Още един забравен велик българин
Днес неговото име, както имената на още хиляди популярни българи, свързали живота си с Великата октомврийска социалистическа гражданска война, е съвсем забравено. И по какъв начин да бъде другояче, когато самата Русия не желае да помни героите си от октомври 1917 година А пък да не приказваме за безпаметието в нашата България. И в случай че някой си спомня към момента за Михаил Антонов, то е обвързвано на първо място с един от десетките унищожени в последна сметка огромни фабрики - този за УКВ радиостанции в гр. Гоце Делчев, който е носел името му и е давал самун на хиляди родопчани. А това име е било добре познато в Русия и Съветския съюз.
Той се връща в България през 1912 година като доброволец, с цел да се бори за свободата на своите поробени братя, и е отличен през 1913 година с Кръст за смелост. А по време на Октомврийската гражданска война Антонов стига до чин военачалник, в Червената войска, несъмнено. След това взема решаващо присъединяване в построяването на военната здравна система в Съюз на съветските социалистически републики, заема виновен пост в механизирането и моторизирането на Червената войска в навечерието и по време на Втората международна война, в организацията на снабдяването ѝ, а след войната заема виновна служба в Министерския съвет. Както ще прочетете по-долу, неговата преждевременна гибел получава необятен отклик в руското общество.
Днес ще разлистим една тънка брошура, написана от неговия другар и приятел от Петербургската духовна академия Сава Чукалов - толкоз известния създател на първия цялостен руско-български речник, който се употребява и до момента. Нека и ние, въпреки и малко на брой да сме, си спомним за Октомврийската гражданска война. Нека не забравяме и един огромен българин, отдал целия си живот на добруването на хората.
" Михаил Антонов ", Сава Чукалов, мемоари, Военно издателство, 1988 година
През първата половина на 1911 година ориста събра в Петербург трима български младежи, пристигнали да държат приемен изпит в Петербургската духовна академия: пишещия тези редове, роден в Златица; Михаил Антонов и Димитър Атанасов Зоин - и двамата от Неврокоп... Учебната година приключи наред, само че когато при започване на септември 1912 година трябваше да стартираме втората година, се разгласи Балканската война и ние всички студенти българи в Русия трябваше да се завърнем в родината си, с цел да осъществим своя народен дълг... Михаил Антонов и Димитър Атанасов... се записаха доброволци в преди малко образуваното Македоно-Одринско опълчение... След демобилизацията през август 1913 година, останали живи и здрави, ние се върнахме в Петербург да продължим образованието си. Антонов беше награден с кръст за смелост...
Аз, Антонов и Атанасов завършихме академията напролет на 1916 година.. Аз основах свое издателство " Свобода " и почнах да издавам " Политическая библиотека для всех "... С Антонов живеехме дружно... Една вечер той ми споделя: " Би ли издал една листовка за Ленин и Плеханов? Аз проследявам в пресата тяхната дискусия и мисля, че ще мога да напиша нещо забавно.... " Съгласих се на драго сърце. Брошурата бе приготвена и издадена в самото начало на юни 1917 година Тя претърпя и второ, и трето издание.
Брошурата обаче грубо жегна Плеханов, който редактираше тогава в. " Единство ", орган на социалдемократите меншевики. В този вестник той помести поредно три огромни уводни публикации под заглавие " Наш опортюнизъм " срещу издателство " Свобода " и основно срещу Антонов. Той пишеше:
" М. Антонов в действителност не предрешава въпроса ни в моя изгода, ни в интерес на Ленин. Ако това се назовава обективност, той е справедлив. И въпреки всичко неговата листовка не реализира задачата си - той не дава тъкмо определение за " идеологията на двамата ". Защо? По простата причина, че за установяване на различията, съществуващи сред мен и Ленин, е належащо главно познаване същността на социализма. А таман това липсва на нашия създател ".
Тези публикации на Плеханов, несъмнено, не биваше да останат без отговор. И Антонов подготви следния отговор на Плехановата рецензия:
" Вие прелестно знаете в какво социализмът остава неизменим. А в случай че макар моето очакване Вие не сте знаели това, можехте да не пропускате без внимание идващите непосредствени мои редове: " Теоретически всичките му правила се свеждат към едно състояние - унищожаването на съществуващия буржоазно-капиталистически строй, който ще подсигурява по-справедливо систематизиране на труда и богатствата на капитала сред жителите на земята. Това състояние остава непроменяемо през всичките етапи на развиването на външните форми на социализма в продължение на цялата му история... Същината му остава неизменима... "
В началото на 1919 година в " Народния дом "... се състоял огромен интернационален протест под председателството на Зиновиев и при близкото присъединяване на Максим Горки, който вземал живо присъединяване в управлението на митинга. На трибуната се изредили представители на доста национални комунистически групи в Петроград. От страна на българите произнесъл тирада Михаил Антонов. Другарят Антонов декларирал:
" Другари, когато създателите на октомврийския прелом развяха аленото знаме на същинската пролетарска гражданска война и пламенно пристъпиха към реализирането на правилата на социализма, те потвърдиха, че би било детска доверчивост да се мисли, че дребното социалистическо островче измежду вилнеещия океан на грубия капитализъм ще устои на могъщите талази на интернационалния империализъм. Всички се очаквания те разпореждаха на поддръжката на интернационалния пролетариат. И настина тези очаквания се оправдаха...
Първата задача на Октомврийската гражданска война беше да дискредитира гнусната международна кланица, да ѝ тури край. Тази първа задача е изпълнена ослепително.
Първата поддръжка пристигна оттова, откъдето може би никой не очакваше - от Балканския полуостров в лицето на българския революционен пролетариат, който се яви като пръв съдружник на алена Русия.
Българският служащ и селяндур със своя съдбоносен отвод да пролива по-нататък кръвта си за непознати нему ползи принуди българската камарила да се откаже от по-нататъшното водене на войната... С излизането на България от войната, както събитията потвърдиха, на империалистическата война беше нанесен гибелен удар в стратегическо отношение. Тя бе свършена... "
Антонов изискал среща от В. И. Ленин, с цел да му даде за утвърждение " Манифест към българския народ ", признат на митинга в Народния дом. Ленин го приел и посрещнал с думите: "...как вървят работите? Кипи в България, да? Браво на българите, те първи забиха щиковете в земята. (Ленин имал поради пробива при Добро поле и владайските събития). Изучавайте, изучавайте съветския опит! " След това Ленин небрежно прегледал Манифеста към българския народ, одобрил го и наредил да се отпечата и пръсне от самолет над територията на България. Накрая Антонов заговорил с Ленин за брошурата " Ленин и Плеханов " и за трите публикации на Плеханов срещу тази листовка... Ленин му споделил: " Четох, четох. В брошурата ви има доста верни неща, само че и доста ненужни работи. При случай ще напиша нещо. А Плеханов на вятъра се сърди. Добре, че дори един " зачатъчен " е схванал Плеханов. Това е хубаво. Но въпреки всичко ще ви съветвам: оставете към този момент писането, то още не ви се удава. По-добре четете, четете повече и вие ще съумеете "...
Доброволец в Червената войска Михаил Антонов постъпил още през март 1918 година Отначало той бил назначен за завеждащ стопанската част, а по-късно за комисар на проведения от него и П. Захариев санитарен пункт с хиляда кревати за приемане и систематизиране на идващите от фронта ранени бойци...
От май на 1920 до февруари 1921 година е комисар на санитарен пункт №762, а от февруари 1921 до април 1922 година - комисар на Централната военна болница.
През същото това време дружно с директните си служебни отговорности в посочените държавни военносанитарни институции Антонов се е занимавал и с социална работа. Така през годините 1919, 1920, 1921 и 1922 той е бил избиран за народен представител на трудещите си в Петроградския национален съвет за втората, шестата, седмата и осмата сесия на съвета...
По-нататъшният длъжностен път на Михаил Антонов в Червената войска протича както следва: От април 1922 година до ноември 1923 година той е комисар на санитарното ръководство на целия Петроградски боен окръг. На тази нова виновна служба Антонов е изключително доста ангажиран... През това време той получава и доста значима и виновна командировка в Сибир от май до края на юли 1911 година За тази цел му е бил публикуван следният документ:
Мандат
РСФР
НКЗ
Главно Военносанитарно ръководство
№711. Май, 11, 1922 година
Дава се сегашния мандат на представителя на политическата ревизия при Главното военносанитарно ръководство, помощника на военния комисар на Петроградското другаря Антонов, Михаил Антонович в уверение на това, че той се командирова от Политическата ревизия на Главното санитарно ръководство да обследва санитарното ръководство и военносанитарните институции в Сибир в политическо, санитарно и административно-стопанско отношение, а също и строевите елементи в санитарно отношение.
На другаря Антонов се дава право да проверява през време на пътуването си санитарното положение на изолационно-пропусквателните пунктове, пространствата на гарите, санитарните влакове, изолационните вагони и други
На други Антонов се дава право при положение, че разкрие пропуски, неносещи темперамент на закононарушения, да ги отстранява със свои лични декрети, заповеди и нареждания.
На всички военни командири и началници на санитарни елементи и ръководства в Сибир, както и на санитарните влакове, се вменява в служба да оказват на другаря Антонов цялостно подпомагане при осъществяване на неговите отговорности, да дават отговор на всички негови въпроси и да му дават разполагаем всички материали, каквито той изиска както от общ, по този начин и конфиденциален темперамент, а също по този начин да му дават опция да се употребява от механически средства, от локалните писалищен сътрудници и от квартира...
Всички цивилен, военни и железопътни институции и организации да оказват на другаря Антонов всякакво подпомагане в осъществяванията на предоставените му задания.
Мандатът е автентичен до 30 юли 1922 година
Заместник на националния комисар по опазването на здравето и шеф на Главното военносанитарно ръководство:
(не се чете)
След това в службата и военната кариера на Михаил Антонов настава огромна смяна и бързо придвижване.
В началото на август 1925 година в гр. Козлов, в този момент Мичуринск, станало огромно заседание на командирите и комисарите от Московския боен окръг, на което участвал и командващият военните сили на окръга Климент Ефремович Ворошилов. На това заседание Антонов изнесъл специфичен отчет по организирането, дисциплината и дилемите на Червената войска, който отчет доста харесал на присъстващия Ворошилов. Той повикал Антонов при себе си, дълго разговарял с него и най-после му съобщил, че го взема на работа в своя щаб с сензитивно служебно покачване...
В това бурно революционно време висшите партийни органи предприемали понякога щателни инспекции на всички доверени лица и секретари, които служат при националните комисари или при обособените членове на Политбюро на партията. Такова писмо през 1929 година било изпратено и до Ворошилов...
На това писмо К.Е. Ворошилов дава отговор с писмо от 3 юли 1929 година по пунктове:
"...Антонов, Михаил Антонович, по националност българин, наследник на шивач, член ВКП (б) от 1918 година, в армията служи от 1918 година, политработник по линията на гражданската партийна организация, бил е и член на бюрото на Градския комитет на ВКП (б) през две сесии и в същото време член на Губернската контролна комисия (гр. Курск), секретар и партийния колектив при РВС. Другарят Антонов заслужава цялостно доверие и като партиец, и като безкористен неуморен служащ.
К. Ворошилов
...След деветгодишна непрекъсната, предана и добросъвестна работа при националния комисар на защитата К.Е. Ворошилов по лично желаниe минава на друга работа - политически комисар на Военната академия за механизиране и моторизиране на РККА...
На тази нова служба... Антонов останал повече от осем години, в това число до август 1943 година Със своята неуморна активност той съдействал доста за бързото и сполучливо моторизиране на Червената войска...
В разгара на Отечествената война Антонов бива назначен за заместник-началник на щаба на Главното автомобилно ръководство на Червената войска, на която служба той се демонстрира като способен ценител на работата и като деятелен началник на непрекъснатото постоянно доставяне на Червената войска... На тази служба Антонов изкарал цялата международна война...
Антонов (правият отзад) с маршал Ворошилов, Хмелницки и Лугоновски
От основаването на Червената войска... най- огромните командири се отличавали по броя на ромбовете, които носели пришити върху яките на куртките си. Най-големите командири и комисари носели три ромба, което се равнявало на чин военачалник. С такива три ромба, т.е. с чин военачалник, бил почетен Антонов още дълго преди началото на Отечествената война. Но през време на Отечествената война руското държавно управление решило да вкара нови офицерски звания и оценки за командващи в Червената войска. За тази цел била основана специфична комисия под председателството на военачалник А.С. Шчербаков... Тази комисия оставила Антонов в чин полковник, макар, че много време преди този момент, той бил почетен с три ромба, т.е. с генералски чин...
След войната светското държавно управление пристъпва към демобилизация на многомилионната войска... След известно време посредством основно на застъпничеството на Ворошилов той заема огромната гражданска служба заместител на завеждащия Секретариата на Министерския съвет.
Управлението на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики, партийният комитет и локалният комитет с дълбока тъга оповестяват за гибелта на заместник-завеждащия Секретариата
Михаил Антонович Антонов
Последвала на 24 септември 1948 година и изричат състрадание на фамилията на починалия.
Изнасянето на тялото на починалия за заравяне в гробищата на Новодевическия манастир ще стане на 26 септември в 1 часа на обед от зданието на клуба на ръководството на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики - " Берсеневска набережна " дом 2
До Анастасия Степанова Усанова-Антонова
и Цветана Михайлова Антонова
Печалната новина за преждевременната гибел на вашия мъж и татко Антонов, Михаил Антонович предизвиква възприятие на дълбока тъга.
Всички, които познаваха от близо Михаил Антонович, вечно ще запазят за него спомен като за незабравим приятел, почтен и лоялен на родината служащ.
С цялата си душа споделям вашата огромна тъга.
К. Ворошилов
Съвет на министрите на Съюз на съветските социалистически републики
Постановление №3706
4 октомври, Москва, Кремъл
За обезпечаване фамилията на умрелия заместител на завеждащия Секретариата на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Антонов, Михаил Сергеевич
Министерският съвет постановява:
1. На дамата на умрелия Антонов, Михаил Антонович Усанова - Антонова, Анастасия Степанова да се даде еднократна помощ в размер на 10 000 рубли.
2. На дамата на Антонов, М.А. - Усанова - Антонова, А.С. да се даде персонална пенсия 1000 рубли месечно пожизнено.
3. Да се резервира за дамата на Антонов М.А. правото на здравно обслужване в поликлиниката на лечебно-санитарното ръководство в Кремъл.
4. За фамилията на Антонов, М.А. да се резервира заеманата до момента квартира в Москва на ул. " Ленинградско шосе " дом 62, кв. 103.
5. Погребението на умрелия Антонов М.А. да се извърши за сметка на страната.
Управляващ делата на Министерския съвет
Я. Чаадаев
Той се връща в България през 1912 година като доброволец, с цел да се бори за свободата на своите поробени братя, и е отличен през 1913 година с Кръст за смелост. А по време на Октомврийската гражданска война Антонов стига до чин военачалник, в Червената войска, несъмнено. След това взема решаващо присъединяване в построяването на военната здравна система в Съюз на съветските социалистически републики, заема виновен пост в механизирането и моторизирането на Червената войска в навечерието и по време на Втората международна война, в организацията на снабдяването ѝ, а след войната заема виновна служба в Министерския съвет. Както ще прочетете по-долу, неговата преждевременна гибел получава необятен отклик в руското общество.
Днес ще разлистим една тънка брошура, написана от неговия другар и приятел от Петербургската духовна академия Сава Чукалов - толкоз известния създател на първия цялостен руско-български речник, който се употребява и до момента. Нека и ние, въпреки и малко на брой да сме, си спомним за Октомврийската гражданска война. Нека не забравяме и един огромен българин, отдал целия си живот на добруването на хората.
" Михаил Антонов ", Сава Чукалов, мемоари, Военно издателство, 1988 година
През първата половина на 1911 година ориста събра в Петербург трима български младежи, пристигнали да държат приемен изпит в Петербургската духовна академия: пишещия тези редове, роден в Златица; Михаил Антонов и Димитър Атанасов Зоин - и двамата от Неврокоп... Учебната година приключи наред, само че когато при започване на септември 1912 година трябваше да стартираме втората година, се разгласи Балканската война и ние всички студенти българи в Русия трябваше да се завърнем в родината си, с цел да осъществим своя народен дълг... Михаил Антонов и Димитър Атанасов... се записаха доброволци в преди малко образуваното Македоно-Одринско опълчение... След демобилизацията през август 1913 година, останали живи и здрави, ние се върнахме в Петербург да продължим образованието си. Антонов беше награден с кръст за смелост...
Аз, Антонов и Атанасов завършихме академията напролет на 1916 година.. Аз основах свое издателство " Свобода " и почнах да издавам " Политическая библиотека для всех "... С Антонов живеехме дружно... Една вечер той ми споделя: " Би ли издал една листовка за Ленин и Плеханов? Аз проследявам в пресата тяхната дискусия и мисля, че ще мога да напиша нещо забавно.... " Съгласих се на драго сърце. Брошурата бе приготвена и издадена в самото начало на юни 1917 година Тя претърпя и второ, и трето издание.
Брошурата обаче грубо жегна Плеханов, който редактираше тогава в. " Единство ", орган на социалдемократите меншевики. В този вестник той помести поредно три огромни уводни публикации под заглавие " Наш опортюнизъм " срещу издателство " Свобода " и основно срещу Антонов. Той пишеше:
" М. Антонов в действителност не предрешава въпроса ни в моя изгода, ни в интерес на Ленин. Ако това се назовава обективност, той е справедлив. И въпреки всичко неговата листовка не реализира задачата си - той не дава тъкмо определение за " идеологията на двамата ". Защо? По простата причина, че за установяване на различията, съществуващи сред мен и Ленин, е належащо главно познаване същността на социализма. А таман това липсва на нашия създател ".
Тези публикации на Плеханов, несъмнено, не биваше да останат без отговор. И Антонов подготви следния отговор на Плехановата рецензия:
" Вие прелестно знаете в какво социализмът остава неизменим. А в случай че макар моето очакване Вие не сте знаели това, можехте да не пропускате без внимание идващите непосредствени мои редове: " Теоретически всичките му правила се свеждат към едно състояние - унищожаването на съществуващия буржоазно-капиталистически строй, който ще подсигурява по-справедливо систематизиране на труда и богатствата на капитала сред жителите на земята. Това състояние остава непроменяемо през всичките етапи на развиването на външните форми на социализма в продължение на цялата му история... Същината му остава неизменима... "
В началото на 1919 година в " Народния дом "... се състоял огромен интернационален протест под председателството на Зиновиев и при близкото присъединяване на Максим Горки, който вземал живо присъединяване в управлението на митинга. На трибуната се изредили представители на доста национални комунистически групи в Петроград. От страна на българите произнесъл тирада Михаил Антонов. Другарят Антонов декларирал:
" Другари, когато създателите на октомврийския прелом развяха аленото знаме на същинската пролетарска гражданска война и пламенно пристъпиха към реализирането на правилата на социализма, те потвърдиха, че би било детска доверчивост да се мисли, че дребното социалистическо островче измежду вилнеещия океан на грубия капитализъм ще устои на могъщите талази на интернационалния империализъм. Всички се очаквания те разпореждаха на поддръжката на интернационалния пролетариат. И настина тези очаквания се оправдаха...
Първата задача на Октомврийската гражданска война беше да дискредитира гнусната международна кланица, да ѝ тури край. Тази първа задача е изпълнена ослепително.
Първата поддръжка пристигна оттова, откъдето може би никой не очакваше - от Балканския полуостров в лицето на българския революционен пролетариат, който се яви като пръв съдружник на алена Русия.
Българският служащ и селяндур със своя съдбоносен отвод да пролива по-нататък кръвта си за непознати нему ползи принуди българската камарила да се откаже от по-нататъшното водене на войната... С излизането на България от войната, както събитията потвърдиха, на империалистическата война беше нанесен гибелен удар в стратегическо отношение. Тя бе свършена... "
Антонов изискал среща от В. И. Ленин, с цел да му даде за утвърждение " Манифест към българския народ ", признат на митинга в Народния дом. Ленин го приел и посрещнал с думите: "...как вървят работите? Кипи в България, да? Браво на българите, те първи забиха щиковете в земята. (Ленин имал поради пробива при Добро поле и владайските събития). Изучавайте, изучавайте съветския опит! " След това Ленин небрежно прегледал Манифеста към българския народ, одобрил го и наредил да се отпечата и пръсне от самолет над територията на България. Накрая Антонов заговорил с Ленин за брошурата " Ленин и Плеханов " и за трите публикации на Плеханов срещу тази листовка... Ленин му споделил: " Четох, четох. В брошурата ви има доста верни неща, само че и доста ненужни работи. При случай ще напиша нещо. А Плеханов на вятъра се сърди. Добре, че дори един " зачатъчен " е схванал Плеханов. Това е хубаво. Но въпреки всичко ще ви съветвам: оставете към този момент писането, то още не ви се удава. По-добре четете, четете повече и вие ще съумеете "...
Доброволец в Червената войска Михаил Антонов постъпил още през март 1918 година Отначало той бил назначен за завеждащ стопанската част, а по-късно за комисар на проведения от него и П. Захариев санитарен пункт с хиляда кревати за приемане и систематизиране на идващите от фронта ранени бойци...
От май на 1920 до февруари 1921 година е комисар на санитарен пункт №762, а от февруари 1921 до април 1922 година - комисар на Централната военна болница.
През същото това време дружно с директните си служебни отговорности в посочените държавни военносанитарни институции Антонов се е занимавал и с социална работа. Така през годините 1919, 1920, 1921 и 1922 той е бил избиран за народен представител на трудещите си в Петроградския национален съвет за втората, шестата, седмата и осмата сесия на съвета...
По-нататъшният длъжностен път на Михаил Антонов в Червената войска протича както следва: От април 1922 година до ноември 1923 година той е комисар на санитарното ръководство на целия Петроградски боен окръг. На тази нова виновна служба Антонов е изключително доста ангажиран... През това време той получава и доста значима и виновна командировка в Сибир от май до края на юли 1911 година За тази цел му е бил публикуван следният документ:
Мандат
РСФР
НКЗ
Главно Военносанитарно ръководство
№711. Май, 11, 1922 година
Дава се сегашния мандат на представителя на политическата ревизия при Главното военносанитарно ръководство, помощника на военния комисар на Петроградското другаря Антонов, Михаил Антонович в уверение на това, че той се командирова от Политическата ревизия на Главното санитарно ръководство да обследва санитарното ръководство и военносанитарните институции в Сибир в политическо, санитарно и административно-стопанско отношение, а също и строевите елементи в санитарно отношение.
На другаря Антонов се дава право да проверява през време на пътуването си санитарното положение на изолационно-пропусквателните пунктове, пространствата на гарите, санитарните влакове, изолационните вагони и други
На други Антонов се дава право при положение, че разкрие пропуски, неносещи темперамент на закононарушения, да ги отстранява със свои лични декрети, заповеди и нареждания.
На всички военни командири и началници на санитарни елементи и ръководства в Сибир, както и на санитарните влакове, се вменява в служба да оказват на другаря Антонов цялостно подпомагане при осъществяване на неговите отговорности, да дават отговор на всички негови въпроси и да му дават разполагаем всички материали, каквито той изиска както от общ, по този начин и конфиденциален темперамент, а също по този начин да му дават опция да се употребява от механически средства, от локалните писалищен сътрудници и от квартира...
Всички цивилен, военни и железопътни институции и организации да оказват на другаря Антонов всякакво подпомагане в осъществяванията на предоставените му задания.
Мандатът е автентичен до 30 юли 1922 година
Заместник на националния комисар по опазването на здравето и шеф на Главното военносанитарно ръководство:
(не се чете)
След това в службата и военната кариера на Михаил Антонов настава огромна смяна и бързо придвижване.
В началото на август 1925 година в гр. Козлов, в този момент Мичуринск, станало огромно заседание на командирите и комисарите от Московския боен окръг, на което участвал и командващият военните сили на окръга Климент Ефремович Ворошилов. На това заседание Антонов изнесъл специфичен отчет по организирането, дисциплината и дилемите на Червената войска, който отчет доста харесал на присъстващия Ворошилов. Той повикал Антонов при себе си, дълго разговарял с него и най-после му съобщил, че го взема на работа в своя щаб с сензитивно служебно покачване...
В това бурно революционно време висшите партийни органи предприемали понякога щателни инспекции на всички доверени лица и секретари, които служат при националните комисари или при обособените членове на Политбюро на партията. Такова писмо през 1929 година било изпратено и до Ворошилов...
На това писмо К.Е. Ворошилов дава отговор с писмо от 3 юли 1929 година по пунктове:
"...Антонов, Михаил Антонович, по националност българин, наследник на шивач, член ВКП (б) от 1918 година, в армията служи от 1918 година, политработник по линията на гражданската партийна организация, бил е и член на бюрото на Градския комитет на ВКП (б) през две сесии и в същото време член на Губернската контролна комисия (гр. Курск), секретар и партийния колектив при РВС. Другарят Антонов заслужава цялостно доверие и като партиец, и като безкористен неуморен служащ.
К. Ворошилов
...След деветгодишна непрекъсната, предана и добросъвестна работа при националния комисар на защитата К.Е. Ворошилов по лично желаниe минава на друга работа - политически комисар на Военната академия за механизиране и моторизиране на РККА...
На тази нова служба... Антонов останал повече от осем години, в това число до август 1943 година Със своята неуморна активност той съдействал доста за бързото и сполучливо моторизиране на Червената войска...
В разгара на Отечествената война Антонов бива назначен за заместник-началник на щаба на Главното автомобилно ръководство на Червената войска, на която служба той се демонстрира като способен ценител на работата и като деятелен началник на непрекъснатото постоянно доставяне на Червената войска... На тази служба Антонов изкарал цялата международна война...
Антонов (правият отзад) с маршал Ворошилов, Хмелницки и Лугоновски
От основаването на Червената войска... най- огромните командири се отличавали по броя на ромбовете, които носели пришити върху яките на куртките си. Най-големите командири и комисари носели три ромба, което се равнявало на чин военачалник. С такива три ромба, т.е. с чин военачалник, бил почетен Антонов още дълго преди началото на Отечествената война. Но през време на Отечествената война руското държавно управление решило да вкара нови офицерски звания и оценки за командващи в Червената войска. За тази цел била основана специфична комисия под председателството на военачалник А.С. Шчербаков... Тази комисия оставила Антонов в чин полковник, макар, че много време преди този момент, той бил почетен с три ромба, т.е. с генералски чин...
След войната светското държавно управление пристъпва към демобилизация на многомилионната войска... След известно време посредством основно на застъпничеството на Ворошилов той заема огромната гражданска служба заместител на завеждащия Секретариата на Министерския съвет.
Управлението на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики, партийният комитет и локалният комитет с дълбока тъга оповестяват за гибелта на заместник-завеждащия Секретариата
Михаил Антонович Антонов
Последвала на 24 септември 1948 година и изричат състрадание на фамилията на починалия.
Изнасянето на тялото на починалия за заравяне в гробищата на Новодевическия манастир ще стане на 26 септември в 1 часа на обед от зданието на клуба на ръководството на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики - " Берсеневска набережна " дом 2
До Анастасия Степанова Усанова-Антонова
и Цветана Михайлова Антонова
Печалната новина за преждевременната гибел на вашия мъж и татко Антонов, Михаил Антонович предизвиква възприятие на дълбока тъга.
Всички, които познаваха от близо Михаил Антонович, вечно ще запазят за него спомен като за незабравим приятел, почтен и лоялен на родината служащ.
С цялата си душа споделям вашата огромна тъга.
К. Ворошилов
Съвет на министрите на Съюз на съветските социалистически републики
Постановление №3706
4 октомври, Москва, Кремъл
За обезпечаване фамилията на умрелия заместител на завеждащия Секретариата на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Антонов, Михаил Сергеевич
Министерският съвет постановява:
1. На дамата на умрелия Антонов, Михаил Антонович Усанова - Антонова, Анастасия Степанова да се даде еднократна помощ в размер на 10 000 рубли.
2. На дамата на Антонов, М.А. - Усанова - Антонова, А.С. да се даде персонална пенсия 1000 рубли месечно пожизнено.
3. Да се резервира за дамата на Антонов М.А. правото на здравно обслужване в поликлиниката на лечебно-санитарното ръководство в Кремъл.
4. За фамилията на Антонов, М.А. да се резервира заеманата до момента квартира в Москва на ул. " Ленинградско шосе " дом 62, кв. 103.
5. Погребението на умрелия Антонов М.А. да се извърши за сметка на страната.
Управляващ делата на Министерския съвет
Я. Чаадаев
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ