Отец Данаил: Тия що обвиняват в грехове невинен човек, имат сто гряха!
Днес, на Велики четвъртък, дни преди най-големият християнски празник – Възкресение Христово, беседваме с един от най-уважаваните и почитани духовници от кюстендилската черква “Успение Богородично “ – Негово благоговейнство, отец Данаил.
Дни преди Великден, той ни описа за традициите и обичаите, свързани с празника, за историята му, за духовността в модерните времена, за християнските добродетели, за опрощаването на греховете и за земния живот и безсмъртието на душите ни!
Здравейте, отец Данаил. Изключително съм Ви признателна, че в дните от Страстната седмица, отделихте от времето си за нас и нашите читатели. Великден е един от най-големите християнски празници. Ще ни разкажете ли на първо време малко повече за него – знаем ли, ние българите, духовния смисъл и наличието на този празник?
Здравейте! Точно по този начин - най-големият празник на празниците – това е Възкресение Христово! Преди Възкресението Христово имаме Страстна седмица – буйна се назовава, тъй като това са страданията Господни – кръстната гибел, по-късно Възкресението.
Предишната неделя – преди Възкресението, ние честваме Лазаровден – в събота – възкресението на бедния Лазар, а в неделя честваме Вход Господен в Йерусалим, когато нашият Господ Бог – Иисус Христос, поръчва на своите възпитаници и споделя “Отсреща има село, има ослица и осле – доведете ги! “ и той влиза възседнал ослицата, като осел, ослица е магаренце. Той споделя “Отидете при индивида, на който са ослите и му кажете, че на Господ му трябват! “. Човекът ги дава, те поставят облеклата върху магарето-ослицата и Иисус Христос сяда върху него и влиза в Йерусалим. Това демонстрира неговото примирение. Не на кон! На осле влиза в град Йерусалим – където хората го посрещат!
Носи се мълвата, че възкрасява бедният Лазар, четиридневен – който към този момент е прокиснал в гроба. Те го посрещат като цар, само че цар не в смисъла на думата “Цар на земята “, а посрещат " Небесният Цар "! Това е символиката и също по този начин неговото примирение – той е " богочовек "! Бог се въплъщава в Светата Дева Мария, има Благовещение – богатствата новина, когато получава Божията майка на Благовец, че ще зачене и в утробата си ще носи отрочето на Дух Светий, ще се роди сина му и ще му кръстят името Иисус.
Така нашият Господ Бог – Иисус Христос, влиза в Йерусалим, посрещат го като цар, пеят, всеки споделя, даже от устата на деца " Слава във висините Богу ". Посрещат го и по-късно, отпосле предишния понеделник, от неделя вечерта, ние започваме да служим – в сряда с една молитва на Свети Ефрем, на която ние коленичим три пъти на земята. Сряда е денят, в който предават Иисус Христос, четвъртък го карат по съдилищата – съдят го, биде биен, биде потиснат – това се случва на Велики четвъртък – имаме Богослужба сутринта, Света литургия, вечерта имаме 12 Евангелията, които се четат предшествани от изнасянето на Светия кръст, на него с тялото Господне. Петък сутринта той биде наказан, биде разпнат. На обед е свален от кръста, вечерта се прибира честния (животворния) кръст и Светата Плащаница се слага на Престола, където стои до Възнесение Господне – след 40-тия ден от Възкресението Христово.
Вечерта в събота, преди Божествената литургия, има литийно шествие, с което ознаменуваме неговото Възкресение и в 00:00 часа се прочита Евангелие, прочита се Велика Йехтения посред двора, пред храма и се поздравяваме с Христос Воскресе!!
Благодаря ви за завладяващия роман! А ще ни разкажете ли малко повече и за обичаите свързани с Великите празници и Великден?
Да. В Кюстендилският край, както и може би в Софийска духовна околия, обичаите са съвсем едни и същи, може би и в цялата страна, с леки разлики, по местоживеене, по локално население.
Велики четвъртък – всяко едно домакинство си боядисва Великденските яйца, събота – всяко едно домакинство – най-малко от възрастното потомство, тъй като в този момент следим една по-модерна форма на обичай, си месят Великденските козунаци, 90% от популацията пече обредното агне – връщат се тези традиции, доста рядко някой да не си вземе агне, да си опече. Агнето е знак на кроткостта, на смирението! За това Господ Бог споделя – “Аз съм положителният овчар! “ Ако 99 овци отиват в верния път, в смисъл по верния друм и една се заблуди и тръгне на назад, той ще отиде, ще я потърси и ще я върне отново в стадото! Най-добрият овчар!
И за това, ние приравняваме агнето, като знак на смирението, и за това всяко едно семейство, си пече обредно агне за Великден!
Сутринта в неделя, служим Втора Пасха – Второ Възкресение Христово имаме на обяд и след 12:00 часа на обяд – сядаме на трапезата.
Иисус Христос възкръсва в популярност! Когато отиват да го потърсят жителите – мироносци на третия ден, намират повивките сгънати, а кърпата, която му е била на лицето, когато е бил положен, сгъната от другия ъгъл. И двама момъка в блестящи облекла ги посрещат и когато ги попитали “Къде сте го поставили? Да си го вземеме! “, те споделят “Ама за какво търсите Възкръсналия? И живи сред мъртвите вие търсите? “ – приказват Ангелите Господни.
А в действителност ли Възкресението е вратата, която Бог ни отваря и споделя “ Ела дребосъче, аз те чакам тук – на небето, с цел да ти подаря безконечен живот! “?
Така – през целия си земен живот, на Господ Иисус Христос - той ни дава образец! Какви би трябвало да бъдем, с цел да имаме живот безконечен на небесата! Това значи да сме смирени, да не сме лъжливи, да не сме крадливи, да не сме убийци, тъй като живота ни е даден от Господ и в даден миг ние се представяме при него.
За това неговия образец, за живота, който е бил на земята и неговото другарство с хората ни дава образец, по какъв начин една човешка душа, може да се избави! Както и многото образци, които ги имаме от преподобните, от мъчениците, от светиите – примерно Свети Никола, с неговият умишлен живот, с неговата религия в Господ Иисуса Христа, с неговото слово, с неговото подражателство на неговия живот – той доближава святост, той доближава неговите мощи нетленни. Мъченик Харлампи, да кажем, по същия метод, той е бил малтретиран, въпреки че в пределна възраст. Той умира на 113-годишна възраст! И споделя на неговите мъчители: “Деца, благодаря ви, че вие мъчите моето вехто тяло, а ми възобновявате духа!” И по този начин, той си почива от естествена гибел, предава Богу дух, преди палача да е протегнал ръка да му отреже главата!
Господ го избавя!
Да! И по този начин демонстрира, демонстрира и на тези, които са към него, че той е над нас! Бди над нас! И по този начин, той с неговият живот, с неговото изменничество, с неговата “кръстна гибел “ и с неговото Възкресение – това е доктрина на догмите – той потвърждава, че фактически, както и с възкресението преди него на Лазаря, той потвърждава, че душата на индивида, тялото е смъртно, тялото просто отива в пространството, само че душата чадо, нашият дух, отива при него! Тук приказваме за Рай и за Ад, само че не приказваме за телесното, приказваме за духовното! Както предшествуваме Старозаветния оракул – Свети оракул Илия, който по Божия благосклонност, е вземан на огнена каляска, с огнени коне, и е качен на небесата жив. Единственият, който е вземан жив – това е Свети оракул Илия! Това е предводителя на Христовото Възкресение, на Христовото Възнесение!
Той е бил оракул?
Да, оракул Илия – той е пророкувал. За да потвърди, че е жив, на огнената каляска, той си хвърля горната дреха, която в писанията се допуска, че е била от кожа – на своя възпитаник Елисей. Елисей остава на земята, той си хвърля горната дреха на него и се възкача на небесата!
Съществуват ли в действителност Ад и Рай?
Да. Съществуват!
И който е бил неверен...?
Нали ти споделям, ние с образеца на Господ Наш - Иисус Христос – неговият живот, който е бил на земята, той ни показва, той ни дава поученията! Светите Евангелисти предават тези учения. Както споделя Иисус “по-възможно е камила да мине през иглени уши, в сравнение с чорбаджия-богаташ да влезне в Царството небесно “! Защото той – богаташът, си мисли единствено за него! Един млад момък – богат, споделя: “Боже, аз всичко съм извършил, какво би трябвало да извърша към момента, какво би трябвало да доближи за Вечния живот? “, а Господ му дава отговор по този начин: “Продай всичко, раздай на бедняци и ела след мене! “ И момъка се натъжава. Защо се натъжава? Защото той е наследил благосъстояние, имане, ниви..
Той е зависещ на материалното!
Материалното, да.. това приказваме! Алчността – това е най-големият недостатък! Алчността, сребролюбието – това са най-големите пороци! Има една икона, на която са изобразени Ада и Рая - по какъв начин е разграничен. В Рая има и свещеници, има елементарни хора, има и хора с повече благоприятни условия – приказваме за по-богати хора. Показват в Ада – ония грешници, блудници, неверните мъже, убийците, сребролюбците – изобразено е по какъв начин един мъж е седнал в Ада и стиска една торбичка с жълтици – това е сребролюбието и отново споделям - това са най-големите пороци!
Себелюбието също! Всеки човек носи в себе си своето Аз, само че не би трябвало да го демонстрира! Не би трябвало да се демонстрира, тъй като по този начин ти един тип пред хората демонстрираш показност. Хората виждат тази показност, тя не е нужна, хората без нея би трябвало да те оценят!
Категорично съм съгласна! Но в днешно време сякаш християнските обичаи, изключително измежду младите, се позабравиха, останаха на по-заден проект в живота на хората – какви са Вашите усещания, въпреки всичко Вие се срещате с разнообразни хора. Запази ли се вярата измежду младите на днешно време, всичко това, което ми разказвате е доста забавно, само че знаят ли ги младите, интересуват ли се, съблюдават ли ги, подчиняват ли се на тези християнски полезности – това което казвате – да са смирени, да не са алчни?
Да, в днешно време следя обстановката, аз имам деца – единият към този момент е фамилен, той е по-голям – при него са напълно по-друг метод нещата, той към този момент мисли по друг метод. Малкият ми наследник е на 18 години. Аз не споделям, че съм непоколебим родител, не го карам да извършва някакви неща – той е въпреки всичко младеж. Доколкото е допустимо, обаче, го изучавам и дисциплинирам на християнската религия и обичаи, тъй като всичко зависи от домашното образование! Най-вече от родителите!
Това е доста значимо!
Да. За това, като съвет давам: “Родители, възпитавайте децата си на примирение, възпитавайте ги на почтеност, възпитавайте ги на усърдие по някакъв метод, който може да е даже единствено в къщи – това е нещо, което би трябвало да се приказва с децата! “ Наблюдават се и други, странични феномени като настъпателност, пиене, тютюнопушене – това го следя в 60% от младото потомство
И повече несъмнено..
Да, не мога да кажа с акуратност, с числа, тъй като не водим такава статистика. Ние можем да го поучаваме, само че дали той ще го одобри – той ще те изслуша, тъй като вижда против себе си духовник, облечен в расо, в камилавка.
Значи има почитание от младото потомство към духовниците?
Да, уважението го имат към нас! Уважението да, само че това е като притчата за сеяча – като излиза сеяч да сее и като сееше, едни зърна падаха на пътя, други падаха сред камениста почва, трети падаха сред плевели и четвърти падаха на добра почва. Това, което падна на добра почва – даде многократен плод – това е словото, което го приема и го пази! Това що пада у тръните – тръните го заглушават – за момента слуша що му думаш, по-късно обаче не може да го схване.. Тия що паднаха в камениста почва – те изсъхват, те изобщо не одобряват! И тия що паднеха на пътя – също – изкълваха ги птиците небесни!
Добре, само че какво би трябвало да създадем тогава, когато сме сбъркали?
Има способи. Има смирение. Първо, казваш “Аз сгреших “, идваш в църквата и се изповядваш – молиш се “Отче, може ли да кажа, неща които сгреших, примерно, ония, по-ония ден “. След това имаме, ето както е в този момент Великият пост – има хора, които идват, изповядат се и постят.
И това е метод също да се прочистиш от греховете?
Да, това е. Постът не се прави за да понижи телесната ни мощ, постът – това е – ти да си наложиш волята върху тялото, върху мислите!
Да, разбирам Ви. Не тялото да те ръководи, а ти да управляваш своето тяло.
Да, тялото – то те ръководи по всякакъв начин, на моменти – разбираш ли ме, просто инстинктивно правиш неща, които не би трябвало да ги правиш. Всичко е обвързвано с мозъка, с мисълта, че “трябва да го направиш “. За такива обстановки идваш! Има хора, които се изповядват най-редовно и се пречистяват – тялото и кръвта Господна. Дори има хора, които ежегодишно постят по три дни и идват – без значение какво е времето в годината – дали са пости или не са пости!
Правят си духовно филтриране?
Да, просто постят три дни, идват и се изповядват, тъй като това е нещо, което го таиш в себе си и те тормози! Убива те! Тази мисъл – ще дам образец - даже 20 лева да вземеш от портмонето на татко ти – знаеш, да вземем за пример че ти трябват пари и те е позор да искаш, обаче баща ти си е легнал, гледа телевизия и ти - щрак взимаш 20 лв. – от портмонето. Давам един обикновен образец.
Да апропо, това са действителни обстановки.
Да и това нещо те тормози, нервира те! И когато дойдеш при свещеника и когато разговаряш пет-десет минути с него – аз нямам право да ида да му кажа на баща ти, че ти си му взела пари. Аз няма да му кажа, само че по някакъв метод ти сама ще кажеш: “Татко, по този начин и по този начин, през днешния ден вървях до църквата, примерно.. ти самичка ще си кажеш..! “ И той ще се замисли, ще си рече: “Виж, какво нещо е – това я е тормозило,, и ти му казваш, че това повторно няма да се повтори. Той ще ти каже, обикновено е да ти каже “Защо не попита, а се тормозиш ти? “ Просто сама виждаш по какъв начин стоят нещата – това е значимото! Важното е и отново споделям, на родителите: Говорете и споделяйте с децата си, не бъдете “над “ тях, не бъдете нещо като царе над тях!
Да, като техни господари..
Да, те си се поддават на приказките, с две приказки ти можеш по този начин да го попиташ, че той да ти каже всичко – какво е правил, къде е ходил.. и по този начин можеш да го поучиш! А той като не показа с теб, а показа с даден другар, приятеля му какво ще му каже - “Абе мани го тоя, през вчерашния ден си му блъснал два шамара, на следващия ден в случай че идеш отново му удари два шамара! “ Това не е вярно! Приятелите на моменти – има сред нас и по-лукави хора, които не мислят вярно! А гледат да сръчкат другия!
Да го предизвикат?
Да, да го предизвикат по някакъв метод, да извадят неприятното. И да вземем за пример по-здрав, по-як си, обаче другия е по-грамотен и по-възпитан от теб и той единствено те “ръчка “, предизвика. Аз съм имал съученици – по този начин едри, мощни мъже, които обаче не преценят и не могат да преценяват вярно обстановката. Ние по-дребничките, примерно да кажем по-лукави сме, тъй като нямаме тази мощ като тях, обаче пък имаме друга мощ – силата да можем да ги “мушим леко “, да ги предизвикваме. Разбираш ли ме, какво желая да ти кажа?
Да, изцяло.
И това нещо, в случай че ти го споделиш с родителите си, аз мисля, че те няма да те насърчат на следващия ден отново да отидеш да откраднеш нещо или да набиеш някой, а ще те насърчат: “Абе виж какво, недей бе, ние сме хора, “ тук в това общество.. Още повече ние живеем във към този момент доста по-развито време, доста по-динамично време, имаме връзка с всевъзможни неща, имаме връзка с телефони, интернет - по целия свят – каквото те интересува – ти го намираш незабавно! За секунди го намираш! Но ти с телефона не можеш да разговаряш както ще разговаряш с един родител! Аз нямам доверие, че има родител, който ще даде погрешен път на детето си!
А доста хора, идват на черква, поради някаква мода…
Има такива хора нали? Които не имат вяра същински, само че показват религия?
Да. Посещават църквата всекидневно – примерно в случай че църквата е отворена от 6:00 часа сутринта – до 20:00 часа, непрекъснато има приходящи! Хора, които не ги интересува, кога идват на черква! Аз не го разбирам това.. за мен не е редно. За мен сутринта е значима да дойдеш.
Сутрин се върви на черква, нали по този начин?
Да. Както литургия не може да се служи два пъти в деня, служи се сутринта – идва се на гладно, свещеника раздава обредния, осветения, благословения самун. Всеки на гладно идва, хора ме питат “Попе, може ли на следващия ден да го изям? “ – не става на следващия ден да го ядеш. Това е обещано за през днешния ден! Днес се яде, незабавно се яде!
Споменахте и за лукавите хора и за това се замислих, че на днешно време има много, казано в прав текст – неприятни хора, които ти мислят злото, които съзнателно желаят да те вкарат да тръгнеш по неприятен път, дават ти “съвет “, с който да те подведат – какво би трябвало да вършим в такива обстановки? Да се пазим ли от такива хора, има ли значение обкръжението на един човек, значимо ли е с какви хора се обграждаш към себе си?
Има една приказка “Кажи кой ти е другар, да ти кажа какъв си ти! “ Един съвет, това е персонално мое мнение - аз такива хора не позволявам покрай себе си! “Здрасти, какво правиш “ – и това е! До тук! Защото всеки “Абе попе, ти помниш ли.. еди какво си, що си.. “ – те просто те връщат противоположното в някакви такива неуместни обстановки, а всеки човек може да изпадне в нелепа обстановка!
Не би трябвало да се лъже, би трябвало да сме си почтени, би трябвало да сме си хора! Просто ти си даден човек – какъв брой си интелигентен, какъв брой си малоумен, какъв брой огромен, какъв брой си пълен, какъв брой си слаб, какъв брой си висок или невисок – това към този момент е различен въпрос! Хората сме разнообразни. Вижте - от петта пръста на едната ръка, на всеки човек – всеки един пръст е друг. Виждате ли, няма подобие сред петте пръста на лявата, да не приказваме за дясната ръка! Всичко е друго!
Така е. Сега ще Ви задам един друг въпрос от тематиката ни до момента, тъй като напълно неотдавна, една голяма покруса раздруса католическият свят – пожарът в " Нотр Дам ". Как ще коментирате този случай и какво е Вашето мнение по въпроса? Защо такава покруса сполетя католическия свят, в навечерието на най-светлия християнски празник? Изгубихме ли доста?
Гледам, чувам по медиите – всеки един си дава неговото мнение, изказване. Да разясня, че е съзнателно – нямам право! Приказката “Тоя що го е направил – има един грех, тия що упрекват у грехове почтен човек, имат 100 гряха! “
Случи се доста огромна покруса. Един от най-големите католически храмове – това е " Нотр Дам ", само че това нещо не е изгубено, всичко ще се възвърне! Това не е нещо, което не може да се направи!
Дай Боже! Последният въпрос, който ще Ви задам е: Какво ще пожелаете за Великден на кюстендилци, на целият български народ, както и на всички православни християни?
На целият български православен народ и на ония, които почитат тези празници, тъй като има доста хора, които са с друго изповедание, само че почитат нашите празници, както и ние не сме безпричастни и към техните празници!
Всеки има празници, които да си чества. Пожелавам Божието благословение да пристигна върху тях, върху фамилиите им! Най-вече поисквам здраве, триумфи във всяко начинание на всички, които живеят в нашата прелестна блага Родина! И дано по молитвите на всичките Светии, най-много на Божията майка, тъй като тя е застъпницата, най-горещата молитвеница пред нейният наследник – наш Господ Христос, дано тя да закриля целия наш народ, да закриля всички наши събратя, които не са в нашата блага татковина – да са живи и здрави, да са благословени! Хубави, радостни, благословени великденски празници, искам на всички нас, най-много на нашия благ, хубав град – Кюстендил и на околията му!
Интервю на Джулия Андонова
Дни преди Великден, той ни описа за традициите и обичаите, свързани с празника, за историята му, за духовността в модерните времена, за християнските добродетели, за опрощаването на греховете и за земния живот и безсмъртието на душите ни!
Здравейте, отец Данаил. Изключително съм Ви признателна, че в дните от Страстната седмица, отделихте от времето си за нас и нашите читатели. Великден е един от най-големите християнски празници. Ще ни разкажете ли на първо време малко повече за него – знаем ли, ние българите, духовния смисъл и наличието на този празник?
Здравейте! Точно по този начин - най-големият празник на празниците – това е Възкресение Христово! Преди Възкресението Христово имаме Страстна седмица – буйна се назовава, тъй като това са страданията Господни – кръстната гибел, по-късно Възкресението.
Предишната неделя – преди Възкресението, ние честваме Лазаровден – в събота – възкресението на бедния Лазар, а в неделя честваме Вход Господен в Йерусалим, когато нашият Господ Бог – Иисус Христос, поръчва на своите възпитаници и споделя “Отсреща има село, има ослица и осле – доведете ги! “ и той влиза възседнал ослицата, като осел, ослица е магаренце. Той споделя “Отидете при индивида, на който са ослите и му кажете, че на Господ му трябват! “. Човекът ги дава, те поставят облеклата върху магарето-ослицата и Иисус Христос сяда върху него и влиза в Йерусалим. Това демонстрира неговото примирение. Не на кон! На осле влиза в град Йерусалим – където хората го посрещат!
Носи се мълвата, че възкрасява бедният Лазар, четиридневен – който към този момент е прокиснал в гроба. Те го посрещат като цар, само че цар не в смисъла на думата “Цар на земята “, а посрещат " Небесният Цар "! Това е символиката и също по този начин неговото примирение – той е " богочовек "! Бог се въплъщава в Светата Дева Мария, има Благовещение – богатствата новина, когато получава Божията майка на Благовец, че ще зачене и в утробата си ще носи отрочето на Дух Светий, ще се роди сина му и ще му кръстят името Иисус.
Така нашият Господ Бог – Иисус Христос, влиза в Йерусалим, посрещат го като цар, пеят, всеки споделя, даже от устата на деца " Слава във висините Богу ". Посрещат го и по-късно, отпосле предишния понеделник, от неделя вечерта, ние започваме да служим – в сряда с една молитва на Свети Ефрем, на която ние коленичим три пъти на земята. Сряда е денят, в който предават Иисус Христос, четвъртък го карат по съдилищата – съдят го, биде биен, биде потиснат – това се случва на Велики четвъртък – имаме Богослужба сутринта, Света литургия, вечерта имаме 12 Евангелията, които се четат предшествани от изнасянето на Светия кръст, на него с тялото Господне. Петък сутринта той биде наказан, биде разпнат. На обед е свален от кръста, вечерта се прибира честния (животворния) кръст и Светата Плащаница се слага на Престола, където стои до Възнесение Господне – след 40-тия ден от Възкресението Христово.
Вечерта в събота, преди Божествената литургия, има литийно шествие, с което ознаменуваме неговото Възкресение и в 00:00 часа се прочита Евангелие, прочита се Велика Йехтения посред двора, пред храма и се поздравяваме с Христос Воскресе!!
Благодаря ви за завладяващия роман! А ще ни разкажете ли малко повече и за обичаите свързани с Великите празници и Великден?
Да. В Кюстендилският край, както и може би в Софийска духовна околия, обичаите са съвсем едни и същи, може би и в цялата страна, с леки разлики, по местоживеене, по локално население.
Велики четвъртък – всяко едно домакинство си боядисва Великденските яйца, събота – всяко едно домакинство – най-малко от възрастното потомство, тъй като в този момент следим една по-модерна форма на обичай, си месят Великденските козунаци, 90% от популацията пече обредното агне – връщат се тези традиции, доста рядко някой да не си вземе агне, да си опече. Агнето е знак на кроткостта, на смирението! За това Господ Бог споделя – “Аз съм положителният овчар! “ Ако 99 овци отиват в верния път, в смисъл по верния друм и една се заблуди и тръгне на назад, той ще отиде, ще я потърси и ще я върне отново в стадото! Най-добрият овчар!
И за това, ние приравняваме агнето, като знак на смирението, и за това всяко едно семейство, си пече обредно агне за Великден!
Сутринта в неделя, служим Втора Пасха – Второ Възкресение Христово имаме на обяд и след 12:00 часа на обяд – сядаме на трапезата.
Иисус Христос възкръсва в популярност! Когато отиват да го потърсят жителите – мироносци на третия ден, намират повивките сгънати, а кърпата, която му е била на лицето, когато е бил положен, сгъната от другия ъгъл. И двама момъка в блестящи облекла ги посрещат и когато ги попитали “Къде сте го поставили? Да си го вземеме! “, те споделят “Ама за какво търсите Възкръсналия? И живи сред мъртвите вие търсите? “ – приказват Ангелите Господни.
А в действителност ли Възкресението е вратата, която Бог ни отваря и споделя “ Ела дребосъче, аз те чакам тук – на небето, с цел да ти подаря безконечен живот! “?
Така – през целия си земен живот, на Господ Иисус Христос - той ни дава образец! Какви би трябвало да бъдем, с цел да имаме живот безконечен на небесата! Това значи да сме смирени, да не сме лъжливи, да не сме крадливи, да не сме убийци, тъй като живота ни е даден от Господ и в даден миг ние се представяме при него.
За това неговия образец, за живота, който е бил на земята и неговото другарство с хората ни дава образец, по какъв начин една човешка душа, може да се избави! Както и многото образци, които ги имаме от преподобните, от мъчениците, от светиите – примерно Свети Никола, с неговият умишлен живот, с неговата религия в Господ Иисуса Христа, с неговото слово, с неговото подражателство на неговия живот – той доближава святост, той доближава неговите мощи нетленни. Мъченик Харлампи, да кажем, по същия метод, той е бил малтретиран, въпреки че в пределна възраст. Той умира на 113-годишна възраст! И споделя на неговите мъчители: “Деца, благодаря ви, че вие мъчите моето вехто тяло, а ми възобновявате духа!” И по този начин, той си почива от естествена гибел, предава Богу дух, преди палача да е протегнал ръка да му отреже главата!
Господ го избавя!
Да! И по този начин демонстрира, демонстрира и на тези, които са към него, че той е над нас! Бди над нас! И по този начин, той с неговият живот, с неговото изменничество, с неговата “кръстна гибел “ и с неговото Възкресение – това е доктрина на догмите – той потвърждава, че фактически, както и с възкресението преди него на Лазаря, той потвърждава, че душата на индивида, тялото е смъртно, тялото просто отива в пространството, само че душата чадо, нашият дух, отива при него! Тук приказваме за Рай и за Ад, само че не приказваме за телесното, приказваме за духовното! Както предшествуваме Старозаветния оракул – Свети оракул Илия, който по Божия благосклонност, е вземан на огнена каляска, с огнени коне, и е качен на небесата жив. Единственият, който е вземан жив – това е Свети оракул Илия! Това е предводителя на Христовото Възкресение, на Христовото Възнесение!
Той е бил оракул?
Да, оракул Илия – той е пророкувал. За да потвърди, че е жив, на огнената каляска, той си хвърля горната дреха, която в писанията се допуска, че е била от кожа – на своя възпитаник Елисей. Елисей остава на земята, той си хвърля горната дреха на него и се възкача на небесата!
Съществуват ли в действителност Ад и Рай?
Да. Съществуват!
И който е бил неверен...?
Нали ти споделям, ние с образеца на Господ Наш - Иисус Христос – неговият живот, който е бил на земята, той ни показва, той ни дава поученията! Светите Евангелисти предават тези учения. Както споделя Иисус “по-възможно е камила да мине през иглени уши, в сравнение с чорбаджия-богаташ да влезне в Царството небесно “! Защото той – богаташът, си мисли единствено за него! Един млад момък – богат, споделя: “Боже, аз всичко съм извършил, какво би трябвало да извърша към момента, какво би трябвало да доближи за Вечния живот? “, а Господ му дава отговор по този начин: “Продай всичко, раздай на бедняци и ела след мене! “ И момъка се натъжава. Защо се натъжава? Защото той е наследил благосъстояние, имане, ниви..
Той е зависещ на материалното!
Материалното, да.. това приказваме! Алчността – това е най-големият недостатък! Алчността, сребролюбието – това са най-големите пороци! Има една икона, на която са изобразени Ада и Рая - по какъв начин е разграничен. В Рая има и свещеници, има елементарни хора, има и хора с повече благоприятни условия – приказваме за по-богати хора. Показват в Ада – ония грешници, блудници, неверните мъже, убийците, сребролюбците – изобразено е по какъв начин един мъж е седнал в Ада и стиска една торбичка с жълтици – това е сребролюбието и отново споделям - това са най-големите пороци!
Себелюбието също! Всеки човек носи в себе си своето Аз, само че не би трябвало да го демонстрира! Не би трябвало да се демонстрира, тъй като по този начин ти един тип пред хората демонстрираш показност. Хората виждат тази показност, тя не е нужна, хората без нея би трябвало да те оценят!
Категорично съм съгласна! Но в днешно време сякаш християнските обичаи, изключително измежду младите, се позабравиха, останаха на по-заден проект в живота на хората – какви са Вашите усещания, въпреки всичко Вие се срещате с разнообразни хора. Запази ли се вярата измежду младите на днешно време, всичко това, което ми разказвате е доста забавно, само че знаят ли ги младите, интересуват ли се, съблюдават ли ги, подчиняват ли се на тези християнски полезности – това което казвате – да са смирени, да не са алчни?
Да, в днешно време следя обстановката, аз имам деца – единият към този момент е фамилен, той е по-голям – при него са напълно по-друг метод нещата, той към този момент мисли по друг метод. Малкият ми наследник е на 18 години. Аз не споделям, че съм непоколебим родител, не го карам да извършва някакви неща – той е въпреки всичко младеж. Доколкото е допустимо, обаче, го изучавам и дисциплинирам на християнската религия и обичаи, тъй като всичко зависи от домашното образование! Най-вече от родителите!
Това е доста значимо!
Да. За това, като съвет давам: “Родители, възпитавайте децата си на примирение, възпитавайте ги на почтеност, възпитавайте ги на усърдие по някакъв метод, който може да е даже единствено в къщи – това е нещо, което би трябвало да се приказва с децата! “ Наблюдават се и други, странични феномени като настъпателност, пиене, тютюнопушене – това го следя в 60% от младото потомство
И повече несъмнено..
Да, не мога да кажа с акуратност, с числа, тъй като не водим такава статистика. Ние можем да го поучаваме, само че дали той ще го одобри – той ще те изслуша, тъй като вижда против себе си духовник, облечен в расо, в камилавка.
Значи има почитание от младото потомство към духовниците?
Да, уважението го имат към нас! Уважението да, само че това е като притчата за сеяча – като излиза сеяч да сее и като сееше, едни зърна падаха на пътя, други падаха сред камениста почва, трети падаха сред плевели и четвърти падаха на добра почва. Това, което падна на добра почва – даде многократен плод – това е словото, което го приема и го пази! Това що пада у тръните – тръните го заглушават – за момента слуша що му думаш, по-късно обаче не може да го схване.. Тия що паднаха в камениста почва – те изсъхват, те изобщо не одобряват! И тия що паднеха на пътя – също – изкълваха ги птиците небесни!
Добре, само че какво би трябвало да създадем тогава, когато сме сбъркали?
Има способи. Има смирение. Първо, казваш “Аз сгреших “, идваш в църквата и се изповядваш – молиш се “Отче, може ли да кажа, неща които сгреших, примерно, ония, по-ония ден “. След това имаме, ето както е в този момент Великият пост – има хора, които идват, изповядат се и постят.
И това е метод също да се прочистиш от греховете?
Да, това е. Постът не се прави за да понижи телесната ни мощ, постът – това е – ти да си наложиш волята върху тялото, върху мислите!
Да, разбирам Ви. Не тялото да те ръководи, а ти да управляваш своето тяло.
Да, тялото – то те ръководи по всякакъв начин, на моменти – разбираш ли ме, просто инстинктивно правиш неща, които не би трябвало да ги правиш. Всичко е обвързвано с мозъка, с мисълта, че “трябва да го направиш “. За такива обстановки идваш! Има хора, които се изповядват най-редовно и се пречистяват – тялото и кръвта Господна. Дори има хора, които ежегодишно постят по три дни и идват – без значение какво е времето в годината – дали са пости или не са пости!
Правят си духовно филтриране?
Да, просто постят три дни, идват и се изповядват, тъй като това е нещо, което го таиш в себе си и те тормози! Убива те! Тази мисъл – ще дам образец - даже 20 лева да вземеш от портмонето на татко ти – знаеш, да вземем за пример че ти трябват пари и те е позор да искаш, обаче баща ти си е легнал, гледа телевизия и ти - щрак взимаш 20 лв. – от портмонето. Давам един обикновен образец.
Да апропо, това са действителни обстановки.
Да и това нещо те тормози, нервира те! И когато дойдеш при свещеника и когато разговаряш пет-десет минути с него – аз нямам право да ида да му кажа на баща ти, че ти си му взела пари. Аз няма да му кажа, само че по някакъв метод ти сама ще кажеш: “Татко, по този начин и по този начин, през днешния ден вървях до църквата, примерно.. ти самичка ще си кажеш..! “ И той ще се замисли, ще си рече: “Виж, какво нещо е – това я е тормозило,, и ти му казваш, че това повторно няма да се повтори. Той ще ти каже, обикновено е да ти каже “Защо не попита, а се тормозиш ти? “ Просто сама виждаш по какъв начин стоят нещата – това е значимото! Важното е и отново споделям, на родителите: Говорете и споделяйте с децата си, не бъдете “над “ тях, не бъдете нещо като царе над тях!
Да, като техни господари..
Да, те си се поддават на приказките, с две приказки ти можеш по този начин да го попиташ, че той да ти каже всичко – какво е правил, къде е ходил.. и по този начин можеш да го поучиш! А той като не показа с теб, а показа с даден другар, приятеля му какво ще му каже - “Абе мани го тоя, през вчерашния ден си му блъснал два шамара, на следващия ден в случай че идеш отново му удари два шамара! “ Това не е вярно! Приятелите на моменти – има сред нас и по-лукави хора, които не мислят вярно! А гледат да сръчкат другия!
Да го предизвикат?
Да, да го предизвикат по някакъв метод, да извадят неприятното. И да вземем за пример по-здрав, по-як си, обаче другия е по-грамотен и по-възпитан от теб и той единствено те “ръчка “, предизвика. Аз съм имал съученици – по този начин едри, мощни мъже, които обаче не преценят и не могат да преценяват вярно обстановката. Ние по-дребничките, примерно да кажем по-лукави сме, тъй като нямаме тази мощ като тях, обаче пък имаме друга мощ – силата да можем да ги “мушим леко “, да ги предизвикваме. Разбираш ли ме, какво желая да ти кажа?
Да, изцяло.
И това нещо, в случай че ти го споделиш с родителите си, аз мисля, че те няма да те насърчат на следващия ден отново да отидеш да откраднеш нещо или да набиеш някой, а ще те насърчат: “Абе виж какво, недей бе, ние сме хора, “ тук в това общество.. Още повече ние живеем във към този момент доста по-развито време, доста по-динамично време, имаме връзка с всевъзможни неща, имаме връзка с телефони, интернет - по целия свят – каквото те интересува – ти го намираш незабавно! За секунди го намираш! Но ти с телефона не можеш да разговаряш както ще разговаряш с един родител! Аз нямам доверие, че има родител, който ще даде погрешен път на детето си!
А доста хора, идват на черква, поради някаква мода…
Има такива хора нали? Които не имат вяра същински, само че показват религия?
Да. Посещават църквата всекидневно – примерно в случай че църквата е отворена от 6:00 часа сутринта – до 20:00 часа, непрекъснато има приходящи! Хора, които не ги интересува, кога идват на черква! Аз не го разбирам това.. за мен не е редно. За мен сутринта е значима да дойдеш.
Сутрин се върви на черква, нали по този начин?
Да. Както литургия не може да се служи два пъти в деня, служи се сутринта – идва се на гладно, свещеника раздава обредния, осветения, благословения самун. Всеки на гладно идва, хора ме питат “Попе, може ли на следващия ден да го изям? “ – не става на следващия ден да го ядеш. Това е обещано за през днешния ден! Днес се яде, незабавно се яде!
Споменахте и за лукавите хора и за това се замислих, че на днешно време има много, казано в прав текст – неприятни хора, които ти мислят злото, които съзнателно желаят да те вкарат да тръгнеш по неприятен път, дават ти “съвет “, с който да те подведат – какво би трябвало да вършим в такива обстановки? Да се пазим ли от такива хора, има ли значение обкръжението на един човек, значимо ли е с какви хора се обграждаш към себе си?
Има една приказка “Кажи кой ти е другар, да ти кажа какъв си ти! “ Един съвет, това е персонално мое мнение - аз такива хора не позволявам покрай себе си! “Здрасти, какво правиш “ – и това е! До тук! Защото всеки “Абе попе, ти помниш ли.. еди какво си, що си.. “ – те просто те връщат противоположното в някакви такива неуместни обстановки, а всеки човек може да изпадне в нелепа обстановка!
Не би трябвало да се лъже, би трябвало да сме си почтени, би трябвало да сме си хора! Просто ти си даден човек – какъв брой си интелигентен, какъв брой си малоумен, какъв брой огромен, какъв брой си пълен, какъв брой си слаб, какъв брой си висок или невисок – това към този момент е различен въпрос! Хората сме разнообразни. Вижте - от петта пръста на едната ръка, на всеки човек – всеки един пръст е друг. Виждате ли, няма подобие сред петте пръста на лявата, да не приказваме за дясната ръка! Всичко е друго!
Така е. Сега ще Ви задам един друг въпрос от тематиката ни до момента, тъй като напълно неотдавна, една голяма покруса раздруса католическият свят – пожарът в " Нотр Дам ". Как ще коментирате този случай и какво е Вашето мнение по въпроса? Защо такава покруса сполетя католическия свят, в навечерието на най-светлия християнски празник? Изгубихме ли доста?
Гледам, чувам по медиите – всеки един си дава неговото мнение, изказване. Да разясня, че е съзнателно – нямам право! Приказката “Тоя що го е направил – има един грех, тия що упрекват у грехове почтен човек, имат 100 гряха! “
Случи се доста огромна покруса. Един от най-големите католически храмове – това е " Нотр Дам ", само че това нещо не е изгубено, всичко ще се възвърне! Това не е нещо, което не може да се направи!
Дай Боже! Последният въпрос, който ще Ви задам е: Какво ще пожелаете за Великден на кюстендилци, на целият български народ, както и на всички православни християни?
На целият български православен народ и на ония, които почитат тези празници, тъй като има доста хора, които са с друго изповедание, само че почитат нашите празници, както и ние не сме безпричастни и към техните празници!
Всеки има празници, които да си чества. Пожелавам Божието благословение да пристигна върху тях, върху фамилиите им! Най-вече поисквам здраве, триумфи във всяко начинание на всички, които живеят в нашата прелестна блага Родина! И дано по молитвите на всичките Светии, най-много на Божията майка, тъй като тя е застъпницата, най-горещата молитвеница пред нейният наследник – наш Господ Христос, дано тя да закриля целия наш народ, да закриля всички наши събратя, които не са в нашата блага татковина – да са живи и здрави, да са благословени! Хубави, радостни, благословени великденски празници, искам на всички нас, най-много на нашия благ, хубав град – Кюстендил и на околията му!
Интервю на Джулия Андонова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ