Отиде си много известен български алпинист
Днес от този неверен свят си отиде Кирил Тафраджийски. Няма какво да се лъжем – в алпийските среди зейна следващата голяма празнота, останала след една от най-ярките фигури в историята на българските рискови спортове, написа climbingguidebg.com. Кирил бе роден на 11 май 1961 година С алпинизъм стартира да се занимава в алпийския клуб на тогавашното туристическо сдружение “Планинец”. А в тези години това беше не просто клуб, а школа, дала на българския алпинизъм Атанас Кованджиев, Богдан Дуков, Стоян Стоянов, Кирил Стоилов, Малин Цонкин, Милчо Тасев, Мартин Шопов, Станимир Карпузов, Тенчо Тенев, Стефан Халачев, Анна Тапаркова-Пенчева, Диана Атанасова, Огнян Балджийски, Марин Миленов, Слави Дерменджиев, Николай Петков, Иван Масларов, Любомир Илиев, Мариана Масларова.
След като бе потвърдил качествата си в нашите планини през лятото и зимата, през 1985 година, ненавършил 24 година, взе участие в първото българско зимно нанагорнище по популярната Северна стена на Айгер в Бернер Оберланд (Швейцарските Алпи), в състава на катерачен dream team, дружно с Николай Петков, Иван Масларов и Димитър Начев. След това бе участник в клубните експедиции на “Планинец”, напаравили първите български изкачвания на континенталните първенци Аконкагуа (6959 м) и Маккинли или Денали (6194 м), надлежно на Южна и Северна Америка. На 28 декември 1987 година бе на Аконкагуа по Класическия маршрут с Николай Петков, Иван и Мариана Масларови. Около десетина дни по-късно с Николай Петков и Иван Масларов станаха първите българи, преодолели Южната стена на южноамериканския отличник по така наречен Вариант на Меснер на Френския маршрут. На 28 юни 1988 година с Красимир Георгиев, Валери Паунов и Мариан Вълчев стъпи на Маккинли в Аляска.
Името на Кирил Тафраджийски ще остане записано в историята на нашия алпинизъм и по отношение на още две знаменателни първи български изкачвания – на Фицрой в Патагония и Уаскаран (6768 м) в Кордилера Бланка (Перуанските Анди). На първия бе на 29 януари 1991 година с Владимир Нешев (малко след Николай Петков и Иван Масларов), на втория – през 1996 година с Николай Петков и Господин Господинов.
Издържал сполучливо всички изпити по алпийска зряла възраст (в това число – и тези в Кавказ и Памир), Кирил откри справедливо място в националната експедиция, която реализира първото българско нанагорнище на един от най-коварните и най-опасните осемхилядници – десетия в света Анапурна (8091 м), през есента на 1989 година
На 26 август 1998 година бе на Кхан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан с Николай Петков, Тодор М. Тодоров, Радко Рачев, в състава на българска експедиция, включваща също Петър и Екатерина Хаджидимитрови, Румен Ангелов и Владимир Чорбаджийски. През лятото на 2009 година бе едно от основните настоящи лица в реализацията на плана “Споделени върхове”, в чиито рамки Иван Кожухаров – с помощта на приятелите си – стигна до Монблан. Участник бе в екипи, осигуряващи сигурността по време на многочислени надпревари.
Кирил е индивидът, който първи в България свърза в едно алпинизма и парапланеризма. Видял полета на една французойка от Аконкагуа до подножието на върха през 1988 година, същата година той реализира първи полет в региона на Черни връх благодарение на Красен Райков. И идната стъпка в тази област бе направена от него, откакто през 1991 година с Евгени Цонев започнаха да летят с параплани и със ски на краката в региона на Банско и на Мальовица. През 1992 година (благодарение на Ангел Стаменов от “АВА Спорт” – Монтана) Кирил първи у нас опитва крилo ( “Condor Vector”), което не копира релефа, излитайки от известния старт в региона на Бистрица – Капрала, и прелетя пътя за село Железница, едно невиждано у нас достижение по това време.
На 26 август 1998 година Кирил направи нещо неповторимо – първи полет с параплан ( “Voodoo” на компанията “Airwawe”) в региона на Кхан Тенгри в Тян-Шан, в хода на упомената нагоре експедиция. Той започва от лагер 2 и се приземи на ледника Северен Инилчек, покрай базовия лагер. Този факт е маркиран в съветски източници и той прави Кирил част от историята на парапланеризма в най-високите планини в света.
Кирил щастливо обединяваше огромната си обич към планините и летенето с професионалните си занимания. Бе един от първите, които след измененията през 1989 година се захванаха с височинна работа. През 2002 година бе един от учредителите на АРАС – Асоциацията на работещите по алпийски прийом. През 2006 година в съдружничество с Виктор Лазаров сътвори ползващата се с безупречна известност компания “Екстрема” ООД за строително-монтажни работи и ремонтни действия на високи и труднодостъпни места по алпийски прийом. Неведнъж съм чувал разкази на негови сътрудници за неповторимата му дарба да намира решения на най-сложни от техническа позиция задания.
И в този момент най-важното. Кирил беше на първо място добър човек. Не знам в миналото да е направил нещо недобронамерено. Да е театралничил. Да се е държал неестествено. Отличаваха го пъргава мисъл и искрящо духовитост, на които не един и двама се опитваха (без успех) да подражават. С китарата в ръце бе душата на всяка компания.
След като бе потвърдил качествата си в нашите планини през лятото и зимата, през 1985 година, ненавършил 24 година, взе участие в първото българско зимно нанагорнище по популярната Северна стена на Айгер в Бернер Оберланд (Швейцарските Алпи), в състава на катерачен dream team, дружно с Николай Петков, Иван Масларов и Димитър Начев. След това бе участник в клубните експедиции на “Планинец”, напаравили първите български изкачвания на континенталните първенци Аконкагуа (6959 м) и Маккинли или Денали (6194 м), надлежно на Южна и Северна Америка. На 28 декември 1987 година бе на Аконкагуа по Класическия маршрут с Николай Петков, Иван и Мариана Масларови. Около десетина дни по-късно с Николай Петков и Иван Масларов станаха първите българи, преодолели Южната стена на южноамериканския отличник по така наречен Вариант на Меснер на Френския маршрут. На 28 юни 1988 година с Красимир Георгиев, Валери Паунов и Мариан Вълчев стъпи на Маккинли в Аляска.
Името на Кирил Тафраджийски ще остане записано в историята на нашия алпинизъм и по отношение на още две знаменателни първи български изкачвания – на Фицрой в Патагония и Уаскаран (6768 м) в Кордилера Бланка (Перуанските Анди). На първия бе на 29 януари 1991 година с Владимир Нешев (малко след Николай Петков и Иван Масларов), на втория – през 1996 година с Николай Петков и Господин Господинов.
Издържал сполучливо всички изпити по алпийска зряла възраст (в това число – и тези в Кавказ и Памир), Кирил откри справедливо място в националната експедиция, която реализира първото българско нанагорнище на един от най-коварните и най-опасните осемхилядници – десетия в света Анапурна (8091 м), през есента на 1989 година
На 26 август 1998 година бе на Кхан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан с Николай Петков, Тодор М. Тодоров, Радко Рачев, в състава на българска експедиция, включваща също Петър и Екатерина Хаджидимитрови, Румен Ангелов и Владимир Чорбаджийски. През лятото на 2009 година бе едно от основните настоящи лица в реализацията на плана “Споделени върхове”, в чиито рамки Иван Кожухаров – с помощта на приятелите си – стигна до Монблан. Участник бе в екипи, осигуряващи сигурността по време на многочислени надпревари.
Кирил е индивидът, който първи в България свърза в едно алпинизма и парапланеризма. Видял полета на една французойка от Аконкагуа до подножието на върха през 1988 година, същата година той реализира първи полет в региона на Черни връх благодарение на Красен Райков. И идната стъпка в тази област бе направена от него, откакто през 1991 година с Евгени Цонев започнаха да летят с параплани и със ски на краката в региона на Банско и на Мальовица. През 1992 година (благодарение на Ангел Стаменов от “АВА Спорт” – Монтана) Кирил първи у нас опитва крилo ( “Condor Vector”), което не копира релефа, излитайки от известния старт в региона на Бистрица – Капрала, и прелетя пътя за село Железница, едно невиждано у нас достижение по това време.
На 26 август 1998 година Кирил направи нещо неповторимо – първи полет с параплан ( “Voodoo” на компанията “Airwawe”) в региона на Кхан Тенгри в Тян-Шан, в хода на упомената нагоре експедиция. Той започва от лагер 2 и се приземи на ледника Северен Инилчек, покрай базовия лагер. Този факт е маркиран в съветски източници и той прави Кирил част от историята на парапланеризма в най-високите планини в света.
Кирил щастливо обединяваше огромната си обич към планините и летенето с професионалните си занимания. Бе един от първите, които след измененията през 1989 година се захванаха с височинна работа. През 2002 година бе един от учредителите на АРАС – Асоциацията на работещите по алпийски прийом. През 2006 година в съдружничество с Виктор Лазаров сътвори ползващата се с безупречна известност компания “Екстрема” ООД за строително-монтажни работи и ремонтни действия на високи и труднодостъпни места по алпийски прийом. Неведнъж съм чувал разкази на негови сътрудници за неповторимата му дарба да намира решения на най-сложни от техническа позиция задания.
И в този момент най-важното. Кирил беше на първо място добър човек. Не знам в миналото да е направил нещо недобронамерено. Да е театралничил. Да се е държал неестествено. Отличаваха го пъргава мисъл и искрящо духовитост, на които не един и двама се опитваха (без успех) да подражават. С китарата в ръце бе душата на всяка компания.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ