Георги Лозанов: Когато бай Ганю срещна хаджи Генчо
Днес ние – и като споделям „ ние ”, имам поради не различен, а представителите на нашата религия и на нашия национализъм, се борим за опазване на правото на мъжете да бият дамите си и на мъжете и дамите да бият децата си и за лишаване на правото на дамите да прекъсват нежеланите си бременности. Само дето не се борим за кастрация на другите от нас, въпреки че и това не е напълно по този начин, в случай че се вземат под внимание някои от ограниченията в Концепцията за ромите на вицепремиера Каракачанов.
Цялата атака, почнала още от демонизирането на Истанбулската спогодба, минава за отбрана на обичайните български полезности, само че даже въпросът до каква степен са български е противоречив. Те издайнически припомнят консерватизма на съветските „ обичайни духовно-нравствени полезности “, които дружно със здравото семейство и религиозния канон включват и мощната власт, национализма и прочие Дали принадлежат на „ духовно-нравствената ” сфера или показват политически ползи – тези на някогашния Съветски съюз против старите му врагове от времето на Студената война, проличава даже единствено от обстоятелството, че са изложени не къде да е, а в Доктрината за националната сигурност, подписана от Путин през 2016 година Но най-малко излиза наяве какво се чака и от българските обичайни полезности – да се опълчват на евроатлантическите въздействия и да отворят пътя ни обратно и на Изток по Православната дъга. Предлагам под лозунга: „ Всеки пестник на детето – гвоздей в ковчега на Европейски Съюз! ”.
Всъщност в нашата просвета шамаросването на децата и на свое съображение буди трогване, което край другото изискуем на килийния даскал хаджи Генчо – воин от „ най-българското произведение ” на Любен Каравелов „ Българи от остаряло време ”. Когато даскалът праща един от учениците си да му налее вода, „ на първо време го побие малко, с цел да не строши стовните ”, а у дома е същински тиранин и „ безграничен монарх ”. Само че Каравелов е писал повестта си през 1867 година и още тогава за него хаджи Генчо е българин от остаряло време, чиито „ обичайни полезности ” осмива. Впрочем, смехът му напълно не е комичен, тъй като излиза наяве, че домашната робия на хаджията е лишила от живот двамата му сина, прогонила e третия, а щерка си непременно желае да вкара в манастир. Образът му разкрива, че моралният традиционализъм, не без алибито на църковната показност, като се изключи че е двуличен, убива младите. Ако не безусловно физически, то сигурно символически.
Така е, тъй като полезностите не са дадени един път вечно, а демонстрират способността на индивида да преодолява табутата, които преди този момент самичък си постанова. Ако нещо е било полезност, може да престане да бъде, може даже да се окаже закононарушение.
Kаравелов е разбирал това преди 150 години за разлика от през днешния ден, когато продължаваме да се идентифицираме с карикатурни герои, основани да порицаят минусите ни. С кротко примирие одобряваме бай Ганю за въплъщение на българина през всички времена и бяхме привикнали, че значително наши политици, а и освен политици, наподобяват на него.
Oтскоро обаче някои от тях започнаха да наподобяват на хибрид сред бай Ганю и хаджи Генчо.
Темата за обичайните полезности ще бъде разисквана в предаването „ Необичайните обвинени ” по телевизия Bulgaria ON AIR в петък от 22.15 часа в диалог с проф. Ивайло Дичев, а с мореплавателя Дончо Папазов ще бъде разисквана тематиката „ Свободата преди и свободата след 10-и ноември ”.
Цялата атака, почнала още от демонизирането на Истанбулската спогодба, минава за отбрана на обичайните български полезности, само че даже въпросът до каква степен са български е противоречив. Те издайнически припомнят консерватизма на съветските „ обичайни духовно-нравствени полезности “, които дружно със здравото семейство и религиозния канон включват и мощната власт, национализма и прочие Дали принадлежат на „ духовно-нравствената ” сфера или показват политически ползи – тези на някогашния Съветски съюз против старите му врагове от времето на Студената война, проличава даже единствено от обстоятелството, че са изложени не къде да е, а в Доктрината за националната сигурност, подписана от Путин през 2016 година Но най-малко излиза наяве какво се чака и от българските обичайни полезности – да се опълчват на евроатлантическите въздействия и да отворят пътя ни обратно и на Изток по Православната дъга. Предлагам под лозунга: „ Всеки пестник на детето – гвоздей в ковчега на Европейски Съюз! ”.
Всъщност в нашата просвета шамаросването на децата и на свое съображение буди трогване, което край другото изискуем на килийния даскал хаджи Генчо – воин от „ най-българското произведение ” на Любен Каравелов „ Българи от остаряло време ”. Когато даскалът праща един от учениците си да му налее вода, „ на първо време го побие малко, с цел да не строши стовните ”, а у дома е същински тиранин и „ безграничен монарх ”. Само че Каравелов е писал повестта си през 1867 година и още тогава за него хаджи Генчо е българин от остаряло време, чиито „ обичайни полезности ” осмива. Впрочем, смехът му напълно не е комичен, тъй като излиза наяве, че домашната робия на хаджията е лишила от живот двамата му сина, прогонила e третия, а щерка си непременно желае да вкара в манастир. Образът му разкрива, че моралният традиционализъм, не без алибито на църковната показност, като се изключи че е двуличен, убива младите. Ако не безусловно физически, то сигурно символически.
Така е, тъй като полезностите не са дадени един път вечно, а демонстрират способността на индивида да преодолява табутата, които преди този момент самичък си постанова. Ако нещо е било полезност, може да престане да бъде, може даже да се окаже закононарушение.
Kаравелов е разбирал това преди 150 години за разлика от през днешния ден, когато продължаваме да се идентифицираме с карикатурни герои, основани да порицаят минусите ни. С кротко примирие одобряваме бай Ганю за въплъщение на българина през всички времена и бяхме привикнали, че значително наши политици, а и освен политици, наподобяват на него.
Oтскоро обаче някои от тях започнаха да наподобяват на хибрид сред бай Ганю и хаджи Генчо.
Темата за обичайните полезности ще бъде разисквана в предаването „ Необичайните обвинени ” по телевизия Bulgaria ON AIR в петък от 22.15 часа в диалог с проф. Ивайло Дичев, а с мореплавателя Дончо Папазов ще бъде разисквана тематиката „ Свободата преди и свободата след 10-и ноември ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ