Поетът Чѐслав Мѝлош печели Нобел за литература през 1980 година
Днес можем да си спомним за Чѐслав Мѝлош (на полски: Czesław Miłosz) - стихотворец, прозаик, есеист, книжовен историк, преводач и посланик, и Нобелов лауреат за литература през 1980 година.
Милош учи в университета „ Стефан Батори “ във Вилнюс, в началото полонистика, а по-късно се трансферира да следва право. През 1930 година дебютира в университетското издание "Alma Mater Vilnensis " със стиховете "Композиция " и "Пътуване ". Член е на поетическата група Жагари и съавтор на издание със същото име. Работи в Полското радио Вилнюс.
Огромно въздействие върху поета оказват историческите събития, на които става очевидец: Октомврийската гражданска война, полско-съветската война, руската окупация на Литва. Тези събития раздрусват поета и това се отразява в неговата лирика.
Чеслав Милош напуща Вилнюс през 1940 година и се реалокира в окупираната от немците Варшава, където работи в Университетската библиотека. Участва в незаконния книжовен живот, а през 1940 година разгласява том Стихове с псевдонима Ян Сируч. След краха на Варшавското въстание (август-октомври 1944 г.) Милош намира леговище първо в Яниславице, след това в имението на Йежи Турович в Гошице. През 1945 година заживява в Краков.
След войната стартира работа като културно аташе в комунистическото държавно управление на Полша в Съединени американски щати и Париж. През 1951 година поисква политическо леговище във Франция. По това време писателят има сложни връзки с част от полската емиграция. Но дружно с това има ползотворно съдействие с издателството "Литературен институт ", ръководено от Йежи Гедройч, което издава " Поробеният разсъдък " (1953 г.) - книга, ориентирана към полската емиграция, която разяснява мисловния механизъм на индивида в националната народна власт. През идващите години "Литературен институт " издава огромна част от творбите на Милош, а самият Гедройч показва кандидатурата му за Нобелова премия.
В чужбина Милош основава най-вече лирика, извънредно разнообразна, а най-голямо самопризнание получават политическите му стихове. В Полската национална република е разгласен за изменник, наказан е от Полския книжовен съюз и някои създатели (Константи Илдефонс Галчински, Кажимеж Брандис, Ярослав Ивашкевич и Антони Слонимски). До 1980 година има цензура, забраняваща освен обявата на негови творби, само че даже и за споменаване на името му. Книгите на Милош са издавани като самиздат, внасяни незаконно, а за малко на брой са налични в неразрешените кътчета на университетските библиотеки. Милош е отхвърлян даже от част от полската емиграция, като го упрекват в "болшевизъм ".
Отношението на управляващите и емиграционното общество към Милош стартира да се трансформира след 1980 година, когато поетът получава Нобелова премия за изцяло творчество. Година по-късно се връща в страната, където негови произведения към този момент се издават легално. Те се трансформират във ентусиазъм за разрастващата се политическа съпротива.
През 1993 година поетът дефинитивно се връща в Полша, като избира за място за живеене Краков, както самичък твърди "най-близо до Вилнюс ".
Чеслав Милош умира на 14 август 2004 година в Краков, на 93 години. Погребан е на 27 август 2004 година в Криптата на заслужилите поляци на Скалка.
Стиховете на Чеслав Милош са интелектуални, а метафорите, които употребява са ярки и внушаващи. Творчеството му преди Втората международна война е наситено с катастрофизъм. В него преобладават метафорите и апокалиптичните визии. Стиховете, писани по време на войната, към този момент не имат подобен възторг. Поетът разчита на комуникативността на стиха - на разбирането на съдържащото се в него философско и интелектуално наличие. Част от тези стихове Милош посвещава на окупираната Варшава, където живее по време на войната. В творчеството на Милош, писано по време на войната, се вижда едно съзнателно отклонение от военната тема. От този интервал ще намерим стихове, описващи хубостта на света, който, може да ни се стори, в никакъв случай не познава войната.
Въвежда нов книжовен род в полската литература - поетически етюд (трактат-поема), който по думите на поета "е ориентиран против актуалното схващане за ограничение и уголемява "обхвата " на поезията ".
Освен множеството томове лирика, Милош издава и няколко сборници с есета. Най-известният от тях, превеждан на доста езици е "Поробеният разсъдък " и до през днешния ден се дефинира за извънреден опит за теоретичен разбор на дейностите на комунистическата агитация. След като прекъсва връзката си с комунистическите управляващи, в своето творчество Милош показва рецензията си във връзка с Полската национална република, постоянно осъжда полския шовинизъм, подлага на критика обичайния полски католицизъм.
Известни са 28 псевдонима, с които Милош подписва своите произведения. Някои от тях са: Адриан Желински, Едвард Жулински, Ян М. Новак, Ян Сируч и други.
Стихотворението на Чеслав Милош "Това, което бе огромно " (Co było wielkie) е изписано на една от стените на 30 СОУ в София.
Милош учи в университета „ Стефан Батори “ във Вилнюс, в началото полонистика, а по-късно се трансферира да следва право. През 1930 година дебютира в университетското издание "Alma Mater Vilnensis " със стиховете "Композиция " и "Пътуване ". Член е на поетическата група Жагари и съавтор на издание със същото име. Работи в Полското радио Вилнюс.
Огромно въздействие върху поета оказват историческите събития, на които става очевидец: Октомврийската гражданска война, полско-съветската война, руската окупация на Литва. Тези събития раздрусват поета и това се отразява в неговата лирика.
Чеслав Милош напуща Вилнюс през 1940 година и се реалокира в окупираната от немците Варшава, където работи в Университетската библиотека. Участва в незаконния книжовен живот, а през 1940 година разгласява том Стихове с псевдонима Ян Сируч. След краха на Варшавското въстание (август-октомври 1944 г.) Милош намира леговище първо в Яниславице, след това в имението на Йежи Турович в Гошице. През 1945 година заживява в Краков.
След войната стартира работа като културно аташе в комунистическото държавно управление на Полша в Съединени американски щати и Париж. През 1951 година поисква политическо леговище във Франция. По това време писателят има сложни връзки с част от полската емиграция. Но дружно с това има ползотворно съдействие с издателството "Литературен институт ", ръководено от Йежи Гедройч, което издава " Поробеният разсъдък " (1953 г.) - книга, ориентирана към полската емиграция, която разяснява мисловния механизъм на индивида в националната народна власт. През идващите години "Литературен институт " издава огромна част от творбите на Милош, а самият Гедройч показва кандидатурата му за Нобелова премия.
В чужбина Милош основава най-вече лирика, извънредно разнообразна, а най-голямо самопризнание получават политическите му стихове. В Полската национална република е разгласен за изменник, наказан е от Полския книжовен съюз и някои създатели (Константи Илдефонс Галчински, Кажимеж Брандис, Ярослав Ивашкевич и Антони Слонимски). До 1980 година има цензура, забраняваща освен обявата на негови творби, само че даже и за споменаване на името му. Книгите на Милош са издавани като самиздат, внасяни незаконно, а за малко на брой са налични в неразрешените кътчета на университетските библиотеки. Милош е отхвърлян даже от част от полската емиграция, като го упрекват в "болшевизъм ".
Отношението на управляващите и емиграционното общество към Милош стартира да се трансформира след 1980 година, когато поетът получава Нобелова премия за изцяло творчество. Година по-късно се връща в страната, където негови произведения към този момент се издават легално. Те се трансформират във ентусиазъм за разрастващата се политическа съпротива.
През 1993 година поетът дефинитивно се връща в Полша, като избира за място за живеене Краков, както самичък твърди "най-близо до Вилнюс ".
Чеслав Милош умира на 14 август 2004 година в Краков, на 93 години. Погребан е на 27 август 2004 година в Криптата на заслужилите поляци на Скалка.
Стиховете на Чеслав Милош са интелектуални, а метафорите, които употребява са ярки и внушаващи. Творчеството му преди Втората международна война е наситено с катастрофизъм. В него преобладават метафорите и апокалиптичните визии. Стиховете, писани по време на войната, към този момент не имат подобен възторг. Поетът разчита на комуникативността на стиха - на разбирането на съдържащото се в него философско и интелектуално наличие. Част от тези стихове Милош посвещава на окупираната Варшава, където живее по време на войната. В творчеството на Милош, писано по време на войната, се вижда едно съзнателно отклонение от военната тема. От този интервал ще намерим стихове, описващи хубостта на света, който, може да ни се стори, в никакъв случай не познава войната.
Въвежда нов книжовен род в полската литература - поетически етюд (трактат-поема), който по думите на поета "е ориентиран против актуалното схващане за ограничение и уголемява "обхвата " на поезията ".
Освен множеството томове лирика, Милош издава и няколко сборници с есета. Най-известният от тях, превеждан на доста езици е "Поробеният разсъдък " и до през днешния ден се дефинира за извънреден опит за теоретичен разбор на дейностите на комунистическата агитация. След като прекъсва връзката си с комунистическите управляващи, в своето творчество Милош показва рецензията си във връзка с Полската национална република, постоянно осъжда полския шовинизъм, подлага на критика обичайния полски католицизъм.
Известни са 28 псевдонима, с които Милош подписва своите произведения. Някои от тях са: Адриан Желински, Едвард Жулински, Ян М. Новак, Ян Сируч и други.
Стихотворението на Чеслав Милош "Това, което бе огромно " (Co było wielkie) е изписано на една от стените на 30 СОУ в София.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ