Песнопенията на кремълските сирени
Днес националната самостоятелност и принадлежността на България към Европа е в доста по-голяма степен застрашена, в сравнение с в средата на 90-те години, когато ръководещата отпред с Жан Виденов Българска социалистическа партия потопи страната в ням провинциализъм и изолираност от процесите на присъединение на някогашния източен блок към европейската и атлантическата общественост. Всеобхватната рецесия на социалистическото ръководство докара до събитията от януари-февруари 1997 година и до връщането на България към процеса на европейска и атлантическа интеграция.
Днес ние рисково и с все по-голяма скорост се плъзгаме -
срутваме се в противоположната посока
В посоката на възродена взаимозависимост от Москва, в посоката на отчуждаване от нашите европейски сътрудници и общността на демократичните и самостоятелни страни на евроатлантическия свят.
Вече години наред в българското общество върлува мощна дезинформационна акция, платена от великодържавния империализъм, която ескалира до
пълномащабна хибридна война
ориентирана против българските национални ползи.
Като гъби никнат медийни рупори на хибридната война, които все по-истерично нападат българската принадлежност към Европа и към атлантическия свят. Моделът е прочут - дефиниран е от Гьобелс: една неистина изречена 100 пъти се трансформира в истина. За по-сигурно, рупорите на великодържавната експанзия повтарят лъжите не по 100, а хиляди, десетки хиляди пъти.
В съзнанието на милиони българи стремително се постанова лъжата, че участието на България в Европейски Съюз е причина за нищетата, в която живеят хората - изключително в обезлюдените селски и периферни райони на страната. Разрухата, която се сътвори в България в резултат на " великата " престъпна гражданска война на висшата милиционерска и партийна номенклатура, натрапчиво и надменно се приписва на... Европа. Организираните медийни лъжци не дават отговор на смисления въпрос - за какво Чехия и Полша, Словакия и Словения не бяха " разгромени " от участието си в Европейски Съюз? Напротив, забогатяха бързо и настигнаха междинните равнища на европейска имотност за едно десетилетие европейско участие.
Рупорите на великодържавната агитация изписват днешния режим в Кремъл като водач на една международна " консервативна гражданска война ", призвана да ни избави от " гейропа ", от моралния крах и залез на западния свят. Интересна работа - не са заглъхнали още залповете от кремълската война против цивилизования свят за определяне на " пролетарски интернационализъм " и комунизъм в целия свят, а Москва към този момент води война против същия свят на западната народна власт под маската на... " консерватизъм ".
Трудно е да се скрие уродливото лице на неувяхващия великодържавен империализъм, който
сменя цвета на идеологическите овчи кожи
с които се маскира, само че не изоставя в никакъв случай острите си зъби и вълчия си манталитет. Разбира се, не е належащо да си заплатен рупор на Кремъл, с цел да разбираш, че елементи от европейската и североамериканската левица минаха рационалните граници в одобряването на хипер-ексцентрични културни модели в границите на така наречен " постмодернизъм " - вълна на смяна в политическата просвета, почнала с младежкия протест от 68-ма. Но Европа и Западът надалеч не са единствено " постмодернистки ". Тези общества имат надълбоко заложени инстинкти за самозапазване, които им разрешават да балансират сред разпоредбите на своето демократично устройство и нуждата да бъдат удържани - въпреки и със забавяне - избрани процеси на обществена деструкция, набрали скорост през последните две десетилетия.
За разлика от Запада и Европа, в политически и цивилен проект Русия си остава полуфеодално общество, ръководено от алчна и репресивна олигархия, маскираща - както нормално - своя произвол с войнствени апели за държавно великолепие и имперска агресия. Русия не е застрашена от постмодернизъм -
Русия е застрашена от беднотия, тирания
и самоубийствена настъпателност
През целия интервал от три десетилетия след 1989 година Русия практикува селективни тактики за предпазване на своя надзор върху източноевропейските общества, и изключително върху тези от тях, които по този начин и не осъзнаха пълноценно смисъла на огромната смяна след рухването на комунизма и на присъединението към общността на развития либерален свят.
България, несъмнено, беше и си остава такова общество. Контролът на Москва върху българската страна и общество в продължение на десетилетия се осъществяваше по две съществени стратегически линии. Първо - посредством енергиен монопол върху доставките на петрол и газ, на нуклеарно гориво и посредством нахален напън за придобиване на енергийната инфраструктура и разрастване на нови енергийни съветски планове за затваряне на кръга на българското послушание на съветския енергиен монопол ( " Големият шлем " на Първанов " ). Второ, посредством разгърната система на корупционни въздействия върху бизнес кръговете на българската олигархия и върху обществените институции - техните политически и административни етажи.
По своето обществено и културно наличие българският посткомунизъм замязя от ден на ден на съветския олигархичен модел, в сравнение с моделите за рационализация по европейски пример. По този метод Русия се готвеше за " по-благоприятни времена ", за проверка на геополитическото статукво в Източна Европа след края на Студената война, за дестабилизация на страните от някогашния Източен блок и за придърпването им назад под съветски имперски надзор.
Тези времена пристигнаха през второто десетилетие на нашия век, когато Европа се изправи пред поредност от вътрешни рецесии - структурни, институционални и културно-идеологически, а в Америка започнаха да си пробиват път нови версии на квази изолационизъм, спъващи успеваемостта на деяние на Вашингтон като водач на западния свят - неинтервенционисткият метод към рецесиите на Барак Обама и доктрината " Америка на първо място " на Доналд Тръмп.
Москва видя своя късмет за завръщане на международната сцена
като новоимперски план поради на разрастващите се вакуумни пространства в интернационалната система, появили се след войната в Ирак, след несполучливия опит за re-set сред Вашингтон и Москва, след безредната " Арабска пролет " и в резултат на европейските рецесии. Така след Грузия от 2008 година последва Украйна от 2014 година, а цяла Източна Европа бе подложена на нараствашия и съгласуван напън на хибридната война за промиване на мозъците на огромни маси от хора - изключително на младите генерации в Източна Европа, които няма по какъв начин да си спомнят " прелестите " на болшевишкия колониализъм върху района през втората половина на 20 век.
Великодържавната агитация сполучливо балансира и паразитира върху действителната драма на корупционния преход в страни като България, където една дребна милиционерска тайфа закупи и разсипа националното благосъстояние, а милиони хора останаха без източник за прехранване и заслужен живот. Два милиона души напуснаха България, а други 2-3 милиона живеят на границата на бедността до момента в който идеолозите на олигархията гръмовно ги убеждават, че това е вярно, тъй като произтича от " пазара ", а страната не трябва да бъде допускана до стопанската система, тъй като е " неприятен собственик ". Така все по-голяма част от българите надават ухо към песнопенията на кремълските сирени, които ги убеждават, че в случай че изоставен НАТО и " подлата " Европа, българите ща стартират отначало щастливо евразийско битие и разцвет.
Българинът стои комплицирано разкривен сред Изтока и Запада, със схващане, промито от истерични внушения и закани за неговата сигурност, в случай че посмее да заеме позиция, съответстваща на неговата принадлежност към Европа и Запада. Така пристигнаха " хитроумните " скатавания на страната по случая Скрипал, по този начин се появиха президентските " геополитически разбори " на Консултативния съвет по национална сигурност /КСНС/ за Сирия, преписани от " ТАСС е упълномощена да съобщи ", по този начин се появиха и поредицата от " социологически сондажи ", които все по упорито рисуват българина като все по-преобладаващо " възточен човек ". Драматизмът на актуалната обстановка се изостря и заради обстоятелството, че през днешния ден Европа е все по-малко способна да проектира геополитическа власт даже в личните си граници, заради рецесиите, които претърпява и заради мощното прелъщение за развиване на " Европа на разнообразни скорости ". От другата страна на океана Америка се бори със личните си алтернативи на културна и политическа поляризация, които отслабват нейното внимание и капацитет да се опълчва на геополитическата ерозия на западния свят.
Така България, водена от страхливи тарикати и от вербувани от великодържавието " националисти ", е действително и съществено застрашена да се срути в новия геополитически разлом сред Изтока и Запада. В този разлом никой няма да ангажира за " медиатори " нашите локални страхливци и прислужници на непозната имперска власт. Ако сходна злополука се реализира на процедура, това в действителност ще бъде лебедовата ария на даже номинално суверенната и редуцирана до провинциална олигархия българска страна. Дали някакво българско общество ще оцелее след този следващ провал на българската държавност в лапите на Москва, е тематика на различен и то доста печален диалог.
Коментарът е оповестен във " Facebook ". " Дневник " го препечатва със единодушието на автора
Днес ние рисково и с все по-голяма скорост се плъзгаме -
срутваме се в противоположната посока
В посоката на възродена взаимозависимост от Москва, в посоката на отчуждаване от нашите европейски сътрудници и общността на демократичните и самостоятелни страни на евроатлантическия свят.
Вече години наред в българското общество върлува мощна дезинформационна акция, платена от великодържавния империализъм, която ескалира до
пълномащабна хибридна война
ориентирана против българските национални ползи.
Като гъби никнат медийни рупори на хибридната война, които все по-истерично нападат българската принадлежност към Европа и към атлантическия свят. Моделът е прочут - дефиниран е от Гьобелс: една неистина изречена 100 пъти се трансформира в истина. За по-сигурно, рупорите на великодържавната експанзия повтарят лъжите не по 100, а хиляди, десетки хиляди пъти.
В съзнанието на милиони българи стремително се постанова лъжата, че участието на България в Европейски Съюз е причина за нищетата, в която живеят хората - изключително в обезлюдените селски и периферни райони на страната. Разрухата, която се сътвори в България в резултат на " великата " престъпна гражданска война на висшата милиционерска и партийна номенклатура, натрапчиво и надменно се приписва на... Европа. Организираните медийни лъжци не дават отговор на смисления въпрос - за какво Чехия и Полша, Словакия и Словения не бяха " разгромени " от участието си в Европейски Съюз? Напротив, забогатяха бързо и настигнаха междинните равнища на европейска имотност за едно десетилетие европейско участие.
Рупорите на великодържавната агитация изписват днешния режим в Кремъл като водач на една международна " консервативна гражданска война ", призвана да ни избави от " гейропа ", от моралния крах и залез на западния свят. Интересна работа - не са заглъхнали още залповете от кремълската война против цивилизования свят за определяне на " пролетарски интернационализъм " и комунизъм в целия свят, а Москва към този момент води война против същия свят на западната народна власт под маската на... " консерватизъм ".
Трудно е да се скрие уродливото лице на неувяхващия великодържавен империализъм, който
сменя цвета на идеологическите овчи кожи
с които се маскира, само че не изоставя в никакъв случай острите си зъби и вълчия си манталитет. Разбира се, не е належащо да си заплатен рупор на Кремъл, с цел да разбираш, че елементи от европейската и североамериканската левица минаха рационалните граници в одобряването на хипер-ексцентрични културни модели в границите на така наречен " постмодернизъм " - вълна на смяна в политическата просвета, почнала с младежкия протест от 68-ма. Но Европа и Западът надалеч не са единствено " постмодернистки ". Тези общества имат надълбоко заложени инстинкти за самозапазване, които им разрешават да балансират сред разпоредбите на своето демократично устройство и нуждата да бъдат удържани - въпреки и със забавяне - избрани процеси на обществена деструкция, набрали скорост през последните две десетилетия.
За разлика от Запада и Европа, в политически и цивилен проект Русия си остава полуфеодално общество, ръководено от алчна и репресивна олигархия, маскираща - както нормално - своя произвол с войнствени апели за държавно великолепие и имперска агресия. Русия не е застрашена от постмодернизъм -
Русия е застрашена от беднотия, тирания
и самоубийствена настъпателност
През целия интервал от три десетилетия след 1989 година Русия практикува селективни тактики за предпазване на своя надзор върху източноевропейските общества, и изключително върху тези от тях, които по този начин и не осъзнаха пълноценно смисъла на огромната смяна след рухването на комунизма и на присъединението към общността на развития либерален свят.
България, несъмнено, беше и си остава такова общество. Контролът на Москва върху българската страна и общество в продължение на десетилетия се осъществяваше по две съществени стратегически линии. Първо - посредством енергиен монопол върху доставките на петрол и газ, на нуклеарно гориво и посредством нахален напън за придобиване на енергийната инфраструктура и разрастване на нови енергийни съветски планове за затваряне на кръга на българското послушание на съветския енергиен монопол ( " Големият шлем " на Първанов " ). Второ, посредством разгърната система на корупционни въздействия върху бизнес кръговете на българската олигархия и върху обществените институции - техните политически и административни етажи.
По своето обществено и културно наличие българският посткомунизъм замязя от ден на ден на съветския олигархичен модел, в сравнение с моделите за рационализация по европейски пример. По този метод Русия се готвеше за " по-благоприятни времена ", за проверка на геополитическото статукво в Източна Европа след края на Студената война, за дестабилизация на страните от някогашния Източен блок и за придърпването им назад под съветски имперски надзор.
Тези времена пристигнаха през второто десетилетие на нашия век, когато Европа се изправи пред поредност от вътрешни рецесии - структурни, институционални и културно-идеологически, а в Америка започнаха да си пробиват път нови версии на квази изолационизъм, спъващи успеваемостта на деяние на Вашингтон като водач на западния свят - неинтервенционисткият метод към рецесиите на Барак Обама и доктрината " Америка на първо място " на Доналд Тръмп.
Москва видя своя късмет за завръщане на международната сцена
като новоимперски план поради на разрастващите се вакуумни пространства в интернационалната система, появили се след войната в Ирак, след несполучливия опит за re-set сред Вашингтон и Москва, след безредната " Арабска пролет " и в резултат на европейските рецесии. Така след Грузия от 2008 година последва Украйна от 2014 година, а цяла Източна Европа бе подложена на нараствашия и съгласуван напън на хибридната война за промиване на мозъците на огромни маси от хора - изключително на младите генерации в Източна Европа, които няма по какъв начин да си спомнят " прелестите " на болшевишкия колониализъм върху района през втората половина на 20 век.
Великодържавната агитация сполучливо балансира и паразитира върху действителната драма на корупционния преход в страни като България, където една дребна милиционерска тайфа закупи и разсипа националното благосъстояние, а милиони хора останаха без източник за прехранване и заслужен живот. Два милиона души напуснаха България, а други 2-3 милиона живеят на границата на бедността до момента в който идеолозите на олигархията гръмовно ги убеждават, че това е вярно, тъй като произтича от " пазара ", а страната не трябва да бъде допускана до стопанската система, тъй като е " неприятен собственик ". Така все по-голяма част от българите надават ухо към песнопенията на кремълските сирени, които ги убеждават, че в случай че изоставен НАТО и " подлата " Европа, българите ща стартират отначало щастливо евразийско битие и разцвет.
Българинът стои комплицирано разкривен сред Изтока и Запада, със схващане, промито от истерични внушения и закани за неговата сигурност, в случай че посмее да заеме позиция, съответстваща на неговата принадлежност към Европа и Запада. Така пристигнаха " хитроумните " скатавания на страната по случая Скрипал, по този начин се появиха президентските " геополитически разбори " на Консултативния съвет по национална сигурност /КСНС/ за Сирия, преписани от " ТАСС е упълномощена да съобщи ", по този начин се появиха и поредицата от " социологически сондажи ", които все по упорито рисуват българина като все по-преобладаващо " възточен човек ". Драматизмът на актуалната обстановка се изостря и заради обстоятелството, че през днешния ден Европа е все по-малко способна да проектира геополитическа власт даже в личните си граници, заради рецесиите, които претърпява и заради мощното прелъщение за развиване на " Европа на разнообразни скорости ". От другата страна на океана Америка се бори със личните си алтернативи на културна и политическа поляризация, които отслабват нейното внимание и капацитет да се опълчва на геополитическата ерозия на западния свят.
Така България, водена от страхливи тарикати и от вербувани от великодържавието " националисти ", е действително и съществено застрашена да се срути в новия геополитически разлом сред Изтока и Запада. В този разлом никой няма да ангажира за " медиатори " нашите локални страхливци и прислужници на непозната имперска власт. Ако сходна злополука се реализира на процедура, това в действителност ще бъде лебедовата ария на даже номинално суверенната и редуцирана до провинциална олигархия българска страна. Дали някакво българско общество ще оцелее след този следващ провал на българската държавност в лапите на Москва, е тематика на различен и то доста печален диалог.
Коментарът е оповестен във " Facebook ". " Дневник " го препечатва със единодушието на автора
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ