Днес малцина помнят, че преди 1990 г. в страната имаше

...
Днес малцина помнят, че преди 1990 г. в страната имаше
Коментари Харесай

Рухва националният идеал да бъдем енергиен център на Балканите

Днес малко на брой помнят, че преди 1990 година в страната имаше продължителен дефицит на електрическа енергия, което се компенсираше с импорт, режим на тока и така нататък

Към средата на 90-те години свиването на електроинтензивните браншове на индустрията докара до отпадане на потребността от импорт на електрическа енергия. Постепенно се оформи остатък на мощности и надлежно се стартира експорт на ток. През 1998 година износът към този момент бе над 3.6 милиарда кВтч, като главният консуматор бе Турция, където имаше краткотраен дефицит. Постепенно се усили и износът към другите балкански страни. През 2001 година износът към този момент бе 7 милиарда кВтч и покри половината от недостига на Балканите.

От НЕК бяха направени нереалистични прогнози, че дефицитът в Турция ще бъде непрекъснат и по тази причина бе построи втори електропровод до нея. Напук на прогнозите, през 2003 година Турция приключи вноса на ток от България. НЕК частично компенсира това с експорт на ниски цени към другите балкански страни и износът на ток продължи и през идващите години, въпреки и с огромни флуктуации.

Политиците ловко използваха тази обстановка, с цел да развият тезата, че от нас зависи дали целият район ще седи на ярко и топло. Това пък докара до основаване на подправено възприятие на национална горделивост – може да сме дребни и небогати, само че пък за тока всички зависят от нас.

Постепенно износът на ток бе трансфорат във култ. Евентуалният импорт на електрическа енергия бе заклеймяван като нещо позорно, доста неприятно и даже опасност за националната сигурност. За това ловко бяха употребявани и неприятните мемоари от изкуствено основаният режим на тока при започване на прехода.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР