Повече от шест десетилетия Ингмар Бергман шества из света на киното
Днес можем да си спомним за огромния шведски режисьор Ингмар Бергман.
Ернст Ингмар Бергман (на шведски: Ernst Ingmar Bergman) е сценичен и кино режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от най-изтъкнатите създатели в историята на киното за всички времена.
Ингмар Бергман режисира над 60 художествени и документални кино лентата за киното и малкия екран, множеството от тях по собствен личен сюжет. Той е режисьор и на повече от 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи постоянно, са Лив Улман, Биби Адершон, Макс фонд Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето филми на Бергман са снимани измежду пейзажа на Швеция, а централни тематики в тях са гибелта, заболяването, измяната и лудостта.
Ингмар Бергман е деен в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 година кариерата му е съществено застрашена вследствие на скалъпени престъпни обвинявания и следствия за укриване на налози. Разгневен, откакто следствието завършва, Ингмар Бергман се зарича в никакъв случай повече да не прави филми в Швеция, закрива филмовото си студио на остров Форьо и отпътува в самоналожено заточение в Германия в продължение на осем години.
Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 година в Упсала в фамилията на лутерански духовник Ерик Бергман. Заедно с по-големия си брат Даг и по-голямата си сестра Маргарета той израства в атмосфера на религиозни полемики. Баща му е закостенял енорийски духовник със прецизни правила за възпитанието на децата, които постоянно са наказвани за разнообразни нарушавания. По-късно Ингмар Бергман написа в своята автобиографична книга "Латерна магика " ( "Laterna Magica "):
"Докато баща проповядваше от амвона и паството се молеше, пееше или слушаше, аз посвещавах вниманието си на мистериозния свят на църквата с ниските арки, дебелите стени, миризмата на безкрайност, цветната слънчева светлина, потрепваща над странната растителност на средновековните картини и издялани фигури по тавана и стените. Там имаше от всичко, което нечие въображение може да пожелае - ангели, светци, дракони, пророци, дяволи, хора. "
Макар и израснал в набожно лутеранско семейство, по-късно Бергман твърди, че е изгубил своята религия на осемгодишна възраст и съумял да се помири с това, едвам когато снима кино лентата "Зимна светлина " ( "Nattvardsgästerna ", 1963 г.). Интересът му към театъра и киното поражда в ранна възраст - когато е деветгодишен, той се снабдява с латерна магика, първичен проектор. Отделяйки му огромна част от времето си, той основава лични декори, кукли и светлинни резултати, с които прави самичък куклени представления на пиеси на Аугуст Стринберг, който оказва мощно въздействие върху цялостното му творчество.
Първият интернационален триумф на Ингмар Бергман е филмът "Усмивки от една лятна нощ " (Sommarnattens leende; 1955 г.), награден на Кинофестивала в Кан и номиниран за "Златна палма ". Той е последван от "Седмият щемпел " (Det sjunde inseglet) и "Поляната с дивите ягоди " (Smultronstället), излезли с 10 месеца разлика през 1957 година. "Седмият щемпел " получава специфичната премия на журито в Кан и е номиниран за "Златна палма ", а "Поляната с дивите ягоди " донася голям брой награди на Бергман и изпълнителя на основната роля Виктор Шьострьом.
През този интервал Бергман построява "лична натрупа " от артисти, които неведнъж вземат участие в неговите филми: Макс фонд Сюдов, Биби Андершон, Хариет Андершон, Ерланд Юсефсон, Ингрид Тюлин, Гюнел Линдблум, Бенгт Екерот, Андерш Ек, Гунар Льорнстранд - всеки от тях взе участие в най-малко пет кино лентата на Бергман. С доста от тези артисти той работи като режисьор и в театъра на Малмьо. Определян от някои критици като "женски режисьор ", той режисира някои от най-запомнящите се функции на актриси като Биби Андершон, Ингрид Тюлин, Ула Якобсон, Лив Улман.
През 1982 година Бергман краткотрайно се връща в родината си, с цел да режисира "Фани и Александър " (Fanny och Alexander). Той афишира, че това е последният му филм и че счита да се концентрира върху театъра. Последната му театрална режисура е на пиесата "Дивата патица " на Хенрик Ибсен в Кралския трагичен спектакъл в Стокхолм през 2002 година.
През този интервал Бергман написа и режисира няколко телевизионни продукции, част от които след това са показвани и в кината. Последната от тях е "Сарабанда " (Saraband, 2003 г.), продължение на "Сцени от един фамилен живот ", което той приключва на 84-годишна възраст.
Ингмар Бергман напусна този свят на 30 юли 2007 година в дома си на остров Форьо.
Ернст Ингмар Бергман (на шведски: Ernst Ingmar Bergman) е сценичен и кино режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от най-изтъкнатите създатели в историята на киното за всички времена.
Ингмар Бергман режисира над 60 художествени и документални кино лентата за киното и малкия екран, множеството от тях по собствен личен сюжет. Той е режисьор и на повече от 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи постоянно, са Лив Улман, Биби Адершон, Макс фонд Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето филми на Бергман са снимани измежду пейзажа на Швеция, а централни тематики в тях са гибелта, заболяването, измяната и лудостта.
Ингмар Бергман е деен в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 година кариерата му е съществено застрашена вследствие на скалъпени престъпни обвинявания и следствия за укриване на налози. Разгневен, откакто следствието завършва, Ингмар Бергман се зарича в никакъв случай повече да не прави филми в Швеция, закрива филмовото си студио на остров Форьо и отпътува в самоналожено заточение в Германия в продължение на осем години.
Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 година в Упсала в фамилията на лутерански духовник Ерик Бергман. Заедно с по-големия си брат Даг и по-голямата си сестра Маргарета той израства в атмосфера на религиозни полемики. Баща му е закостенял енорийски духовник със прецизни правила за възпитанието на децата, които постоянно са наказвани за разнообразни нарушавания. По-късно Ингмар Бергман написа в своята автобиографична книга "Латерна магика " ( "Laterna Magica "):
"Докато баща проповядваше от амвона и паството се молеше, пееше или слушаше, аз посвещавах вниманието си на мистериозния свят на църквата с ниските арки, дебелите стени, миризмата на безкрайност, цветната слънчева светлина, потрепваща над странната растителност на средновековните картини и издялани фигури по тавана и стените. Там имаше от всичко, което нечие въображение може да пожелае - ангели, светци, дракони, пророци, дяволи, хора. "
Макар и израснал в набожно лутеранско семейство, по-късно Бергман твърди, че е изгубил своята религия на осемгодишна възраст и съумял да се помири с това, едвам когато снима кино лентата "Зимна светлина " ( "Nattvardsgästerna ", 1963 г.). Интересът му към театъра и киното поражда в ранна възраст - когато е деветгодишен, той се снабдява с латерна магика, първичен проектор. Отделяйки му огромна част от времето си, той основава лични декори, кукли и светлинни резултати, с които прави самичък куклени представления на пиеси на Аугуст Стринберг, който оказва мощно въздействие върху цялостното му творчество.
Първият интернационален триумф на Ингмар Бергман е филмът "Усмивки от една лятна нощ " (Sommarnattens leende; 1955 г.), награден на Кинофестивала в Кан и номиниран за "Златна палма ". Той е последван от "Седмият щемпел " (Det sjunde inseglet) и "Поляната с дивите ягоди " (Smultronstället), излезли с 10 месеца разлика през 1957 година. "Седмият щемпел " получава специфичната премия на журито в Кан и е номиниран за "Златна палма ", а "Поляната с дивите ягоди " донася голям брой награди на Бергман и изпълнителя на основната роля Виктор Шьострьом.
През този интервал Бергман построява "лична натрупа " от артисти, които неведнъж вземат участие в неговите филми: Макс фонд Сюдов, Биби Андершон, Хариет Андершон, Ерланд Юсефсон, Ингрид Тюлин, Гюнел Линдблум, Бенгт Екерот, Андерш Ек, Гунар Льорнстранд - всеки от тях взе участие в най-малко пет кино лентата на Бергман. С доста от тези артисти той работи като режисьор и в театъра на Малмьо. Определян от някои критици като "женски режисьор ", той режисира някои от най-запомнящите се функции на актриси като Биби Андершон, Ингрид Тюлин, Ула Якобсон, Лив Улман.
През 1982 година Бергман краткотрайно се връща в родината си, с цел да режисира "Фани и Александър " (Fanny och Alexander). Той афишира, че това е последният му филм и че счита да се концентрира върху театъра. Последната му театрална режисура е на пиесата "Дивата патица " на Хенрик Ибсен в Кралския трагичен спектакъл в Стокхолм през 2002 година.
През този интервал Бергман написа и режисира няколко телевизионни продукции, част от които след това са показвани и в кината. Последната от тях е "Сарабанда " (Saraband, 2003 г.), продължение на "Сцени от един фамилен живот ", което той приключва на 84-годишна възраст.
Ингмар Бергман напусна този свят на 30 юли 2007 година в дома си на остров Форьо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ