка сред 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното учебно заведение в родния си град , където с изключение на български учи и гръцки език. През 1834 година постъпва в учебното заведение в Карлово, където преподавател му е Райно Попович. Раковски напуща Карлово през 1836 година поради върлуваща по това време чумна зараза.
В края на 1837 година дружно с татко си отпътува за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко учебно заведение в Куручушме. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „ Македонското сдружение “, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под въздействие най-много на Неофит Бозвели, само че също по този начин на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в битката за църковна самостоятелност.
Уикипедия През лятото на 1841 година Раковски напуща Цариград и отпътува за Браила, където се готви за протест. Там, благодарение на другари от Котел, Раковски става преподавател по гръцки и френски език. Още с идването си в града Раковски съумява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест от февруари 1842 година е наказан на гибел от локалните управляващи, само че като гръцки гражданин е предаден на гръцките управляващи за осъществяване на присъдата. Подпомогнат от гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос, Раковски съумява да избяга и се открива в Марсилия , където прекарва година и половина. Установява връзка с учещите в Атина българи и основава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво сдружение.
След завръщането си в Котел дружно с татко си Раковски взе участие в битката на локалните еснафи срещу чорбаджиите. Наклеветени пред османските управляващи като бунтовници, те са задържани, наказани на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В пандиза Раковски престоява от 1845 до 1848 година.
Уикипедия Излизайки на независимост, той още веднъж продължава своята революционна активност. През 1851 – 1854 година написа няколко текста, непокътнати до през днешния ден в ръкопис: „ Три съня “, „ Неповинен българин “ и „ Дневник на четата “. След експлоадирането на Кримската война (1853) Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на съветското военно командване.
През юни 1854 година Раковски провежда чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с съветските войски, които по това време са минали на юг от река Дунав. През есента, съветската войска се изтегля оттатък Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва претърпяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „ Горски пасажер “.
Уикипедия В края на 1855 година Георги Раковски се открива в Букурещ , където приключва втората редакция на поемата „ Горски пасажер “, само че още на идната година се реалокира в Нови Сад в Австрийската империя, където издава „ Предвестник горскаго пасажера “.
През 1866 година Раковски още веднъж посещава Руската империя, прекарва известно време в Кишинев, Каприянския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за образуване на въоръжени чети, както и да приготви присъединяване в тях на бесарабски българи. Той не реализира огромен триумф с намирането на пари, поради натиска на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “, в който са записвани организационният принцип на построяването на четите и правата и отговорностите на самите четници. Раковски твърдо има вяра, че със основаването на добре проведени чети ще може да се вдигне народа на битка и ще се реализира освобождението му.
През пролетта на 1867 година са трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски умира от туберкулоза на 46-годишна възраст.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ