Днес маските са навсякъде: по улиците, пред магазините, в учрежденията...

Днес маските са на всички места: по улиците, пред магазините, в институциите... Никога не съм си мислил, че ще видя сходна панорама в България, а и в Европа като цяло. Преди се подигравахме на азиатците, които се забулват при всяка грипна зараза, а в този момент всички сме като тях. Освен че са на всички места, носени са с някакво озлобление, с съмнение към неносещите. Дори в родния ми град Русе, където към момента няма потвърден нито един инфектиран, към този момент няколко пъти ми оферират да ми подарят, в случай че си нямам. Нищо, че Световната здравна организация (СЗО) разгласи за изцяло излишно носенето им от здрави хора... Върхът на безсмислието е гледката на уединен водач, който по този начин се е замаскрал, та едвам му се виждат очите под нахлупената шапка.
Не може тая пандемия от маски да е подбудена от апелите на военачалник Мутафчийски, колкото и именит към този момент да е. Има нещо по-дълбоко в душeвността ни, което в този момент е задействано и маската е единствено негов знак. Сигурно извечния боязън от гибелта, въплатен този път във вируса, за който не стопират да ни приказват от заран до здрач по всички медийни канали.
Хората обичаме да се плашим, вършим го още като деца, когато затворени в тъмна стая си описваме страшни историйки, до момента в който някой запищи или под паника светне лампата. Не може да не сте били част от такава групичка – все едно какъв брой години обратно. Спомнете си по какъв начин с всяка последваща история стискате ръцете на съседите си по-силно и по-силно и се скупчвате все по-близо. Постепенно се превръщате в едно цяло, дружно изживявате страстта. Търсите отбрана в групата, в общността. Инстинктът Ви споделя, че единствено там има сигурност.
Така е: индивидът е биологичен тип, макар всичките си постижения. Често забравяме, че под културния си пласт оставаме животни. Впрочем с едно конкретизиране – стадни животни, както всички свои братовчеди, приматите. Темата е изследвана: Дезмънд Морис написа шедьовъра „ Голата маймуна “, с цел да покаже по какъв начин наподобява за един зоолоог индивидът. Психоанализата разчепка половия инстинкт, Юнг потвърди груповото несъзнавано. Льо Бон изследва логиката на психиката на тълпите. Именитият ми съгражданин Елиас Канети пък 15 години писа труда на живота си, „ Маса и власт “, чудейки се на въздействието на множеството върху индивида. Истината е елементарна, стадото обезпечава:
- Чувство за сигурност;
- Възможност за репродукция;
- Възможност за съпреживяване (агресия, еуфория, паника);
- Реализация на странстващия индивидуалист.
Последното е забавна детайлност, разказана във всеки античен мит. Героят с хиляди лица (по Кембъл) напуща общността, минава през тествания, реализира свръхестествено прояснение, с цел да се върне отново при нея, с цел да я обнови и заздрави.
Нашата цивилизация (постхристиянска, западна или съвременна – както и да я назовете ще сте прави) бе пленена от подвига на този воин, в последно време забравяйки, че този героизъм има смисъл единствено в името на общността. Индивидуализмът избуя и се трансформира в фетиш самичък по себе си, а различността бе превърната във култ.
Сега всички сме идентични. COVID-19, първата риалити пандемия ни трансформира в трепереща за оцеляването си общественост и всеки търси ръка до себе си, която да стисне под паника. Надяваме маските освен, с цел да се предпазим от болестта, а и с цел да избягаме от характерността, с която по този начин сме се гордели до скоро, търсейки инстинктивно в стадото персоналното си оцеляване.
И това ще мине.
Сигурно ще има маса проучвания върху въздействието на медиите върху всеобщата душeвност. Но, скъпи другари: мийте си ръцете, пазете обществена отдалеченост, слагайте даже маски, в случай че желаете, не се предавайте обаче на суматохата, не се превръщайте в стадо! Да си останем общество и да търсим пътя към нормализацията!
Автор: Искрен Веселинов, депутат от Вътрешна македонска революционна организация
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 30 март