Днес отбелязваме 143-тата годишнина от Шипченската епопея. По повод честванията

Днес означаваме 143-тата годишнина от Шипченската епопея. По мотив честванията от 11:00 часа президентът Румен Радев ще изкачи стъпалата към Паметника на свободата на връх Шипка дружно с жителите, които ще отдадат респект пред подвига на българските опълченци и съветските воини. Около час по-късно президентът ще произнесе слово по случай отбелязването на 143-годишнината от Шипченската епопея.

Всяка година голям брой българи изкачват старопланинския връх Шипка, с цел да отдадат респект на героите, починали за свободата на България, напомня БГНЕС.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 година сред бранителите на прохода и турската войска влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ към 7 500 души е да спре превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша /около 27 000 души и запас от 10 000/, да не й разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша. Сраженията за Шипка стартират на 09/21 август 1877 година

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите офанзиви на турските табори. Най-тежък и решителен за защитата е третият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата.

В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер идват всички роти на 16 стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!

Боевете не престават и през идващите три дни, само че проходът към този момент е крепко в ръцете на съветската войска. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като “Зимно шипченско стоене ”. Въпреки студа и мъглата, макар снежните стихии и виелици, бранителите на Шипка героичен бранят прохода. За тези изпълнени с геройство и всеотдайност дни телеграфът оповестява с късата фраза: “На Шипка всичко е умерено ”.

Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград ”, по думите на ген. Радецки.

След рухването на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година На 26 август 1934 година паметникът на връх “Свети Никола ” е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.