44-ото Народно събрание декларира: Ще работим, за да оправдаем народното доверие
Днес ние заявяваме, че в сложното и динамично време, в което живеем, изпълнено с опасности и закани, ще работим, с цел да оправдаем националното доверие и ще вложим сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната!
Това написа в обръщението на 44-ото Народно заседание към българския народ във връзка 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция.
Документът беше признат единомислещо с 211 гласа „ за “ от народните представители на тържествена сесия на Народното събрание във Велико Търново.
Публикуваме цялостния текст на обръщението на 44-ото Народно заседание:
Уважаеми сънародници,
Уважаеми жители на Република
България!
Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно заседание отдава респект и самопризнание на делото на нашите предшественици, които преди 140 години на Учредителното заседание поставиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развиването и просперитета на Третата българска страна.
Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за независимост и църковна самостоятелност и строители на модерна България. С вижданията си за устройство на възобновената страна така наречен консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и избраните за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков поставят началото на политическия спор – прочувствен и яростен, само че и потребен и конструктивен. Носители на възрожденския дух, без значение от разликите във визията за устройството на страната, народните представители са обединени в устрема си да реализират една свята и жадувана цел – да съградят съвременна, самостоятелна и просперираща България.
Те демонстрират политическа воля и одобряват не както планува Берлинският контракт „ органичен правилник “, а конституция, с цел да е ясно, че българското Княжество е свободно. В главния закон вписват държавния герб, държавния щемпел и българския трибагреник като израз на самочувствие и блян да градят равноправна с другите страна.
Всички ние им изискуем дълбока благодарност за това, че гласоподават Конституция, която дава отговор на ползите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, обезпечава условия за развиването и възхода на България и подсигурява съществени права и свободи за гражданите; изрично не разрешава робството и съществуването на съсловия; прокламира независимост на личността, наложително и гратис главно обучение, независимост на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна благосъстоятелност и всеобщо изборно право за навършилите 21 години гласоподаватели.
Приетият в Търново главен закон регламентира държавното устройство и приема обичайното разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Залегналите в него правила и полезности, неговият дух на либералност и пълноправие са живи и през днешния ден, като неотменна част и от актуалната българска Конституция.
Депутатите от Учредителното заседание с чест и достолепие извършват своята историческа задача и поставят устоите на българската държавност. С делата си те потвърждават, че са възрожденци, само че и държавници. Благодарение и на тяхната активност България получава опция да се върне на картата на Европа като част от модерния, либерален и цивилизован свят.
Търновската конституция е главен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция – за времето на нейното деяние – се трансформира в блян за политическо и конституционно устройство на българската страна. Заложените в нея свободи на българските жители са накърнявани и отменяни, само че са просъществували освен на книга, а и като дух измежду свободолюбивото българско поданство. Политическите битки за възобновяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки тествания за народа и национални произшествия.
Отмяната на съществени конституционни правила, какъвто е този за разделянето на управляващите, е последвано от определяне на еднолични режими на ръководство. Неслучайно годините на национално развиване и напредък се свързват с времето, когато Конституцията работи в своя цялостен размер.
За наша горделивост и национално достолепие българският народ самичък, без непозната помощ и по своя воля реализира Съединението на Княжество България с Източна Румелия и прогласява Независимостта на България, която за малко време се трансформира в една от най-силните и проспериращи страни на Балканите. Днес България е демократична страна, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.
Ние, националните избраници, като представители на българския народ, осъзнаваме нашия дълг да продължаваме най-хубавите обичаи, завещани от създателите на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно завещание, което през миналите години е надграждано, само че и пропилявано; ценено, само че и подценявано. Особено значим е техният образец за слагане на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.
В тези случаи партийните флагове са свивани, потискано е опълчването за сметка на единодушието в името на публичното богатство.
Честването на 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция е подобаващ мотив да се обърнем към историята като извор на хрумвания, мъдрост и поучения. Неопровержими са историческите свидетелства, които демонстрират, че когато политиците се усещат част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ народен блян, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на личните си сили, сме реализирали обилни триумфи.
Днес ние заявяваме, че в сложното и динамично време, в което живеем, изпълнено с опасности и закани, ще работим, с цел да оправдаем националното доверие и ще вложим сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната!
Ние помним думите на ръководителя на Учредителното заседание екзарх Антим Първи: „ Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани… Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа “.
Поклон пред историческото дело на учредителите!
Още по тематиката 140 години Търновска конституция
Това написа в обръщението на 44-ото Народно заседание към българския народ във връзка 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция.
Документът беше признат единомислещо с 211 гласа „ за “ от народните представители на тържествена сесия на Народното събрание във Велико Търново.
Публикуваме цялостния текст на обръщението на 44-ото Народно заседание:
Уважаеми сънародници,
Уважаеми жители на Република
България!
Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно заседание отдава респект и самопризнание на делото на нашите предшественици, които преди 140 години на Учредителното заседание поставиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развиването и просперитета на Третата българска страна.
Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за независимост и църковна самостоятелност и строители на модерна България. С вижданията си за устройство на възобновената страна така наречен консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и избраните за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков поставят началото на политическия спор – прочувствен и яростен, само че и потребен и конструктивен. Носители на възрожденския дух, без значение от разликите във визията за устройството на страната, народните представители са обединени в устрема си да реализират една свята и жадувана цел – да съградят съвременна, самостоятелна и просперираща България.
Те демонстрират политическа воля и одобряват не както планува Берлинският контракт „ органичен правилник “, а конституция, с цел да е ясно, че българското Княжество е свободно. В главния закон вписват държавния герб, държавния щемпел и българския трибагреник като израз на самочувствие и блян да градят равноправна с другите страна.
Всички ние им изискуем дълбока благодарност за това, че гласоподават Конституция, която дава отговор на ползите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, обезпечава условия за развиването и възхода на България и подсигурява съществени права и свободи за гражданите; изрично не разрешава робството и съществуването на съсловия; прокламира независимост на личността, наложително и гратис главно обучение, независимост на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна благосъстоятелност и всеобщо изборно право за навършилите 21 години гласоподаватели.
Приетият в Търново главен закон регламентира държавното устройство и приема обичайното разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Залегналите в него правила и полезности, неговият дух на либералност и пълноправие са живи и през днешния ден, като неотменна част и от актуалната българска Конституция.
Депутатите от Учредителното заседание с чест и достолепие извършват своята историческа задача и поставят устоите на българската държавност. С делата си те потвърждават, че са възрожденци, само че и държавници. Благодарение и на тяхната активност България получава опция да се върне на картата на Европа като част от модерния, либерален и цивилизован свят.
Търновската конституция е главен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция – за времето на нейното деяние – се трансформира в блян за политическо и конституционно устройство на българската страна. Заложените в нея свободи на българските жители са накърнявани и отменяни, само че са просъществували освен на книга, а и като дух измежду свободолюбивото българско поданство. Политическите битки за възобновяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки тествания за народа и национални произшествия.
Отмяната на съществени конституционни правила, какъвто е този за разделянето на управляващите, е последвано от определяне на еднолични режими на ръководство. Неслучайно годините на национално развиване и напредък се свързват с времето, когато Конституцията работи в своя цялостен размер.
За наша горделивост и национално достолепие българският народ самичък, без непозната помощ и по своя воля реализира Съединението на Княжество България с Източна Румелия и прогласява Независимостта на България, която за малко време се трансформира в една от най-силните и проспериращи страни на Балканите. Днес България е демократична страна, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.
Ние, националните избраници, като представители на българския народ, осъзнаваме нашия дълг да продължаваме най-хубавите обичаи, завещани от създателите на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно завещание, което през миналите години е надграждано, само че и пропилявано; ценено, само че и подценявано. Особено значим е техният образец за слагане на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.
В тези случаи партийните флагове са свивани, потискано е опълчването за сметка на единодушието в името на публичното богатство.
Честването на 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция е подобаващ мотив да се обърнем към историята като извор на хрумвания, мъдрост и поучения. Неопровержими са историческите свидетелства, които демонстрират, че когато политиците се усещат част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ народен блян, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на личните си сили, сме реализирали обилни триумфи.
Днес ние заявяваме, че в сложното и динамично време, в което живеем, изпълнено с опасности и закани, ще работим, с цел да оправдаем националното доверие и ще вложим сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната!
Ние помним думите на ръководителя на Учредителното заседание екзарх Антим Първи: „ Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани… Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа “.
Поклон пред историческото дело на учредителите!
Още по тематиката 140 години Търновска конституция Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ