Днес е Кръстовден - лятото свършва, идва есента
Днес, 14 септември православните християни почитат празника Въздвижение на Светия Кръст Господен, наименуван още Кръстовден.
Българската православна черква прави поклонение пред кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника.
След страданията и разпятието Христови, кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националните обичаи този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът. Това е празникът и на всички национални знахари, вещици и магьосници.
В първите три епохи християните не имали Кръста на Христос. Търсенето му стартира по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена – майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във превъзходния храм, повдигнат от Константин Велики над хипотетичната Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 година Следващият ден е предназначен за респект към Кръста на Христос.
Почти 100 години по-късно Йерусалим е превзет от персите. Техният цар унищожава храма на Константин, плячкосва всичката църковна утвар, както и кръста на Христос. Още същия век обаче Йерусалим е освободен от византийския император Ираклий (арменец по произход). Той връща Христовия кръст, като самичък го занесъл до Голгота, съпроводен от жителите на града, които носели палмови клончета.
Българската православна черква прави поклонение пред кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника.
След страданията и разпятието Христови, кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националните обичаи този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът. Това е празникът и на всички национални знахари, вещици и магьосници.
В първите три епохи християните не имали Кръста на Христос. Търсенето му стартира по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена – майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във превъзходния храм, повдигнат от Константин Велики над хипотетичната Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 година Следващият ден е предназначен за респект към Кръста на Христос.
Почти 100 години по-късно Йерусалим е превзет от персите. Техният цар унищожава храма на Константин, плячкосва всичката църковна утвар, както и кръста на Христос. Още същия век обаче Йерусалим е освободен от византийския император Ираклий (арменец по произход). Той връща Христовия кръст, като самичък го занесъл до Голгота, съпроводен от жителите на града, които носели палмови клончета.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ